Нелепата тържествена церемония на Владимир Путин по повод анексирането на

...
Нелепата тържествена церемония на Владимир Путин по повод анексирането на
Коментари Харесай

Началото на края на Владимир Путин*

Нелепата тържествена гала на Владимир Путин във връзка анексирането на четирите украински области, които съставляват към 15% от територията на страната, още веднъж разкриха зейналата бездна сред триумфализма на Кремъл и действителността.

Няма значение, че съветските сили даже не направляваха изцяло териториите, които Путин сложи под съветски байрак. Няма значение, че „ референдумите “ в Русия бяха явна небивалица – вотът мина под дулата на оръжията. Няма значение, че хиляди напуснаха Русия, с цел да не бъдат „ отчасти мобилизирани “ в поддръжка на отслабващите военни старания на Путин. И няма значение, че съветските сили се отдръпват в доста от новопридобитите територии – основният град Лиман бе освободен от украинската войска за по-малко от денонощие след оповестяването на нейното анексиране.

Пред явно покорната аудитория Путин назова Запада сатанисти с „ разнообразни полове “, призовавайки за свещена война против транссексуалните западни плашила. Определението, което той даде за американците, като неоколониалисти, беше смехотворно лицемерно, защото Путин безусловно е в развой на възобновяване на една империя.

Той се базира на Екатерина Велика, потвърждавайки, че Южна Украйна постоянно е била съветска, и обилно употребява имперския термин „ Новоросия “. Разширяването на НАТО, за което се допуска, че е повода за екзистенциалната рецесия на сигурността на Русия, която не ѝ е оставила различен избор с изключение на да нахлуе в прилежаща Украйна, съвсем не се загатна в цунамито от ксенофобска ненавист на Кремълския водач.

Но същинската мелодрама на Путин е, че той е заложил политическото си оцеляване на „ успеха “ над Украйна и Запада.

Вече има безапелационни признаци, че хватката му върху властта стартира да се разпада, въпреки политическата гибел на Путин да е към момента надалеч.

Екзистенциалните рецесии пораждат вътрешни

Диктаторите постоянно провокират края си посредством несъзнателно предозиране. Уязвимостта на Путин произтича от личния му избор. Обсебен от концепцията да остави отпечатък върху това, което назовава „ историческите земи ” на Русия, и решен, че Западът е „ световното олицетворение на моралната запуснатост ”, Путин сътвори своя лична екзистенциална опасност.

Нахлуването му в Украйна е цялостна злополука. Неговите стандартни сили са фантазия: зле подготвени, зле оборудвани, зле ръководени и безнадеждно корумпирани. Всичко това в този момент се трансформира във  вътрешна опасност, която посланията му се пробват да обяснят.

Онова, което се представяше като славни съветски победи, е отблъснато, затъна и по-късно се трансформира в неуместни отстъпления, принуждавайки пропагандистите на Кремъл да се пробват по едно и също време да гасят голям брой точкови пожари. Но представянето на провали като „ краткотрайни ” неуспехи може да работи също толкоз дълго. И намирането на други отговорни – от подправените конспирации за силите на НАТО, които се бият един до друг с украинците, до рецензиите на полевите командири за неуспеха на Русия, също е краткотрайно решение.

В последна сметка ще стане явно, че единственият човек, който не трябва, а и не е разрешено, да се подлага на критика – Владимир Путин – в последна сметка е виновен за хаоса.

Имплицитно това към този момент се случва. Маргарита Симонян, основната мажоретка на Путин в строго следения медиен пейзаж на Русия (тя е основен редактор на Телевизия RT – бел.р.), ненадейно се разграничи от политиката на водача си, потвърждавайки жално, че няма политически престиж.

Когато лоялните рупори стартират да се пробват да наподобяват безпристрастни, е време диктаторите да се тревожат.

Путин бе принуден да напусне политическия център

Енигмата на Путин и путинизма е, че той в никакъв случай не е предложил визия за Русия, макар че е най-дълго управлявалият водач след Сталин. Той е податлив да заобикаля да се разпознава с избрана идеологическа позиция и даже не е член на Единна Русия, партията, замислена и основана да съставлява неговите ползи в Руския парламент.

Вместо това Путин управлява централизирано властническо държавно управление на правилото „ разделяй и владей ” с разнообразни кремълски клики и издигайки другари и доближени, като в същото време понякога ги очиства. В страната работи система на бюрократично договаряне сред силовите министерства и авторитетни лица, която не е изцяло непозната и на Запад. Но в Путиновата Русия силата на отвесните линии на власт значи, че огромните надпревари към политиката не са опосредствани от полемика, спор или други изрази на желания. По-скоро те се вземат решение от волята на един субект.

В предишното това е служило добре на Путин, позволявайки му да се показа като политически „ центрист “, чийто избор смекчава екстремизма на ултранационалистите и комунистите и го държи настрани от дребната политика. Но неуспехите на бойното поле в този момент го накараха да се насочи към крайната дясна страна. Тази страна на съветската политика в никакъв случай не е подкрепяла изцяло Путин, макар че е длъжна да резервира политическото си въздействие. Освен това е едва подсилен от популацията и доста от водачите му са фигури за насмешки.

Следователно Путин залага на способността си да повлече публичните настроения със себе си. Вярно е, че съветската подправена народна власт подсигурява, че той няма да бъде отхвърлен от изборите, а настройките за публичен митинг остават ниски. Но в този момент от него ще се чака да предприеме дейности, даже по-непопулярни от несполучливата му частична готовност, която ненадейно бе анулирана.

Критиците му, като чеченския водач Рамзан Кадиров, към този момент приканиха Путин да разгласи военно състояние в граничните райони на Русия и да употребява тактическо нуклеарно оръжие против Украйна. Това освен ще форсира военното проваляне на Федерацията, само че и ще отслаби още повече Путин във вътрешното пространство.

Изкупителна жертва пред лицето на груповия неуспех

В предишното Путин е успявал да чисти безнаказано. Военни, служби за сигурност и разнообразни олигарси, които не му харесваха, всички в даден миг са изпитали гнева на Путин.

Но неуспехите на Русия в Украйна не могат да бъдат оправдани с няколко некомпетентни генерали или неточна информация от съветската работа за външно разузнаване SVR. Те са систематични и разкриват дефекти в съветското стратегическо мислене, военно обмисляне, икономическо ръководство, разбор на разузнаването и политическо управление.

Колкото повече се усилват неуспехите, толкоз по-несъстоятелна става селективната изкупителна жертва на Путин. Той бързо смени военните водачи и в този момент се оповестява, че издава заповеди непосредствено на полеви командири, в това число отвод да им разреши да правят отстъпка и да се прегрупират.

Оценките на разузнаването, които решително настояват, че украинците биха приветствали съветските нашественици, се основават на личния прочит на обстановката от Путин, оповестен в отчет от 2021 година, който разказва украинците като малко повече от своенравни руснаци. Прекаленото доверие на Москва в нейния върховен фонд е незадоволително, с цел да изолира жизненоважни елементи от съветската стопанска система против западните наказания.

А убеждението на Путин, че Западът ще капитулира пред лицето на въоръжената съветска сила, наподобява единствено е засилило решимостта му.

Разбира се, това не значи, че Путин ще бъде свален още на следващия ден. Той резервира необятен и бездънен надзор върху популацията и елита на Русия. Но неговите прогнози за мощ са опровергани от възходящата му накърнимост. Като активизира популацията си да се бие в Украйна, Путин наруши своя контракт с народа. И като се опита да трансферира цялата виновност за неуспеха върху своите подчинени, той за първи път сътвори тласък елитът да се сплоти против него.

Краят на Владимир Путин? Може да пристигна по-рано, в сравнение с си мислите.

* Автор на тази публикация за Conversation е Матю Съсекс, помощник, Център за стратегически и отбранителни проучвания към Австралийски народен университет. Заглавието е на Мениджър Нюз.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР