Световните океани се задъхват
Нивата на О2 в международните океани са намалели с почти 2% от 1960 година до 2010 година Спадът се дължи значително на климатичните промени, макар че към този проблем се прибавят и други човешки действия, като оттичането на боклуци от фермите във водните пътища, съгласно Енерджи Скептик.
Повишаването на температурата на водата в международните океани с към 6 градуса по Целзий - което съгласно някои учени може да се случи през 2100 година - може да спре производството на О2 от фитопланктона, като наруши процеса на фотосинтеза, предава БГНЕС.
Около 2/3 от общия атмосферен О2 на планетата се създава от океанския фитопланктон. Прекратяването на тази активност ще докара до привършване на атмосферния О2 в международен мащаб, което ще докара до всеобщо измиране на хора и други същества.
„ Световните океани се задъхват “, твърди отчет, оповестен в края на предходната седмица на годишните световни договаряния за климата в Мадрид. Докладът съставлява обединените старания на 67 учени от 17 страни и бе оповестен от Международния съюз за запазване на природата.
Той открива, че равнищата на О2 в международните океани са намалели с почти 2% сред 1960 и 2010 година Спадът, наименуван дезоксигенация, се дължи значително на изменението на климата, макар че други човешки действия също способстват за казуса.
Един образец е по този начин нареченото оттичане на разнообразни артикули, когато прекомерно доста субстанции от торове, употребявани в стопанствата и тревните площи, се оттичат във водни пътища.
Водата задържа по-малко О2 по размер, в сравнение с въздуха. И с увеличение на температурите на океана, по-топлата вода не може да побере толкоз газ, в това число О2, колкото по-хладната вода.
Затоплящите се температури въздействат също върху способността на океанската вода за разбъркване, тъй че кислородът, обхванат от горния пласт, не попада в дълбокия океан. А наличният О2 се изразходва по-бързо, тъй като морският живот употребява повече О2, когато температурите са по-топли.
„ Спадът може да не наподобява забележителен, тъй като „ ние като че ли сме заобиколени от доста О2 и не считаме, че дребните загуби на О2 ни въздействат “, споделя Дан Лафоли, основен консултант по международната морска и полярна стратегия на Съюза за запазване и редактор на отчета. „ Но в случай че се опитаме да се изкачим на връх Еверест без О2, ще пристигна миг, при който 2-процентната загуба на О2 в нашата среда ще има доста огромно значение. “
„ Кислородът в океана не е отмерено разпределен “, добави той. Проучване в списание „ Science “, да вземем за пример, открива, че кислородът във водата в някои елементи на тропиците е намалял с 40 до 50 %.
Виждаме това по крайбрежието на Калифорния с тези всеобщи измирания на риба като най-драматичният образец за този тип дезоксигенация на крайбрежния океан. Според доктор Лафоли, в случай че топлината, всмукана от океаните след 1955 година, вместо това е отишла в по-ниските равнища на атмосферата, температурите на сушата биха били по-топли с 65 градуса по Фаренхайт или 36 градуса по Целзий.
Повишаването на температурата на водата в международните океани с към 6 градуса по Целзий - което съгласно някои учени може да се случи през 2100 година - може да спре производството на О2 от фитопланктона, като наруши процеса на фотосинтеза, предава БГНЕС.
Около 2/3 от общия атмосферен О2 на планетата се създава от океанския фитопланктон. Прекратяването на тази активност ще докара до привършване на атмосферния О2 в международен мащаб, което ще докара до всеобщо измиране на хора и други същества.
„ Световните океани се задъхват “, твърди отчет, оповестен в края на предходната седмица на годишните световни договаряния за климата в Мадрид. Докладът съставлява обединените старания на 67 учени от 17 страни и бе оповестен от Международния съюз за запазване на природата.
Той открива, че равнищата на О2 в международните океани са намалели с почти 2% сред 1960 и 2010 година Спадът, наименуван дезоксигенация, се дължи значително на изменението на климата, макар че други човешки действия също способстват за казуса.
Един образец е по този начин нареченото оттичане на разнообразни артикули, когато прекомерно доста субстанции от торове, употребявани в стопанствата и тревните площи, се оттичат във водни пътища.
Водата задържа по-малко О2 по размер, в сравнение с въздуха. И с увеличение на температурите на океана, по-топлата вода не може да побере толкоз газ, в това число О2, колкото по-хладната вода.
Затоплящите се температури въздействат също върху способността на океанската вода за разбъркване, тъй че кислородът, обхванат от горния пласт, не попада в дълбокия океан. А наличният О2 се изразходва по-бързо, тъй като морският живот употребява повече О2, когато температурите са по-топли.
„ Спадът може да не наподобява забележителен, тъй като „ ние като че ли сме заобиколени от доста О2 и не считаме, че дребните загуби на О2 ни въздействат “, споделя Дан Лафоли, основен консултант по международната морска и полярна стратегия на Съюза за запазване и редактор на отчета. „ Но в случай че се опитаме да се изкачим на връх Еверест без О2, ще пристигна миг, при който 2-процентната загуба на О2 в нашата среда ще има доста огромно значение. “
„ Кислородът в океана не е отмерено разпределен “, добави той. Проучване в списание „ Science “, да вземем за пример, открива, че кислородът във водата в някои елементи на тропиците е намалял с 40 до 50 %.
Виждаме това по крайбрежието на Калифорния с тези всеобщи измирания на риба като най-драматичният образец за този тип дезоксигенация на крайбрежния океан. Според доктор Лафоли, в случай че топлината, всмукана от океаните след 1955 година, вместо това е отишла в по-ниските равнища на атмосферата, температурите на сушата биха били по-топли с 65 градуса по Фаренхайт или 36 градуса по Целзий.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ