Независимо как ще изпълни обещанието си за много суров отговор

Независимо по какъв начин ще извърши обещанието си за " доста необработен " отговор на хипотетичното потребление на химически оръжия от сирийския режим, президентът Доналд Тръмп въпреки всичко би трябвало да преглътне една по-сурова действителност: когато става дума за жестоката война там, неговото държавно управление е натикано в ъгъла. Тръмп, който обича да " побеждава ", няма по какъв начин да победи в Сирия. Но въпреки всичко е кадърен да утежни нещата. Тръмп може да прави гневни изказвания в Туитър какво " животно " е сирийският президент Башар Асад. Може да упреква, въпреки и лицемерно, своя предходник, че не е направил задоволително, с цел да се опълчи на режима на Асад. Може даже да афишира, че в битката против " Ислямска страна " задачата е изпълнена. Но няма нито проект, нито предпочитание да спре жестокото затвърждаване на властта на Асад и неотклонното заличаване на оставащите огнища на протест от режима. Ако би трябвало да бъдем почтени, сложността на протичащото се в Сирия обърква доста по-опитни хора, занимаващи се с външна политика. Много представители на вашингтонската върхушка години наред мощно упорстваха за по-твърда тактика, ориентирана както към възпиране на Асад, по този начин и към подкрепяне на приключването на опустошителния спор в Сирия. Те подлагаха на критика държавното управление на Обама, че не нанася въздушни удари против режима, не оказва задоволителна поддръжка на умерените бунтовници или не се придържа към личните си " червени линии " за потреблението на противозаконни оръжия. Но имайки поради сериозното въвличане на Русия и Иран на страната на Асад, в никакъв случай не е било несъмнено, че възможна лимитирана военна интервенция на Съединени американски щати би била задоволителна, с цел да изгони Асад от Дамаск. Алтернативата - истински военни старания - разбираемо беше непривлекателна. В предизборната акция Тръмп интензивно говореше срещу подстрекателство към промяна на режима. Неговото държавно управление замрази финансиране на Държавния департамент, предопределено за подкрепяне на стабилизирането на части от Сирия, отвоювани от контрола на " Ислямска страна ". А през последната седмица Белият дом даде сигнал, че желае да изтегли своите сили от Сирия в този момент, когато " Ислямска страна " наподобява разгромена. Критиците настояват, че Тръмп на процедура изпраща обръщение до Асад и настойниците му да не се тревожат, че Съединените щати могат да извърнат хода на борбата във щета на режима. После пристигна съботата и очевидното нахлуване с химическо оръжия против предградие на Дамаск. Тръмп даде обещание бърз отговор на " зверското " нахлуване. " Това не може да се позволява ", сподели той пред кореспонденти. А откакто през вчерашния ден Съветът за сигурност на Организация на обединените нации не съумя да предприеме смислени дейности, набъбна вероятността за иден американски (и вероятно френски) удар против режима на Асад. Ако обаче може да се съди по предишното, Асад вероятно не е бил изключително угрижен. Точно преди година Тръмп разпореди удар против сирийско военно летище след друго химическо нахлуване на режима. Акцията по никакъв метод не промени хода на войната и няма причина възможен нов удар да бъде кой знае какъв брой по-ефективен. " Няколко крилати ракети няма да трансформират нищо ", съобщи тази седмица публицистичната гилдия на " Вашингтон пост ". " Президент, който споделя, че желае да се маха от Сирия, в действителност не е в състояние да заплашва военния прогрес на режима ", сподели пред моите сътрудници Файсал Итани от Атлантическия съвет. " Ако Асад ни е вкарал в позиция, при която се постанова да му метнем няколко ракети, това в действителност не трансформира картината. " Емил Хокайем от Международния институт за стратегически проучвания, който в миналото беше мощен покровител за опълчване на Асад и въоръжаване на сирийските бунтовници от главното течение, сподели пред моите сътрудници тази седмица, че " времето за интервенция е минало ". Това отразява както обстановката на бойното поле, която съществено се накланя в интерес на Асад, по този начин и обърканите послания, отправяни от държавното управление на Тръмп. " Може да има стеснен, предизвикващ блаженство удар, само че в случай че няма по-голяма вероятност или по-обширна тактика за целия спор, това може единствено да изостри обстановката, без да реализира някаква цел ", сподели Хокайем. Рискът от сходно изостряне е действителен. В понеделник беше атакувана - явно от Израел, сирийска военновъздушна база, където са ситуирани ирански военни, а това акцентира какъв брой бързо ответните ограничения могат да прераснат в същинска война с Иран. (Разбира се, сходна война би имала голям брой въодушевени поддръжници във Вашингтон, изключително в случай че се води най-вече скрито от израелците). А всякакво американско нахлуване против сирийски военни активи също по този начин съставлява опция за спор с Русия, която към момента има доста наличие в Сирия и наскоро заглуши електронните системи, както беше обявено, на американски безпилотни самолети, настоящи в сирийското въздушно пространство. Тази седмица съветници на президента Владимир Путин заеха отбранителна позиция, смятайки новата вълна от наказания на Тръмп и обещанието за дейности в Сирия за следващия знак, че Русия е изправена пред нова ера на " геополитическа самотност " и неприязън от Запада. Служители предизвестиха за нова " Кубинска ракетна рецесия " в Близкия изток и за изгледи за доста по-опасен пожар. " Тръмп би трябвало да разбере, че в случай че имаме конфликт сред армиите на Съединени американски щати и Русия, ще приказваме за опция за нуклеарна ескалация ", сподели пред моя сътрудник Антон Трояновски съветският боен специалист и член на публичния съвет към министерството на защитата Игор Короченко. " Всичко може да се случи доста бързо, а обстановката да излезе отвън контрола на политиците. " Този боязън оказва помощ да се подсигурява позицията на Асад. Но Тръмп въпреки всичко би трябвало да начертае път напред, макар че проектът на неговото държавно управление е просто да се измъкне небрежно след нова единична бомбардировка. Джеймс Добинс, който беше посланик при ръководството на Обама, упорства, че Съединените щати би трябвало да слагат своето евакуиране според от някои на практика съображения: те би трябвало да притиснат своите сирийски кюрдски съдружници да реализират някаква договорка с Дамаск и да получат единодушие от Асад, че проиранските милиции също ще изоставен страната. Перспективите за последното може би не са толкоз невероятни, колкото наподобява - в случай че се затвърди несъмнено на власт, Асад евентуално няма да желае да провокира нови израелски удари, нито да наподобява прекомерно подвластен от задгранични бойци. " Най-доброто, на което може да се надяваме на този късен стадий, е следвоенна Сирия да не бъде по-зле от предвоенна Сирия " написа Добинс в " Ал Монитор ". Някои сирийци, противопоставящи се на Асад, се помиряват с тази орис. Както сподели пред моите сътрудници студент по медицина, претърпял седмици въздушни удари в бунтовническия анклав Източна Гута: " Когато знаеш, че няма кой да те поддържа, и когато знаеш, че целият свят ще остане безгласен, без значение какъв брой пъти те нападат, нямаш различен избор, с изключение на да кажеш - " добре, спрете убийствата и ще направя каквото желаете ". " По Българска телеграфна агенция.