Срив в психичното здраве на младежите. Виновни ли са смартфоните?
Нещо доста неприятно става с младежите, написа колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок. Между 1994 година и 2010 година делът на английските младежи, които не се считат за харесвани, бе понижен леко от 6% на 4%, само че от 2010 година насам той се е нараснал повече от два пъти. Рязко се повишава и делът на тези, които се считат за неудачници, тормозят се доста и са недоволни от живота си.
Същите трендове се следят и оттатък Атлантика. Броят на гимназистите в Съединени американски щати, които споделят, че животът им постоянно няма смисъл, е скочил внезапно през последните 12 години. И това е по този начин не е единствено в англосферата. Във Франция равнищата на меланхолия измежду 15 до 24-годишните са се нараснали четирикратно през последното десетилетие.
Накъдето и да погледнете, психологичното здраве на младежите се срутва, като повратната точка в процеса е злокобно еднопосочна: 2010-а плюс-минус година или две – когато смарт телефоните се трансфораха от разкош в всекидневие.
Теорията, че съществуването на обществени мрежи и други цифрови удоволствия на една ръка разстояние 24/7 може да има нездравословно влияние върху психологичното здраве, не е нова. Нейният водещ бранител е Джийн Туендж, професор по логика на психиката в щатския университет на Сан Диего и създател на десетки пионерски проучвания по тематиката.
Но тази доктрина към момента е надалеч от общо приемане. Работата на Туендж и нейния постоянен съавтор Джонатан Хайд от време на време е подложена на критика, че просто яхва вълната на публичното неодобрение против софтуерните колоси. Но с натрупването на доказателствата за техните причини мнозина в този момент се чудят за какво ни лиши толкоз време да приемем това, което щеше да ни извади очите.
Знаците са на всички места. Първо, цифровото другарство измести присъствените събирания. Делът на американските младежи, които се срещат персонално с другари един път на повече от месец, е бил 3 % сред 1990 година и 2010 година, само че е достигнал 10 % към 2019 г.; в това време делът, който споделя, че е " непрекъснато онлайн " вече е достигнал 46 на 100.
якои възразяват, че няма по какъв начин приложенията да изместват действителния живот – в последна сметка хората, които са най-дейни в Instagram, постоянно са най-активни и в действителния свят. Но това пропуща основна динамичност: тези трендове работят на равнище потомство, а не на самостоятелно. Тъй като времето пред екраните се усили, всички излизат по-малко.
Проучванията демонстрират, че колкото повече време прекарват младежите в обществените мрежи, толкоз по-лошо е тяхното психическо здраве. Наклонът на кривата е по-стръмен при девойките, които също по този начин прекарват доста повече време в обществените мрежи от момчетата, което изяснява по-рязкото утежняване на психологичното им здраве, написа Инвестор.бг.
И по този начин, какво можем да създадем? Най-често срещаният отговор е „ образовайте децата и родителите “. Но както демонстрират случаите на затлъстяване и тютюнопушене, публичните осведомителни акции са печално известни като неефективни във връзка с пристрастяването.
Друг вид би бил да се акцентира върху доказателствата, че когато хората са насърчавани да си вземат дълга отмора от обществените медии, някои прекъсват връзката вечно. Важна е и регулацията - за какво да не увеличим възрастовата граница за обществените приложения и не накажем фирмите, които не я съблюдават?
В последна сметка обаче не съм оптимист, пише Джон Бърн-Мърдок в умозаключение. Борбата със затлъстяването е толкоз сложна, тъй като не можете да спрете хората да ядат храна. А битката с пристрастяването към обществените мрежи е сложна, тъй като не можете да спрете хората да употребяват смарт телефони и приложения. Докато някой не изобрети еквивалента на лекарство за намаляване във връзка с Instagram, бъдещето наподобява тъмно.
Същите трендове се следят и оттатък Атлантика. Броят на гимназистите в Съединени американски щати, които споделят, че животът им постоянно няма смисъл, е скочил внезапно през последните 12 години. И това е по този начин не е единствено в англосферата. Във Франция равнищата на меланхолия измежду 15 до 24-годишните са се нараснали четирикратно през последното десетилетие.
Накъдето и да погледнете, психологичното здраве на младежите се срутва, като повратната точка в процеса е злокобно еднопосочна: 2010-а плюс-минус година или две – когато смарт телефоните се трансфораха от разкош в всекидневие.
Теорията, че съществуването на обществени мрежи и други цифрови удоволствия на една ръка разстояние 24/7 може да има нездравословно влияние върху психологичното здраве, не е нова. Нейният водещ бранител е Джийн Туендж, професор по логика на психиката в щатския университет на Сан Диего и създател на десетки пионерски проучвания по тематиката.
Но тази доктрина към момента е надалеч от общо приемане. Работата на Туендж и нейния постоянен съавтор Джонатан Хайд от време на време е подложена на критика, че просто яхва вълната на публичното неодобрение против софтуерните колоси. Но с натрупването на доказателствата за техните причини мнозина в този момент се чудят за какво ни лиши толкоз време да приемем това, което щеше да ни извади очите.
Знаците са на всички места. Първо, цифровото другарство измести присъствените събирания. Делът на американските младежи, които се срещат персонално с другари един път на повече от месец, е бил 3 % сред 1990 година и 2010 година, само че е достигнал 10 % към 2019 г.; в това време делът, който споделя, че е " непрекъснато онлайн " вече е достигнал 46 на 100.
якои възразяват, че няма по какъв начин приложенията да изместват действителния живот – в последна сметка хората, които са най-дейни в Instagram, постоянно са най-активни и в действителния свят. Но това пропуща основна динамичност: тези трендове работят на равнище потомство, а не на самостоятелно. Тъй като времето пред екраните се усили, всички излизат по-малко.
Проучванията демонстрират, че колкото повече време прекарват младежите в обществените мрежи, толкоз по-лошо е тяхното психическо здраве. Наклонът на кривата е по-стръмен при девойките, които също по този начин прекарват доста повече време в обществените мрежи от момчетата, което изяснява по-рязкото утежняване на психологичното им здраве, написа Инвестор.бг.
И по този начин, какво можем да създадем? Най-често срещаният отговор е „ образовайте децата и родителите “. Но както демонстрират случаите на затлъстяване и тютюнопушене, публичните осведомителни акции са печално известни като неефективни във връзка с пристрастяването.
Друг вид би бил да се акцентира върху доказателствата, че когато хората са насърчавани да си вземат дълга отмора от обществените медии, някои прекъсват връзката вечно. Важна е и регулацията - за какво да не увеличим възрастовата граница за обществените приложения и не накажем фирмите, които не я съблюдават?
В последна сметка обаче не съм оптимист, пише Джон Бърн-Мърдок в умозаключение. Борбата със затлъстяването е толкоз сложна, тъй като не можете да спрете хората да ядат храна. А битката с пристрастяването към обществените мрежи е сложна, тъй като не можете да спрете хората да употребяват смарт телефони и приложения. Докато някой не изобрети еквивалента на лекарство за намаляване във връзка с Instagram, бъдещето наподобява тъмно.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ