Лепа Брена: На сцената и плача, и се забавлявам. Много пъти дори съм падала!
Нейната звезда свети блестящо над целия Балкански полуостров към този момент повече от 40 години. Всяка вечер тя оставя сърцето си на сцената, а в края на всеки концерт нейните фенове ѝ го връщат цялостно с обич
Така беше и във вечерта на 21 септември, когато Лепа Брена застана пред камерата на COOLt по минути преди следващата ѝ среща с публиката в София.
Докато ви чакахме довечера, видяхме хората, които стоят на опашка, с цел да влязат на концерта и забелязахме, че това са най-вече младежи. Те ще пеят дружно с вас песни, които са издадени преди доста години. Как се случва това - първият ви албум излиза преди четири десетилетия, а по-късно вие ще пеете песните от него с хора, които даже не са били родени тогава, каква е тази магия, която се случва сред вас и публиката?
Лепа Брена: Аз персонално мисля, че хората се раждат с тази магия, раждат се с някаква цел. Мисля, че аз съм се родила, с цел да върша хората щастливи, край мен те да усещат, че сме равни, да изпращаме положителна сила едни на други, без значение от годините, половата ориентировка, вярата, цвета на кожата. Много съм щастлива, че след толкоз години към момента имам своята аудитория и песни, които остават. Затова мога да благодаря, несъмнено, на себе си, само че и на Космоса, на тази галактическа сила, на Бог, както и на моята аудитория, която ми остана вярна, тъй като това в действителност е мерилото за качество.
Замисляли ли сте се, че до момента в който ние си приказваме, в същия миг някой у дома плаче до момента в който слуша Pozeli srecu drugima или Cetiri godine или пък чества до момента в който слуша Hajde da se volimo - какво е чувството песните ви да бъдат саундтрак на живота на толкоз доста хора?
Лепа Брена: Това е в действителност доста забавен въпрос. Когато пея една ария, аз диря искрата в очите на хората, насладата у тях, тъй като тъкмо това прави и мен щастлива. Знам обаче, че моите балади провокират горест у хората, само че знам и че това са любовни песни и от време на време плачем на тях не тъй като сме тъжни, а по-скоро тъй като усещаме, че това, което ни се случва, е незаслужено и сълзите са метод тази болежка, която е в душата ни, да излезе на открито. Така го одобрявам аз и мисля, че плачът е нещо здравословно. Когато човек плаче, той изхвърля от себе си болката в душата си.
А какъв брой постоянно плаче самата Лепа Брена?
Лепа Брена: Трябва да призная, че рева постоянно - и когато виждам филми, и когато се сетя за някои тежки моменти в живота си и постоянно споделям и на мъжете, изключително на момчетата в моето семейство, че плачът е един здравословен развой.
Певицата има специфична връзка с българската аудитория. Такава, с каквато не може да се похвали нито един различен реализатор. Доказва го и огромният ѝ концерт в София през 1990 година на националния стадион " Васил Левски ", където събира повече от 100 хиляди души - връх, неподобрен и до през днешния ден.
Лепа Брена: Точно по този начин, никой различен не е събирал толкоз аудитория в историята на България и в действителност съм поласкана от вниманието и любовта на българската аудитория. Щастлива съм, че съм известна на всички места на Балканите, само че в действителност одобрявам България като собствен втори дом. Винаги се веселя доста, когато пристигам тук, а вие знаете, че серотонинът и всички останали хормони на щастието дават сила на човек и го подмладяват. Надявам се, че по някакъв метод това към момента се вижда и при мен... (смее се)
Вие бяхте и останахте знак на Югославия. Как успявахте да обедините този народ по метод, по който нито един политик по-късно не съумя?
Лепа Брена: Много е мъчно. Политиката е нещо друго, аз бих нарекла това, което върша, добра и пламенна дипломация. Това е моята работа. Аз в никакъв случай не бих могла да се занимавам с политика, тъй като съм прекомерно откровен човек. На сцената и рева, и танцувам, и се развличам, доста пъти даже съм падала... Сцената е мястото, където демонстрирам своята откровеност. Публиката знае това и усеща тази моя откровеност и в действителност това е същината и смисълът на всичко.
90-те години на Балканите и разпадането на Югославия обаче са белязани и от война - нещо, за което всички си мислехме, че е останало зад тила ни, само че видяхме, че при започване на 2022 година в Европа се случи нещо, което никой от нас не очакваше да ни се случи още веднъж. Как гледате на това?
Лепа Брена: Гледам на това като на политика. Няколко могъщи хора вземат решение какво ще вършат със орисите на милиони. В случая ние, елементарните хора, сме безпомощни и не можем да попречим на политиците. Вижте, случват ни се и някои странни заболявания, каквато е коронавирусът, който се трансформира в пандемия, съществуват спорни отзиви за какво въобще претърпяваме това, за какво въобще се случва тази война, само че мисля, че това е прекомерно тежка тематика, а аз не съм подобен специалист.
Какво е вашето обръщение към хората, които ни гледат сега?
Бих желала да им изпратя шепа обич, една огромна прегръдка и доста целувки! Ще се забележим на моите концерти, с цел да пеем и да се забавляваме дружно, тъй като това е моята работа. Мисля, че съм родена за това и това ми доставя наслаждение.
Така беше и във вечерта на 21 септември, когато Лепа Брена застана пред камерата на COOLt по минути преди следващата ѝ среща с публиката в София.
Докато ви чакахме довечера, видяхме хората, които стоят на опашка, с цел да влязат на концерта и забелязахме, че това са най-вече младежи. Те ще пеят дружно с вас песни, които са издадени преди доста години. Как се случва това - първият ви албум излиза преди четири десетилетия, а по-късно вие ще пеете песните от него с хора, които даже не са били родени тогава, каква е тази магия, която се случва сред вас и публиката?
Лепа Брена: Аз персонално мисля, че хората се раждат с тази магия, раждат се с някаква цел. Мисля, че аз съм се родила, с цел да върша хората щастливи, край мен те да усещат, че сме равни, да изпращаме положителна сила едни на други, без значение от годините, половата ориентировка, вярата, цвета на кожата. Много съм щастлива, че след толкоз години към момента имам своята аудитория и песни, които остават. Затова мога да благодаря, несъмнено, на себе си, само че и на Космоса, на тази галактическа сила, на Бог, както и на моята аудитория, която ми остана вярна, тъй като това в действителност е мерилото за качество.
Замисляли ли сте се, че до момента в който ние си приказваме, в същия миг някой у дома плаче до момента в който слуша Pozeli srecu drugima или Cetiri godine или пък чества до момента в който слуша Hajde da se volimo - какво е чувството песните ви да бъдат саундтрак на живота на толкоз доста хора?
Лепа Брена: Това е в действителност доста забавен въпрос. Когато пея една ария, аз диря искрата в очите на хората, насладата у тях, тъй като тъкмо това прави и мен щастлива. Знам обаче, че моите балади провокират горест у хората, само че знам и че това са любовни песни и от време на време плачем на тях не тъй като сме тъжни, а по-скоро тъй като усещаме, че това, което ни се случва, е незаслужено и сълзите са метод тази болежка, която е в душата ни, да излезе на открито. Така го одобрявам аз и мисля, че плачът е нещо здравословно. Когато човек плаче, той изхвърля от себе си болката в душата си.
А какъв брой постоянно плаче самата Лепа Брена?
Лепа Брена: Трябва да призная, че рева постоянно - и когато виждам филми, и когато се сетя за някои тежки моменти в живота си и постоянно споделям и на мъжете, изключително на момчетата в моето семейство, че плачът е един здравословен развой.
Певицата има специфична връзка с българската аудитория. Такава, с каквато не може да се похвали нито един различен реализатор. Доказва го и огромният ѝ концерт в София през 1990 година на националния стадион " Васил Левски ", където събира повече от 100 хиляди души - връх, неподобрен и до през днешния ден.
Лепа Брена: Точно по този начин, никой различен не е събирал толкоз аудитория в историята на България и в действителност съм поласкана от вниманието и любовта на българската аудитория. Щастлива съм, че съм известна на всички места на Балканите, само че в действителност одобрявам България като собствен втори дом. Винаги се веселя доста, когато пристигам тук, а вие знаете, че серотонинът и всички останали хормони на щастието дават сила на човек и го подмладяват. Надявам се, че по някакъв метод това към момента се вижда и при мен... (смее се)
Вие бяхте и останахте знак на Югославия. Как успявахте да обедините този народ по метод, по който нито един политик по-късно не съумя?
Лепа Брена: Много е мъчно. Политиката е нещо друго, аз бих нарекла това, което върша, добра и пламенна дипломация. Това е моята работа. Аз в никакъв случай не бих могла да се занимавам с политика, тъй като съм прекомерно откровен човек. На сцената и рева, и танцувам, и се развличам, доста пъти даже съм падала... Сцената е мястото, където демонстрирам своята откровеност. Публиката знае това и усеща тази моя откровеност и в действителност това е същината и смисълът на всичко.
90-те години на Балканите и разпадането на Югославия обаче са белязани и от война - нещо, за което всички си мислехме, че е останало зад тила ни, само че видяхме, че при започване на 2022 година в Европа се случи нещо, което никой от нас не очакваше да ни се случи още веднъж. Как гледате на това?
Лепа Брена: Гледам на това като на политика. Няколко могъщи хора вземат решение какво ще вършат със орисите на милиони. В случая ние, елементарните хора, сме безпомощни и не можем да попречим на политиците. Вижте, случват ни се и някои странни заболявания, каквато е коронавирусът, който се трансформира в пандемия, съществуват спорни отзиви за какво въобще претърпяваме това, за какво въобще се случва тази война, само че мисля, че това е прекомерно тежка тематика, а аз не съм подобен специалист.
Какво е вашето обръщение към хората, които ни гледат сега?
Бих желала да им изпратя шепа обич, една огромна прегръдка и доста целувки! Ще се забележим на моите концерти, с цел да пеем и да се забавляваме дружно, тъй като това е моята работа. Мисля, че съм родена за това и това ми доставя наслаждение.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ