Никой не обича тъгата. Всички искат да са радостни, щастливи. Но какво остава

Никой не обича тъгата.

Всички желаят да са радостни,

щастливи.

Но какво остава за тъгата?

Всички я заобикалят.

Не я харесват.

Мразят я!

Защо ли?

Защото я свързват с болежка, разлъка, скръб…

Все гадни неща.

Нежелани.

Но монетата постоянно има две страни.

Тъгата има своя чар…и хубост.

Тъгата е тази, която поставя края,

само че тя е и новото начало.

Тъгата не е уязвимост,

тя е мощ,

онази невидима мощ,

която ни кара да стане по-добро копие на себе си.

Тя е болежка,