Неотдавнашни новини в медиите обрисуваха озадачаваща картина на случващото се

Неотдавнашни вести в медиите обрисуваха озадачаваща картина на протичащото се подземен - такава, в която земното ядро прави някои доста изненадващи и непредвидени неща. Проучване, оповестено в списание „ Nature Geoscience “, разказва смяна в придвижването на земното ядро - и с тази вест се разпространиха заглавия, някои от които настояват, че земното ядро е спряло да се върти. Но това пояснение в действителност е подвеждащо. Земното ядро не е спряло буквално; то обаче се трансформира. Земята не е твърда топка, тя се състои от няколко пласта. Съществува най-вътрешното ядро, което е твърда сфера с размерите на планетата Марс. Около него е външното ядро, което е течна канара. Следващият пласт е мантията, която има консистенция, сходна на карамел. Накрая е кората, която е най-външният пласт - там, където живеем. Ако Земята беше твърда топка, всеки пласт щеше да се върти синхронно един път дневно. Въпреки това, заради многослойната конструкция, е допустимо земното ядро да се върти с малко по-различна скорост от повърхността и другите пластове. И през 90-те години на предишния век откривателите употребяват геоложки данни, събрани през предходните десетилетия, с цел да покажат, че земното ядро се върти малко по-бързо от останалата част на Земята. Разликата е дребна - с към 1º на година по-бързо от земната повърхнина. Последното изследване откри, че въртенето на ядрото се забавя. То не стопира, само че в този момент се върти със същата скорост като Земята. Също по този начин наподобява, че ядрото може да се забави, тъй че в последна сметка ще се върти малко по-бавно от Земята. Това е забавно от научна позиция, само че надалеч не е толкоз трагично, колкото допускат някои от заглавията на вестниците.

Изследователите са следили тази периодическа смяна в скоростта на въртене на земното ядро и преди и към момента спорят за скоростта, с която се случва, като някои допускат 70-годишен цикъл, а други - доста по-бърз.

За геолозите това е очарователно. Радиусът на Земята е единствено 6437 км, а най-дълбоката дупка, която някой в миналото е изкопавал, е с дълбочина малко над 12 км. Кората под континентите на Земята може да бъде дълбока до 64 км, макар че кората под океаните може да бъде доста по-тънка. Изследването на структурата на Земята изисква косвени способи, включващи проучване на скоростта, с която сеизмичните талази минават през Земята, или проучване на богатата сбирка от данни за това по какъв начин звукът от нуклеарни детонации минава през Земята. С дребни изключения нуклеарните опити бяха прекъснати в средата на 90-те години на предишния век. Като оставим настрани заглавията, това скорошно проучване удостоверява предходни резултати, показващи, че въртенето на вътрешното ядро се трансформира с времето, и оказва помощ на геолозите да се опитат да схванат механизма, по който се случват тези промени. Това, което интересува геолозите, е взаимоотношението сред гравитационните и магнитните сили в Земята, които форсират и забавят въртенето на ядрото. Тук обаче може да се извлече доста по-голям урок, а точно, че учените са в положение да създадат извънредно точни измервания на това, което се случва под повърхността на Земята. Това е доста значимо - въпреки всичко това е единствената планета, с която разполагаме. Това, което се случва под Земята, може да има големи последствия за човечеството. Помислете за супервулкана, който се намира в спящо положение под националния парк Йелоустоун в Съединени американски щати.
Прочетете още
На всеки към половин милион години (понякога и повече) Йелоустоун изригва като изхвърля в атмосферата стотици или хиляди пъти повече пепел от изригването на планината Света Елена (Сейнт Хелън) през 1980 година Въпреки че някои се притесняват, че може би супервулканът Йелоустоун е жертван да изригне още веднъж, последните изследвания разсеяха опасенията, че заплахата е непосредствена. Въпреки това, като се имат поради мащабите на вредите, които може да аргументи сходно изригване, е неотложно геолозите да продължат да следят протичащото се.

А под повърхността на Земята се случват още доста неща. Магнитното поле на Земята направлява корабите в морето и изгубените пасажери. Лесно е да се повярва, че този компас постоянно ще работи, само че геолозите са потвърдили, че магнитното поле на Земята не е непрекъснато. Всъщност на всеки няколкостотин хиляди години полето се обръща, като магнитният юг се трансформира в север и противоположното. И въпреки че обръщането евентуално няма да настъпи скоро, местоположението на магнитния север се трансформира даже в човешки мащаб. В началото на XIX век той се е намирал в Северна Канада, само че се е преместил в Северния ледовит океан и в този момент се доближава към Сибир.