Световният шампион-легенда, който подарява втори живот
Невероятната история на популярния плувец, който раздруса целия свят с човечността и извънземните си качества Шаварш Карапетян избави десетки хора от тролей, паднал в ледени води. Влезе самичък в горяща постройка. Сложи без мъка завършек на спортна кариера
Ако си чул един път за него, няма по какъв начин да забравиш нито името му, нито човешкия му героизъм. Шаварш Карапетян - спасителят и първенецът, раздрусал целия свят с невероятната си човешка съпричастност и с извънземните си спортни достижения.
Роден е във Ванадзор, Армения на 19 май 1953 година Подобно на двамата си братя, от дребен е със спортни достижения в плуването - 17 пъти международен първенец, 11 усъвършенствани международни върха, 13 пъти европейски първенец, 7 пъти първенец на Съюз на съветските социалистически републики, победител в стотици надпревари.
Забележително, нали? Но още по-потресаващо от всичките му победи е това, което се случва на 16 септември 1976 година в Ереван. И с което той и до през днешния ден изумява с човечността и с невероятната мощ, издръжливост и храброст.
На 16 септември 1976 година 23-годишният Шаварш и по-малкият му брат Камо упражняват постоянните си 20 km тичане към Ереванското водохранилище. Умората от спортуването се е натрупала, когато чуват необикновен тътнеж. Претъпкан с пасажери тролейбус пада оттатък язовирната стена и потъва. До дъното са 10 m.
92-ма души са заклещени в тролейбусния капан и стартират да се давят. Шаварш на секундата взема решение: " Аз ще ги измъквам от дъното и ще ти ги депозирам, ти ще ги поемаш! ” Гмурка се в студената вода, чупи прозореца на тролейбуса с крайници и въпреки с ранени нозе и с много загуба на кръв, стартира да вади хора от потъналия тролейбус. Гмурка се 40 пъти и измъква хора на повърхността, откъдето брат му ги изважда на брега.
На всеки 20-25 секунди вади на повърхността човек от дъното
За да действа обикновено човешката дихателна система, на всеки арестуван мирис, би трябвало да се вдишва най-малко 5 пъти, тогава квалифициран организъм би могъл да издържи до 4 минути под вода. Ако не си обезпечи най-малко 5 вдишвания, човек получава хипревентилация. А Карапетян няма време за губене, вдишва по малко, с цел да се гмурка по-често. Прави го до тоталното си безсилие. Под водата е цялостен мрак. Преди едно от потапянията си взема решение, че би могъл да издържи и в случай че единствено един път си вземе въздух, а не нужните пет пъти – вдишва, гмурва се, само че от неналичието на задоволително О2 съвсем губи схващане, по тази причина сграбчва най-близкото до него тяло от тролея (и без това нищо не се вижда в подводния мрак) и чак когато със сетни сили се извисява на повърхността и си поема въздух, вижда, че този път вместо човек е извадил кожена тапицирана възглавница от седалка на тролея.
Шаварш и до през днешния ден споделя, че тази възглавница се е трансформирала в призрачен сън в сънищата му. Към днешна дата някои от избавените към този момент са умряли от напреднала възраст, а Карапетян продължава да сънува кожената тапицирана седалка и да изпитва виновност: „ Ако не бях толкоз изнемощял, щях да виждам, че не е човек... Вместо това можех да спася още един живот… ”
Плувци и инструктори през днешния ден изясняват, че в мътната, мръсна и ледена вода да задържиш въздуха си задоволително дълго, с цел да се гмурнеш и изплуваш и то толкоз пъти без момент отмора, е извънредно комплицирано, напряко невероятно – сърдечният темп се учестява рисково и стартира да пречи на личното дишане на Карапетян. Чак не е за поверие, че всичко това се е случило и то без съдбовен излаз и за спортиста. Вълнението от нулевата видимост също пречи на задържането на въздуха при гмуркане, тъй като покачва в допълнение адреналина и форсира сърдечната активност. Лекарите в болничното заведение въобще не са повярвали, че това е дело не на екип подготвени спасители-водолази с екипировка, а на един единствен човек и то без специфични уреди!
Шаварш Карапетян се гмурка и избавя хора до тогава, до момента в който самият той не губи схващане, припадайки от отмалялост.
От ледената вода вади 37 души, 9 изплуват сами откакто счупва стъклото. От извадените потърпевши 20 оживяват. Общо 46 от пасажерите умират при случая. Някакво положително стичане на събитията при тази покруса е било въпреки всичко, че болничното заведение се е намирала безусловно на другия тротоар и 5 минути след злополуката лекарите са давали към този момент първа помощ на подредените от брата на Шаварш потърпевши хора на тротоара.
Самият Шаварш е признат по неотложност в болница с пневмония, която минава в двойна и се усложнява от зараза на кръвта.
Месец и половина лежи в болничното заведение с температура 40 градуса
с доста тежка кашлица и непоносими болки в гърдите при всяко поемане. Освен всичко друго лекуват и раните от стъклата по тялото му, които се инфектират, тъй като навръх това място в язовира се изливат промишлени отпадни води, които заразяват откритите рани на спортиста.
Световните специалисти по-късно са на мнение, че Карапетян е един от доста дребното хора на Земята, които физически са способни на подобен удивителен по издръжливост героизъм. Дори единствено продължителният му престой - 20 минути в ледената вода(която е била единствено 12 градуса! ), е отвън човешките благоприятни условия, а той се е и гмуркал 40 пъти в нея, освен това губейки кръв от раните си.
Дотук е задоволително впечатляващо, нали?
Но това не е единственият път, в който първенецът на Русия избавя хора. Две години преди злополуката в Ереван, на 8 януари 1974 година, 20-годишният Шаварш се връща от спортната база Цахкадзор към столицата с рейс, цялостен с пасажери. (Впрочем той, многократният първенец на страната, пътува паралелно с всички в междуградски рейс - забележителна е скромността на същински огромните хора).
Шофьорът, усъмнил се в нередовност на мотора, слиза от рейса за инспекция, без обаче да го обезопаси добре, и рейсът потегля по наклона. Шаварш Карапетян, забелязал неналичието на водача, реагира незабавно и уверено – чупи с лакът стъклената врата на шофьорската кабина, с цел да седне зад кормилото и внезапно прави завой към планината, с цел да избегне пропадането на рейса в дефилето. По-късно анализиралите събитието специалисти ще обяснят, че това е било единственото вярно решение за попречване на нещастието. На въпроса по какъв начин е съумял да избегне злополуката, Шаварш непретенциозно дава отговор: " Просто аз се случих най-близо ”
И още един път ориста изправя Карапетян пред тестването да е инцидентен очевидец на злополучие, девет години по-късно. На 19 февруари 1985 година се оказва покрай горящата постройка на Културно-спортния комплекс в Ереван.
Хвърля се в огъня в търсене на заклещени от огнената буря хора
Точно тогава за благополучие в постройката е нямало гости. Карапетян получава изгаряния, които дълго лекува, само че най-много дробовете му са потърпевши, нечисти от дима и саждите. За играч като него това значи единствено едно - край с гмуркането.
Още след спасяването на давещите се от злополуката с тролейбуса, Карапетян получава контузии, които го извеждат от спортната му кариера. След усилени тренировки (дори нощем) съумява все пак да сложи още един международен връх - 11-я, който остава финален за него. Това обаче му коства извънредно безсилие. Стигайки финала, едвам си взима въздух, мъчно устоя болките в гърдите и единствено прошепва на брат си: " Лекичко и бавничко ме заведи в този момент напряко при лекаря, тъй като ми е доста зле... "
След тази преживелица към този момент не му разрешават да се състезава професионално.
Как мислите, станал ли е воин след случката с падналия тролей в ледените води?
Не, тъй като 6 години тази история е била потулена от руските управляващи - Карапетян обаче не се сърди, а умерено изяснява: „ За тогавашното държавно управление не беше преференциално да се разчуват вести за произшествия с всеобща загуба на човешки живот. Първият човек, който писа за случая, беше Сергей Лесков от „ Комсомолская истина ”, само че чак през 1982 година това бе допустимо. След него писаха и други хора, започнаха да валят хиляди писма с благодарности вкъщи... Хора от всевъзможни възрасти, даже не знаеха адреса ми и просто пишеха на плика: " гр. Ереван, за Шаварш Карапетян. “
Без мъка споделя и за горящата постройка в Ереван, когато никой от пожарникарите не желал да влезе с маркуча в нея. „ Помолих да ми дадат маркуч, с цел да вляза вътре, тъй като забелязах, че в самата постройка няма пламъци, а единствено пушек. Попитах подготвен ли е някой да ми помогне, само че никой не се съгласи да влезе с мен, с изключение на едно младо момче. Беше прекомерно рисково за живота и даже опитни огнеборци не желаеха да ме последват в постройката. След като направихме нужното във вътрешността за цялостното потушаване на пожара, се включиха и останалите. Сградата оцеля. Благодарен съм на това момче, което ми оказа помощ тогава, и в случай че можех да го намеря, самичък щях да го наградя. След случая се озовах в болничното заведение, докара ме един младеж с жигулата си, тъй като в стихията на протичащото се, ме бяха взели за мъртъв и ме били оставили да лежа в безсъзнание. Известно време се възстановявах от изгарянията, след това с плуване - мъчно, само че последователно почистих дробовете си и ми стана мъчително само, когато
един ден получих анонимна предупредителна записка: " Навирате си носа на всички места! ”.
Шаварш твърди, че е опитал да стане треньор, само че бързо е схванал, че не е за тази работа. Отдал се на фамилията, на трите си деца. Работил като инженер в електронната промишленост, бил Нагорни Карабах, занимавал се с политика известно време, след това, в 1993 година се преместил в Москва със фамилията си и отворил дребна обувна фабрика. Предлагал и дамски обувки 28-ми номер. Това са обувки като за Пепеляшка, твърди първенецът.
Странните случаи обаче почнали още веднъж да го спохождат. На улицата видял дете, което си глълтнало езика, а майката от уплах припаднала, след нея и бащата изгубил схващане и се свлякъл на пода. Шаварш умело и ловко отворил челюстта на издъхващото дете и освободил езика му, а след това свестил с кофа студена вода и родителите.
Последното " случайно " припомняне на света кой е Шаварш Карапетян се случи по време на преместването на олимпийския огън на 22-те Зимни олипийски игри в Сочи 2014, когато Карапетян бе поканен да бъде един от факлоносците, в символ на самопризнание за спортните му заслуги. Докато бягаше с факлата, огънят изгасна в ръцете му, заради нечий механически пропуск - неприятно отворена клапа на факлата. По-късно Шаварш сподели, че в първия миг се почувствал наскърбен, че се случва тъкмо с него, само че решил да я сервира пред очите на целия свят за наново запалване. После се успокоил, че нищо съдбовно няма в това - не бил религиозен, а християнин и не вярвал в поличбите.Самият той имал доста фалстартове без се плаши, че това му вещае иден неуспех.
Тази случайност обаче стана мотив да се напомни на света още веднъж, че първенецът, с изключение на спортните си достижения, е запалил огъня на живота в десетките избавени души. Метафората с " огъня на живота “ е изписана и в табелката на обувната работилница на фамилията му. Тя се назовава „ Втори мирис “.
Ако си чул един път за него, няма по какъв начин да забравиш нито името му, нито човешкия му героизъм. Шаварш Карапетян - спасителят и първенецът, раздрусал целия свят с невероятната си човешка съпричастност и с извънземните си спортни достижения.
Роден е във Ванадзор, Армения на 19 май 1953 година Подобно на двамата си братя, от дребен е със спортни достижения в плуването - 17 пъти международен първенец, 11 усъвършенствани международни върха, 13 пъти европейски първенец, 7 пъти първенец на Съюз на съветските социалистически републики, победител в стотици надпревари. Забележително, нали? Но още по-потресаващо от всичките му победи е това, което се случва на 16 септември 1976 година в Ереван. И с което той и до през днешния ден изумява с човечността и с невероятната мощ, издръжливост и храброст.
На 16 септември 1976 година 23-годишният Шаварш и по-малкият му брат Камо упражняват постоянните си 20 km тичане към Ереванското водохранилище. Умората от спортуването се е натрупала, когато чуват необикновен тътнеж. Претъпкан с пасажери тролейбус пада оттатък язовирната стена и потъва. До дъното са 10 m.
92-ма души са заклещени в тролейбусния капан и стартират да се давят. Шаварш на секундата взема решение: " Аз ще ги измъквам от дъното и ще ти ги депозирам, ти ще ги поемаш! ” Гмурка се в студената вода, чупи прозореца на тролейбуса с крайници и въпреки с ранени нозе и с много загуба на кръв, стартира да вади хора от потъналия тролейбус. Гмурка се 40 пъти и измъква хора на повърхността, откъдето брат му ги изважда на брега.
На всеки 20-25 секунди вади на повърхността човек от дъното
За да действа обикновено човешката дихателна система, на всеки арестуван мирис, би трябвало да се вдишва най-малко 5 пъти, тогава квалифициран организъм би могъл да издържи до 4 минути под вода. Ако не си обезпечи най-малко 5 вдишвания, човек получава хипревентилация. А Карапетян няма време за губене, вдишва по малко, с цел да се гмурка по-често. Прави го до тоталното си безсилие. Под водата е цялостен мрак. Преди едно от потапянията си взема решение, че би могъл да издържи и в случай че единствено един път си вземе въздух, а не нужните пет пъти – вдишва, гмурва се, само че от неналичието на задоволително О2 съвсем губи схващане, по тази причина сграбчва най-близкото до него тяло от тролея (и без това нищо не се вижда в подводния мрак) и чак когато със сетни сили се извисява на повърхността и си поема въздух, вижда, че този път вместо човек е извадил кожена тапицирана възглавница от седалка на тролея.
Шаварш и до през днешния ден споделя, че тази възглавница се е трансформирала в призрачен сън в сънищата му. Към днешна дата някои от избавените към този момент са умряли от напреднала възраст, а Карапетян продължава да сънува кожената тапицирана седалка и да изпитва виновност: „ Ако не бях толкоз изнемощял, щях да виждам, че не е човек... Вместо това можех да спася още един живот… ”
Плувци и инструктори през днешния ден изясняват, че в мътната, мръсна и ледена вода да задържиш въздуха си задоволително дълго, с цел да се гмурнеш и изплуваш и то толкоз пъти без момент отмора, е извънредно комплицирано, напряко невероятно – сърдечният темп се учестява рисково и стартира да пречи на личното дишане на Карапетян. Чак не е за поверие, че всичко това се е случило и то без съдбовен излаз и за спортиста. Вълнението от нулевата видимост също пречи на задържането на въздуха при гмуркане, тъй като покачва в допълнение адреналина и форсира сърдечната активност. Лекарите в болничното заведение въобще не са повярвали, че това е дело не на екип подготвени спасители-водолази с екипировка, а на един единствен човек и то без специфични уреди!
Шаварш Карапетян се гмурка и избавя хора до тогава, до момента в който самият той не губи схващане, припадайки от отмалялост.
От ледената вода вади 37 души, 9 изплуват сами откакто счупва стъклото. От извадените потърпевши 20 оживяват. Общо 46 от пасажерите умират при случая. Някакво положително стичане на събитията при тази покруса е било въпреки всичко, че болничното заведение се е намирала безусловно на другия тротоар и 5 минути след злополуката лекарите са давали към този момент първа помощ на подредените от брата на Шаварш потърпевши хора на тротоара. Самият Шаварш е признат по неотложност в болница с пневмония, която минава в двойна и се усложнява от зараза на кръвта.
Месец и половина лежи в болничното заведение с температура 40 градуса
с доста тежка кашлица и непоносими болки в гърдите при всяко поемане. Освен всичко друго лекуват и раните от стъклата по тялото му, които се инфектират, тъй като навръх това място в язовира се изливат промишлени отпадни води, които заразяват откритите рани на спортиста.
Световните специалисти по-късно са на мнение, че Карапетян е един от доста дребното хора на Земята, които физически са способни на подобен удивителен по издръжливост героизъм. Дори единствено продължителният му престой - 20 минути в ледената вода(която е била единствено 12 градуса! ), е отвън човешките благоприятни условия, а той се е и гмуркал 40 пъти в нея, освен това губейки кръв от раните си.
Дотук е задоволително впечатляващо, нали?
Но това не е единственият път, в който първенецът на Русия избавя хора. Две години преди злополуката в Ереван, на 8 януари 1974 година, 20-годишният Шаварш се връща от спортната база Цахкадзор към столицата с рейс, цялостен с пасажери. (Впрочем той, многократният първенец на страната, пътува паралелно с всички в междуградски рейс - забележителна е скромността на същински огромните хора).
Шофьорът, усъмнил се в нередовност на мотора, слиза от рейса за инспекция, без обаче да го обезопаси добре, и рейсът потегля по наклона. Шаварш Карапетян, забелязал неналичието на водача, реагира незабавно и уверено – чупи с лакът стъклената врата на шофьорската кабина, с цел да седне зад кормилото и внезапно прави завой към планината, с цел да избегне пропадането на рейса в дефилето. По-късно анализиралите събитието специалисти ще обяснят, че това е било единственото вярно решение за попречване на нещастието. На въпроса по какъв начин е съумял да избегне злополуката, Шаварш непретенциозно дава отговор: " Просто аз се случих най-близо ”
И още един път ориста изправя Карапетян пред тестването да е инцидентен очевидец на злополучие, девет години по-късно. На 19 февруари 1985 година се оказва покрай горящата постройка на Културно-спортния комплекс в Ереван.
Хвърля се в огъня в търсене на заклещени от огнената буря хора
Точно тогава за благополучие в постройката е нямало гости. Карапетян получава изгаряния, които дълго лекува, само че най-много дробовете му са потърпевши, нечисти от дима и саждите. За играч като него това значи единствено едно - край с гмуркането.
Още след спасяването на давещите се от злополуката с тролейбуса, Карапетян получава контузии, които го извеждат от спортната му кариера. След усилени тренировки (дори нощем) съумява все пак да сложи още един международен връх - 11-я, който остава финален за него. Това обаче му коства извънредно безсилие. Стигайки финала, едвам си взима въздух, мъчно устоя болките в гърдите и единствено прошепва на брат си: " Лекичко и бавничко ме заведи в този момент напряко при лекаря, тъй като ми е доста зле... "
След тази преживелица към този момент не му разрешават да се състезава професионално.
Как мислите, станал ли е воин след случката с падналия тролей в ледените води?
Не, тъй като 6 години тази история е била потулена от руските управляващи - Карапетян обаче не се сърди, а умерено изяснява: „ За тогавашното държавно управление не беше преференциално да се разчуват вести за произшествия с всеобща загуба на човешки живот. Първият човек, който писа за случая, беше Сергей Лесков от „ Комсомолская истина ”, само че чак през 1982 година това бе допустимо. След него писаха и други хора, започнаха да валят хиляди писма с благодарности вкъщи... Хора от всевъзможни възрасти, даже не знаеха адреса ми и просто пишеха на плика: " гр. Ереван, за Шаварш Карапетян. “
Без мъка споделя и за горящата постройка в Ереван, когато никой от пожарникарите не желал да влезе с маркуча в нея. „ Помолих да ми дадат маркуч, с цел да вляза вътре, тъй като забелязах, че в самата постройка няма пламъци, а единствено пушек. Попитах подготвен ли е някой да ми помогне, само че никой не се съгласи да влезе с мен, с изключение на едно младо момче. Беше прекомерно рисково за живота и даже опитни огнеборци не желаеха да ме последват в постройката. След като направихме нужното във вътрешността за цялостното потушаване на пожара, се включиха и останалите. Сградата оцеля. Благодарен съм на това момче, което ми оказа помощ тогава, и в случай че можех да го намеря, самичък щях да го наградя. След случая се озовах в болничното заведение, докара ме един младеж с жигулата си, тъй като в стихията на протичащото се, ме бяха взели за мъртъв и ме били оставили да лежа в безсъзнание. Известно време се възстановявах от изгарянията, след това с плуване - мъчно, само че последователно почистих дробовете си и ми стана мъчително само, когато
един ден получих анонимна предупредителна записка: " Навирате си носа на всички места! ”.
Шаварш твърди, че е опитал да стане треньор, само че бързо е схванал, че не е за тази работа. Отдал се на фамилията, на трите си деца. Работил като инженер в електронната промишленост, бил Нагорни Карабах, занимавал се с политика известно време, след това, в 1993 година се преместил в Москва със фамилията си и отворил дребна обувна фабрика. Предлагал и дамски обувки 28-ми номер. Това са обувки като за Пепеляшка, твърди първенецът. Странните случаи обаче почнали още веднъж да го спохождат. На улицата видял дете, което си глълтнало езика, а майката от уплах припаднала, след нея и бащата изгубил схващане и се свлякъл на пода. Шаварш умело и ловко отворил челюстта на издъхващото дете и освободил езика му, а след това свестил с кофа студена вода и родителите.
Последното " случайно " припомняне на света кой е Шаварш Карапетян се случи по време на преместването на олимпийския огън на 22-те Зимни олипийски игри в Сочи 2014, когато Карапетян бе поканен да бъде един от факлоносците, в символ на самопризнание за спортните му заслуги. Докато бягаше с факлата, огънят изгасна в ръцете му, заради нечий механически пропуск - неприятно отворена клапа на факлата. По-късно Шаварш сподели, че в първия миг се почувствал наскърбен, че се случва тъкмо с него, само че решил да я сервира пред очите на целия свят за наново запалване. После се успокоил, че нищо съдбовно няма в това - не бил религиозен, а християнин и не вярвал в поличбите.Самият той имал доста фалстартове без се плаши, че това му вещае иден неуспех.
Тази случайност обаче стана мотив да се напомни на света още веднъж, че първенецът, с изключение на спортните си достижения, е запалил огъня на живота в десетките избавени души. Метафората с " огъня на живота “ е изписана и в табелката на обувната работилница на фамилията му. Тя се назовава „ Втори мирис “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ