Мирела Иванова: Вбесява ме ценностната мърлявина, в която сме се овъртолили
Нейното име е единствено от ноти – ми, ре, ла. Музиката й обаче надвишава границите, сложени на нотен лист – те са доста над и доста към нещо, което наподобява оптимално просто и гениално тъкмо. Така, в придвижване по ръба, „ сред трагизма и иронията “, Мирела Иванова остава лице в модерната българска лирика, което не може да бъде сбъркано с никое друго. При нея черпенето на ентусиазъм е съразмерно на удоволствието, което феновете й получават от удоволствието да я четат и попиват от „ всевъзможния й опит “, прострян измежду чудесата от всекидневието.
След 6-гозишна пауза, излизат нейните нови „ Седем стихотворения (с) биографии “. Премиерата на книгата е в Народния спектакъл, където текстовете ще четат седем български актриси – Александра Василева, Ана Пападопулу, Вяра Табакова, Илиана Коджабашева, Мила Люцканова, Радина Боршош и София Бобчева. „ Очакваните ходове от време на време са най-силните ходове “, отсича Мирела Иванова във връзка неналичието на мъжко наличие в тази четяща компания от красиви и надарени дами.
Според доцент Пламен Дойнов в поезията й може да бъде забелязан дълбокият пейзаж на българското съществуване – със стотици шлифовани от почерка детайлности, с патоси и сантименти, които играят на въже с иронията. Бенедикт Еренц от „ Ди Цайт “ добавя, че тя с лекост на духа сменя епохите, взирайки се във времето, хвърля по някой камък във водата и оставя спомените да кръжат в близост... И в случай че това звучи двояко, то да „ не изменяш на себе си и измежду най-оживената самотност “ звучи като най-логичното пояснение на самата Мирела за стъпките нагоре. Освен интензивно пишещ създател, от година и половина тя е и драматург в Народния спектакъл.
Часове преди премиерата, Мирела Иванова в блиц интревю – за новата й книга, за към този момент не толкоз новата й позиция в Народния спектакъл, за мощните ходове, за безконечния конфликт на ползи и, неизбежно, за нещо злободневно – класиците и мястото на тяхното творчество в поп (фолк) културата:
- След 6-годишна поетична пауза, правилните Ви фенове да чакат ли нови седем чудеса, само че в поезията?
- Седем е свещено число от нравствен порядък, обраснало с висока символност във всички религии, огряно с ореол в нумерологията и няма по какъв начин да не се прислоня в могъщата му сянка, откакто е и цифрата на моя живот. Но същинският отговор е в последния цикъл на книгата, назван „ Предели “ – там най-накрая събрах на едно място късите си поеми с дълги заглавия, събрах всевъзможния си опит, пресъздаден в думи.
- Дълъг ли беше кастингът за актрисите, които да четат стиховете? Как ги избрахте?
- Никакъв кастинг, с изключение на моето обичливо неспокойствие да се доверя на актриси, които познавам, най-много в прелестните им театрални превъплъщения. А и още нещо, същностно значимо – множеството от тях са толкоз млади, че биха могли да бъдат мои дъщери. Та те с дарбите и чувствителността си безспорно ще пренесат стихотворенията в други силови полета, ще озвучат трагизма в книгата с друга, млада, ярка сила, ще разширят и озарят смисъла.
- Липсата на мъже-актьори не е ли прекомерно предстоящ ход за Мирела Иванова?
- Очакваните ходове от време на време са най-силните ходове.
- В книгата Ви има епиграфи на Яворов и Лилиев…
- Вграждала съм стихове и цитати от Яворов и Лилиев в стихотворения от предходните си книги, съвършени поети в постигнатата комплектност на своите светове. Сега си разрешавам да им се поклоня уважително с изведените в епиграфи техни стихове, тъй като населявам съдбовното място Народен спектакъл, където витаят и техните величествени сенки.
- Притеснява ли Ви похищението върху класиката от страна на поп фолка и поп културата като цяло?
- Притеснява ме, тревожи ме, гневи ме, вбесява ме ценностната мърлявина, в която сме се овъртолили. Надявам се, че всеки мислещ българин работи съгласно силите и опциите си за изчистването на общото ни духовно място. Но се изискват дълготърпеливи, кански старания – не можеш да изринеш боклука с лопата за ден-два.
- Вие сте непокътнат знак в модерната българска лирика. Кой обаче е Вашият знак в поезията?
- Движа се по ръба сред трагизма и иронията, безстрашно замесвам цялото отвратително „ ежедневно ежедневие “ в стихотворенията си, с цел да го пренапиша със издръжливост, озарение и благосклонност, „ съединявам “ индивида и историята в целокупност и... няма да издавам повече!
- Позицията на драматург в най-големия ни спектакъл предизвика ли острото Ви перо за нови сюжети?
- Разбира се. Мястото е доста вдъхновяващо, тъй като е забавно, неовладяемо, тайнствено – и сигурно ще има да го „ преподреждам “ в нови жанрове и сюжети.
- Кой е най-ценният урок за година и половина в Народния спектакъл?
- Уроците са доста и като същинска умница, побързах да ги науча. Не бива да изменяш на себе си и измежду най-оживената самотност.
- Ще забележим ли Ваш текст на сцената на Народния, или това е конфликт на ползи?
- Не зная дали е конфликт на ползи, припомня най-малко – практиките и гледните точки във времето са разнообразни, даже взаимоизключващи се.
- Има ли граници, които езикът на интелектуалеца не трябва да минава?
- Словото е първоначално, да не го забравяме. Езикът като негов необхватен и всевластен инструмент съдържа сили и благоприятни условия, над които не се вмисляме задоволително, коства ни се, че ни е даден ей по този начин, с цел да ни разграничава от животните и растенията, да вземем за пример. Но нищо не се дава ей по този начин и най-мъдрите измежду нас, каквито позволяваме, че са интелектуалците, би трябвало да го знаят и да не прекрачват граници, които подронват устоите на морала, човечността, любовта и свободата.
Мирела Иванова е част от българския книжовен живот от 1977 година, когато дебютира със стихове в ученическото списание „ Родна реч”. Години наред водеше телевизионното предаване „ Остров за блажени” по Българска национална телевизия, дружно с сътрудника си Бойко Ламбовски, а по-късно и артистичните поетични и кабаретни спектакли „ Петък 13”. През 1985 година, заглавието на първата й книга – „ Каменни криле “, става нарицателно за времето си, провокира литературни и идеологически разногласия. Следва самиздатската й стихосбирка „ Шепоти” и „ Самотна игра”. Поетесата постоянно повтаря, че първата й „ свободна” книга е „ Памет за подробности” (1992(, избрана от рецензията като „ един от манифестите на българския постмодернизъм” и удостоена с премията за лирика на Съюза на българските писатели. Другата й най-шумна и награждаване книга е „ Еклектики”, донесла й националната литературна премия „ Христо Г. Данов” и премията на Сдружението на българските писатели.
Мирела Иванова обича да превежда модерна немска лирика, написа журналистика и води своя авторска графа в радио „ Дойче веле “. Пътува из литературна Европа, най-често до Германия – през 2000 и 2004 година в издателство „ Вундерхорн” в Хайделберг разгласява двете й „ немски” поетични книги – „ Самотна игра” в превод на Норберт Рандов и „ Сдобряване със студа” в превод на Габи Тиман. През 2002 година получава премията за съвременна лирика от Източна и Югоизточна Европа „ Херман Ленц”, връчвана от немския медиен магнат доктор Хуберт Бурда, а през 2008 година получава едногодишна писателска стипендия от министъра на културата на Бавария в интернационалния креативен дом „ Вила Конкордия” в Бамберг. Седмата й книга „ Бавно” (2009) събира 11 описа и 11 стихотворения с 11 илюстрации на Греди Асса. През 2012 година се появява и поетичната антология „ Любовите ни”, която с артистична премиера в Народния спектакъл отбелязва 50-годишния рожден ден на поетесата.
След 6-гозишна пауза, излизат нейните нови „ Седем стихотворения (с) биографии “. Премиерата на книгата е в Народния спектакъл, където текстовете ще четат седем български актриси – Александра Василева, Ана Пападопулу, Вяра Табакова, Илиана Коджабашева, Мила Люцканова, Радина Боршош и София Бобчева. „ Очакваните ходове от време на време са най-силните ходове “, отсича Мирела Иванова във връзка неналичието на мъжко наличие в тази четяща компания от красиви и надарени дами.
Според доцент Пламен Дойнов в поезията й може да бъде забелязан дълбокият пейзаж на българското съществуване – със стотици шлифовани от почерка детайлности, с патоси и сантименти, които играят на въже с иронията. Бенедикт Еренц от „ Ди Цайт “ добавя, че тя с лекост на духа сменя епохите, взирайки се във времето, хвърля по някой камък във водата и оставя спомените да кръжат в близост... И в случай че това звучи двояко, то да „ не изменяш на себе си и измежду най-оживената самотност “ звучи като най-логичното пояснение на самата Мирела за стъпките нагоре. Освен интензивно пишещ създател, от година и половина тя е и драматург в Народния спектакъл.
Часове преди премиерата, Мирела Иванова в блиц интревю – за новата й книга, за към този момент не толкоз новата й позиция в Народния спектакъл, за мощните ходове, за безконечния конфликт на ползи и, неизбежно, за нещо злободневно – класиците и мястото на тяхното творчество в поп (фолк) културата:
- След 6-годишна поетична пауза, правилните Ви фенове да чакат ли нови седем чудеса, само че в поезията?
- Седем е свещено число от нравствен порядък, обраснало с висока символност във всички религии, огряно с ореол в нумерологията и няма по какъв начин да не се прислоня в могъщата му сянка, откакто е и цифрата на моя живот. Но същинският отговор е в последния цикъл на книгата, назван „ Предели “ – там най-накрая събрах на едно място късите си поеми с дълги заглавия, събрах всевъзможния си опит, пресъздаден в думи.
- Дълъг ли беше кастингът за актрисите, които да четат стиховете? Как ги избрахте?
- Никакъв кастинг, с изключение на моето обичливо неспокойствие да се доверя на актриси, които познавам, най-много в прелестните им театрални превъплъщения. А и още нещо, същностно значимо – множеството от тях са толкоз млади, че биха могли да бъдат мои дъщери. Та те с дарбите и чувствителността си безспорно ще пренесат стихотворенията в други силови полета, ще озвучат трагизма в книгата с друга, млада, ярка сила, ще разширят и озарят смисъла.
- Липсата на мъже-актьори не е ли прекомерно предстоящ ход за Мирела Иванова?
- Очакваните ходове от време на време са най-силните ходове.
- В книгата Ви има епиграфи на Яворов и Лилиев…
- Вграждала съм стихове и цитати от Яворов и Лилиев в стихотворения от предходните си книги, съвършени поети в постигнатата комплектност на своите светове. Сега си разрешавам да им се поклоня уважително с изведените в епиграфи техни стихове, тъй като населявам съдбовното място Народен спектакъл, където витаят и техните величествени сенки.
- Притеснява ли Ви похищението върху класиката от страна на поп фолка и поп културата като цяло?
- Притеснява ме, тревожи ме, гневи ме, вбесява ме ценностната мърлявина, в която сме се овъртолили. Надявам се, че всеки мислещ българин работи съгласно силите и опциите си за изчистването на общото ни духовно място. Но се изискват дълготърпеливи, кански старания – не можеш да изринеш боклука с лопата за ден-два.
- Вие сте непокътнат знак в модерната българска лирика. Кой обаче е Вашият знак в поезията?
- Движа се по ръба сред трагизма и иронията, безстрашно замесвам цялото отвратително „ ежедневно ежедневие “ в стихотворенията си, с цел да го пренапиша със издръжливост, озарение и благосклонност, „ съединявам “ индивида и историята в целокупност и... няма да издавам повече!
- Позицията на драматург в най-големия ни спектакъл предизвика ли острото Ви перо за нови сюжети?
- Разбира се. Мястото е доста вдъхновяващо, тъй като е забавно, неовладяемо, тайнствено – и сигурно ще има да го „ преподреждам “ в нови жанрове и сюжети.
- Кой е най-ценният урок за година и половина в Народния спектакъл?
- Уроците са доста и като същинска умница, побързах да ги науча. Не бива да изменяш на себе си и измежду най-оживената самотност.
- Ще забележим ли Ваш текст на сцената на Народния, или това е конфликт на ползи?
- Не зная дали е конфликт на ползи, припомня най-малко – практиките и гледните точки във времето са разнообразни, даже взаимоизключващи се.
- Има ли граници, които езикът на интелектуалеца не трябва да минава?
- Словото е първоначално, да не го забравяме. Езикът като негов необхватен и всевластен инструмент съдържа сили и благоприятни условия, над които не се вмисляме задоволително, коства ни се, че ни е даден ей по този начин, с цел да ни разграничава от животните и растенията, да вземем за пример. Но нищо не се дава ей по този начин и най-мъдрите измежду нас, каквито позволяваме, че са интелектуалците, би трябвало да го знаят и да не прекрачват граници, които подронват устоите на морала, човечността, любовта и свободата.
Мирела Иванова е част от българския книжовен живот от 1977 година, когато дебютира със стихове в ученическото списание „ Родна реч”. Години наред водеше телевизионното предаване „ Остров за блажени” по Българска национална телевизия, дружно с сътрудника си Бойко Ламбовски, а по-късно и артистичните поетични и кабаретни спектакли „ Петък 13”. През 1985 година, заглавието на първата й книга – „ Каменни криле “, става нарицателно за времето си, провокира литературни и идеологически разногласия. Следва самиздатската й стихосбирка „ Шепоти” и „ Самотна игра”. Поетесата постоянно повтаря, че първата й „ свободна” книга е „ Памет за подробности” (1992(, избрана от рецензията като „ един от манифестите на българския постмодернизъм” и удостоена с премията за лирика на Съюза на българските писатели. Другата й най-шумна и награждаване книга е „ Еклектики”, донесла й националната литературна премия „ Христо Г. Данов” и премията на Сдружението на българските писатели.
Мирела Иванова обича да превежда модерна немска лирика, написа журналистика и води своя авторска графа в радио „ Дойче веле “. Пътува из литературна Европа, най-често до Германия – през 2000 и 2004 година в издателство „ Вундерхорн” в Хайделберг разгласява двете й „ немски” поетични книги – „ Самотна игра” в превод на Норберт Рандов и „ Сдобряване със студа” в превод на Габи Тиман. През 2002 година получава премията за съвременна лирика от Източна и Югоизточна Европа „ Херман Ленц”, връчвана от немския медиен магнат доктор Хуберт Бурда, а през 2008 година получава едногодишна писателска стипендия от министъра на културата на Бавария в интернационалния креативен дом „ Вила Конкордия” в Бамберг. Седмата й книга „ Бавно” (2009) събира 11 описа и 11 стихотворения с 11 илюстрации на Греди Асса. През 2012 година се появява и поетичната антология „ Любовите ни”, която с артистична премиера в Народния спектакъл отбелязва 50-годишния рожден ден на поетесата.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ