Ниска избирателна активност, фрагментиран парламент, слаба вероятност за формиране на

...
Ниска избирателна активност, фрагментиран парламент, слаба вероятност за формиране на
Коментари Харесай

СИНПИ: Избирателната активност ще е по-ниска в сравнение с тази от ноември 2021 г.

Ниска изборна интензивност, фрагментиран парламент, слаба възможност за образуване на устойчиво болшинство и сформиране на постоянно държавно управление. Това са изводите на изследване на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ).

В интервала 16-21 септември 2022 година Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ) организира национално представително изследване на предварителните електорални настройки за парламентарните избори на 2 октомври 2022 година. Интервюирани директно „ лице в лице “ в домовете им са 1104 пълнолетни жители по метода CAPI (с помощта на таблети). Максималният поверителен период е ± 3,2%. При разбора са взети поради и данните от 450 онлайн изявленията с български гласоподаватели, гласуващи отвън страната. Проучването е осъществено със лични средства на института.

Данните от изследването слагат повече въпроси, в сравнение с отговори за възможния сполучлив мандат на идващото Народно заседание. Засега прогнозата за електоралния резултат, обсъждан като ранглиста на евентуалните парламентарно показани обединения, наподобява несигурна поради записаните близки стойности за някои от партиите и обединенията. Напълно е допустимо в изборния ден да настъпят промени в подредбата на парламентарните групи, само че е извънредно едва евентуално да се получи безапелационен отговор на най-важния въпрос – допустимо ли е да се образува задоволително устойчиво и стабилно болшинство, което да разреши съставянето на постоянно държавно управление? Към този миг отговорът по-скоро е негативен.
 
Избирателна интензивност
 
Получените данни са доказателство за предстояща ниска изборна интензивност, даже по-ниска спрямо записаната през ноември предходната година. Това ще се случи, в случай че оставащите до края на предизборната акция дни не произведат някакво огромно и непредвидено събитие.

 

Очакваната ниска изборна интензивност е породена от разнообразни фактори, които обаче работят по едно и също време като цялост.
 
На първо място се откроява умората. През предходната година гласоподавателите на три пъти бяха призовани да се явят пред изборните секции, само че в два от случаите (през април и юли) излъчените парламенти не създадоха власт. В третия случай властта бе краткотрайна . Сега делът на хората, които са уверени, че и този път ще се случи същото или сходно нещо, възлиза на 46,3 на 100. Заради това от ден на ден гласоподаватели заявяват желание да изчакат и да упражнят правото си по-нататък, когато възможностите за лъчение на стабилно болшинство и постоянно държавно управление ще наподобяват по-добри.
 
На второ място следва да се подчертаят другите по дълбочина и посока публични страхове, които вършат изборите второстепенна грижа за мнозина: обедняване поради инфлацията, битови неволи през зимата поради дефицита на енергоносители, загуба на работни места поради икономическата рецесия, боязън за здравето поради нова пандемична вълна.
 
На трето място се подрежда факторът „ недостиг на нови лица и обединения “. На идните избори като претенденти „ за славата “ се явяват същите играчи, които по друго време и на разнообразни учредения през предходната година бяха подценени или отхвърлени от гласоподавателите.
 
На четвърто място играе роля опасението от растящата интернационална неустойчивост, която във всеки миг може да ангажира България директно във военния спор, вилнеещ близо до нашите граници. Освен всичко останало, приключващата предизборна акция оставя усещане, че българският диалог не е политически, а геополитически и, че значимите решения не се вземат тук, а на друго място. Наблюдението върху изявленията в медиите (телевизия, радио, печат) и в онлайн платформите и обществените мрежи разкрива, че думи като „ Русия “, „ Украйна “, „ Америка (САЩ) “ и „ Европа (Европейски съюз) “ са употребявани сред 8 и 10 пъти повече, в сравнение с „ България “.
 
На пето място е редно да се подсети, че през ноември предходната година, когато бе маркиран връх по ниска изборна интензивност, с изключение на парламент се избираше и президент. Тогава пред урните се явиха близо 5%, които гласоподаваха единствено за президент. Сега няма да ги има.

 
Накратко, гласоподавателите чакат да им се уточни вероятност не за неразбираемото и нестабилно бъдеще, а за връщане към познатото им минало – без инфлация, без пандемия, без война. Проблемът не е в това, че в предизборната акция не се чуват сходни послания, а в това, че те не звучат безапелационно, тъй като се употребяват повече за замяна на взаимни обвинявания и оправдания сред политическите обединения, вместо за диалог с гласоподавателите.
 
Всичко това предпоставя по-ниска изборна интензивност спрямо ноември предходната година, когато интензивността бе към 40% (близо 2,7 млн. души). Сега не се чака интензивността да надвиши 2,5 млн. души, само че може да спадне и до по-ниски равнища. Същевременно вотът отвън сраната ще увеличи своята тежест при разпределението на резултата, защото се чака да се резервира почти на същото номинално равнище.
 
Електоралните настройки
 
Трите парламентарни избора през предходната година се отличаваха със относително високи дялове на колебаещи се гласоподаватели (между 12 и 15 на сто), които в анкетна обстановка и в непосредствена непосредственост до изборния ден твърдяха, че ще вземат решение за кого да гласоподават или да не гласоподават в последния миг. Два пъти (през юли и ноември) тези дялове се материализираха, освен това преди всичко в интерес на избрани обединения (през юли – за Има Такъв Народ, през ноември – за „ Продължаваме промяната “). Това и в двата случая докара до изненадващо преподреждане на парламентарно показаните политически сили, разминаващо се значително с предварителните прогнози.
 
Сега делът на колебаещи се гласоподаватели е значително по-нисък (около 6%) и упованието е този дял да се разпредели почти съразмерно на данните от количествения декларативен избор.

В интервала 16-21 септември 2022 година Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ) организира национално представително изследване на предварителните електорални настройки за парламентарните избори на 2 октомври 2022 година. Интервюирани директно „ лице в лице “ в домовете им са 1104 пълнолетни жители по метода CAPI (с помощта на таблети). Максималният поверителен период е ± 3,2%. При разбора са взети поради и данните от 450 онлайн изявленията с български гласоподаватели, гласуващи отвън страната. Проучването е осъществено със лични средства на института.
Източник: dariknews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР