Независимо от факта, че в един нещастен ден най-голямата Александрийска

Независимо от обстоятелството, че в един трагичен ден най-голямата Александрийска библиотека на Античния свят е изгоряла, не всичките и скъпи ръкописи били изгубени.Пазителите на тази неповторима съкровищница на човешкото познание доста добре са знаели, че в тогавашните смутни времена, да се резервира библиотеката,трябва да се копират най-ценните ръкописи, заменяйки оригиналите с тях.Оригиналите са безвредно изпратени в други страни. Говори се, че част от тях се намират в секрети тибетските манастири, в библиотеката на Ватикана и на доста други места.Централата на арменската черква Ечмиадзин се е трансформирала в един от центровете за предпазване на тези скъпи документи от древността. По-късно в Армения е основан специфичен център за предпазване на антични ръкописи – Матенадаран, който през 20-ти век става национално благосъстояние на Съюз на съветските социалистически републики, откакто болшевиките ги конфискуват и откарват в Москва.На 6 март 1922 година с декрет Александър Мясникян упорства да бъдат върнати в Армения. През 1939 година Москва се съгласява да върне скъпите ръкописи и управляващите на руска Армения транспортират античните свитъци от резиденцията на католикоса до Ереван. Сред участниците в това сдружение е младият историк Виктор Харутюнян (всъщност той е бил чиновник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) от Москва). Виктор водел дневник, който разрешава на откривателите да се сблъскат с доста забавен факт.


Виктор написа в дневника си, че на един от античните свитъци е видял карта на Марс, на която е посочен даже спътникът на Червената планета. Това толкоз го удивило, че той извади тази карта и я взел със себе си, с цел да я изучи.Виктор не можел да разбере по какъв начин в антични времена хората могат да създадат карта на Марс дружно с неговите спътници. Факт е, че спътниците на Марс са били открити едвам през 1877 година, преди бъде фиктивен задоволително мощен телескоп, с цел да открие тези дребни галактически тела на толкоз огромно разстояние от Земята. Как може да се случи това?..
От където античните са знаели за луните на Марс, остава загадкаСъдейки по разочарованите записи в дневника на Харутюнян. Първо, текстът е на латински, и второ, това настрана парче не дава главната информация – кой и по кое време е направил картата.Виктор предал картата на Академията на науките на Армения с напътствие от кое място я е взел. Между краткотрайно стартира Великата отечествена война и на Виктор се постанова да замине на фронта,където следите му се губят.Няма повече информация за него или за тази антична карта – откривателите не откриват информация. Най-вероятно този свитък към момента е в архивите на Матенадаран в Ереван.


Косвено доказателство за това (Марс и неговите спътници са били известни в древността), е обяснението в речника на грузинския академик Саба Орбелиани (1658-1725).В него може да намерим споменаване на спътника Марс с радиус на орбита 24019 километра (текущата стойност на радиуса). Възможно е Орбелиани да е посетил Ечмиадзин по негово време, където е събрал информация за Марс от ръкопис и картата.В умозаключение бихме желали да отбележим, че в случай че си поставите за цел да намерите тази антична карта през днешния ден,няма да е по никакъв начин елементарно.Преодоляване на всички спънки,които са ви приготвили управляващите в Армения,както и други непредвидени компликации, които сигурно ще зародят пред всеки откривател.Но да си представим,че имате достъп…..древните документи,карти,свитъци и книги в Матенадаран са повече от 500 хиляди ……Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за забавно и мистериозно бонус наличие!