НИКУЛДЕН Тая заран край княжевската „Бира-скара”срещам внезапно бай Киро каруцара.–

НИКУЛДЕН

Тая утрин край княжевската „ Бира-скара”

срещам ненадейно бай Киро каруцара.

– Къде така – му крещя – с тая нова одеждa?

– Не се споделя одеждa, а към този момент смяна

и аз смених бирата с гръцка мастика.

– Странен преход на това му се вика!

– Преходът свърши, в този момент сме в смяна!

– Че какво пък толкоз ново настана

в тая наша остаряла, прастара страна?

– Не единствено настана, само че и продължава!

Не виждаш ли – вика ми бай Киро каруцара –

изчезнаха към този момент тиквите от пазара.

Няма ги към този момент ония камари,

на места ще се мерне по някоя – остарели,

от ония, свинските, дето единствено свине

ги лапат... Чакай, че ми падна каскета,

въпреки че каскетите у нас мъчно падат,

колкото и да се буни и да реве площадът.

– Прав си, бай Киро, само че и въпрос поражда:

къде я към този момент най-голямата тиква?

– Спотайва се, кюта, щото катурната,

доста скоро ще би трябвало да влезе във фурната,

сиреч в пандиза!

В него мъчно се влиза,

само че и елементарно излиза,

стига чистачката на портала

да не те цапардоса с парцала.

– В пандела ли? – запитвам... – Ами в пандела,

То към този момент акцията се е подела,

но едва ли! Не имам вяра, надали ще може...

Макар че знаеш ли... А нека! А дай боже!

И забърза бай Киро към Княжевската църква,

че без религия човек напряко изперква!

Днес е Никулден. И Господ прибързан

е понесъл към фурната най-големия шаран –

българския народ!...

Народе-е-е-е!

Кирил Кадийски