Неизвестен досега роман на Франсоаз Саган предизвика вълнение във Франция
Непознат досега разказ на френската писателка Франсоаз Саган беше оповестен във Франция преди броени дни. " Четирите ъгъла на сърцето " - незавършена история от 200 страници, провокира огромни безредици измежду читателите с обрисуването на празния живот на лекомислените богаташи. Ръкописът е открит през 2004 година от сина на авторката Денис Вестхоф, написа " Гардиън ".
От месеци във Франция се носеха клюки за идното излизане на книга, която ще разбуни духовете, през есента - сезонът, в който биват оповестени най-големите заглавия. Също както в дебютния разказ на Саган, който тя написа когато е едвам на 17 години, новото заглавие е сбита дисекция на високата френска бюржоазия (бел. ред. - haute bourgeoisie), която бива наричана " 200-те фамилии ".
Книгата споделя за необичайния любовен триъгълник, в който попада Людовик Кресон - предприемач, натрупал положението си посредством земеделие. Също като Саган, той претърпява сериозна автомобилна злополука. След нея обаче Кресон се влюбва в мащехата си.
Младата Саган е бисексуална хедонистка, която е скандализирала парижкото общество в края на 50-те години на предишния век, когато проблясват първите искри на младежката гражданска война. На върха на славата си през 1957 година Саган катастрофира със своя " Астон Мартин " и изпада в кома. Инцидентът обаче не се отразява на любовта й към колите и тя продължава постоянно да кара от Париж до Монте Карло, с цел да играе на хазарт в някое от казината.
Синът й споделя, че романът е подигравателен, една от отличителните черти на нейното творчество, и съставлява " необикновено премеждие, от време на време прекомерно смело, само че с бароков звук ". Вестхоф, който е прочут фотограф, намира ръкописа в едно чекмедже и разказва откритието като " знамение " посред поредицата от правосъдни борби за наследството на Саган, което по негови думи е " продавано, подарявано и придобивано по съмнителни способи. "
Ръкописът е бил фотокопиран по подобен метод, че тук-там е бил извънредно сложен за разчитане. В предговора Вестхоф акцентира, че е занесъл текста при издателя на Саган, който не е желал да го разгласява. Тогава синът на писателката решил да работи по книгата независимо. Той добавял изчезнали думи, нанасял корекции, само че без да трансформира стила и тона на книгата.
Франсоаз Саган си отиде от този свят на 69-годишна възраст на 24 септември, 2004 г.
От месеци във Франция се носеха клюки за идното излизане на книга, която ще разбуни духовете, през есента - сезонът, в който биват оповестени най-големите заглавия. Също както в дебютния разказ на Саган, който тя написа когато е едвам на 17 години, новото заглавие е сбита дисекция на високата френска бюржоазия (бел. ред. - haute bourgeoisie), която бива наричана " 200-те фамилии ".
Книгата споделя за необичайния любовен триъгълник, в който попада Людовик Кресон - предприемач, натрупал положението си посредством земеделие. Също като Саган, той претърпява сериозна автомобилна злополука. След нея обаче Кресон се влюбва в мащехата си.
Младата Саган е бисексуална хедонистка, която е скандализирала парижкото общество в края на 50-те години на предишния век, когато проблясват първите искри на младежката гражданска война. На върха на славата си през 1957 година Саган катастрофира със своя " Астон Мартин " и изпада в кома. Инцидентът обаче не се отразява на любовта й към колите и тя продължава постоянно да кара от Париж до Монте Карло, с цел да играе на хазарт в някое от казината.
Синът й споделя, че романът е подигравателен, една от отличителните черти на нейното творчество, и съставлява " необикновено премеждие, от време на време прекомерно смело, само че с бароков звук ". Вестхоф, който е прочут фотограф, намира ръкописа в едно чекмедже и разказва откритието като " знамение " посред поредицата от правосъдни борби за наследството на Саган, което по негови думи е " продавано, подарявано и придобивано по съмнителни способи. "
Ръкописът е бил фотокопиран по подобен метод, че тук-там е бил извънредно сложен за разчитане. В предговора Вестхоф акцентира, че е занесъл текста при издателя на Саган, който не е желал да го разгласява. Тогава синът на писателката решил да работи по книгата независимо. Той добавял изчезнали думи, нанасял корекции, само че без да трансформира стила и тона на книгата.
Франсоаз Саган си отиде от този свят на 69-годишна възраст на 24 септември, 2004 г.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ