Непосредствено след национализацията на частните предприятия през 1947 г., Габрово

Непосредствено след национализацията на частните предприятия през 1947 година, Габрово става център на две огромни Държавни индустриални обединявания: „ Памучна промишленост ” (ДИОПИ) и „ Вълнена промишленост ” (ДИОВИ). Те работят от м. февруари 1948 година до март 1949 година и обгръщат всички текстилни предприятия от района на Централна и Североизточна България. През този къс интервал стартира сериозна метаморфоза на текстилната промишленост.

Основната задача, сложена от ръководещата Българска работническа партия (к), е да се окрупнят по руски пример съществуващите предприятия, с цел да се наложи планова стопанска система, ефикасен надзор и управление на активността им. От април 1948 година се пристъпва към окрупняване на дребните заводи, като машините и служащите им се трансферират към по-големите, базисни предприятия. Сменени са имената на съвсем всички настоящи заводи – с цел да се скъса с „ тъмното минало “.

След към една година тези мегаструктури потвърждават своята неефективност и са закрити. От края на 1949 година, ръководството на текстилната индустрия се централизира и се концентрира в София. Независимо от това, габровската текстилна промишленост оцелява и продължава да се развива.

Целия материал на Иван Постомпиров – основен организатор в Регионален исторически музей – Габрово, може да прочетете в уеб страницата на музея:https://h-museum-gabrovo.bg/?p=11827