Off-guardian: Украйна: Какво следва оттук насетне?
Несъмнено, както би споделил китайски мъдрец, ние живеем в „ забавни времена ”, т.е. времена на огромни промени за цялото човечество.
Философи-екзистенциалисти като Сартр и Камю биха се изненадали, в случай че през днешния ден видят по какъв начин препратките (поне по име) към течението на мисълта, което са формирали преди съвсем 80 години, се множат в медиите.
Все повече и повече страни и народи настояват, че са изправени пред „ екзистенциални “ закани и не е чудно, тъй като Русия е заложила всичко на карта, Западът има всичко на карта и светът също има всичко на карта.
В този текст се опитваме да надхвърлим непосредственото и да погледнем какво ще пристигна след този огромен конфликт сред Съединени американски щати и Русия-Китай. Ще се опитаме да дадем отговор на въпроса по какъв начин би изглеждал новият пост-западен многополюсен ред. Но първо ще създадем някои наблюдения върху актуалната обстановка във връзка с войната в Украйна.
През последните дни на Световния стопански конгрес бяха излъчени някои от най-дълбоките паники на Запада. Докато пенсионираният (и съвсем столетник, само че напълно не сенилен) имперски пълководец Хенри Кисинджър предизвести, че остават единствено седмици до това да се седне на масата за договаряния с Русия, с цел да се избегне война, която би заплашила „ салдото на силите в Европа “.
Висшите съветници на куклено-марионетния президент Владимир Зеленски не се забавиха и със секунда, с цел да отговорят на Кисинджър с грубото „ върви да се ш***ш “ и „ м*йната му “.
Ако Кисинджър беше изведен в групата на дисидентските (но не извънредно влиятелни) гласове в империята, друго може да се каже за Джордж Сорос.
Неостаряващият магнат и блудният политически финансист на американските войни стартира на форума лапидарното предизвестие, че:
" Най-добрият и може би единственият метод да запазим нашата цивилизация е да победим Путин допустимо най-скоро.”
Думите на Сорос би трябвало да се схващат в същинския им смисъл.
Сорос не споделя „ избави човечеството “, защото това е най-маловажното нещо за глобалистките елити, които през днешния ден командват „ груповия Запад “. Той споделя „ да спасим нашата цивилизация”, т.е. единствената, която съществува за тях, която е зародила вследствие на геноцида на европейската колонизация на света преди 500 години.
Реакцията на Запада към съветската специфична интервенция в Украйна е такава, че Трета международна война заплашва да избухне действително, преди да доближи непосредствено китайска територия.
В Украйна Русия се осмели да отговори на 30-годишното разширение на НАТО на Изток с оръжие в ръка и Западът незабавно се почувства заплашен от гибел. Това е доказателство за неговата чупливост, както в материалната, по този начин и в идеологическата си база.
Определено западният глобализъм е изкуфял феномен, с забележими глави като тези на Байдън (79 години), Клаус Шваб (84) и Джордж Сорос (90).
Отчаянието, което може да се види в представителите на глобализма (Байдън, НАТО, британците, европейската политическа класа...) демонстрира, че Западът, под егидата на глобализма, демонстративно пренебрегвайки предизвестията на Кисинджър, няма План Б: единственият му проект е да откри директна световна тирания на своите мултинационални компании посредством въздържане на Китай и Русия.
Що се отнася до Русия, те мечтаят да я върнат във времената на Елцин след рухването на Съюз на съветските социалистически републики, а по отношение на Китай, да го върнат във времената на Опиумните войни през 19 век. Напразни илюзии за остарялата имперска популярност...
Досега е ясно, че нововъзникващите сили от най-разнообразните географски ширини не желаят да танцуват по музиката на Вашингтон: Индия и Китай, последвани от останалата част от БРИКС, с огромни страни като Мексико и Аржентина; съвсем всички огромни експортьори на петрол; доста страни, богати на население и първични материали, и даже остарели съдружници на Съединени американски щати като Израел, Саудитска Арабия и Турция се опълчват в доста точки на западния диктат за уединяване на Русия, с цел да я сложи на колене.
Напротив, те са положителни и даже интензивно вземат участие в съветската политика за развиване на интернационалната търговия отвън орбитата на $.
От друга страна стартират да се появяват пукнатини в Европа, която не съумя да реализира протеста на съветския нефт и не наподобява съществено решена да се отърве от съветския газ, от който зависи.
Старият континент е раздран сред глобалистка ръководеща класа (както политическа, по този начин и медийна) и действителността на антируската война, която има най-лошите стопански и обществени последствия за личните си нации.
Все повече европейци стартират да схващат, че не могат да живеят във безконечна война с Русия. Въпреки това, следвайки глобалисткия сюжет на Уолстрийт и Лондонското Сити, Европа заплашва бъдещето си като един от полюсите на зараждащата се многополярност.
Ще съумеят ли нейните елити да сменят курса в точния момент?
Три вероятни сюжета
След като направихме горните наблюдения и като вземем поради непрекъснатата заплаха от термоядрена война, можем да си представим три съществени сюжета:
1. Победа на Запада със „ промяна на режима “ в Москва и Пекин и налагане на западна корпоративна тирания в международен мащаб.
Това би означавало края на играта и налагането на програмата за обезлюдяване от страна на Запада. Вероятно ще настъпи огромен нуклеарен пожар, а в случай че не се случи, Западът по този начин или другояче ще докара обстановката до международен геноцид заради възходящата беднотия и унищожаването на селяните в световен мащаб. Лека нощ.
2. Поражението на Запада след кървясъл пожар, най-вероятно с „ тактически” нуклеарни оръжия.
Този сюжет би довел до бавното и нестабилно пораждане на нов пост-западен ред. Просперитетът на човешката раса не е обезпечен заради материалното, екологичното и общественото заличаване на войната.
3. Поражение на Запада при по-малко войнствени условия.
Ако потреблението на нуклеарни оръжия може да бъде избегнато или лимитирано, и в случай че в това време има необятен развой на непокорство на „ реда, учреден на правила “, насърчаван от Запада, новият постзападен ред ще може да се изправи пред ориста на човечеството с по-голям триумф.
В последния сюжет има две благоприятни условия: Първата е Западът под формата на Северна Америка/Европа да остане „ един състезател измежду останалите “.
Втората (и по-вероятна) опция е както Северна Америка, по този начин и Европа да бъдат изхвърлени на второ място поради сериозната заплаха от революция в Съединените щати и последствията от антируските наказания за западните, изключително европейските стопански системи.
Новият пост-западен ред - някои наблюдения
Новият пост-западен ред би трябвало да произтича от обстоятелства, той не може да бъде артикул на бюро или пакт на борда на боен транспортен съд като известната Атлантическа харта, подписана от Чърчил и Рузвелт през август 1941 година и пародирана 80 години по-късно от Байдън и Борис Джонсън.
Ако през 1941 година английските и американските водачи се споразумяха по доста въпроси, които в последна сметка пристигнаха да дефинират следвоенния свят, през 2021 година те се съгласиха да се потопят дружно в бездната на „ après moi, le deluge “.
В икономическата сфера новият ред би трябвало да даде приоритет на действителната стопанска система, подчинявайки финансите на политическата власт. Прилагайте логиката на „ печеливша за всички обстановка “ и консенсус. Новият пост-западен ред, чиито основи в този момент се поставят, се нуждае на първо място от нов финансов ред.
Това е неотложно и сигурно ще се характеризира с края на фиатните валути (т.е. валути, чиято стойност е подкрепена единствено от „ пазарно доверие “); закотвяне на валути към злато и артикули и голям брой валути („ валутни кошници “).
Новият пост-западен ред ще наследи огромен брой спорове, неразрешени от остарелия западен колониален ред (от спора с мапуче в Чили до Палестина, Турция, голям брой спорове в Африка и т.н.). Той също по този начин ще наследи структурни проблеми при достъпа до запаси, изключително вода.
Освен това ще би трябвало да се изправи пред доста сериозен социално-икономически дълг (например неналичието на храна, вода и канализация за огромни браншове на човечеството) и незадоволителния западен индустриален модел, завещан (например от здравна „ промишленост “, основана на поддържане на популацията болно, с цел да им продава своите артикули, на хранителна „ промишленост “, учредена на заличаване на околната среда, заличаване на биоразнообразието и произвеждане на храна с неприятно качество).
Политически новият ред ще би трябвало да бъде многоброен, защото ще се състои от демократични демокрации, теокрации, автокрации и така нататък, както и страни със социалистическа, капиталистическа и други ориентации.
Новият пост-западен ред не може да възникне от наследниците на Обществото на нациите или Организация на обединените нации, защото и двете са основани от западните имперски сили.
Нито Обществото на нациите, нито Организация на обединените нации са се грижили за правата на слабите. Организация на обединените нации е тотално пронизана от западни ползи („ гражданското общество” на Неправителствени организации, финансирани от западни страни, моделът на „ публично-частно партньорство”, който на процедура е модел на плячкосване на обществения бранш и т.н.).
Тези органи са неефективни, защото дават приоритет на гласуването пред консенсуса и „ правилата” (изработени съгласно ползите на Запада) пред решаването на общи проблеми.
Не бива да чакаме „ реформа” на тези организации; самите те последователно ще изгубят новост пред неспособността си да отговорят на същинските проблеми на света.
Новият пост-западен ред би трябвало да произлезе от сегашните нововъзникващи многостранни механизми и други, като CELAC, АСЕАН, ОПЕК+, БРИКС и други
Този ред би трябвало да се основава на консенсус, на логиката за облага на всички страни, на логиката на ценене на многообразието и на дневния ред за решение на проблеми, в сравнение с нормативни концепции за политическите системи и така нататък
Великото предизвикателство: Да се изправиш против хегемонията, с цел да деколонизираш света
Разрушаването на еднополюсната империя е единствено първата стъпка в освобождението на човечеството от западното безчовечие. Не единствено Латинска Америка би трябвало да бъде деколонизирана, само че и целият свят, който беше обиден от европейската агресия от 15-ти век нататък.
Концепцията за надмощие се ползва освен за политическо владичество, само че и за надзор над преобладаващите хрумвания (културна хегемония). Западната надмощие не изчезва с изгубването на еднополюсния свят по същия метод, по който въздействието на Рим не престава с рухването на Западната Римска империя.
Нека напомним, че Католическата черква е наследница на Рим и е оживяла до наши дни като един от стълбовете на западното владичество, както идеологически, по този начин и материално-финансово.
Наследниците на западната надмощие на собствен ред са три от огромните приноси на Запада към човечеството: науката и технологиите, формализирани от Запада; западната идея за знанието и обвързваните с него институции като модерното учебно заведение и др.; и западната идея за развиване, изразена в идеологията на модерността.
От значително значение е да се деколонизират тези три структури, с цел да се подсигурява, че западната империя няма да оцелее след политическия и икономическия си колапс.
От значително значение е науката, знанието и концепцията за развиване да се преформулират от позиция на цялото човечество, а не от тази на Запада.
Това не значи отменяне на тези институции и категории, а креативно наново заграбване посредством тяхното „ преозначаване “, с цел да употребявам фешън израз.
В продължение на 150 години стеснен имперски хайлайф (Европа-САЩ), както с обществени, по този начин и с частни средства, финансира и провежда цялата институционална мрежа, която на планетарно равнище взема решение какво си коства да се учи, какви въпроси да се задават, какви проблеми да се вземат решение и по какъв начин да го направя.
Това има доста осезаеми последствия през днешния ден, да вземем за пример по въпроса за пандемиите и тяхното въздействие; във въпроса за отговорите на рецесии от всевъзможен вид; в провокациите, сложени от изкуствения разсъдък и осведомителните и информационни технологии.
Западната империя ни оставя свят, в който производството е подчинено на спекулативна облага в интерес на частни монополни ползи.
Така ние наследяваме медицина, основана на това да ни разболяват, агропромишлен комплекс, учреден на унищожаването на околната среда и производството на некачествени храни, и осведомителните технологии, които вместо да освобождават нашите благоприятни условия, ни изолират, шпионират и управляват.
Това са единствено няколко образеца за варварството, наследено от Запада.
Новият пост-западен ред има предизвикването да избави човечеството за дълга епоха на историческо развиване или да загине преди варварския глобалистки холокост.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Философи-екзистенциалисти като Сартр и Камю биха се изненадали, в случай че през днешния ден видят по какъв начин препратките (поне по име) към течението на мисълта, което са формирали преди съвсем 80 години, се множат в медиите.
Все повече и повече страни и народи настояват, че са изправени пред „ екзистенциални “ закани и не е чудно, тъй като Русия е заложила всичко на карта, Западът има всичко на карта и светът също има всичко на карта.
В този текст се опитваме да надхвърлим непосредственото и да погледнем какво ще пристигна след този огромен конфликт сред Съединени американски щати и Русия-Китай. Ще се опитаме да дадем отговор на въпроса по какъв начин би изглеждал новият пост-западен многополюсен ред. Но първо ще създадем някои наблюдения върху актуалната обстановка във връзка с войната в Украйна.
През последните дни на Световния стопански конгрес бяха излъчени някои от най-дълбоките паники на Запада. Докато пенсионираният (и съвсем столетник, само че напълно не сенилен) имперски пълководец Хенри Кисинджър предизвести, че остават единствено седмици до това да се седне на масата за договаряния с Русия, с цел да се избегне война, която би заплашила „ салдото на силите в Европа “.
Висшите съветници на куклено-марионетния президент Владимир Зеленски не се забавиха и със секунда, с цел да отговорят на Кисинджър с грубото „ върви да се ш***ш “ и „ м*йната му “.
Ако Кисинджър беше изведен в групата на дисидентските (но не извънредно влиятелни) гласове в империята, друго може да се каже за Джордж Сорос.
Неостаряващият магнат и блудният политически финансист на американските войни стартира на форума лапидарното предизвестие, че:
" Най-добрият и може би единственият метод да запазим нашата цивилизация е да победим Путин допустимо най-скоро.”
Думите на Сорос би трябвало да се схващат в същинския им смисъл.
Сорос не споделя „ избави човечеството “, защото това е най-маловажното нещо за глобалистките елити, които през днешния ден командват „ груповия Запад “. Той споделя „ да спасим нашата цивилизация”, т.е. единствената, която съществува за тях, която е зародила вследствие на геноцида на европейската колонизация на света преди 500 години.
Реакцията на Запада към съветската специфична интервенция в Украйна е такава, че Трета международна война заплашва да избухне действително, преди да доближи непосредствено китайска територия.
В Украйна Русия се осмели да отговори на 30-годишното разширение на НАТО на Изток с оръжие в ръка и Западът незабавно се почувства заплашен от гибел. Това е доказателство за неговата чупливост, както в материалната, по този начин и в идеологическата си база.
Определено западният глобализъм е изкуфял феномен, с забележими глави като тези на Байдън (79 години), Клаус Шваб (84) и Джордж Сорос (90).
Отчаянието, което може да се види в представителите на глобализма (Байдън, НАТО, британците, европейската политическа класа...) демонстрира, че Западът, под егидата на глобализма, демонстративно пренебрегвайки предизвестията на Кисинджър, няма План Б: единственият му проект е да откри директна световна тирания на своите мултинационални компании посредством въздържане на Китай и Русия.
Що се отнася до Русия, те мечтаят да я върнат във времената на Елцин след рухването на Съюз на съветските социалистически републики, а по отношение на Китай, да го върнат във времената на Опиумните войни през 19 век. Напразни илюзии за остарялата имперска популярност...
Досега е ясно, че нововъзникващите сили от най-разнообразните географски ширини не желаят да танцуват по музиката на Вашингтон: Индия и Китай, последвани от останалата част от БРИКС, с огромни страни като Мексико и Аржентина; съвсем всички огромни експортьори на петрол; доста страни, богати на население и първични материали, и даже остарели съдружници на Съединени американски щати като Израел, Саудитска Арабия и Турция се опълчват в доста точки на западния диктат за уединяване на Русия, с цел да я сложи на колене.
Напротив, те са положителни и даже интензивно вземат участие в съветската политика за развиване на интернационалната търговия отвън орбитата на $.
От друга страна стартират да се появяват пукнатини в Европа, която не съумя да реализира протеста на съветския нефт и не наподобява съществено решена да се отърве от съветския газ, от който зависи.
Старият континент е раздран сред глобалистка ръководеща класа (както политическа, по този начин и медийна) и действителността на антируската война, която има най-лошите стопански и обществени последствия за личните си нации.
Все повече европейци стартират да схващат, че не могат да живеят във безконечна война с Русия. Въпреки това, следвайки глобалисткия сюжет на Уолстрийт и Лондонското Сити, Европа заплашва бъдещето си като един от полюсите на зараждащата се многополярност.
Ще съумеят ли нейните елити да сменят курса в точния момент?
Три вероятни сюжета
След като направихме горните наблюдения и като вземем поради непрекъснатата заплаха от термоядрена война, можем да си представим три съществени сюжета:
1. Победа на Запада със „ промяна на режима “ в Москва и Пекин и налагане на западна корпоративна тирания в международен мащаб.
Това би означавало края на играта и налагането на програмата за обезлюдяване от страна на Запада. Вероятно ще настъпи огромен нуклеарен пожар, а в случай че не се случи, Западът по този начин или другояче ще докара обстановката до международен геноцид заради възходящата беднотия и унищожаването на селяните в световен мащаб. Лека нощ.
2. Поражението на Запада след кървясъл пожар, най-вероятно с „ тактически” нуклеарни оръжия.
Този сюжет би довел до бавното и нестабилно пораждане на нов пост-западен ред. Просперитетът на човешката раса не е обезпечен заради материалното, екологичното и общественото заличаване на войната.
3. Поражение на Запада при по-малко войнствени условия.
Ако потреблението на нуклеарни оръжия може да бъде избегнато или лимитирано, и в случай че в това време има необятен развой на непокорство на „ реда, учреден на правила “, насърчаван от Запада, новият постзападен ред ще може да се изправи пред ориста на човечеството с по-голям триумф.
В последния сюжет има две благоприятни условия: Първата е Западът под формата на Северна Америка/Европа да остане „ един състезател измежду останалите “.
Втората (и по-вероятна) опция е както Северна Америка, по този начин и Европа да бъдат изхвърлени на второ място поради сериозната заплаха от революция в Съединените щати и последствията от антируските наказания за западните, изключително европейските стопански системи.
Новият пост-западен ред - някои наблюдения
Новият пост-западен ред би трябвало да произтича от обстоятелства, той не може да бъде артикул на бюро или пакт на борда на боен транспортен съд като известната Атлантическа харта, подписана от Чърчил и Рузвелт през август 1941 година и пародирана 80 години по-късно от Байдън и Борис Джонсън.
Ако през 1941 година английските и американските водачи се споразумяха по доста въпроси, които в последна сметка пристигнаха да дефинират следвоенния свят, през 2021 година те се съгласиха да се потопят дружно в бездната на „ après moi, le deluge “.
В икономическата сфера новият ред би трябвало да даде приоритет на действителната стопанска система, подчинявайки финансите на политическата власт. Прилагайте логиката на „ печеливша за всички обстановка “ и консенсус. Новият пост-западен ред, чиито основи в този момент се поставят, се нуждае на първо място от нов финансов ред.
Това е неотложно и сигурно ще се характеризира с края на фиатните валути (т.е. валути, чиято стойност е подкрепена единствено от „ пазарно доверие “); закотвяне на валути към злато и артикули и голям брой валути („ валутни кошници “).
Новият пост-западен ред ще наследи огромен брой спорове, неразрешени от остарелия западен колониален ред (от спора с мапуче в Чили до Палестина, Турция, голям брой спорове в Африка и т.н.). Той също по този начин ще наследи структурни проблеми при достъпа до запаси, изключително вода.
Освен това ще би трябвало да се изправи пред доста сериозен социално-икономически дълг (например неналичието на храна, вода и канализация за огромни браншове на човечеството) и незадоволителния западен индустриален модел, завещан (например от здравна „ промишленост “, основана на поддържане на популацията болно, с цел да им продава своите артикули, на хранителна „ промишленост “, учредена на заличаване на околната среда, заличаване на биоразнообразието и произвеждане на храна с неприятно качество).
Политически новият ред ще би трябвало да бъде многоброен, защото ще се състои от демократични демокрации, теокрации, автокрации и така нататък, както и страни със социалистическа, капиталистическа и други ориентации.
Новият пост-западен ред не може да възникне от наследниците на Обществото на нациите или Организация на обединените нации, защото и двете са основани от западните имперски сили.
Нито Обществото на нациите, нито Организация на обединените нации са се грижили за правата на слабите. Организация на обединените нации е тотално пронизана от западни ползи („ гражданското общество” на Неправителствени организации, финансирани от западни страни, моделът на „ публично-частно партньорство”, който на процедура е модел на плячкосване на обществения бранш и т.н.).
Тези органи са неефективни, защото дават приоритет на гласуването пред консенсуса и „ правилата” (изработени съгласно ползите на Запада) пред решаването на общи проблеми.
Не бива да чакаме „ реформа” на тези организации; самите те последователно ще изгубят новост пред неспособността си да отговорят на същинските проблеми на света.
Новият пост-западен ред би трябвало да произлезе от сегашните нововъзникващи многостранни механизми и други, като CELAC, АСЕАН, ОПЕК+, БРИКС и други
Този ред би трябвало да се основава на консенсус, на логиката за облага на всички страни, на логиката на ценене на многообразието и на дневния ред за решение на проблеми, в сравнение с нормативни концепции за политическите системи и така нататък
Великото предизвикателство: Да се изправиш против хегемонията, с цел да деколонизираш света
Разрушаването на еднополюсната империя е единствено първата стъпка в освобождението на човечеството от западното безчовечие. Не единствено Латинска Америка би трябвало да бъде деколонизирана, само че и целият свят, който беше обиден от европейската агресия от 15-ти век нататък.
Концепцията за надмощие се ползва освен за политическо владичество, само че и за надзор над преобладаващите хрумвания (културна хегемония). Западната надмощие не изчезва с изгубването на еднополюсния свят по същия метод, по който въздействието на Рим не престава с рухването на Западната Римска империя.
Нека напомним, че Католическата черква е наследница на Рим и е оживяла до наши дни като един от стълбовете на западното владичество, както идеологически, по този начин и материално-финансово.
Наследниците на западната надмощие на собствен ред са три от огромните приноси на Запада към човечеството: науката и технологиите, формализирани от Запада; западната идея за знанието и обвързваните с него институции като модерното учебно заведение и др.; и западната идея за развиване, изразена в идеологията на модерността.
От значително значение е да се деколонизират тези три структури, с цел да се подсигурява, че западната империя няма да оцелее след политическия и икономическия си колапс.
От значително значение е науката, знанието и концепцията за развиване да се преформулират от позиция на цялото човечество, а не от тази на Запада.
Това не значи отменяне на тези институции и категории, а креативно наново заграбване посредством тяхното „ преозначаване “, с цел да употребявам фешън израз.
В продължение на 150 години стеснен имперски хайлайф (Европа-САЩ), както с обществени, по този начин и с частни средства, финансира и провежда цялата институционална мрежа, която на планетарно равнище взема решение какво си коства да се учи, какви въпроси да се задават, какви проблеми да се вземат решение и по какъв начин да го направя.
Това има доста осезаеми последствия през днешния ден, да вземем за пример по въпроса за пандемиите и тяхното въздействие; във въпроса за отговорите на рецесии от всевъзможен вид; в провокациите, сложени от изкуствения разсъдък и осведомителните и информационни технологии.
Западната империя ни оставя свят, в който производството е подчинено на спекулативна облага в интерес на частни монополни ползи.
Така ние наследяваме медицина, основана на това да ни разболяват, агропромишлен комплекс, учреден на унищожаването на околната среда и производството на некачествени храни, и осведомителните технологии, които вместо да освобождават нашите благоприятни условия, ни изолират, шпионират и управляват.
Това са единствено няколко образеца за варварството, наследено от Запада.
Новият пост-западен ред има предизвикването да избави човечеството за дълга епоха на историческо развиване или да загине преди варварския глобалистки холокост.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ