Разходите за лечение растат, а общественото здраве не се подобрява
Необходимо е стабилно развиване на публичното здраве за възстановяване на здравно-демографските индикатори на българите . Това е изводът от кръгла маса, провела се в Народното събрание и отдадена на здравето на българите през 21-ви век.
Според изнесените данни демографските процеси в България се характеризират с трайни трендове за понижаване броя на популацията и неговото застаряване. Основни аргументи за това са ниската раждаемост, повишаване на смъртността и емиграцията на забележителна част от младежите.
Новите правила на НЗОК бавят лекуването на 7000 души
Хиляди пациенти с разнообразни болести са наранени
След 2009 се следи понижаване на раждаемостта у нас, която е по-ниска от тази в Европейски Съюз . На 1000 души у нас през 2016 година са се родили 9,1 деца. Статистиката извежда за Европейския съюз този индикатор приблизително - 10,1.
Спад на раждаемостта у нас през 2015-та, само че ин витро процедурите се усилват
По неофициални данни новородените са с към 6 хиляди
В същото време проблем за страната ни е високата смъртност . След 1964 година, когато е записана най-ниската стойност на общата смъртност в страната (7,9%), индикаторът тройно нараства.
През 2016 общата смъртност е 15,1 на 1000 души, а за Европейски Съюз тя е 10.0 на 1000 души . Продължава да е висока и детската смъртност, без значение от изразената наклонност към намаляване с дребни съмнения. Въпреки това тя остава съвсем два пъти по-висока, в сравнение с в Европейски Съюз . В числа това са 6,5 на 1000 живородени деца у нас, а в Европейски Съюз - 3,6 на 1000 живородени.
Финансовите инвестиции в системата на опазване на здравето се усилват през последните години, като разноските за медикаменти и болнична помощ надвишават тези за извънболнична помощ и медико-диагностични действия.
Според шефа на НЦОЗА (Национален център за публично здраве и анализи) доцент Христо Хинков цялата система е ориентирана извънредно към лечебна активност , само че процесът на интензивно лекуване не е привързан с получените резултати и липсва следене на пациента във всички стадии на лекуването.
Доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас уточни, че настоящите разноски за влошено здраве са обилни за държавните управления в Европа и в случай че не бъдат въведени стопански ефикасни политики, дори и с нарастване на разноските, няма по какъв начин да се подсигуряват стабилно развиване и усъвършенстване на трендовете в публичното здраве.
Според изнесените данни демографските процеси в България се характеризират с трайни трендове за понижаване броя на популацията и неговото застаряване. Основни аргументи за това са ниската раждаемост, повишаване на смъртността и емиграцията на забележителна част от младежите.
Новите правила на НЗОК бавят лекуването на 7000 души
Хиляди пациенти с разнообразни болести са наранени
След 2009 се следи понижаване на раждаемостта у нас, която е по-ниска от тази в Европейски Съюз . На 1000 души у нас през 2016 година са се родили 9,1 деца. Статистиката извежда за Европейския съюз този индикатор приблизително - 10,1.
Спад на раждаемостта у нас през 2015-та, само че ин витро процедурите се усилват
По неофициални данни новородените са с към 6 хиляди
В същото време проблем за страната ни е високата смъртност . След 1964 година, когато е записана най-ниската стойност на общата смъртност в страната (7,9%), индикаторът тройно нараства.
През 2016 общата смъртност е 15,1 на 1000 души, а за Европейски Съюз тя е 10.0 на 1000 души . Продължава да е висока и детската смъртност, без значение от изразената наклонност към намаляване с дребни съмнения. Въпреки това тя остава съвсем два пъти по-висока, в сравнение с в Европейски Съюз . В числа това са 6,5 на 1000 живородени деца у нас, а в Европейски Съюз - 3,6 на 1000 живородени.
Финансовите инвестиции в системата на опазване на здравето се усилват през последните години, като разноските за медикаменти и болнична помощ надвишават тези за извънболнична помощ и медико-диагностични действия.
Според шефа на НЦОЗА (Национален център за публично здраве и анализи) доцент Христо Хинков цялата система е ориентирана извънредно към лечебна активност , само че процесът на интензивно лекуване не е привързан с получените резултати и липсва следене на пациента във всички стадии на лекуването.
Доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас уточни, че настоящите разноски за влошено здраве са обилни за държавните управления в Европа и в случай че не бъдат въведени стопански ефикасни политики, дори и с нарастване на разноските, няма по какъв начин да се подсигуряват стабилно развиване и усъвършенстване на трендовете в публичното здраве.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ