Проевропейските елити в България и в Македония се провалиха - не можаха да предложат приемлива картина за македонската нация
Николай Василев*
Чужди ползи, най-много на Москва и на Белград несъмнено гледат да се възползват от създалата се дестабилизация. Но има доста по-дълбоки аргументи за рецесията. Проевропейските елити в България и в Македония се провалиха. Не предложиха една взаимно допустима картина за това по какъв начин се стига до образуването на македонската нация и по какъв начин двете народи могат да си сътрудничат. В двете страни се резервираха титовистката и живковистката тълкования. Едните не престават с фантазията, че през вековете е имало македонски народ, който си говорел на македонски език, но българите гледали по какъв начин да го окупират и асимилират. (По-модерна версия на тази приказка е, че нямало македонски, но нямало и български народ (етнос) а единствено някакъв " неуспешен план хората в Македония да ги създадат българи ".)
От другата страна, надали не се слага знак за тъждество сред етнос и нация и не се схваща, че почналата в Македония българска национална консолидация след 1893 година е някак размита с достоверни хрумвания за автономност и е прекратена след Първата международна война. Че в създалата се обстановка, изключително по време на Втората международна война, концепциите за " изваждане на македонците от българската етнонационална тъкан " са домородни (каквито са били и концепциите от 19 век за създаване на нация на база на действителното, само че неясно българско етническо чувство). Че македонците в действителност са били откъснати силово от съвременна България (Берлинският, Букурещкият и Ньойският контракт са усетени на запад от българските граници като неописуема трагедия), само че след очевидното изтощение на България да реши Македонския въпрос, след злощастното коалиране с Централните сили в Първата международна война и изключително откакто България, въпреки и след опити да остане неутрална и самостоятелна, въпреки всичко приема статута на васал в Нацистката империя, с което се дискредитира, мнозина виждат в построяването на македонска нация излаз от пагубното попадане в " интернационално приетите " граници на Сърбия ". И те съумяват да изведат Македония от тях - първо в границите на Югославия, а по-късно и като самостоятелна страна. За положително или за зло, на Балканите построяването на нация става не с план за бъдещето, а с легенди за предишното. За доста от хората излезли на улицата в Скопие поругаването на основоположния мит от времето на Втора Югославия е нещо мъчително. За тях е мъчно да си показват по какъв начин е допустимо Европа да не притиска България да признае, че македонците - в това число тези в България, в никакъв случай не са били българи. Та нали тъкмо това виждане постановат спечелилите във Втората международна война?
За доста българи пък е чудно по какъв начин може потомците на илинденци - които са пеели песните на Вазов, Чинтулов и Стамболов, да се отхвърлят от българските корени. Може би тъй като им е мъчно да одобряват, че в случай че през 1878, 1913 и 1918 година откъсването на Вардарска Македония от България е било възприемано там като покруса, към 1965 година множеството македонци благославят, че не са част от Тодорживковата руска република.
Днес виждаме по какъв начин македонската страна продължава да упорства, че говорите в Македония " в никакъв случай не били български ", макар съществуването на безчет данни, че възрожденците са ги определяли като такива и че когато след доста разногласия въпреки всичко е кодифициран българския литературен език, той е бил общопризнат като собствен от революционерите, на които в Македония кръщават учебни заведения.
От друга страна, България продължава да твърди, че нищо не може да се пояснява като признание от нейна страна на македонския език, въпреки множеството от създателите на тези изказвания не могат да прочетат освен една книга, само че даже и една публикация на македонски. И наподобява не схващат, че с това вбесяват даже македонци, които са наясно, че за Гоце Делчев не е имало македонски език.
В създалата се обстановка тъй наречените " френско предложение " на Европейски Съюз дава късмет за излаз от кьорсокака. Въпреки гневната съпротива на " ИТН ", " Възраждане " и по-умерената опозиция на Българска социалистическа партия и двузначността в позицията на президента,, българското Народно заседание въпреки всичко събра задоволително гласове с цел да го приема.
Ще го одобри ли македонското Собрание? Никой не може да предвижда до последния миг. Но последователите му са в слаба позиция, тъй като мънкат, че по принцип то не било изключително положително, само че друго нямало да има. Позицията на България, че не признава актуалния македонски език (и идентитет) направи по този начин, че никой, или съвсем никой в Македония не съобщи, че има проблем с македонския формален " разказ ". Проблем, който докара до промяната на името и до днешната невъзможност.
Македонският външен министър съобщи, че в случай че страната отхвърли предлагането, ще се стигне до етническо напрежение, тъй като албанците (в Северна Македония) ще се почувстват блокирани за Европейски Съюз.
А както виждаме, външни сили единствено това чакат!
*Тестът е оповестен на фейсбук страницата на автора
Чужди ползи, най-много на Москва и на Белград несъмнено гледат да се възползват от създалата се дестабилизация. Но има доста по-дълбоки аргументи за рецесията. Проевропейските елити в България и в Македония се провалиха. Не предложиха една взаимно допустима картина за това по какъв начин се стига до образуването на македонската нация и по какъв начин двете народи могат да си сътрудничат. В двете страни се резервираха титовистката и живковистката тълкования. Едните не престават с фантазията, че през вековете е имало македонски народ, който си говорел на македонски език, но българите гледали по какъв начин да го окупират и асимилират. (По-модерна версия на тази приказка е, че нямало македонски, но нямало и български народ (етнос) а единствено някакъв " неуспешен план хората в Македония да ги създадат българи ".)
От другата страна, надали не се слага знак за тъждество сред етнос и нация и не се схваща, че почналата в Македония българска национална консолидация след 1893 година е някак размита с достоверни хрумвания за автономност и е прекратена след Първата международна война. Че в създалата се обстановка, изключително по време на Втората международна война, концепциите за " изваждане на македонците от българската етнонационална тъкан " са домородни (каквито са били и концепциите от 19 век за създаване на нация на база на действителното, само че неясно българско етническо чувство). Че македонците в действителност са били откъснати силово от съвременна България (Берлинският, Букурещкият и Ньойският контракт са усетени на запад от българските граници като неописуема трагедия), само че след очевидното изтощение на България да реши Македонския въпрос, след злощастното коалиране с Централните сили в Първата международна война и изключително откакто България, въпреки и след опити да остане неутрална и самостоятелна, въпреки всичко приема статута на васал в Нацистката империя, с което се дискредитира, мнозина виждат в построяването на македонска нация излаз от пагубното попадане в " интернационално приетите " граници на Сърбия ". И те съумяват да изведат Македония от тях - първо в границите на Югославия, а по-късно и като самостоятелна страна. За положително или за зло, на Балканите построяването на нация става не с план за бъдещето, а с легенди за предишното. За доста от хората излезли на улицата в Скопие поругаването на основоположния мит от времето на Втора Югославия е нещо мъчително. За тях е мъчно да си показват по какъв начин е допустимо Европа да не притиска България да признае, че македонците - в това число тези в България, в никакъв случай не са били българи. Та нали тъкмо това виждане постановат спечелилите във Втората международна война?
За доста българи пък е чудно по какъв начин може потомците на илинденци - които са пеели песните на Вазов, Чинтулов и Стамболов, да се отхвърлят от българските корени. Може би тъй като им е мъчно да одобряват, че в случай че през 1878, 1913 и 1918 година откъсването на Вардарска Македония от България е било възприемано там като покруса, към 1965 година множеството македонци благославят, че не са част от Тодорживковата руска република.
Днес виждаме по какъв начин македонската страна продължава да упорства, че говорите в Македония " в никакъв случай не били български ", макар съществуването на безчет данни, че възрожденците са ги определяли като такива и че когато след доста разногласия въпреки всичко е кодифициран българския литературен език, той е бил общопризнат като собствен от революционерите, на които в Македония кръщават учебни заведения.
От друга страна, България продължава да твърди, че нищо не може да се пояснява като признание от нейна страна на македонския език, въпреки множеството от създателите на тези изказвания не могат да прочетат освен една книга, само че даже и една публикация на македонски. И наподобява не схващат, че с това вбесяват даже македонци, които са наясно, че за Гоце Делчев не е имало македонски език.
В създалата се обстановка тъй наречените " френско предложение " на Европейски Съюз дава късмет за излаз от кьорсокака. Въпреки гневната съпротива на " ИТН ", " Възраждане " и по-умерената опозиция на Българска социалистическа партия и двузначността в позицията на президента,, българското Народно заседание въпреки всичко събра задоволително гласове с цел да го приема.
Ще го одобри ли македонското Собрание? Никой не може да предвижда до последния миг. Но последователите му са в слаба позиция, тъй като мънкат, че по принцип то не било изключително положително, само че друго нямало да има. Позицията на България, че не признава актуалния македонски език (и идентитет) направи по този начин, че никой, или съвсем никой в Македония не съобщи, че има проблем с македонския формален " разказ ". Проблем, който докара до промяната на името и до днешната невъзможност.
Македонският външен министър съобщи, че в случай че страната отхвърли предлагането, ще се стигне до етническо напрежение, тъй като албанците (в Северна Македония) ще се почувстват блокирани за Европейски Съюз.
А както виждаме, външни сили единствено това чакат!
*Тестът е оповестен на фейсбук страницата на автора
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ