Защо Мария Кюри е погребана в оловен ковчег
Нейните открития за радиоактивността трансформираха природата на актуалната физика, само че по какъв начин научната й активност се отрази на нежното женско тяло? За жертвеността на Мария Склодовска-Кюри (1867-1934) и за това, че с изключение на открития, е оставила и доста радиация споделя доктор Ръсел Моул.
Човечеството помни Мария Кюри на първо място с нейната пионерска работа върху радиоактивността, която освен й печели две Нобелови награди, само че и признанието за „ майка на актуалната физика “. Да, проучванията й върху радиоактивните детайли полоний и радий са й запазили място в златната ложа на непреходното научно завещание. Но същите тези субстанции са имали и дълготраен резултат върху нейното тяло. Кюри не е единствено първата жена, спечелила Нобелова премия, само че и единствената жена, на която високото отличие е връчено в две разнообразни области. През 1896 година френският физик Анри Бекерел открива, че урановите соли излъчват лъчи, които са сходни на рентгеновите по способността си да минават през обекти. Това изобретение въодушевява Кюри да изследва откритията на Бекерел като част от своята научна теза. Тя и нейният брачен партньор - Пиер Кюри, се захващат за работа и в последна сметка откриват през 1898 година радия и полония, два нови радиоактивни детайла. За тези резултати половината от Нобеловата премия за физика отива при семейство Кюри през 1903 година Другата половина отива при Бекерел. През 1911 година, след неочакваната трагична загуба на брачна половинка си Пиер Кюри, Мария Кюри получава Нобелова премия за химия за уединяване на чист радий. През целия си живот нататък тя посвещава дните и нощите си на проучването на химията на радиоактивните субстанции, както и на техните приложения в медицината. Всъщност, в случай че не беше дългогодишният безрезервен труд на Кюри, актуалните лекувания на рака евентуално нямаше да са толкоз развити. Мария Кюри умира на 4 юли 1934 година от апластична анемия, породена от работата й с радиация. Въпреки името си, апластична анемия е повече от просто анемия. Това е рядко положение на кръвта, което се появява, когато костният мозък не може да създаде задоволително нови кръвни кафези, с цел да може тялото да действа вярно. Когато Кюри издъхва, тялото й е било толкоз мощно радиоактивно, че е трябвало бъде положена и заровена в облицован с олово ковчег. Този печален факт не е бил прочут до 1995 година, когато е осъществена ексхумация. По това време френските управляващи вземат решение да реалокират тленните остатъци на Кюри в националния пантеон - Пантеона, поради големия й принос към науката и френската история. Длъжностните лица, виновни за ексхумацията, се свързали с френската организация за радиационна отбрана с опасения за остатъчната радиация и поискали помощ за отбрана на служащите в гробището. Когато ексхуматорите се приближиха до гроба, те разкрили естествени равнища на радиация във въздуха, които в процеса на разравяне се повишили, само че не доста. Първоначално ковчегът на Мария Кюри изглеждал изработен от дърво, само че когато го отворили, станало ясно, че е облицован с 2,5 милиметра олово. По-късно проучване на тялото на Кюри разкрива, че то е останало доста добре непокътнато и са открити единствено дребни равнища на алфа и бета замърсяване. Това, съгласно Journal of British Society for the History of Radiology, се е дължало на обстоятелството, че Кюри е подхванала стъпки за ограничение на излагането на радиация в късния стадий от живота си. Но не можело да се каже същото за предметите в дома й. След 100 години доста от нейните движимости, в това число мебели, готварски книги, облекла и лабораторни бележки, остават извънредно радиоактивни. Те се съхраняват в облицовани с олово кутии във френската Национална библиотека в Париж. При заявяване на достъп до тези обекти, посетителите са длъжни да подпишат освобождение от отговорност и да носят защитно облекло, с цел да предотвратят излагане на радий-226. Като се има поради, че този съответен изотоп има интервал на полуразпад от към 1600 години, евентуално тези значими документи ще останат нездравословно увещание за едно велико научно завещание...
Човечеството помни Мария Кюри на първо място с нейната пионерска работа върху радиоактивността, която освен й печели две Нобелови награди, само че и признанието за „ майка на актуалната физика “. Да, проучванията й върху радиоактивните детайли полоний и радий са й запазили място в златната ложа на непреходното научно завещание. Но същите тези субстанции са имали и дълготраен резултат върху нейното тяло. Кюри не е единствено първата жена, спечелила Нобелова премия, само че и единствената жена, на която високото отличие е връчено в две разнообразни области. През 1896 година френският физик Анри Бекерел открива, че урановите соли излъчват лъчи, които са сходни на рентгеновите по способността си да минават през обекти. Това изобретение въодушевява Кюри да изследва откритията на Бекерел като част от своята научна теза. Тя и нейният брачен партньор - Пиер Кюри, се захващат за работа и в последна сметка откриват през 1898 година радия и полония, два нови радиоактивни детайла. За тези резултати половината от Нобеловата премия за физика отива при семейство Кюри през 1903 година Другата половина отива при Бекерел. През 1911 година, след неочакваната трагична загуба на брачна половинка си Пиер Кюри, Мария Кюри получава Нобелова премия за химия за уединяване на чист радий. През целия си живот нататък тя посвещава дните и нощите си на проучването на химията на радиоактивните субстанции, както и на техните приложения в медицината. Всъщност, в случай че не беше дългогодишният безрезервен труд на Кюри, актуалните лекувания на рака евентуално нямаше да са толкоз развити. Мария Кюри умира на 4 юли 1934 година от апластична анемия, породена от работата й с радиация. Въпреки името си, апластична анемия е повече от просто анемия. Това е рядко положение на кръвта, което се появява, когато костният мозък не може да създаде задоволително нови кръвни кафези, с цел да може тялото да действа вярно. Когато Кюри издъхва, тялото й е било толкоз мощно радиоактивно, че е трябвало бъде положена и заровена в облицован с олово ковчег. Този печален факт не е бил прочут до 1995 година, когато е осъществена ексхумация. По това време френските управляващи вземат решение да реалокират тленните остатъци на Кюри в националния пантеон - Пантеона, поради големия й принос към науката и френската история. Длъжностните лица, виновни за ексхумацията, се свързали с френската организация за радиационна отбрана с опасения за остатъчната радиация и поискали помощ за отбрана на служащите в гробището. Когато ексхуматорите се приближиха до гроба, те разкрили естествени равнища на радиация във въздуха, които в процеса на разравяне се повишили, само че не доста. Първоначално ковчегът на Мария Кюри изглеждал изработен от дърво, само че когато го отворили, станало ясно, че е облицован с 2,5 милиметра олово. По-късно проучване на тялото на Кюри разкрива, че то е останало доста добре непокътнато и са открити единствено дребни равнища на алфа и бета замърсяване. Това, съгласно Journal of British Society for the History of Radiology, се е дължало на обстоятелството, че Кюри е подхванала стъпки за ограничение на излагането на радиация в късния стадий от живота си. Но не можело да се каже същото за предметите в дома й. След 100 години доста от нейните движимости, в това число мебели, готварски книги, облекла и лабораторни бележки, остават извънредно радиоактивни. Те се съхраняват в облицовани с олово кутии във френската Национална библиотека в Париж. При заявяване на достъп до тези обекти, посетителите са длъжни да подпишат освобождение от отговорност и да носят защитно облекло, с цел да предотвратят излагане на радий-226. Като се има поради, че този съответен изотоп има интервал на полуразпад от към 1600 години, евентуално тези значими документи ще останат нездравословно увещание за едно велико научно завещание...
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ