Как да правим уникални снимки на професионално ниво?
Невероятните благоприятни условия на графичните стратегии ни изкушават да обработваме фотосите си. С тях можем да преоразмеряваме, да подобрим или сменим цветовете, да премахнем нежелани обекти или да прибавим нови. Можем да използваме и безбройните филтри и резултати. Този развой е увличащ и най-после от фотографията не остава доста и тя се трансформира в колаж. От хубава фотография може да се направи всичко, само че от неприятна – съвсем нищо.
Тази игра на „ Фотошоп ” е занимателна, може да се забележим на друго място, с разнообразни облекла и прически.
Най-вълнуващо е обаче когато без обработка се получи успешен кадър. Вярно, че експертите във фотографията имат подобаваща техника и опит, с цел да вършат невероятни фотоси, само че с опциите на актуалните камери, с малко нюх, шанс и информация, в действителност всеки може да направи неповторима фотография.
Нека забележим по какъв начин:
За положителната фотография си има някои съществени положения, които е добре да се знаят. Когато ги научите и малко се упражнявате, ще ги усвоите и по-късно ще вършиме по-добри фотоси.
За тези невероятни фотоси, в които всичко като че ли си е на точното място, въпреки да са динамични и спонтанни, има причина. Те имат уравновесена комбинация. Никой не е подреждал детайлите в нея, само че с нюх фотографа е уловил композицията в кадър.
За положителната комбинация е нужно да има съотношения сред обектите в фотографията.
Златното сечение или правилото на третините се реализира, като фрагмента въображаемо се разделя на 9 равни елементи, от двойка успоредни отвесни и хоризонтални линии. Важните за композицията детайли е добре да се разположат върху тези линии или в точките, където те се пресичат. Другия тип златно сечение се образува, когато композицията следва спиралата на Фибоначи.
Има още триъгълна, диагонална и S-образна композиции. Диагоналната комбинация основава чувство за възходяща динамичност, като десния диагонал по-добре е да бъде горен. S-образното композиране основава гладко придвижване.
Снимките имат два вида кадриране – хоризонтално и отвесно. По-въздействащите фотоси са с хоризонтално кадриране, отвесното се употребява най-вече за портрети и за обрисуване на отвесни обекти.
Въздействащите фотоси имат дълбочина. Тя се основава, като се слагат обекти на напред във времето. Колкото повече пластове има, толкоз по-голяма дълбочина има фотографията. Когато някои пластове са фокусирани, други разфокусирани, също се добива чувство за дълбочина и три измерност. Трябва ритмично да се редува по намаляващ размер обектите, както и по-тяхната осветеност и бляскавост, от ярко към мрачно. За баланс и естетика, оптически долната част на фрагмента би трябвало да бъде по-тежка и по-тъмна.
Добре е да се уловят естествените линии в фрагмента, които да водят, насочват към основния обект. За да получите този резултат, потърсете подобаващ ракурс. Последвайте посоката на придвижването или погледа на човек или животно
Играта с контраста, сред фона и основния обект, го кара да изпъква.
В забавния и успешен кадър би трябвало да има някаква симетричност или хармонична асиметрия – централна, огледална. Нека погледът ви търси ритмично ситуирани обекти, темп в цветовете, в светлосенките, в повишаване или понижаване на обектите.
Естествен резултат може да получите, употребявайки обекти за рамка . За рамка могат да послужат: архитектурни детайли, като порти, прозорци; естествени обекти, да вземем за пример клони, цветни шубраци, скали и други. Рамкиращият обект би трябвало да акцентира и добавя главния обект, а не да притегля вниманието върху себе си.
За триизменост на фотографията, използвайте вероятност. При линейната вероятност, с отдалечаването в пространството обектите зрително понижават по мярка, а успоредните линии се събират в една точка на хоризонта. Има и въздушна вероятност, при която с отдалечаването на обектите, те губят яркостта си. Този резултат добре се вижда при мъгла и голям брой от обекти, като дървета и планини.
Златният час е обичаното време на фотографите. Това е времето преди изгрев и малко преди залез слънце. Тогава светливата е мека и златиста. А най-неподходящото време за фотоси е по обед.
Можете да започнете, като в началото си композирате фотоси, вършиме си фотосесии, с прозорче от пръстите си търсите да „ оградите ” нещата от живота към себе си. С времето усета ви ще се усили, ще добиете опит и все по-често ще вършиме невероятни фотоси, с които да се гордеете. И не на вятъра: Фотографията е изкуство. И всеки, без значение с каква техника и опит снима, получи ли неповторим кадър, е към този момент създател. А е и толкоз вълнуващо занимание!
Опитайте в обособените типове снимка, с цел да усетите разликата в употребяваните техники.
При архитектурната снимка се работи със статични обекти и изненадващите моменти са по-малко. При нея са значими светлината, ракурса, водещите линии на композицията, ритъмът и вероятността. Принципно архитектурна снимка се снима с широкоъгълен обектив.
Търсят се атрактивни елементи, акценти, водещи линии и рамки.
Ако желаеме да покажем мащаба на една постройка, тя се снима от разстояние, а на напред във времето се избира обект, подчертаващ размера й – камък, дърво, скамейка, растение, ограда, човек и така нататък. За да я представим величествено, би трябвало да я заснемем от ниско. Интересни резултати се получават при съществуване на воден източник и отражението в него.
Използвайки вероятността, може да предадем динамичност на неподвижен обект. Важно е кога се снима обекта. През другите елементи на денонощието и през другите сезони постройките наподобяват друго.
Същите правила важат и за пейзажната снимка.
При портретите е значимо общуването с индивида, който снимате. Трябва малко време с цел да се отпуснете и синхронизирате. Добри портрети се получават, когато едната страна на лицето е осветено от мека, разсеяна светлина. Такъв резултат се получава, когато човек е извърнат към прозорец, в подобаващ миг от деня.
За други видове снимка се изисква повече опит и механически знания. Например за нощни фотоси, за движещи се обекти, за снимане на водопади, за стрийт снимка и така нататък Но почне ли един път човек, следва въображението и упоритостта си и накъдето и докъдето го доведат.
Колкото повече се занимавате, толкоз повече ще ви увлича, ще попадате на находки, ще имате хрумвания и план, ще развиете въображението си, фотосите ви ще стават въздействащи и изразителни.
