Неотдавна папа Франциск каза, че този, който гради стена, ще

...
Неотдавна папа Франциск каза, че този, който гради стена, ще
Коментари Харесай

Стени и мостове

Неотдавна папа Франциск сподели, че този, който гради стена, ще стане неин пандизчия. Той и преди е употребил тази метафора: " Строителите на стени сеят боязън и разделят хората. [...] Знаем, че бащата на лъжите, дяволът, избира общество разграничено и в разкол. " В своето изявление папата визираше стената, която Доналд Тръмп желае да се построи по цялата граница сред Съединени американски щати и Мексико. Но изявлението му имаше и по необятен преносен смисъл. Папа Франциск опълчи строителите на стени на строителите на мостове, цитирайки " Мостът на Дрина " на Иво Андрич.

Мостът на Дрина на босненския лауреат на Нобелова премия за литература е самобитен роман-хроника, който споделя живота на разнообразни генерации поданици на град Вишеград. Там през 16 век Мехмед Паша Соколович (роден в този град и взет като десетгодишно дете от еничарския корпус, с цел да стане по-късно Велик везир) подрежда построяването на този фамозен мост. Мостът, който е самобитен основен воин в романа на Андрич е и знак на босненския народ, състоящ се от католици, православни и мюсюлмани. Той е и знак на целия Балкански полуостров като мост сред Изток и Запад. Балканският човек има такава концепция за себе си. Впрочем още разделянето на Римската империя на Източна и Западна през 4 век минава през днешната територия на Босна. Това е и първото разделяне на Европа на Източна и Западна.

Ние, жителите и строителите на Балканския мост, сме претърпели и вековни завоевания и кръвопролитни войни между тях. Преживели сме издигането на голям брой стени сред нас, от крепостните отбранителни стени на средновековните градове до Желязна завеса. По комунистическо време имаше на Балканите и една мини-желязна завеса сред руска България и по-либерална Югославия, в това число сред България и Македония. Желязната завеса (и Берлинската стена като нейна най-директна визуализация) беше употребена не с цел да отбранява от настъпление, а по-скоро да стопира жителите на Съветския съюз и руските спътници в Източна Европа да пътуват на Запад. Ние бяхме пандизчии на тази стена. Желязната завеса рухна преди 30 години и през последното десетилетие ние станахме поданици на обединена Европа.

Но тъкмо през тези години, около бежанската рецесия и възхода на националпопулизма,

стените отново се върнаха на мода

Сега те сходно на средновековните стени имат " отбранителна цел " – само че не да стопират военни нашествия, а да стопират притока на хора, мигранти от бедните към богатите страни.

Папата нееднократно се е изказвал за съчувствие към бежанците, имигрантите, бедните и страдащите на всички места по света. Помним обаче какво се случи в наскоро у нас, в Белене, когато католическият духовник Паоло Кортези изиска да приюти законно пребиваващо в България имигрантско семейство от Сирия. Той беще изпъден от селото, след приемане на смъртни закани за живота му и запалване на черквата.

Папа Франциск съшо по този начин е очевидно отворен за

разговор сред международните вероизповедания

освен сред другите християнски църкви, а и разговор с други вероизповедания, в името на мира. Mежду 5 и 7 май папата ще посети България. Казва се, че визитата му е под мотото " Мир на земята ". Но Светият синод на Българската православна черква съобщи, че взаимна работа за мир с папата е невъзможна.

Когато папата направи изявлението си за стените и мостовете, самият Доналд Тръмп отговори, че Ватиканът бил ограден от най-масивна стена. Често се приказва и за многочислените скандални случаи на католически свещеници упрекнати в полово посягане над деца. А висши духовници в Католическата църква са упреквани, че са прикривали такива случаи. Но макар остарялата стена към Ватикана и макар тежките грехове на някои католически духовници, от папа Франциск, който жигосах тези ужасни грехове, идва апела за грижа за бедните и прокудените и апела за градене на мостове, за спокойно общуване на хора, нации и вероизповедания. Лично за мен това е доста вълнуващо.

Папата евентуално визираше както стената, която Доналд Тръмп желае да построи, по този начин и стените на някои европейски водачи, като Виктор Орбан, които се показват за по-големи католици и от папата и са срещу допускането на бежанци от " нехристиянски " страни. Светски водачи се показват като борци за опазване християнския темперамент на Европа. Но надалеч не всички бежанци от Сирия или Африка са мюсюлмани и страхът на доста европейци от бедните мигранти, боязън подклаждан от националпопулистите, в действителност не е на религиозна основа и не е единствено боязън от ислямския тероризъм. (Впрочем доста от бежанците през 2015 бягаха тъкмо от терористичната " Ислямска страна " ). Това е по-скоро стопански боязън измежду жителите на остаряла Европа. Но също по този начин това е израз (често несъзнателен или непризнаван) на расизъм. Това е страха от другите. Особено в страни, които нямат колониална история и не са привикнали с расовото и религиозно разнообразие.

Но думите на Папа Франциск срещу стените и за мостовете могат да се отнесат и към стените, издигани от нашите духовници и тяхното отвращение да вземат участие в граденето на мостове – изключително мостове в западна посока. Опасявам се че нашата черква се занимава повече с това да жигосва Дънов или Ванга, или Конвенцията за зашита на дамите от принуждение, или да се отграничава от Ватикана, в сравнение с с грижа за бедните и страдащите у нас. Нашите висши духовници са доста кардинални, когато става дума за каноническите разлики с католическата църква. Но те избират да не разясняват личното си съдействие с комунистическите секрети служби (служби, отговорни за гибелта и страданията на хиляди почтени хора). А обичайното (от тези времена) смирение пред Москва коства ми се продължава и до през днешния ден.

Това смирение и това безмълвие, или отвод от смирение за сътрудничестото с репресивния уред на комунистичската атеистична тирания кардинално и канонично ли е? И няма ли тук двоен стандарт? Или боязън от света? И желание да се градят стени, в сравнение с мостове.

За страдание и през днешния ден християни и мюсюлмани не престават да се ненавиждат като през Средните епохи и даже да се убиват в името на Бог. Градят се нови и нови стени. Средновековието се върна с цялостна мощ неотдавна в страната Бруней, чийто султан, един от най-богатите хора в света, вкара закони в духа на ислямския шериат, съгласно които наказването за гей връзка е гибел посредством замерване с камъни.

Но за какво даже общуването в името на мира сред две християнски черкви в Европа се оказва невероятно?

Все едно още живеем във времето на кръстоносните походи

тези религиозни войни на Европа против исляма, една от които не пощади и християнския Константинопол. Тревожно е, че освен ислямският, само че и христянският фундаментализъм и радикализъм вместо да отмира набира мощ. Но това ли е същинската религия в Бог?

Комунистите напряко забраняваха Бог като отживялост и пращаха дръзналите да имат вяра, че има нещо друго с изключение на " постоянно движеща се материя " по лагери. Но и през днешния ден има войнстващи атеисти, борци не против религиозния фундаментализъм, а против религията по принцип, в демократичните университетски среди.

В днешния технологически прогресиращ и все по-богат като цяло свят пораства и разделянето сред небогати и богати. Вулгарния материализъм, материалните богатства като единствена цел в живота, нарцисизъм и алчността са на фундамент. За марксистите религията е опиат за народа и даже светският нравствен живот и културата е единствено някаква надстройка над икономическата база. Духовните полезности или изцяло се отричани, или се интерпретират в някакъв тясно догматичен дух.

В международната война за материално обогатяване водеща е завистта и всеки е срешу всеки. Путин води хибридна война против Европа и Съединени американски щати, против целия западен либерален свят. Но и за Тръмп материалният интерес на Съединени американски щати (например в връзките със Саудитска Арабия) е по-голям от отбраната на Западните морални полезности.

Още през 1990-те, незабавно след края на Студената война, и изключително след офанзивите над кулите близнацие в Ню Йорк, се възроди, и то освен измежду ислямските терористи, средновековно звучащата концепция за религиозна война сред цивилизациите, за третирането на носителите на други култури като смъртни врагове. Но в този момент с възхода на националпопулизма се върви към една безпринципна война на всеки срешу всеки.

Рушат се мостовете, градени постепенно и трудно от Просвещението насам. Рушат се мостовете, градени от демократичната народна власт с битката за цивилен права, за расово и полово тъждество, за тъждество пред закона. Рушат се мостовете, основани от интернационалните организации и интернационалното право след Втората международна война – с концепцията за общочовешките полезности и заклеймяването и преследването на отговорните за геноцид, иго, политически, етнически и религиозни гонения и убийства.

В последна сметка

войната е сред света на вулгарния материализъм и нарцисизъм и духовния свят

в който красивото и положителното са по-ценни от благосъстоянието и властта.

Знам че това звучи утопично, само че не могат ли всички международни вероизповедания — християни, мюсюлмани, евреи, индуисти, будисти — да обединят напъните си, дружно с правозащитните и екологически организации – с цел да вървим към един свят, в който духовните полезности (а те включват концепцията за пълноправие – всички сме равни пред Бог или пред гибелта, почитание към човешкото достолепие на всеки, морал – отнасяй се към другите, както искаш и те да се отнасят към теб, грижа за общия ни дом — Земята) са по-важни от жаждата за власт и притежания? Свят, в който духовното не е надстройка, а база, на която се гради човешко благополучие и благополучие?

Всеки човешки живот е скъп и всеки човек има право на благополучие. И никой няма право да лишава живота или правото на благополучие на другите. Изглежда въпреки всичко, че властта над другите и материалните притежания вършат хората по-щастливи? Но Франциск от Асизи е споделил: " Помни, че когато напускаш този свят няма да вземеш със себе си нищо, което си получил, а единствено това, което си дал. "

Материализмът и алчността ни разделят, градят стени сред нас. Но има всемирен духовни полезности, които могат и би трябвало да бъдат база за строене на мостове. И база за благополучие и благополучие.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР