Мирни планове за Украйна? Не/възможните сценарии
Невъзможният мир
Прочетете още
Подкрепеният от Москва режим на Башар Асад се сгромоляса и отиде в историята. Това стана толкоз бързо и показно, че на моменти ми се коства, че президентът-тиранин в никакъв случай не е съществувал и просто е бил неприятен сън. При това приказваме за ръководство, което изглеждаше толкоз непоклатимо и монолитно, че като че ли щеше да е постоянно. Но не е ли такава ориста на всички диктатори и режими? Печелят избори с 95% от гласовете, а по-късно ненадейно падат от власт и всички схващат какъв брой жалки и ненавиждани в действителност са били те.
Башар Асад може да се смята за късметлия. За разлика от Садам Хюсеин, Кадафи, Чаушеску, Мусолини и редица други тирани, той не бе премахнат по бързата процедура, а съумя дружно със фамилията, антуража си и многочислените си родственици да отлети за Москва, където Путин му даде политическо леговище. Очевидно, почтена компенсация за годините вярна и безропотна работа. Казват че съумял да скъта за черни дни към 135 милиарда $. Съдейки по петдесетината първокласни коли, които бунтовниците откриха в подземния му гараж най-вероятно тази информация е вярна. Казват също по този начин, че още преди години прозорливо закупил 19 жилището в Москва за себе си и родата за към 40 милиона $. Това също най-вероятно е правилно. Но надали ще има доста аргументи да се демонстрира навън, камо ли да се оставя да бъде разпознаван. Когато човек чете за битовите инциденти на следващия паднал от власт тиранин неизбежно се пита каква ли ще бъде ориста на спечелилия с 87% от гласовете последните президентски избори Путин. Дали и той скрито се е сдобил с няколко първокласни парцела да речем в Китай, Иран или дори Северна Корея, ей по този начин, за всеки случай?
Асад може и да падна, само че съветските бази в Сирия към този момент остават. Не е ясно докога. Морската към този момент е съвсем изцяло опразнена по непотвърдени данни, въпреки че към момента се охранява от съветски специфични елементи. Военновъздушната база е обсадена компактно от победилите бунтовници. По съветските публични ТВ канали тях обаче към този момент не ги назовават „ терористи “, а „ новата власт “. Явно в Москва таят някакви очаквания да поостанат. Или най-малко това загатна гласовитият депутат-генерал Картаполов в едно от най-гледаните пропагандни дискусионни излъчвания. Там той съобщи, че се водели договаряния с преходното държавно управление и че Сирия като страна била „ задължена “ да съблюдава контракта подписан от Асад през 2017 година, според който базите са дадени под аренда на РФ за период от 49 години. Картаполов също по този начин посочи още два аргумента в интерес на запазването на съветското военно наличие: В базите към този момент били вложени „ милиарди “ и че не трябвало да се вършат нови „ жестове на благосклонност “ сходни на доброволното евакуиране на войските на Москва от Източна Европа през 90-те години на предишния век. И най-после, в типичния за всеки империалист жанр, генералът тържествено даде обещание, че в случай че се постанова щели да беседват със сирийците от „ позицията на силата “.
Но Песков, представителят на Кремъл, не е толкоз безапелационен. Според него е „ прекомерно рано “ да се приказва за дефинитивно решение на въпроса с съветските бази в която и да е посока. Песков твърди че се изчаква първо властта дефинитивно да премине в ръцете на досегашните опозиционери и едвам по-късно да се проведат публични договаряния с тях. Експерти по Близкия Изток към този момент изрекоха мнение, че Москва най-вероятно е почнала да търси различно решение, като измежду вероятните домакини на новата съветска база бяха посочени Египет, Либия, Алжир и дори Судан. Според тях съществува и различен вид – сирийските бази да изгубят военния си статут, само че руснаците да продължат да ги употребяват като разпределителни пунктове за доставяне на свои контингенти, най-много в Африка. По всичко проличава, че Путин няма желание да се отхвърля просто ей по този начин от цялото си въздействие, което имаше върху района.
Реално видяно, сега има три вероятни сюжета за развиването на обстановката с базите:
Преговорите се провалят и сирийците, които без подозрение, към този момент са насочили много цеви към съветските позиции, ги нападат с всички вероятни средства;На руснаците им се позволява да си тръгнат, само че в подмяна би трябвало да оставят нещо, т.е. да се изплатят, да вземем за пример с най-малко част от имуществото в базите, което коства милиарди;На руснаците им се позволява да останат, само че на съответната, извънредно висока цена
Засега, в случай че се има вяра на влиятелен източник като Блумбърг, се върви към третия вид и Москва има немалки шансове да резервира базите. Ако се стигне до едно такова решение, това би било най-малкото необичайно, тъй като в Сирия Путин е ненавиждан съвсем толкоз колкото Асад, с който разделят отговорност за гибелта и страданията на хиляди почтени цивилни жители. Но в света на огромната политика постоянно е важала максимата, че няма безконечни другари, а единствено безконечни ползи. Което пък за следващ път ни припомня, че съветската специфична военна злополука в Сирия е на първо място репутационна – тя сподели на всички съдружници, сътрудници и спътници на Путин, че не трябва много-много да разчитат на помощта му, че той не е в положение постоянно да ги опазва и че го когато стане напечено може да ги изостави без да му мигне окото.
В умозаключение на сирийската тематика не мога да не загатна за смътното чувство, че това което следим не е едно, ново, спокойно начало, а по-скоро мъртвило пред следващата стихия. Прилича на заемане на нови позиции след настъпилото разбъркване на пластовете, както от страна на обичайните огромни играчи Турция и Израел, по този начин и от новите мощни на деня, досегашните бунтовници. А е явно, че и Русия, и Иран към момента не са изгубили вяра да останат в играта. В последна сметка самите несъгласия в Сирия, а пък и в целия Близък Изток са толкоз дълбоки и съществуват толкоз от дълго време, че аз не виждам по какъв начин някой в миналото би съумял да ги реши.
Ще има ли най-сетне мир в Украйна?
Може да ви прозвучи необичайно, само че според извършено наскоро допитване в цяла Европа бъдещият американски президент Тръмп се радва на най-голям рейтинг точно в Украйна – цели 44%. Дори и този нищожен факт демонстрира какъв брой доста са изтощени украинците от войната и какъв брой мощно се надяват след Нова година най-сетне да настъпи някакъв мир. Въпросът, обаче, е на каква цена ще бъде реализиран той и подготвени ли са те да я платят.
Когато приказваме за мир на първо място би трябвало да имаме поради, че към момента не се вижда някаква консенсусна концепция за доближаване на гледните точки и към която да се водят възможни договаряния. По-скоро съществуват три съществени проекта – украински, съветски и този на Тръмп – като за последния не е известно съвсем нищо и най-вероятно към момента не съществува в писмена форма като финален текст.
Плановете на Москва и Киев действително нямат допирни точки. Украинците са подготвени да замразят спора по сегашната линия на прикосновение, да получат действителни гаранции за своята сигурност от демократичната общественост, било то под формата на участие в НАТО, било то посредством наличие на непознати войски. Готови са дори към този момент да не повдигат въпроса с окупираните от нашествениците територии, още повече,че с изключение на КНДР никой не ги е признал за съветски. Така остава вярата, че при по-добри времена, те ще бъдат върнати по дипломатически път.
Претенциите на Кремъл към този момент бяха озвучавани неколкократно, освен това на разнообразни равнища: да се признаят за съветски четирите украински области включени през 2022 година в конституцията на РФ – Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска, стесняване на украинската войска до алегорични размери и отвод от участие в НАТО. Особено проблематично даже от логическа позиция е настояването в Киев да се откажат от въпросните четири области, тъй като това би означавало непринудено евакуиране на украинците от огромен град като Херсон, който те освободиха през есента на 2022 година, както и от други такива като Запорожие, Славянск и Краматорск, където даже още не е стъпвал съветски боец. И въпреки всичко в никакъв случай не трябва да забравяме най-важното – на Путин действително не му би трябвало нито Донбас, нито другите области. Те са единствено формалният мотив за започнатата от него война. На самодържеца му е нужна слаба и безволева, изцяло подвластна на желанията му Украйна, сходна на Беларус на Лукашенко. И в случай че даже без Донбас Украйна остане самостоятелна и устремена към Запада, то това ще бъде същинска злополука за несменяемия съветски президент.
И въпреки всичко за какво са му притрябвали на Путин въпросните четири области? Поне заради две аргументи. Първата – тъй като те са оповестени обществено като цели на съветската войска и в случай че те са във притежание на Москва, когато войната завърши, или бъде „ замразена “, то това ще бъде продадено на лековерната домашна аудитория като епохална победа над украинския „ неонацизъм “ и Запада. И втората – тъй като, уверен съм, Путин има вяра че едни толкоз съществени териториални загуби ще предизвикват съществени катаклизми вътре в украинското общество и в последна сметка ще доведат на власт в Киев комфортно за него ръководство. Като да речем това в Грузия, и дори в Словакия и Унгария.
Но в случай че войната бъде замразена в актуалната настройка на фронтовата линия, то това неизбежно ще докара до съществени брожения против застаряващия деспот, които в последна сметка ще допринесат за рухването му от власт. И това го споделям не тъй като съм някакъв ясновидец, а тъй като в очите на елементарния руснак, след съвсем три години безумно кървава война действително не е реализирано нищо и всички жертви, били те човешки и материални на фронта, или пък обществени, стопански и психически вкъщи, наподобяват напразни. Това се удостоверява от неотдавнашен разбор на мненията изразени в съветските обществени мрежи. Техният Топ 10 наподобява почти по този начин:
Донбас е изцяло разрушен;Руската войска действително остава затънала в редица украински гранични селища, които освен това от дълго време към този момент са изтрити от лицето на земята;Черноморският флот е разгромен;Част от Курска област е окупирана от украинците;Икономиката на страната е на равнището на Зимбабве;Руските войски бяха изритани от Карабах и Сирия;Международната известност и обществения облик на Русия са безусловно на дъното;Загубите на съветската войска се пресмятат на стотици хиляди;Русия се е напълнила с емигранти от Азия;Ситуацията като цяло върви от зле към по-зле
Както сами виждате, в случай че Путин не успее да „ продаде “ някаква победа на популацията в близко бъдеще, то броженията против него единствено ще се усилват. Как тогава да спре в този момент, още повече че бавният, само че въпреки всичко забележим прогрес на неговите войски в Южен Донбас най-малко основава илюзията за някакъв вероятен триумф на бойното поле в обозримо бъдеще? Именно за това съм уверен, че за момента няма изгледи в Кремъл да одобряват каквото и да е предложение за мирна договорка .
За мирния проект на Тръмп, както към този момент споделих нагоре, към този момент не е известно съвсем нищо. През първата половина на годината, когато предизборната му акция към момента набираше обороти, бъдещият американски президент сподели нещо от рода на „ Ако Украйна откаже да седне на масата на договарянията – ще й спра оръжейната помощ, в случай че Русия пък откаже да договаря – ще въоръжа Украйна до зъби “. Това беше тогава, а в този момент когато тежките решения на президента предстоят, господин Тръмп към този момент не е толкоз разговорлив. Очевидно е, че мисли по този въпрос, пък и освен по него. Съмнявам се да има приключен проект.
Това че бъдещият стопанин на Белия дом подлага войната в Украйна на извънредно подробен разбор е вън от всякакво подозрение. Това излиза наяве и от признатия в доминираната от републиканците Камара на представителите проектозакон за национална защита за 2025 година С него се разпорежда на съответните секрети служби (националното разузнаване, военното разузнаване и ЦРУ) да приготвят доклад за вероятните сюжети на развиване на войната в Украйна. Едно от условията към сюжета е да бъде дадена оценка по какъв начин политическите решения на Съединени американски щати – надлежно прекратяването на оръжейната помощ за Киев и увеличението й – биха повлияли на хода на войната. Също по този начин депутатите са поискали от службите да оценят следствията от евентуалното проваляне на Украйна във войната и какви опасности крие това за националната сигурност на Съединени американски щати, а също и какъв е капацитетът за по-нататъшна експанзия от страна на Русия, Иран, Китай и КНДР. И не на последно място, анализаторите би трябвало да дадат своята прогноза ще могат ли другите съдружници на Украйна да компенсират вероятно понижаване на американската военна помощ. Гласуването на документа ще бъде на 18 декември, тъй че господин Тръмп ще има върху какво да разсъждава по време на идните празници. Ако не друго, самият факт, че подхожда толкоз съществено по въпроса е окуражителен. За разлика от предизборните му " бомби ", че в случай че го изберат, ще спре войната за 24 часа.
От дребното досега обществени изяви и изявленията, извънредно за Тръмп, по никакъв метод не излиза наяве по какъв начин ще постъпи. Двете му поръчки до тук не звучат доста оптимистично за Киев. За това, че Украйна като цяло би трябвало да чака понижаване на размерите на оръжейни доставки от Съединени американски щати и че разрешението на Байдън да се нанасят удари по съветска територия с американски ракети било неточност. От друга страна, не бих желал да върша генерални заключения единствено въз основата на обособени изречения и избирам да изчакам най-малко до края на януари.
Как ще реагират в Киев и Москва на натиска за помирение на бъдещата американска администрация? И в двете страни прекомерно постоянно се базират на историята. В Русия всички помнят по какъв начин приключи „ тридневната “ интервенция на Сталин по преодоляването на Хелзинки и промяната на властта там. Финландия загуби към 10% от територията си, само че съумя да запази независимостта и достолепието си и през днешния ден е просперираща държава-членка на Европейски Съюз и НАТО. В Украйна пък постоянно си напомнят ориста на съседите Полша и Чехословакия. Полша бе поетапно погълната през 18-ти век от могъщите си съседи, след това възкръсна през 1919 година единствено с цел да бъде поделена още веднъж двадесет години по-късно от Сталин и Хитлер. Чехословакия пък си бе напряко предадена от Запада през 1938 година и поднесена на тепсия на Хитлер, който не пропусна да се възползва от „ подаръка “. Въпросът в този момент е до каква степен Тръмп, обкръжението му и поддръжниците му в действителност познават историята и какви поучения са извлекли от нея.
Прочетете още
Подкрепеният от Москва режим на Башар Асад се сгромоляса и отиде в историята. Това стана толкоз бързо и показно, че на моменти ми се коства, че президентът-тиранин в никакъв случай не е съществувал и просто е бил неприятен сън. При това приказваме за ръководство, което изглеждаше толкоз непоклатимо и монолитно, че като че ли щеше да е постоянно. Но не е ли такава ориста на всички диктатори и режими? Печелят избори с 95% от гласовете, а по-късно ненадейно падат от власт и всички схващат какъв брой жалки и ненавиждани в действителност са били те.
Башар Асад може да се смята за късметлия. За разлика от Садам Хюсеин, Кадафи, Чаушеску, Мусолини и редица други тирани, той не бе премахнат по бързата процедура, а съумя дружно със фамилията, антуража си и многочислените си родственици да отлети за Москва, където Путин му даде политическо леговище. Очевидно, почтена компенсация за годините вярна и безропотна работа. Казват че съумял да скъта за черни дни към 135 милиарда $. Съдейки по петдесетината първокласни коли, които бунтовниците откриха в подземния му гараж най-вероятно тази информация е вярна. Казват също по този начин, че още преди години прозорливо закупил 19 жилището в Москва за себе си и родата за към 40 милиона $. Това също най-вероятно е правилно. Но надали ще има доста аргументи да се демонстрира навън, камо ли да се оставя да бъде разпознаван. Когато човек чете за битовите инциденти на следващия паднал от власт тиранин неизбежно се пита каква ли ще бъде ориста на спечелилия с 87% от гласовете последните президентски избори Путин. Дали и той скрито се е сдобил с няколко първокласни парцела да речем в Китай, Иран или дори Северна Корея, ей по този начин, за всеки случай?
Асад може и да падна, само че съветските бази в Сирия към този момент остават. Не е ясно докога. Морската към този момент е съвсем изцяло опразнена по непотвърдени данни, въпреки че към момента се охранява от съветски специфични елементи. Военновъздушната база е обсадена компактно от победилите бунтовници. По съветските публични ТВ канали тях обаче към този момент не ги назовават „ терористи “, а „ новата власт “. Явно в Москва таят някакви очаквания да поостанат. Или най-малко това загатна гласовитият депутат-генерал Картаполов в едно от най-гледаните пропагандни дискусионни излъчвания. Там той съобщи, че се водели договаряния с преходното държавно управление и че Сирия като страна била „ задължена “ да съблюдава контракта подписан от Асад през 2017 година, според който базите са дадени под аренда на РФ за период от 49 години. Картаполов също по този начин посочи още два аргумента в интерес на запазването на съветското военно наличие: В базите към този момент били вложени „ милиарди “ и че не трябвало да се вършат нови „ жестове на благосклонност “ сходни на доброволното евакуиране на войските на Москва от Източна Европа през 90-те години на предишния век. И най-после, в типичния за всеки империалист жанр, генералът тържествено даде обещание, че в случай че се постанова щели да беседват със сирийците от „ позицията на силата “.
Но Песков, представителят на Кремъл, не е толкоз безапелационен. Според него е „ прекомерно рано “ да се приказва за дефинитивно решение на въпроса с съветските бази в която и да е посока. Песков твърди че се изчаква първо властта дефинитивно да премине в ръцете на досегашните опозиционери и едвам по-късно да се проведат публични договаряния с тях. Експерти по Близкия Изток към този момент изрекоха мнение, че Москва най-вероятно е почнала да търси различно решение, като измежду вероятните домакини на новата съветска база бяха посочени Египет, Либия, Алжир и дори Судан. Според тях съществува и различен вид – сирийските бази да изгубят военния си статут, само че руснаците да продължат да ги употребяват като разпределителни пунктове за доставяне на свои контингенти, най-много в Африка. По всичко проличава, че Путин няма желание да се отхвърля просто ей по този начин от цялото си въздействие, което имаше върху района.
Реално видяно, сега има три вероятни сюжета за развиването на обстановката с базите:
Преговорите се провалят и сирийците, които без подозрение, към този момент са насочили много цеви към съветските позиции, ги нападат с всички вероятни средства;На руснаците им се позволява да си тръгнат, само че в подмяна би трябвало да оставят нещо, т.е. да се изплатят, да вземем за пример с най-малко част от имуществото в базите, което коства милиарди;На руснаците им се позволява да останат, само че на съответната, извънредно висока цена
Засега, в случай че се има вяра на влиятелен източник като Блумбърг, се върви към третия вид и Москва има немалки шансове да резервира базите. Ако се стигне до едно такова решение, това би било най-малкото необичайно, тъй като в Сирия Путин е ненавиждан съвсем толкоз колкото Асад, с който разделят отговорност за гибелта и страданията на хиляди почтени цивилни жители. Но в света на огромната политика постоянно е важала максимата, че няма безконечни другари, а единствено безконечни ползи. Което пък за следващ път ни припомня, че съветската специфична военна злополука в Сирия е на първо място репутационна – тя сподели на всички съдружници, сътрудници и спътници на Путин, че не трябва много-много да разчитат на помощта му, че той не е в положение постоянно да ги опазва и че го когато стане напечено може да ги изостави без да му мигне окото.
В умозаключение на сирийската тематика не мога да не загатна за смътното чувство, че това което следим не е едно, ново, спокойно начало, а по-скоро мъртвило пред следващата стихия. Прилича на заемане на нови позиции след настъпилото разбъркване на пластовете, както от страна на обичайните огромни играчи Турция и Израел, по този начин и от новите мощни на деня, досегашните бунтовници. А е явно, че и Русия, и Иран към момента не са изгубили вяра да останат в играта. В последна сметка самите несъгласия в Сирия, а пък и в целия Близък Изток са толкоз дълбоки и съществуват толкоз от дълго време, че аз не виждам по какъв начин някой в миналото би съумял да ги реши.
Ще има ли най-сетне мир в Украйна?
Може да ви прозвучи необичайно, само че според извършено наскоро допитване в цяла Европа бъдещият американски президент Тръмп се радва на най-голям рейтинг точно в Украйна – цели 44%. Дори и този нищожен факт демонстрира какъв брой доста са изтощени украинците от войната и какъв брой мощно се надяват след Нова година най-сетне да настъпи някакъв мир. Въпросът, обаче, е на каква цена ще бъде реализиран той и подготвени ли са те да я платят.
Когато приказваме за мир на първо място би трябвало да имаме поради, че към момента не се вижда някаква консенсусна концепция за доближаване на гледните точки и към която да се водят възможни договаряния. По-скоро съществуват три съществени проекта – украински, съветски и този на Тръмп – като за последния не е известно съвсем нищо и най-вероятно към момента не съществува в писмена форма като финален текст.
Плановете на Москва и Киев действително нямат допирни точки. Украинците са подготвени да замразят спора по сегашната линия на прикосновение, да получат действителни гаранции за своята сигурност от демократичната общественост, било то под формата на участие в НАТО, било то посредством наличие на непознати войски. Готови са дори към този момент да не повдигат въпроса с окупираните от нашествениците територии, още повече,че с изключение на КНДР никой не ги е признал за съветски. Така остава вярата, че при по-добри времена, те ще бъдат върнати по дипломатически път.
Претенциите на Кремъл към този момент бяха озвучавани неколкократно, освен това на разнообразни равнища: да се признаят за съветски четирите украински области включени през 2022 година в конституцията на РФ – Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска, стесняване на украинската войска до алегорични размери и отвод от участие в НАТО. Особено проблематично даже от логическа позиция е настояването в Киев да се откажат от въпросните четири области, тъй като това би означавало непринудено евакуиране на украинците от огромен град като Херсон, който те освободиха през есента на 2022 година, както и от други такива като Запорожие, Славянск и Краматорск, където даже още не е стъпвал съветски боец. И въпреки всичко в никакъв случай не трябва да забравяме най-важното – на Путин действително не му би трябвало нито Донбас, нито другите области. Те са единствено формалният мотив за започнатата от него война. На самодържеца му е нужна слаба и безволева, изцяло подвластна на желанията му Украйна, сходна на Беларус на Лукашенко. И в случай че даже без Донбас Украйна остане самостоятелна и устремена към Запада, то това ще бъде същинска злополука за несменяемия съветски президент.
И въпреки всичко за какво са му притрябвали на Путин въпросните четири области? Поне заради две аргументи. Първата – тъй като те са оповестени обществено като цели на съветската войска и в случай че те са във притежание на Москва, когато войната завърши, или бъде „ замразена “, то това ще бъде продадено на лековерната домашна аудитория като епохална победа над украинския „ неонацизъм “ и Запада. И втората – тъй като, уверен съм, Путин има вяра че едни толкоз съществени териториални загуби ще предизвикват съществени катаклизми вътре в украинското общество и в последна сметка ще доведат на власт в Киев комфортно за него ръководство. Като да речем това в Грузия, и дори в Словакия и Унгария.
Но в случай че войната бъде замразена в актуалната настройка на фронтовата линия, то това неизбежно ще докара до съществени брожения против застаряващия деспот, които в последна сметка ще допринесат за рухването му от власт. И това го споделям не тъй като съм някакъв ясновидец, а тъй като в очите на елементарния руснак, след съвсем три години безумно кървава война действително не е реализирано нищо и всички жертви, били те човешки и материални на фронта, или пък обществени, стопански и психически вкъщи, наподобяват напразни. Това се удостоверява от неотдавнашен разбор на мненията изразени в съветските обществени мрежи. Техният Топ 10 наподобява почти по този начин:
Донбас е изцяло разрушен;Руската войска действително остава затънала в редица украински гранични селища, които освен това от дълго време към този момент са изтрити от лицето на земята;Черноморският флот е разгромен;Част от Курска област е окупирана от украинците;Икономиката на страната е на равнището на Зимбабве;Руските войски бяха изритани от Карабах и Сирия;Международната известност и обществения облик на Русия са безусловно на дъното;Загубите на съветската войска се пресмятат на стотици хиляди;Русия се е напълнила с емигранти от Азия;Ситуацията като цяло върви от зле към по-зле
Както сами виждате, в случай че Путин не успее да „ продаде “ някаква победа на популацията в близко бъдеще, то броженията против него единствено ще се усилват. Как тогава да спре в този момент, още повече че бавният, само че въпреки всичко забележим прогрес на неговите войски в Южен Донбас най-малко основава илюзията за някакъв вероятен триумф на бойното поле в обозримо бъдеще? Именно за това съм уверен, че за момента няма изгледи в Кремъл да одобряват каквото и да е предложение за мирна договорка .
За мирния проект на Тръмп, както към този момент споделих нагоре, към този момент не е известно съвсем нищо. През първата половина на годината, когато предизборната му акция към момента набираше обороти, бъдещият американски президент сподели нещо от рода на „ Ако Украйна откаже да седне на масата на договарянията – ще й спра оръжейната помощ, в случай че Русия пък откаже да договаря – ще въоръжа Украйна до зъби “. Това беше тогава, а в този момент когато тежките решения на президента предстоят, господин Тръмп към този момент не е толкоз разговорлив. Очевидно е, че мисли по този въпрос, пък и освен по него. Съмнявам се да има приключен проект.
Това че бъдещият стопанин на Белия дом подлага войната в Украйна на извънредно подробен разбор е вън от всякакво подозрение. Това излиза наяве и от признатия в доминираната от републиканците Камара на представителите проектозакон за национална защита за 2025 година С него се разпорежда на съответните секрети служби (националното разузнаване, военното разузнаване и ЦРУ) да приготвят доклад за вероятните сюжети на развиване на войната в Украйна. Едно от условията към сюжета е да бъде дадена оценка по какъв начин политическите решения на Съединени американски щати – надлежно прекратяването на оръжейната помощ за Киев и увеличението й – биха повлияли на хода на войната. Също по този начин депутатите са поискали от службите да оценят следствията от евентуалното проваляне на Украйна във войната и какви опасности крие това за националната сигурност на Съединени американски щати, а също и какъв е капацитетът за по-нататъшна експанзия от страна на Русия, Иран, Китай и КНДР. И не на последно място, анализаторите би трябвало да дадат своята прогноза ще могат ли другите съдружници на Украйна да компенсират вероятно понижаване на американската военна помощ. Гласуването на документа ще бъде на 18 декември, тъй че господин Тръмп ще има върху какво да разсъждава по време на идните празници. Ако не друго, самият факт, че подхожда толкоз съществено по въпроса е окуражителен. За разлика от предизборните му " бомби ", че в случай че го изберат, ще спре войната за 24 часа.
От дребното досега обществени изяви и изявленията, извънредно за Тръмп, по никакъв метод не излиза наяве по какъв начин ще постъпи. Двете му поръчки до тук не звучат доста оптимистично за Киев. За това, че Украйна като цяло би трябвало да чака понижаване на размерите на оръжейни доставки от Съединени американски щати и че разрешението на Байдън да се нанасят удари по съветска територия с американски ракети било неточност. От друга страна, не бих желал да върша генерални заключения единствено въз основата на обособени изречения и избирам да изчакам най-малко до края на януари.
Как ще реагират в Киев и Москва на натиска за помирение на бъдещата американска администрация? И в двете страни прекомерно постоянно се базират на историята. В Русия всички помнят по какъв начин приключи „ тридневната “ интервенция на Сталин по преодоляването на Хелзинки и промяната на властта там. Финландия загуби към 10% от територията си, само че съумя да запази независимостта и достолепието си и през днешния ден е просперираща държава-членка на Европейски Съюз и НАТО. В Украйна пък постоянно си напомнят ориста на съседите Полша и Чехословакия. Полша бе поетапно погълната през 18-ти век от могъщите си съседи, след това възкръсна през 1919 година единствено с цел да бъде поделена още веднъж двадесет години по-късно от Сталин и Хитлер. Чехословакия пък си бе напряко предадена от Запада през 1938 година и поднесена на тепсия на Хитлер, който не пропусна да се възползва от „ подаръка “. Въпросът в този момент е до каква степен Тръмп, обкръжението му и поддръжниците му в действителност познават историята и какви поучения са извлекли от нея.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ