Легендарният бай Дафо изработи 800 каба гайди
Николай ЧАПАНСКИ, създател и водещ фолклорни излъчвания по Радио Пловдив
[email protected]
Този месец се навършиха 100 години от рождението на фамозния родопски гайдар и занаятчия на каба гайди Дафо Трендафилов. Бай Дафо, както го знаят феновете му, е от живописното село Гела. Много пъти, когато съм бродил с микрофон и фотоапарат в този завършек на Родопите, съм се отбивал през селото, с цел да посетя къщата и работилницата на бай Дафо. Сядахме и разговаряхме за този неповторим и магичен инструмент - гайдата, за кожите и мерака, с които ги създава, за живота му, за песните... Сега, когато ги изслушвам, откривам и доста изречени мъдрости от известния родопчанин, взел участие и във кино лентата „ Време разделно “. Голяма част от тези диалози съм ги запазил и през днешния ден се съхраняват в златния фонд на Радио Пловдив.
Дафо Трендафилов е роден на 17 януари 1919 година в Гела - селце над Широка лъка. Израснал в оскъдно семейство, учил там до седми клас и когато изискал да се запише в Райковската гимназия с неговите другари, по-големите му братя Ангел и Георги възразили. Как той ще учи, пък те ще пасат овцете на село. Така учението в Райково му се разминало. Започнал да свири след овцете на пищялка и окарина, които самичък опитвал да прави. На гайда се научава да свири на 16-годишна възраст.
„ Дотогава не бях помирисвал гайда. Брат ми Ангел посвирваше и беше донесъл у дома една от наш братовчед от Солища. Когато отпътува боец през 1935 година, аз я взех и за малко време се научих да изсвирвам, даже повече от него. Един ден ме чу дядото на Радка Кушлева, който ми беше калеко. Той ми даде огромен кураж, че може и да стане от мен добър музикант, в случай че изсвирвам всеки ден. Неговите думи ми дадоха криле и аз още по-често започнах да изсвирвам. През месец юли, за събора Света Неделя в Солища, братовчед ми си изиска гайдата и аз нямаше какво да върша. Занесох си му я. Поисках от баща да ми купи гайда, а той се развика: „ На Георги купих, а той научи ли се, на Ангел купих, и той не се научи. Няма да закупувам повече! “, разказваше приживе Дафо Трендафилов.
Но шансът му се усмихва. Един ден при него на ливадата пристигнал човек от Мугла и попитал дали няма някоя овца за печене. “Имахме в стадото една яловица и му я дадох. Пазарих я за 280 лв. на ония пари и незабавно с тях купих гайда… Всеки ден я носех с мен и свирех по ливадите “, спомняше си бай Дафо. Като поотрасъл, почнал работа като горски служащ и като изкарал някой лев, си купил нова гайда, този път направена от най-големия занаятчия по тия места - Тодор Шишков от Солища. Шишковите гайди се славели с най-хубав тон, а с неговата гайдуница бай Дафо свиреше до края на живота си. Когато майсторът се споминал при акцидент, бай Дафо отишъл при жена му и купил инструментите дружно с шаблоните за направа на гайди.
Така през 1965 година Дафо Трендафилов става занаятчия на гайди, като през целия си живот създава над 800 каба гайди.
През 1971 година, когато се открива Националното учебно заведение за фолклорни изкуства в Широка лъка, той става първият преподавател по гайда - „ по слухово-подражателния способ “. Работи в учебното заведение 21 години, през който интервал са минали над 250 възпитаници. Сред тях са: Костадин Иванов, гайдар в националния отбор „ Филип Кутев “, Васил Бебелеков, Кирил Кетев, Ивайло Кучев и фамозният в цялата страна и по света Петър Янев. Веднъж предложили на Петьо да свири в наличието на бай Дафо на гайда, а той рекъл: „ Когато епископ пее, попът мълчи! “.
Дафо Трендафилов има епизодични функции във филмите „ Краят на песента “, „ Капитан Петко челник “ и „ Време разделно “, с което се гордееше. Изпълнява съпровода на гайда в два албума на певица Радка Кушлева и нейните сестри.
Той е бил и обичаният гайдар на Тодор Живков, за което към момента се описват митове при откриването на музикалното учебно заведение.
Свирил е на Роженския събор с оркестър „ Сто каба гайди “. През 2005 година излиза албумът „ Думай, гайдо, думай “, в който са поместени 25 негови инструментални осъществявания, като най-популярното измежду тях е мелодията " Остани довиждане, Стара планино ". Дискът е записан в студиото на Радио Пловдив.
Той си отива от този свят на 4 декември 2010 година, а до гробищата със свирня го изпращат неговите възпитаници.
[email protected]
Този месец се навършиха 100 години от рождението на фамозния родопски гайдар и занаятчия на каба гайди Дафо Трендафилов. Бай Дафо, както го знаят феновете му, е от живописното село Гела. Много пъти, когато съм бродил с микрофон и фотоапарат в този завършек на Родопите, съм се отбивал през селото, с цел да посетя къщата и работилницата на бай Дафо. Сядахме и разговаряхме за този неповторим и магичен инструмент - гайдата, за кожите и мерака, с които ги създава, за живота му, за песните... Сега, когато ги изслушвам, откривам и доста изречени мъдрости от известния родопчанин, взел участие и във кино лентата „ Време разделно “. Голяма част от тези диалози съм ги запазил и през днешния ден се съхраняват в златния фонд на Радио Пловдив.
Дафо Трендафилов е роден на 17 януари 1919 година в Гела - селце над Широка лъка. Израснал в оскъдно семейство, учил там до седми клас и когато изискал да се запише в Райковската гимназия с неговите другари, по-големите му братя Ангел и Георги възразили. Как той ще учи, пък те ще пасат овцете на село. Така учението в Райково му се разминало. Започнал да свири след овцете на пищялка и окарина, които самичък опитвал да прави. На гайда се научава да свири на 16-годишна възраст.
„ Дотогава не бях помирисвал гайда. Брат ми Ангел посвирваше и беше донесъл у дома една от наш братовчед от Солища. Когато отпътува боец през 1935 година, аз я взех и за малко време се научих да изсвирвам, даже повече от него. Един ден ме чу дядото на Радка Кушлева, който ми беше калеко. Той ми даде огромен кураж, че може и да стане от мен добър музикант, в случай че изсвирвам всеки ден. Неговите думи ми дадоха криле и аз още по-често започнах да изсвирвам. През месец юли, за събора Света Неделя в Солища, братовчед ми си изиска гайдата и аз нямаше какво да върша. Занесох си му я. Поисках от баща да ми купи гайда, а той се развика: „ На Георги купих, а той научи ли се, на Ангел купих, и той не се научи. Няма да закупувам повече! “, разказваше приживе Дафо Трендафилов.
Но шансът му се усмихва. Един ден при него на ливадата пристигнал човек от Мугла и попитал дали няма някоя овца за печене. “Имахме в стадото една яловица и му я дадох. Пазарих я за 280 лв. на ония пари и незабавно с тях купих гайда… Всеки ден я носех с мен и свирех по ливадите “, спомняше си бай Дафо. Като поотрасъл, почнал работа като горски служащ и като изкарал някой лев, си купил нова гайда, този път направена от най-големия занаятчия по тия места - Тодор Шишков от Солища. Шишковите гайди се славели с най-хубав тон, а с неговата гайдуница бай Дафо свиреше до края на живота си. Когато майсторът се споминал при акцидент, бай Дафо отишъл при жена му и купил инструментите дружно с шаблоните за направа на гайди.
Така през 1965 година Дафо Трендафилов става занаятчия на гайди, като през целия си живот създава над 800 каба гайди.
През 1971 година, когато се открива Националното учебно заведение за фолклорни изкуства в Широка лъка, той става първият преподавател по гайда - „ по слухово-подражателния способ “. Работи в учебното заведение 21 години, през който интервал са минали над 250 възпитаници. Сред тях са: Костадин Иванов, гайдар в националния отбор „ Филип Кутев “, Васил Бебелеков, Кирил Кетев, Ивайло Кучев и фамозният в цялата страна и по света Петър Янев. Веднъж предложили на Петьо да свири в наличието на бай Дафо на гайда, а той рекъл: „ Когато епископ пее, попът мълчи! “.
Дафо Трендафилов има епизодични функции във филмите „ Краят на песента “, „ Капитан Петко челник “ и „ Време разделно “, с което се гордееше. Изпълнява съпровода на гайда в два албума на певица Радка Кушлева и нейните сестри.
Той е бил и обичаният гайдар на Тодор Живков, за което към момента се описват митове при откриването на музикалното учебно заведение.
Свирил е на Роженския събор с оркестър „ Сто каба гайди “. През 2005 година излиза албумът „ Думай, гайдо, думай “, в който са поместени 25 негови инструментални осъществявания, като най-популярното измежду тях е мелодията " Остани довиждане, Стара планино ". Дискът е записан в студиото на Радио Пловдив.
Той си отива от този свят на 4 декември 2010 година, а до гробищата със свирня го изпращат неговите възпитаници.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ