„Баба Инфлация” носи радост на длъжниците
Нещо става в банките. Централната ни банка го видя – заемите за бизнеса нарастват – левовите по-незначително, само че евровите – с половин до 1 %. Според най-новата статистика на Българска народна банка, трендът нагоре към момента не визира жителите, които са по-сантименталната и по-непредсказуемата част от длъжниците. Цените на потребителските заеми към момента леко падат, до момента в който жилищната нервност продължава да държи ипотеките на непроменени цени.
Забележете – става въпрос за повишаване на новите заеми. Което значи, че старите длъжници към този момент са релативно на облага. Старата като света „ Баба Инфлация ” към този момент носи наслада на длъжниците.
За май годишната инфлация доближи 2.5%, заяви Националният статистически институт на 15 юни.
След разпасаните разходи на държавните управления по света и у нас инфлацията е мечтана като излаз от рецесията, посредством понижаване на цената на задълженията с течение на времето. Преди година централните банки и държавните управления бяха принудени да подхващат невиждани ограничения в действително време, с цел да избегнат меланхолия в жанр 1929 година. Полученият вследствие на това голям дълг безспорно ще тежи върху бъдещите генерации, само че към този момент наподобява единственият метод за рестартиране на стопанските системи, като ги прави още по-пристрастени към дълга.
Инфлацията е закономерна и предстояща, откакто към този момент се вижда краят на насилственото затваряне на стопанската система. Излезем ли от изкуствената кома, ще се вдигне търсенето, затова и цените, разяснява финансистът Емил Хърсев. Връщането на инфлацията ще помогне да се облекчи бремето на дълга, само че ще бъде мъчно за преглъщане, защото това случайно трансферира благосъстоянието от спестители към заематели, изясни той.
Според анализатора Даниел Василев за последните две десетилетия инфлацията измерена посредством Индекса на потребителските цени е унищожила 42% от покупателната дарба в Еврозоната; в Съединени американски щати – 57% от нея; в Румъния – 360%, а в България – 118,7%.
Последният подтик на инфлацията пристигна през зимата на 2020 година. Тогава държавните управления по света започнаха да усилват разноските си, а централните банки ускориха печатането на пари, с цел да финансират новите стратегии на управляващите. А инфлацията произтича от увеличение на паричното предложение, до момента в който покачването на цените е единствено едно от следствията ѝ.
В лексикона на централните банки обаче „ инфлация “ значи „ увеличение на общото ниво на цените “. Обяснението на това разминаване е доста просто. Ако се стигне до там ръководителят на Федералния запас Джеръм Пауъл да излезе и да разгласи, че инфлацията от март 2020 година досега е 30% – колкото е темпът на повишаване на парите в обращение плюс депозитите, общественото неодобрение ще е голямо. За сметка на това е доста по-приемливо той да каже, че „ инфлацията “, показана като показател на потребителските цени, е малко над 3%.
" Ползите от всички отсрочени заплащания се трансферират върху кредитополучателя, в ущърб на кредитора. Най-силен е ударът върху хората с закрепени приходи – пенсионерите, получаващите разнообразни компенсации и помощи от държавното управление ", разяснява Василев.
Инфлацията ни прави по-бедни, усилва разликите сред небогати и богати, с което изродява обществената тъкан, надува балони, изкривява цените и поражда рецесии. Това са неща, които знаем от икономическата доктрина и които виждаме и през днешния ден.
Оказа се, че в Еврозоната през април е регистрирана най-високата месечна инфлация от септември 2009-а насам. За нас, съгласно Хърсев, новините са положителни - " доживяхме инфлацията в България да е тройно по-ниска от Съединени американски щати, 1/5 под равнището на Германия. Вярно, че тук, в икономическата външна страна на Европа, процесите настъпват със закъснение, само че пък от самото начало на пандемията промишлеността беше оставена да работи колкото може. Запасите не са стопени, свръхтърсене не се задава ".
Така че през идващите месеци ни чака едно познатото събитие – в магазините цените на храните да порастват осезаемо, което към този момент е реалност. И от което ще пострадат най-много пенсионерите, които влачат дребната си потребителска кошничка с релативно най-поскъпващите артикули и услуги.
Заслужено, бихме се пошегували ние. Защото те са едни от „ основните виновници ”. Техните пенсии непрестанно биват увеличавани, а това подвига търсенето – не на цигулки, мобилни телефони и коли, нито на облекла и обувки, а най-вече на храни и медикаменти.
Ако някой се опита да оспори въздействието на пенсиите върху инфлацията, обстоятелствата са задоволително красноречиви. Според Национален статистически институт бонусът от 50 лева е съумял да вдигне със 113.41 лева междинната пенсия, което е рекордно нарастване с над 30% на годишна база. През първите три месеца на 2021 година междинната пенсия е станала 509.39 лв.. За същия интервал на предходната година, когато нямаше добавки за всички, тя беше 395,98 лв..
Другите „ виновници ” за инфлацията са предизборните разноски за прехрана на държавната и общинска администрации. Според Иво Мирчев от „ Демократична България ” за нарастване на заплатите в държавната администрация са отишли 138 млн. лева, като общо за издръжката на държавните служители са били изразходени с 255 млн. лева повече от предходна година. Други 68 млн. лева е погълнала издръжката на министерства и ведомства.
Така за първите 2 месеца от 2021 година държавното управление на Бойко Борисов в изискванията на икономическа и здравна рецесия е направило повече разноски за заплати, прехрана и финансови активи на държавни и общински администрации в размер на 537 млн. лв.. На процедура 40% от ресурса, довел до повишаването на недостига по държавния бюджет за първите 2 месеца на 2021 година по отношение на 2020 година, е отишъл към държавната и общинска администрация и присъдружните им действия.
Стара истина е, че когато се усилват приходите при изпреварващ растеж на продуктивността на труда, инфлация няма. Когато обаче се помпа самоцелно и предизборно потреблението на избрани групи, това значи повишаване за всички.
Забележете – става въпрос за повишаване на новите заеми. Което значи, че старите длъжници към този момент са релативно на облага. Старата като света „ Баба Инфлация ” към този момент носи наслада на длъжниците.
За май годишната инфлация доближи 2.5%, заяви Националният статистически институт на 15 юни.
След разпасаните разходи на държавните управления по света и у нас инфлацията е мечтана като излаз от рецесията, посредством понижаване на цената на задълженията с течение на времето. Преди година централните банки и държавните управления бяха принудени да подхващат невиждани ограничения в действително време, с цел да избегнат меланхолия в жанр 1929 година. Полученият вследствие на това голям дълг безспорно ще тежи върху бъдещите генерации, само че към този момент наподобява единственият метод за рестартиране на стопанските системи, като ги прави още по-пристрастени към дълга.
Инфлацията е закономерна и предстояща, откакто към този момент се вижда краят на насилственото затваряне на стопанската система. Излезем ли от изкуствената кома, ще се вдигне търсенето, затова и цените, разяснява финансистът Емил Хърсев. Връщането на инфлацията ще помогне да се облекчи бремето на дълга, само че ще бъде мъчно за преглъщане, защото това случайно трансферира благосъстоянието от спестители към заематели, изясни той.
Според анализатора Даниел Василев за последните две десетилетия инфлацията измерена посредством Индекса на потребителските цени е унищожила 42% от покупателната дарба в Еврозоната; в Съединени американски щати – 57% от нея; в Румъния – 360%, а в България – 118,7%.
Последният подтик на инфлацията пристигна през зимата на 2020 година. Тогава държавните управления по света започнаха да усилват разноските си, а централните банки ускориха печатането на пари, с цел да финансират новите стратегии на управляващите. А инфлацията произтича от увеличение на паричното предложение, до момента в който покачването на цените е единствено едно от следствията ѝ.
В лексикона на централните банки обаче „ инфлация “ значи „ увеличение на общото ниво на цените “. Обяснението на това разминаване е доста просто. Ако се стигне до там ръководителят на Федералния запас Джеръм Пауъл да излезе и да разгласи, че инфлацията от март 2020 година досега е 30% – колкото е темпът на повишаване на парите в обращение плюс депозитите, общественото неодобрение ще е голямо. За сметка на това е доста по-приемливо той да каже, че „ инфлацията “, показана като показател на потребителските цени, е малко над 3%.
" Ползите от всички отсрочени заплащания се трансферират върху кредитополучателя, в ущърб на кредитора. Най-силен е ударът върху хората с закрепени приходи – пенсионерите, получаващите разнообразни компенсации и помощи от държавното управление ", разяснява Василев.
Инфлацията ни прави по-бедни, усилва разликите сред небогати и богати, с което изродява обществената тъкан, надува балони, изкривява цените и поражда рецесии. Това са неща, които знаем от икономическата доктрина и които виждаме и през днешния ден.
Оказа се, че в Еврозоната през април е регистрирана най-високата месечна инфлация от септември 2009-а насам. За нас, съгласно Хърсев, новините са положителни - " доживяхме инфлацията в България да е тройно по-ниска от Съединени американски щати, 1/5 под равнището на Германия. Вярно, че тук, в икономическата външна страна на Европа, процесите настъпват със закъснение, само че пък от самото начало на пандемията промишлеността беше оставена да работи колкото може. Запасите не са стопени, свръхтърсене не се задава ".
Така че през идващите месеци ни чака едно познатото събитие – в магазините цените на храните да порастват осезаемо, което към този момент е реалност. И от което ще пострадат най-много пенсионерите, които влачат дребната си потребителска кошничка с релативно най-поскъпващите артикули и услуги.
Заслужено, бихме се пошегували ние. Защото те са едни от „ основните виновници ”. Техните пенсии непрестанно биват увеличавани, а това подвига търсенето – не на цигулки, мобилни телефони и коли, нито на облекла и обувки, а най-вече на храни и медикаменти.
Ако някой се опита да оспори въздействието на пенсиите върху инфлацията, обстоятелствата са задоволително красноречиви. Според Национален статистически институт бонусът от 50 лева е съумял да вдигне със 113.41 лева междинната пенсия, което е рекордно нарастване с над 30% на годишна база. През първите три месеца на 2021 година междинната пенсия е станала 509.39 лв.. За същия интервал на предходната година, когато нямаше добавки за всички, тя беше 395,98 лв..
Другите „ виновници ” за инфлацията са предизборните разноски за прехрана на държавната и общинска администрации. Според Иво Мирчев от „ Демократична България ” за нарастване на заплатите в държавната администрация са отишли 138 млн. лева, като общо за издръжката на държавните служители са били изразходени с 255 млн. лева повече от предходна година. Други 68 млн. лева е погълнала издръжката на министерства и ведомства.
Така за първите 2 месеца от 2021 година държавното управление на Бойко Борисов в изискванията на икономическа и здравна рецесия е направило повече разноски за заплати, прехрана и финансови активи на държавни и общински администрации в размер на 537 млн. лв.. На процедура 40% от ресурса, довел до повишаването на недостига по държавния бюджет за първите 2 месеца на 2021 година по отношение на 2020 година, е отишъл към държавната и общинска администрация и присъдружните им действия.
Стара истина е, че когато се усилват приходите при изпреварващ растеж на продуктивността на труда, инфлация няма. Когато обаче се помпа самоцелно и предизборно потреблението на избрани групи, това значи повишаване за всички.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ