Неравенството между половете е един от най-дълбоко вкоренените и значими

„ Неравенството сред половете е един от най-дълбоко вкоренените и значими проблеми на нашето време “, споделя Джоселин Чу, програмен шеф в UN Women, в отговор на стряскащите данни от тазгодишния World Inequality Report. Той характеризира неравенството сред половете като „ определяща и упорита линия на международната стопанска система “.

Жените работят повече и получават единствено една трета – 32% – от почасовото възнаграждение на мъжете. В изчисленията са включени както платения, по този начин и неплатения труд, да вземем за пример домакинската работа или грижата за деца. Дори без неплатения труд дамите печелят едвам 61% от това, което получават мъжете, показва отчетът.

Жените на възраст 15-64 години работят приблизително с 10 часа повече седмично от мъжете, написа The Guardian. През 2025 година дамите са спечелили малко над една четвърт (около 28%) от международния приход – дял, който съвсем не се е трансформирал за последните 35 години.

Докладът, формиран от водещите икономисти Джаяти Гош и Джоузеф Стиглиц, разкрива, че най-богатите 10% от международното население имат съвсем три четвърти от цялото благосъстояние, до момента в който най-бедната половина държи едвам 2%. Документът преглежда и по какъв начин неравенството визира всеки аспект от живота на хората.

По отношение на половото неравноправие се отбелязва, че макар десетилетия закони против дискриминирането и старания на деятели и организации, равенството остава далечна фантазия.

„ Не е изненадващо “, разяснява Чу и прибавя, че половото неравноправие се е задълбочило през последните години поради „ отстъплението на демократичните институции и заканите против правата на дамите “.

Според отчета дамите работят повече часове от мъжете на всички места по света. Най-големите разлики – от 12 до 13 часа седмично – са в Близкия изток и Северна Африка, Източна Азия, Южна и Югоизточна Азия. Най-малките разлики – от шест до седем часа седмично – се следят в Европа, Северна Америка и Океания.

Жените са по-малко заети от мъжете във всички райони. Структурни бариери като липса на налична грижа за деца, превоз и политики за наставнически отпуск попречват способността на дамите да стартират и да задържат работа, се показва в отчета.

В Южна и Югоизточна Азия, Близкия изток и Северна Африка едвам една от три дами в работоспособна възраст има работа, спрямо над две трети от мъжете. В други райони, в това число Европа и Северна Америка, делът на работещите дами е по-висок, само че разликата остава забележителна.

Междувременно във всички райони на света дамите редовно получават по-ниско заплащане от мъжете. Разликата в заплащането сред половете е „ неоспоримо световно събитие, което продължава и през днешния ден “, добавя отчетът.

Аатиф Сомджи, старши откривател в ODI Global в региона на половото тъждество и общественото приобщаване, показва, че разликата в заплащането е „ надълбоко несправедлива “ и че е реализиран „ извънредно дребен прогрес, тъй като неплатената грижа към момента пада главно върху дамите “.

Той добавя, че макар че този „ незабележим труд поддържа обществото “, той продължава да се възприема като „ женска работа “.

„ Това постоянно прави невероятно дамите да се конкурират равнопоставено с мъжете на пазара на труда, защото поемат работа с по-ниско качество и по-ниско възнаграждение или ненапълно работно време, с цел да я съчетаят с грижите за фамилията и дома. Друг път не са допускани до по-добре платени позиции поради надълбоко вкоренени полови правила и стандарти. “

Макар да има прочут прогрес, в това число усъвършенствания в трудовите права на дамите и законодателство за равно възнаграждение, смяната към момента следва. „ Патриархията е надълбоко вкоренена “, отбелязва Чу. „ Тя е заложена в институциите и икономическите системи. Простира се от семейството до държавното управление и интернационалните организации. “