40 г. български чадър: Ще умра, нищо не можете да предприемете
Непрестанно му се подиграваше и го наскърбяваше – в българските стратегии на Би Би Си, „ Дойче веле “ и Радио “Свободна Европа”.
За комунистическия деспот на България Тодор Живков е настъпил денят за отплата. Един необикновен ден - 7 септември 1978 година, 67-ият рожден ден на Живков. И разпорежда – този ден би трябвало да донесе гибелта на омразния му конкурент Георги Марков.
Отдавна светове разделят двамата. Марков, в началото разгорещен болшевик и обичан в България публицист, влиза в конфликт с режима и през 1969 година бяга в заточение. Първо в Италия, по-късно в Лондон. От 1972 година дисидентът публицист посредством своите “Задочни репортажи” сипе огън и жупел против тогавашния си другар Живков и тиранията му. В Лондон се усеща сигурен.
Изобщо не му прави усещане, когато на 7 септември 1978 година на лондонската автобусна спирка “Ватерло” мъж се блъска в него. Непознатият измърморва извинения и бързо се отдалечава с чадъра си. Марков се позамисля за убождането в дясното си бедро. Няма ужасно, до момента в който не подвига висока температура, кръвното му налягане се покачва.
В незабавното поделение, преди да изпадне в кома, Марков споделя на доктора за непознатия човек с чадъра.
Десетилетия по-късно лекарят споделя пред немския кино продуцент Клаус Дексел какво му е споделил Марков:
“Въздишаше, смееше се и изрече: “Отровен съм от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ще умра. Нищо не можете да предприемете.”
Марков умира четири дни по-късно поради сърдечна непълнота.
Захар води до гибел
Едва при аутопсията става ясна повода за гибелта, получила международна популярност като “атентат с български чадър”. В бедрото на Марков е открита платинена сачмичка с диаметър от 1,7 милиметра. Има два дребни отвора, където са открити следи от растителната отрова рицин. Най-вероятно отворите са били препарирани със захарен разтвор – изпитан биологичен закъснител. При телесната температура се разтваря и отваря пътя на отровата.
Всичко това повдига планини от въпроси. Кои са нарушителите и техните поръчители? С чадър ли е изстреляна в тялото на Марков отровната капсула или с оръжие? Действително ли зад атентата стои Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?
Почти 40 години по-късно мистериозен атентат раздрусва Англия. Отровени са някогашният съветски разузнавач Сергей Скрипал, работил след това за английската загадка работа и щерка му. От дни и двамата са с заплаха за живота. Случаят провокира тежка интернационална рецесия. Британското държавно управление твърди, че е употребена отровата новичок, невропаралитична субстанция, разработвана в Съветския съюз. Лондон гони съветски дипломати, Съединени американски щати, Франция и Германия упрекват Русия, Москва отхвърля.
Сензационни убийства
Много неща при двата случая са разнообразни. И въпреки всичко има паралели, примерно при въпроса за какво и двата атентата са осъществени по този начин комплицирано, че под съмнение попадат тайните служби? Естествено, че в Лондон чадър е нещо всекидневно. Но пък ликвидиране с чадър също не прави усещане.
Подобен е казусът и с отровителството на Скрипал. Според проверяващите отровата в пицарията е била по този начин разпръсната, че масата и други предмети е трябвало да бъдат унищожени. Престъпниците или са желали жертвите да умрат, или да намерят “отровните” им пръстови отпечатъци.
Съзнателно ли е трябвало да предизвикат боязън атентатите против Скрипал, Марков и някогашния съветски разузнавач Литвиненко? С едно обръщение, което никой посланик не може да изрече: “Ние не прощаваме на изменници.”
Случаят Марков е назидателен. Изминаха десетилия, нужна беше политическа гражданска война, до момента в който се поизяснят събитията към убийството. И към момента не са известни всички елементи. Въпроси хвърля даже смъртоносното оръжие.
“ Братска помощ” от Москва
Едно е неоспоримо. Въпреки многократни отричания следата води до Москва. Документи, до които имаше достъп след срутва на Съветския съюз, както и изказвания на някогашния сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Олег Калугин, потвърждават, че най-късно през 1977 година са били позволени “всички средства”, с цел да се унищожават всички критици на режима, като Георги Марков. Тъй като българската загадка работа не е била в положение да се оправи сама, съгласно Калучин се е обърнала към Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за оказване на “братска помощ”. Поръчката за атентата е направена от българския деспот Тодор Живков.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) първо се колебае, след това слага изискване – ще изпрати съветници, ще даде отрова и ноу хау, само че не и физическия палач.
Така съгласно Калугин стартира “комедия с доста грешки”.
Най-вероятно българската загадка работа залага на подозрителен сътрудник, който сама дефинира като “дребен интернационален лъжец без каквито и да било благоприятни условия за шпионаж”. След като мъжът с псевдоним Пикадили не е бил в положение да шпионира, то би могъл най-малко да убива.
За задачата през 1977 година го привикват от Лондон в България и го одобряват тържествено. Трябвало е да се тества методът за ликвидиране, защото чадърът е бил необикновен. В долната му част е механизъм, който изстрелва и забива надълбоко в тялото сачмата с рицин и то откакто първо дребна игла, инсталирана на върха на чадъра, към този момент е пронизала облеклото и кожата. След смяната сходни чадъри бяха открити в подземието на българското вътрешно министерство.
Бившият чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) заяви също, че с това оръжие първо е бил нападнат кон, а по-късно и наказан на гибел. Конят умира, пандизчията оцелява. Така се стига до втори тест – атентат през август 1978 година против беглеца Владимир Костов в Париж. Но и Костов оцелява, вижда и бягащ с чадър мъж.
По-късно Костов изясни, че е усетил удар в тил и е чул тон като от въздушен револвер. У дома си е разкрил дребна рана на гърба. Лекар отстранил от раната няколко “малки обекта”.
Седмици по-късно Марков няма шанс.
Унищожени архиви
Твърде евентуално е Марков да е умрял, защото известният чадър не е бил употребен, за което свидетелстват нови следствия на Скотланд Ярд. Сачмата е била изстреляна в крайници на Марков от малокалибрено оръжие. Най-вероятно чадърът е служел единствено за отклонение на вниманието.
Прави усещане, че до момента в който Скотланд Ярд десетилетия наред се занимава със случая, след края на Съветския съюз България единствено частично беше заинтригувана от следствие. От 1990 година управляващите водят следствие, само че се натъкват на безмълвие и опозиция.
Така тогавашният началник на тайната работа Владимир Тодоров съумя да унищожи шест дебели папки от “досието Марков”. Впоследствие безсрамно разгласи, че въпросните документи нямали нито оперативна, нито историческа значителност. Тодоров получи присъда от 16 месеца затвор. Малко преди да бъде разпитан, различен значим очевидец се самоуби.
Гулино ли е килърът на Марков?
През 2008 година българското правораздаване искаше да приключи следствието заради изтекла 30-годишна отминалост. След митинги от Лондон българите проверяваха случая още пет години. Малко преди този момент български публицист разгласява документи, разкриващи идентичността на “Пикадили”. Мъжът се споделя Франческо Гулино, датчанин с италиански корени. За действието си е получил сума, равняващи се на днешните 30 000 евро. Дори през 1993 година е бил разпитван от датски и английски следователи, само че след 6 часа са го пуснали.
След това Гулино потъва в неопределеност, до момента в който през 2013 година в Австрия го открива филмовият продуцент Клаус Дексел. Тогава Гулино твърди, че било допустимо по време на убийството на Марков да е бил в Лондон, само че той нямал нищо общо с атентата.
* Кристоф Гункел написа за портала “История и съвременност” на реномираното немско сп. “Шпигел”, откъдето препечатваме обявата му. Преводът е на Клуб Z.
За комунистическия деспот на България Тодор Живков е настъпил денят за отплата. Един необикновен ден - 7 септември 1978 година, 67-ият рожден ден на Живков. И разпорежда – този ден би трябвало да донесе гибелта на омразния му конкурент Георги Марков.
Отдавна светове разделят двамата. Марков, в началото разгорещен болшевик и обичан в България публицист, влиза в конфликт с режима и през 1969 година бяга в заточение. Първо в Италия, по-късно в Лондон. От 1972 година дисидентът публицист посредством своите “Задочни репортажи” сипе огън и жупел против тогавашния си другар Живков и тиранията му. В Лондон се усеща сигурен.
Изобщо не му прави усещане, когато на 7 септември 1978 година на лондонската автобусна спирка “Ватерло” мъж се блъска в него. Непознатият измърморва извинения и бързо се отдалечава с чадъра си. Марков се позамисля за убождането в дясното си бедро. Няма ужасно, до момента в който не подвига висока температура, кръвното му налягане се покачва.
В незабавното поделение, преди да изпадне в кома, Марков споделя на доктора за непознатия човек с чадъра.
Десетилетия по-късно лекарят споделя пред немския кино продуцент Клаус Дексел какво му е споделил Марков:
“Въздишаше, смееше се и изрече: “Отровен съм от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ще умра. Нищо не можете да предприемете.”
Марков умира четири дни по-късно поради сърдечна непълнота.
Захар води до гибел
Едва при аутопсията става ясна повода за гибелта, получила международна популярност като “атентат с български чадър”. В бедрото на Марков е открита платинена сачмичка с диаметър от 1,7 милиметра. Има два дребни отвора, където са открити следи от растителната отрова рицин. Най-вероятно отворите са били препарирани със захарен разтвор – изпитан биологичен закъснител. При телесната температура се разтваря и отваря пътя на отровата.
Всичко това повдига планини от въпроси. Кои са нарушителите и техните поръчители? С чадър ли е изстреляна в тялото на Марков отровната капсула или с оръжие? Действително ли зад атентата стои Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?
Почти 40 години по-късно мистериозен атентат раздрусва Англия. Отровени са някогашният съветски разузнавач Сергей Скрипал, работил след това за английската загадка работа и щерка му. От дни и двамата са с заплаха за живота. Случаят провокира тежка интернационална рецесия. Британското държавно управление твърди, че е употребена отровата новичок, невропаралитична субстанция, разработвана в Съветския съюз. Лондон гони съветски дипломати, Съединени американски щати, Франция и Германия упрекват Русия, Москва отхвърля.
Сензационни убийства
Много неща при двата случая са разнообразни. И въпреки всичко има паралели, примерно при въпроса за какво и двата атентата са осъществени по този начин комплицирано, че под съмнение попадат тайните служби? Естествено, че в Лондон чадър е нещо всекидневно. Но пък ликвидиране с чадър също не прави усещане.
Подобен е казусът и с отровителството на Скрипал. Според проверяващите отровата в пицарията е била по този начин разпръсната, че масата и други предмети е трябвало да бъдат унищожени. Престъпниците или са желали жертвите да умрат, или да намерят “отровните” им пръстови отпечатъци.
Съзнателно ли е трябвало да предизвикат боязън атентатите против Скрипал, Марков и някогашния съветски разузнавач Литвиненко? С едно обръщение, което никой посланик не може да изрече: “Ние не прощаваме на изменници.”
Случаят Марков е назидателен. Изминаха десетилия, нужна беше политическа гражданска война, до момента в който се поизяснят събитията към убийството. И към момента не са известни всички елементи. Въпроси хвърля даже смъртоносното оръжие.
“ Братска помощ” от Москва
Едно е неоспоримо. Въпреки многократни отричания следата води до Москва. Документи, до които имаше достъп след срутва на Съветския съюз, както и изказвания на някогашния сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Олег Калугин, потвърждават, че най-късно през 1977 година са били позволени “всички средства”, с цел да се унищожават всички критици на режима, като Георги Марков. Тъй като българската загадка работа не е била в положение да се оправи сама, съгласно Калучин се е обърнала към Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за оказване на “братска помощ”. Поръчката за атентата е направена от българския деспот Тодор Живков.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) първо се колебае, след това слага изискване – ще изпрати съветници, ще даде отрова и ноу хау, само че не и физическия палач.
Така съгласно Калугин стартира “комедия с доста грешки”.
Най-вероятно българската загадка работа залага на подозрителен сътрудник, който сама дефинира като “дребен интернационален лъжец без каквито и да било благоприятни условия за шпионаж”. След като мъжът с псевдоним Пикадили не е бил в положение да шпионира, то би могъл най-малко да убива.
За задачата през 1977 година го привикват от Лондон в България и го одобряват тържествено. Трябвало е да се тества методът за ликвидиране, защото чадърът е бил необикновен. В долната му част е механизъм, който изстрелва и забива надълбоко в тялото сачмата с рицин и то откакто първо дребна игла, инсталирана на върха на чадъра, към този момент е пронизала облеклото и кожата. След смяната сходни чадъри бяха открити в подземието на българското вътрешно министерство.
Бившият чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) заяви също, че с това оръжие първо е бил нападнат кон, а по-късно и наказан на гибел. Конят умира, пандизчията оцелява. Така се стига до втори тест – атентат през август 1978 година против беглеца Владимир Костов в Париж. Но и Костов оцелява, вижда и бягащ с чадър мъж.
По-късно Костов изясни, че е усетил удар в тил и е чул тон като от въздушен револвер. У дома си е разкрил дребна рана на гърба. Лекар отстранил от раната няколко “малки обекта”.
Седмици по-късно Марков няма шанс.
Унищожени архиви
Твърде евентуално е Марков да е умрял, защото известният чадър не е бил употребен, за което свидетелстват нови следствия на Скотланд Ярд. Сачмата е била изстреляна в крайници на Марков от малокалибрено оръжие. Най-вероятно чадърът е служел единствено за отклонение на вниманието.
Прави усещане, че до момента в който Скотланд Ярд десетилетия наред се занимава със случая, след края на Съветския съюз България единствено частично беше заинтригувана от следствие. От 1990 година управляващите водят следствие, само че се натъкват на безмълвие и опозиция.
Така тогавашният началник на тайната работа Владимир Тодоров съумя да унищожи шест дебели папки от “досието Марков”. Впоследствие безсрамно разгласи, че въпросните документи нямали нито оперативна, нито историческа значителност. Тодоров получи присъда от 16 месеца затвор. Малко преди да бъде разпитан, различен значим очевидец се самоуби.
Гулино ли е килърът на Марков?
През 2008 година българското правораздаване искаше да приключи следствието заради изтекла 30-годишна отминалост. След митинги от Лондон българите проверяваха случая още пет години. Малко преди този момент български публицист разгласява документи, разкриващи идентичността на “Пикадили”. Мъжът се споделя Франческо Гулино, датчанин с италиански корени. За действието си е получил сума, равняващи се на днешните 30 000 евро. Дори през 1993 година е бил разпитван от датски и английски следователи, само че след 6 часа са го пуснали.
След това Гулино потъва в неопределеност, до момента в който през 2013 година в Австрия го открива филмовият продуцент Клаус Дексел. Тогава Гулино твърди, че било допустимо по време на убийството на Марков да е бил в Лондон, само че той нямал нищо общо с атентата.
* Кристоф Гункел написа за портала “История и съвременност” на реномираното немско сп. “Шпигел”, откъдето препечатваме обявата му. Преводът е на Клуб Z.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ