Фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович е подредена в СГХГ
" Невидимите улици " - фотографска апаратура на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович, е подредена в Софийската градска художествена изложба до 23 октомври. Тя показва мислена културна топография на София като прорез на духовните достижения в града. Шест тематични улици са проведени съгласно призванията на бележити персони от Третата българска страна. Техните домове са откъснати от своя топографски подтекст, урбанистичен проект и архитектурен жанр и са снимани като персонални обиталища. Някои от тях имат особености, в които може да се открият знаци за наличия.
Тази мислена културна карта на София минава по " Улицата на държавниците " (25 основни личности), " Улицата на писателите ", " Улицата на поетите ", " Улицата на артистите ", " Улицата на художниците " и " Улицата на музикантите " (всяка маркира 12 основни личности). Улиците са " построени " от фронтално снимани фасади на къщи върху чернобял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от елементи. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, въодушевено от " Невидимите градове " на Итало Калвино.
Фотографският лабиринт в дъното на галерията демонстрира мислена градска среда, последваща субективния човешки взор по време на една фланьорска разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки доста невидими връзки, които не съществуват във физическия свят. Инсталацията е построена от панорами, отпечатани върху лек синтетичен плат. Средноформатен черно-бял филм е зареден в пинхол камера с ръчен превоз, което разрешава застъпване на фрагментите, тъй че знаковите къщи да бъдат подредени една до друга, свързвайки се във мислена гледка с плавни преходи.
Връзката сред гражданското схващане и историческата памет е непрекъснато обновяващ се жив обект на субективното усещане. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са сменени с асоциации, последващи персоналния образ на постройките. Така лабиринтът се трансформира в отражение на персоналния опит и прочувствената връзка на създателите с градската диря на бележитите столични персони.
Проектът е сбъднат със съдействието на стратегия " Култура " на Столичната община.> >
Тази мислена културна карта на София минава по " Улицата на държавниците " (25 основни личности), " Улицата на писателите ", " Улицата на поетите ", " Улицата на артистите ", " Улицата на художниците " и " Улицата на музикантите " (всяка маркира 12 основни личности). Улиците са " построени " от фронтално снимани фасади на къщи върху чернобял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от елементи. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, въодушевено от " Невидимите градове " на Итало Калвино.
Фотографският лабиринт в дъното на галерията демонстрира мислена градска среда, последваща субективния човешки взор по време на една фланьорска разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки доста невидими връзки, които не съществуват във физическия свят. Инсталацията е построена от панорами, отпечатани върху лек синтетичен плат. Средноформатен черно-бял филм е зареден в пинхол камера с ръчен превоз, което разрешава застъпване на фрагментите, тъй че знаковите къщи да бъдат подредени една до друга, свързвайки се във мислена гледка с плавни преходи.
Връзката сред гражданското схващане и историческата памет е непрекъснато обновяващ се жив обект на субективното усещане. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са сменени с асоциации, последващи персоналния образ на постройките. Така лабиринтът се трансформира в отражение на персоналния опит и прочувствената връзка на създателите с градската диря на бележитите столични персони.
Проектът е сбъднат със съдействието на стратегия " Култура " на Столичната община.> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ