Джордж Фридман: Развръзката около Тайван
Неотдавнашното посещаване на председателката на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси в Тайван предстоящо провокира отвращение в Китай, който в отговор на това напрегна мускулите си посредством някои не изключително деликатни военни учения. Двата значими въпроса тук са: за какво Пелоси въобще отиде на острова и за какво Пекин е задоволително угрижен, с цел да разположи флота си?
на фотографията: Джордж Фридман
Аспектът на Пелоси е доста по-интересен, само че доста по-малко значим. Не знаем за какво тъкмо тя е посетила Тайван. Някои настояват, че е отишла поради дългогодишното си опълчване на китайските нарушавания на човешките права, което се корени във все по-нарастващата китайска електорална база в нейния регион. Други настояват, че е почувствала, че няма какво да губи, в случай че републиканците си върнат Камарата на представителите през ноември. Според някои свидетелства тя е отишла в символ на противоречие с администрацията на Байдън, а съгласно други е била сътрудник на администрацията. Един от причините гласи, че администрацията е считала, че едно провокативно посещаване на човек, който официално не е в администрацията и затова може да бъде непризнат, ще раздвижи китайците в американско-китайските договаряния, като покаже, че Съединени американски щати са подготвени да бъдат настъпателни.
Какъвто и да е казусът, визитата ѝ провокира доста мощен, само че много нищожен отговор от страна на Китай. Много кораби и самолети изстреляха огромно количество муниции, нито един от които не порази Тайван или противников транспортен съд. Отговорът сподели, че Китай в действителност разполага с военноморски флот, само че не сподели по какъв начин може да се промени салдото на силите, в случай че Пекин да вземем за пример смъкна идваща ракета, принуждавайки американска подводница да излезе на повърхността.
Пекин е отправял многократни предизвестия по отношение на Тайван, само че с течение на времето тези предизвестия губят смисъла си. Затова те се възползваха от визитата на Пелоси, с цел да усилят фрапантно силата на предизвестието. Размерът на демонстрираните сили и изразяването на гнева на Китай създаваха чувство за апокалипсис, пораждайки призрака на китайската мощност и обозначавайки желанията на Пекин, които сходни американски провокации могат да провокират. Това също по този начин сътвори измежду американците чувство, рационално или не, че Китай е мощ, която може да не бъде овладяна. За Пекин залогът беше невисок. Ако не успееше да съобщи някое от тези послания, не губеше съвсем нищо.
По-важното е, че Китай анулира няколко от каналите, които свързваха Китай със Съединени американски щати, като накара Вашингтон да се оплаче от закриването им и по този метод накара администрацията да наподобява, че се нуждае от тях. Това не е по никакъв начин малко достижение. Износът е гръбнакът на китайската стопанска система. При цялото напрежение сред Съединените щати и Китай, Съединените щати купуват над 17 % от китайския експорт, което ги прави най-големият покупател на китайски артикули. Китай минава през забележителна икономическа рецесия, която е съпроводена с все по-агресивни дейности против длъжностни лица, които не съблюдават разпоредбите, и поставя все по-трудни старания да откри други клиенти. Президентът Си Дзинпин е изправен пред въпроси по отношение на ръководството си, чието бъдеще може да бъде разкрито на значимия партиен конгрес през ноември.
Си просто не може да рискува да скъса доста със Съединените щати сега. Той не разполага с лост, с който да накаже Съединените щати стопански. От друга страна, Съединените щати разполагат с най-малко два: понижаване на вноса от Китай и опасност за многочислените си покупко-продажби, деноминирани в долари. Китай е наясно, че първата линия на всеки военен проект е потреблението на стопански наказания, а в този момент би бил изключително неприятен миг за тях. Това е последното нещо, от което Си се нуждае преди срещата през ноември.
Разбира се, правилно е, че една война за Тайван би могла да отвлече вниманието на китайското население от икономическите му проблеми. Китайците са патриотично настроени и по тази причина може да са добре готови да одобряват компликациите на войната. И сигурно е допустимо те да виждат във военните учения на Си знак за мощ. Проблемът е, че няма никаква гаранция, че Китай ще победи. Китай може да нахлуе в Тайван, да се сблъска с американския отговор и да завоюва първата борба, само че да загуби войната. Досега ученията край крайбрежията на Тайван бяха премерени и репетирани, деликатно калибрирани, с цел да не провокират американски стопански отговор. Съединени американски щати даже анулираха планувано ракетно тестване, с цел да не разгневят в допълнение Китай.
Пелоси е направила своя жест или администрацията я е помолила да го направи. Китай е направил своя контражест. Но Китай, който стартира война със Съединени американски щати поради Тайван, рискува съществени стопански разтърсвания и вероятно проваляне, и всичко това, с цел да вземе остров, който е дребна стъпка за излизане от Южнокитайско море. Това може да се случи, само че не наподобява, че апетитът на Китай за заплаха е огромен. Нито пък на Америка. /БГНЕС
Джордж Фридман, разбор за „ Геополитикал фючърс ”.
Авторът е интернационално приет геополитически прогнозист и пълководец по интернационалните въпроси, създател и ръководител на Geopolitical Futures.
на фотографията: Джордж Фридман
Аспектът на Пелоси е доста по-интересен, само че доста по-малко значим. Не знаем за какво тъкмо тя е посетила Тайван. Някои настояват, че е отишла поради дългогодишното си опълчване на китайските нарушавания на човешките права, което се корени във все по-нарастващата китайска електорална база в нейния регион. Други настояват, че е почувствала, че няма какво да губи, в случай че републиканците си върнат Камарата на представителите през ноември. Според някои свидетелства тя е отишла в символ на противоречие с администрацията на Байдън, а съгласно други е била сътрудник на администрацията. Един от причините гласи, че администрацията е считала, че едно провокативно посещаване на човек, който официално не е в администрацията и затова може да бъде непризнат, ще раздвижи китайците в американско-китайските договаряния, като покаже, че Съединени американски щати са подготвени да бъдат настъпателни.
Какъвто и да е казусът, визитата ѝ провокира доста мощен, само че много нищожен отговор от страна на Китай. Много кораби и самолети изстреляха огромно количество муниции, нито един от които не порази Тайван или противников транспортен съд. Отговорът сподели, че Китай в действителност разполага с военноморски флот, само че не сподели по какъв начин може да се промени салдото на силите, в случай че Пекин да вземем за пример смъкна идваща ракета, принуждавайки американска подводница да излезе на повърхността.
Пекин е отправял многократни предизвестия по отношение на Тайван, само че с течение на времето тези предизвестия губят смисъла си. Затова те се възползваха от визитата на Пелоси, с цел да усилят фрапантно силата на предизвестието. Размерът на демонстрираните сили и изразяването на гнева на Китай създаваха чувство за апокалипсис, пораждайки призрака на китайската мощност и обозначавайки желанията на Пекин, които сходни американски провокации могат да провокират. Това също по този начин сътвори измежду американците чувство, рационално или не, че Китай е мощ, която може да не бъде овладяна. За Пекин залогът беше невисок. Ако не успееше да съобщи някое от тези послания, не губеше съвсем нищо.
По-важното е, че Китай анулира няколко от каналите, които свързваха Китай със Съединени американски щати, като накара Вашингтон да се оплаче от закриването им и по този метод накара администрацията да наподобява, че се нуждае от тях. Това не е по никакъв начин малко достижение. Износът е гръбнакът на китайската стопанска система. При цялото напрежение сред Съединените щати и Китай, Съединените щати купуват над 17 % от китайския експорт, което ги прави най-големият покупател на китайски артикули. Китай минава през забележителна икономическа рецесия, която е съпроводена с все по-агресивни дейности против длъжностни лица, които не съблюдават разпоредбите, и поставя все по-трудни старания да откри други клиенти. Президентът Си Дзинпин е изправен пред въпроси по отношение на ръководството си, чието бъдеще може да бъде разкрито на значимия партиен конгрес през ноември.
Си просто не може да рискува да скъса доста със Съединените щати сега. Той не разполага с лост, с който да накаже Съединените щати стопански. От друга страна, Съединените щати разполагат с най-малко два: понижаване на вноса от Китай и опасност за многочислените си покупко-продажби, деноминирани в долари. Китай е наясно, че първата линия на всеки военен проект е потреблението на стопански наказания, а в този момент би бил изключително неприятен миг за тях. Това е последното нещо, от което Си се нуждае преди срещата през ноември.
Разбира се, правилно е, че една война за Тайван би могла да отвлече вниманието на китайското население от икономическите му проблеми. Китайците са патриотично настроени и по тази причина може да са добре готови да одобряват компликациите на войната. И сигурно е допустимо те да виждат във военните учения на Си знак за мощ. Проблемът е, че няма никаква гаранция, че Китай ще победи. Китай може да нахлуе в Тайван, да се сблъска с американския отговор и да завоюва първата борба, само че да загуби войната. Досега ученията край крайбрежията на Тайван бяха премерени и репетирани, деликатно калибрирани, с цел да не провокират американски стопански отговор. Съединени американски щати даже анулираха планувано ракетно тестване, с цел да не разгневят в допълнение Китай.
Пелоси е направила своя жест или администрацията я е помолила да го направи. Китай е направил своя контражест. Но Китай, който стартира война със Съединени американски щати поради Тайван, рискува съществени стопански разтърсвания и вероятно проваляне, и всичко това, с цел да вземе остров, който е дребна стъпка за излизане от Южнокитайско море. Това може да се случи, само че не наподобява, че апетитът на Китай за заплаха е огромен. Нито пък на Америка. /БГНЕС
Джордж Фридман, разбор за „ Геополитикал фючърс ”.
Авторът е интернационално приет геополитически прогнозист и пълководец по интернационалните въпроси, създател и ръководител на Geopolitical Futures.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ