Тихата революция в отношенията между Вашингтон и Минск
Никола ПАВЛОВ*,
сп. " Геополитика "
Както е известно, напоследък американската администрация предприе редица стъпки за нормализиране на връзките с Беларус.
На процедура Съединени американски щати дадоха зелена светлина за възобновяване на дипломатическите връзки сред двете страни.
По време на срещата си с беларуския водач Александър Лукашенко специфичният делегат на американския президент Джон Коул съобщи, че Съединени американски щати желаят да върнат посолството си в Минск и изцяло да възстановяват двустранните връзки. Американската дипломатическа задача беше затворена през февруари 2022 година, след началото на съветската инвазия в Украйна. Според Коул в близко бъдеще посолството на Съединени американски щати в Минск може още веднъж да отвори порти. От Вашингтон имат намерение да назначат дипломат и да върнат в страната дипломатическия си личен състав.
Освен това Съединени американски щати оповестиха анулация на глобите против беларуската самолетна компания " Белавиа ". Това отстранява рестриктивните мерки за поддръжка и закупуване на аварийни елементи за самолети, в това число " Боинг ", което би трябвало да подкрепи въздушния флот на Беларус. В отговор Александър Лукашенко се съгласи на най-голямото единично освобождение и предаване на пандизчии през последните години. Властите освободиха 52-ма души, в това число съперници на Лукашенко, публицисти и 14 задгранични жители (в това число жители на Литва, Латвия, Полша, Германия, Франция и Обединеното кралство).
На собствен ред Тръмп
подари на Лукашенко копчета за ръкавели
с изображение на Белия дом и му изпрати персонално писмо, подписано собственоръчно от него. Както е известно, американският президент подписва самичък писмата си единствено в изключителни случаи, когато желае да подчертае специфичната си обвързаност към получатела. В посланието си той поздрави Лукашенко за рождения му ден и особено означи триумфа на беларуската тенисистка Арина Сабаленка, която завоюва Откритото състезание на Съединени американски щати.
Тези жестове съставляват самобитна " тиха гражданска война " в връзките сред Вашингтон и Минск. Ще напомня, че при предходния американски президент Джо Байдън сходно равнище на връзка сред Белия дом и Минск беше немислимо. С идването на Тръмп обаче обстановката се промени фрапантно. Тръмп, който обичайно разчита на покупко-продажби, с цел да реализира задачите си, явно преглежда Беларус като евентуално свързващо звено в по-мащабната игра към спора в Украйна. Вашингтон се стреми да употребява Минск като спомагателен канал за връзка с Москва, до момента в който продължава да търси договорка с Русия. Тръмп е добре осведомен с обстоятелството, че Минск дълго време играеше ролята на ефикасна платформа за договаряния сред Русия и Украйна, започвайки от 2014 година Самият Лукашенко неведнъж е предложил Минск като
платформа за многостранни преговори
за Украйна, в това число с присъединяване на Съединените щати. Освен това Беларус остава главен съдружник на Русия, който не взе участие директно в боевете в Украйна. Междувременно на територията на страната бяха ситуирани съветски тактически нуклеарни оръжия. Т.е. районен състезател като Лукашенко се оказва извънредно скъп за Тръмп в подтекста на възможна световна договорка с Русия.
Възстановявайки връзките с Беларус, Съединените щати до известна степен пренебрегват линията на Европейския съюз и Украйна. Лукашенко към момента не е приет за законен президент (на изборите през 2020 г.) от няколко страни членки на Европейски Съюз, както и от Украйна. Източноевропейските съседи на Беларус, изключително Полша и Литва, са извънредно внимателни към ходовете на Тръмп. Потенциално доближаване сред Съединени американски щати и Беларус би могло да алармира, че Тръмп може да преразгледа обичайна американска политика в района, изключително във връзка с Полша и балтийските страни. Той към този момент предложи на Конгреса да одобри законопроект за понижаване на военната помощ за балтийските страни и ограничение на някои военни стратегии в района (включително Балтийската самодейност за сигурност).
Освен това възможен пряк контакт сред Тръмп и Лукашенко би могъл да значи опит на САЩ
да лимитират въздействието на Русия в Беларус
като най-малко отчасти отдалечат Минск от Москва. На Запад Лукашенко постоянно е бил възприеман като " мултивекторен политик ". Налагането на наказания след 2022 година и непризнаването на Лукашенко от Запада през последните години единствено сближиха още повече Беларус с Русия. Възможно е Тръмп да се опита да ерозира това доближаване, като предложи договорка, която да планува да вземем за пример, взаимни стопански планове в подмяна на забавянето на интеграционните процеси с Русия. Освен това е налице явен интерес на Съединени американски щати от ограничение на забележителното икономическо въздействие на Китай в постсъветската република.
В същото време е малко евентуално Тръмп да отслаби съществуващия военно-политически съюз сред Русия и Беларус, като предложи на Лукашенко стопански покупко-продажби. Този съюз към този момент е задоволително мощно скрепен и формализиран в следствие от съществуването на съветски тактически нуклеарни оръжия на територията на Беларус (планира се там да бъде ситуиран и прословутият ракетен комплекс " Орешник " ).
Впрочем, стоплянето на връзките сред Тръмп и Лукашенко дава обещание обилни изгоди за Москва. По един или различен метод, то основава спомагателен косвен канал за връзка сред Кремъл и Белия дом. При евентуални договаряния сред Русия и Украйна ролята на Минск като платформа за договаряния би могла да се утвърди още веднъж, както се случи при започване на договарянията сред Москва и Киев (ще напомня, че първите такива диалози след началото на войната в Украйна се организираха точно в Беларус). Може би Тръмп разчита на това. Мястото на бъдещите договаряния не е от кардинално значение за него и той е подготвен да поддържа " беларуската преговорна платформа ". На собствен ред Русия избира договарянията да бъдат точно в Беларус, а не в трети страни. За Киев обаче приемането на " беларуската платформа " на процедура би означавало отвод от западното ходатайство - нещо, което президентът Зеленски явно не желае.
* Българско геополитическо дружество
сп. " Геополитика "
Както е известно, напоследък американската администрация предприе редица стъпки за нормализиране на връзките с Беларус.
На процедура Съединени американски щати дадоха зелена светлина за възобновяване на дипломатическите връзки сред двете страни.
По време на срещата си с беларуския водач Александър Лукашенко специфичният делегат на американския президент Джон Коул съобщи, че Съединени американски щати желаят да върнат посолството си в Минск и изцяло да възстановяват двустранните връзки. Американската дипломатическа задача беше затворена през февруари 2022 година, след началото на съветската инвазия в Украйна. Според Коул в близко бъдеще посолството на Съединени американски щати в Минск може още веднъж да отвори порти. От Вашингтон имат намерение да назначат дипломат и да върнат в страната дипломатическия си личен състав.
Освен това Съединени американски щати оповестиха анулация на глобите против беларуската самолетна компания " Белавиа ". Това отстранява рестриктивните мерки за поддръжка и закупуване на аварийни елементи за самолети, в това число " Боинг ", което би трябвало да подкрепи въздушния флот на Беларус. В отговор Александър Лукашенко се съгласи на най-голямото единично освобождение и предаване на пандизчии през последните години. Властите освободиха 52-ма души, в това число съперници на Лукашенко, публицисти и 14 задгранични жители (в това число жители на Литва, Латвия, Полша, Германия, Франция и Обединеното кралство).
На собствен ред Тръмп
подари на Лукашенко копчета за ръкавели
с изображение на Белия дом и му изпрати персонално писмо, подписано собственоръчно от него. Както е известно, американският президент подписва самичък писмата си единствено в изключителни случаи, когато желае да подчертае специфичната си обвързаност към получатела. В посланието си той поздрави Лукашенко за рождения му ден и особено означи триумфа на беларуската тенисистка Арина Сабаленка, която завоюва Откритото състезание на Съединени американски щати.
Тези жестове съставляват самобитна " тиха гражданска война " в връзките сред Вашингтон и Минск. Ще напомня, че при предходния американски президент Джо Байдън сходно равнище на връзка сред Белия дом и Минск беше немислимо. С идването на Тръмп обаче обстановката се промени фрапантно. Тръмп, който обичайно разчита на покупко-продажби, с цел да реализира задачите си, явно преглежда Беларус като евентуално свързващо звено в по-мащабната игра към спора в Украйна. Вашингтон се стреми да употребява Минск като спомагателен канал за връзка с Москва, до момента в който продължава да търси договорка с Русия. Тръмп е добре осведомен с обстоятелството, че Минск дълго време играеше ролята на ефикасна платформа за договаряния сред Русия и Украйна, започвайки от 2014 година Самият Лукашенко неведнъж е предложил Минск като
платформа за многостранни преговори
за Украйна, в това число с присъединяване на Съединените щати. Освен това Беларус остава главен съдружник на Русия, който не взе участие директно в боевете в Украйна. Междувременно на територията на страната бяха ситуирани съветски тактически нуклеарни оръжия. Т.е. районен състезател като Лукашенко се оказва извънредно скъп за Тръмп в подтекста на възможна световна договорка с Русия.
Възстановявайки връзките с Беларус, Съединените щати до известна степен пренебрегват линията на Европейския съюз и Украйна. Лукашенко към момента не е приет за законен президент (на изборите през 2020 г.) от няколко страни членки на Европейски Съюз, както и от Украйна. Източноевропейските съседи на Беларус, изключително Полша и Литва, са извънредно внимателни към ходовете на Тръмп. Потенциално доближаване сред Съединени американски щати и Беларус би могло да алармира, че Тръмп може да преразгледа обичайна американска политика в района, изключително във връзка с Полша и балтийските страни. Той към този момент предложи на Конгреса да одобри законопроект за понижаване на военната помощ за балтийските страни и ограничение на някои военни стратегии в района (включително Балтийската самодейност за сигурност).
Освен това възможен пряк контакт сред Тръмп и Лукашенко би могъл да значи опит на САЩ
да лимитират въздействието на Русия в Беларус
като най-малко отчасти отдалечат Минск от Москва. На Запад Лукашенко постоянно е бил възприеман като " мултивекторен политик ". Налагането на наказания след 2022 година и непризнаването на Лукашенко от Запада през последните години единствено сближиха още повече Беларус с Русия. Възможно е Тръмп да се опита да ерозира това доближаване, като предложи договорка, която да планува да вземем за пример, взаимни стопански планове в подмяна на забавянето на интеграционните процеси с Русия. Освен това е налице явен интерес на Съединени американски щати от ограничение на забележителното икономическо въздействие на Китай в постсъветската република.
В същото време е малко евентуално Тръмп да отслаби съществуващия военно-политически съюз сред Русия и Беларус, като предложи на Лукашенко стопански покупко-продажби. Този съюз към този момент е задоволително мощно скрепен и формализиран в следствие от съществуването на съветски тактически нуклеарни оръжия на територията на Беларус (планира се там да бъде ситуиран и прословутият ракетен комплекс " Орешник " ).
Впрочем, стоплянето на връзките сред Тръмп и Лукашенко дава обещание обилни изгоди за Москва. По един или различен метод, то основава спомагателен косвен канал за връзка сред Кремъл и Белия дом. При евентуални договаряния сред Русия и Украйна ролята на Минск като платформа за договаряния би могла да се утвърди още веднъж, както се случи при започване на договарянията сред Москва и Киев (ще напомня, че първите такива диалози след началото на войната в Украйна се организираха точно в Беларус). Може би Тръмп разчита на това. Мястото на бъдещите договаряния не е от кардинално значение за него и той е подготвен да поддържа " беларуската преговорна платформа ". На собствен ред Русия избира договарянията да бъдат точно в Беларус, а не в трети страни. За Киев обаче приемането на " беларуската платформа " на процедура би означавало отвод от западното ходатайство - нещо, което президентът Зеленски явно не желае.
* Българско геополитическо дружество
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ