Никулден е! Традиции, поверия и обичаи за празника
Никулден е ярък и уважаван празник за българското семейство, на който честват (по данни на Национален статистически институт от 2020 г.) близо 195 хиляди мъже и дами с името Никола, Николай, Николина, Никол и техните производни. На 6 декември софрата е богата, отрупана с обичаните постни сарми и чушки с фасул, домашни колаци и в случай че не пълнен шаран, то най-малко риба, приготвена по обичаната фамилна рецепта.
Св. Николай Чудотворец е настойник на водите и подводния свят, страж на дома и фамилията, месия на пленниците, настойник на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.
Суеверия и предания на Никулден
В наши дни традицията е цялото семейство с близки и познати да се събира към трапезата, а тогавашните разбирания са били, че на този ден домакините не работят къщна работа в чест на светеца.
На 6 декември някои фамилии честват с изключение на имените дни на околните си и персонален фамилен празник, именуван още светец, оброк, наместник и други Незадомените моми и ергени обикалят по къщите на роднините си, с цел да ги поканят на празничната вечеря. Вечерта идват единствено най-възрастните мъже. Най-възрастният измежду тях прекадява трапезата и разчупва празничната пита. Така цяла нощ мъжете обикалят всички къщи на фамилиите от рода.
Традицията повелява приготвянето на рибник
В предишното, както и в този момент, традицията повелява приготвянето на рибник – пълнен шаран с лук, ориз, орехи и други, за празничната вечеря. Вярвало се е, че когато се пече пълнената риба би трябвало да остане цяла, без да се раздра, тъй като ще се скъса шансът в къщата. След вечеря дамите запазвали кръстовидната кост от главата на рибата като талисман срещу уроки или я зашивали на шапчицата на новороденото в къщата, с цел да е крепко.
Костта се употребила още и от баячки против бодърствуване, мощен рев и отоци.
Люспите от рибата
Според суеверията при разчистване на рибата люспите не би трябвало да падат на земята. Ако въпреки всичко някоя падне, никой не би трябвало да я настава, тъй като ще го застигне неприятна болест. Най-голямата люспа от рибата се прибира в кесията, с цел да е цялостна през цялата година с пари.
Костите от шарана не се изхвърлят, а се изгарят, пускат се в реката или се закопават в земята за изобилие и фамилно благополучие. Ако гостувате на празника в някой северен град или селце в България, могат да ви поканят да си почистите зъбите с кост от рибника, с цел да са здрави.
Покровител на бедните и асистент на неомъжените дами
Според известното поверие светията е помагал на бедните, като им давал пари. Една нощ св. Николай оказал помощ на осиромашал човек да ожени трите си дъщери, като му дал по една торба с жълтици за всяка щерка. Затова е признато банкерите също да означават своя професионален празник точно на тази дата.
Тази легенда обаче има и друго тълкуване и то е, че неомъжените моми почитат светеца, който ще им помогне да се задомят. В деня, отдаден на св. Николай, те отиват на църква, с цел да възпламенят свещ и оставят блага в храма, а след това отиват на площада и се хващат на хорото, с цел да бъдат огледани от момците.
Прогонване на мишките
В Странджанския край стопанките оставят парче от празничния самун и варено жито на тавана и назовават „ Ела, свети Никола, да си похапнеш и мишките да разгониш “.
Тълкуване на времето
По това има ли сняг на празника се гадаело каква ще бъде годината – ще е плодовита, в случай че е натрупал пълен сняг, в случай че вали дъжд – годината ще е добра за царевицата, а в случай че времето е топло и слънчево – ще има огромна суша през лятото.
Празник на овчарите
Малко прочут факт е, че в някои краища на България Никулден е именуван За овче здраве. В регионите към Чипровци, Стара Загора, Пловдив и други Никулден е празник на овчарите.
Рано сутринта те извеждат овцете за паша и играят като хвърлят гегите си. Този от тях, който хвърли гегата си най-далече ще има крепко стадо и млечни овце.
Празник на моряците
Според една от най-известните митове шаранът е „ прислужник “ на св. Николай. Когато един ден светецът плувал с гемията си, стихия и мощни морски талази пропукали дъното ѝ. Тогава светецът извадил с голи ръце шаран, с който запушил дупката и избавил моряците в лодката.
От древността измежду старите лодкари се запазило поверието, че на носа на нова лодка наложително се вгражда икона на светията, за я пази. Традицията повелява, че първата уловена риба се посвещава на св. Николай, подготвя се и се изяжда на самия бряг, пуска се още веднъж в морето или се дава на околните. На 6 декември е признато корабите и лодките да не излизат в намерено море. На този ден се закрива есенно-зимния рибарски сезон.
Празник на Черноморец
Жителите на град Черноморец честват Никулден два пъти в годината. С името на свети Николай е обвързвано възникването на крайморското градче. До 50-те години на предишния век то е носело името Свети Никола, признато от създателите му поради легендата за донесена от морето икона на Чудотвореца.
След корабокрушение измежду останките от потъналия транспортен съд вълните донесли икона на св. Никола, която моряците носели на гемията. Жителите на селото избавили екипажа, а когато си тръгвали, те оставили изплувалата икона на локалните хора в символ на признателност.
На Никулден жителите на черноморския град „ заключат” морето и го “отключват “ още веднъж на 9 май – летния Никулден, с което риболовът още веднъж е позволен.
Св. Николай Чудотворец е настойник на водите и подводния свят, страж на дома и фамилията, месия на пленниците, настойник на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.
Суеверия и предания на Никулден
В наши дни традицията е цялото семейство с близки и познати да се събира към трапезата, а тогавашните разбирания са били, че на този ден домакините не работят къщна работа в чест на светеца.
На 6 декември някои фамилии честват с изключение на имените дни на околните си и персонален фамилен празник, именуван още светец, оброк, наместник и други Незадомените моми и ергени обикалят по къщите на роднините си, с цел да ги поканят на празничната вечеря. Вечерта идват единствено най-възрастните мъже. Най-възрастният измежду тях прекадява трапезата и разчупва празничната пита. Така цяла нощ мъжете обикалят всички къщи на фамилиите от рода.
Традицията повелява приготвянето на рибник
В предишното, както и в този момент, традицията повелява приготвянето на рибник – пълнен шаран с лук, ориз, орехи и други, за празничната вечеря. Вярвало се е, че когато се пече пълнената риба би трябвало да остане цяла, без да се раздра, тъй като ще се скъса шансът в къщата. След вечеря дамите запазвали кръстовидната кост от главата на рибата като талисман срещу уроки или я зашивали на шапчицата на новороденото в къщата, с цел да е крепко.
Костта се употребила още и от баячки против бодърствуване, мощен рев и отоци.
Люспите от рибата
Според суеверията при разчистване на рибата люспите не би трябвало да падат на земята. Ако въпреки всичко някоя падне, никой не би трябвало да я настава, тъй като ще го застигне неприятна болест. Най-голямата люспа от рибата се прибира в кесията, с цел да е цялостна през цялата година с пари.
Костите от шарана не се изхвърлят, а се изгарят, пускат се в реката или се закопават в земята за изобилие и фамилно благополучие. Ако гостувате на празника в някой северен град или селце в България, могат да ви поканят да си почистите зъбите с кост от рибника, с цел да са здрави.
Покровител на бедните и асистент на неомъжените дами
Според известното поверие светията е помагал на бедните, като им давал пари. Една нощ св. Николай оказал помощ на осиромашал човек да ожени трите си дъщери, като му дал по една торба с жълтици за всяка щерка. Затова е признато банкерите също да означават своя професионален празник точно на тази дата.
Тази легенда обаче има и друго тълкуване и то е, че неомъжените моми почитат светеца, който ще им помогне да се задомят. В деня, отдаден на св. Николай, те отиват на църква, с цел да възпламенят свещ и оставят блага в храма, а след това отиват на площада и се хващат на хорото, с цел да бъдат огледани от момците.
Прогонване на мишките
В Странджанския край стопанките оставят парче от празничния самун и варено жито на тавана и назовават „ Ела, свети Никола, да си похапнеш и мишките да разгониш “.
Тълкуване на времето
По това има ли сняг на празника се гадаело каква ще бъде годината – ще е плодовита, в случай че е натрупал пълен сняг, в случай че вали дъжд – годината ще е добра за царевицата, а в случай че времето е топло и слънчево – ще има огромна суша през лятото.
Празник на овчарите
Малко прочут факт е, че в някои краища на България Никулден е именуван За овче здраве. В регионите към Чипровци, Стара Загора, Пловдив и други Никулден е празник на овчарите.
Рано сутринта те извеждат овцете за паша и играят като хвърлят гегите си. Този от тях, който хвърли гегата си най-далече ще има крепко стадо и млечни овце.
Празник на моряците
Според една от най-известните митове шаранът е „ прислужник “ на св. Николай. Когато един ден светецът плувал с гемията си, стихия и мощни морски талази пропукали дъното ѝ. Тогава светецът извадил с голи ръце шаран, с който запушил дупката и избавил моряците в лодката.
От древността измежду старите лодкари се запазило поверието, че на носа на нова лодка наложително се вгражда икона на светията, за я пази. Традицията повелява, че първата уловена риба се посвещава на св. Николай, подготвя се и се изяжда на самия бряг, пуска се още веднъж в морето или се дава на околните. На 6 декември е признато корабите и лодките да не излизат в намерено море. На този ден се закрива есенно-зимния рибарски сезон.
Празник на Черноморец
Жителите на град Черноморец честват Никулден два пъти в годината. С името на свети Николай е обвързвано възникването на крайморското градче. До 50-те години на предишния век то е носело името Свети Никола, признато от създателите му поради легендата за донесена от морето икона на Чудотвореца.
След корабокрушение измежду останките от потъналия транспортен съд вълните донесли икона на св. Никола, която моряците носели на гемията. Жителите на селото избавили екипажа, а когато си тръгвали, те оставили изплувалата икона на локалните хора в символ на признателност.
На Никулден жителите на черноморския град „ заключат” морето и го “отключват “ още веднъж на 9 май – летния Никулден, с което риболовът още веднъж е позволен.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ