Фройд, който даде име на демоните
Нека стартираме с няколко превъзходни цитата.
1. Времето, прекарано с котки, в никакъв случай не е изгубено.
2. Неврозата идва от неспособността да разбираш двусмислието.
3. Азът не е стопанин в личната си къща.
4. Мъжете са мощни единствено когато следват някоя огромна концепция - отнемеш ли им я, те се изгубват.
5. Повечето хора не желаят да бъдат свободни, тъй като свободата значи отговорност, а всеки бяга от отговорностите.
6. Никога не сме толкоз беззащитни пред страданието, колкото когато обичаме.
7. Жената би трябвало да размекне, само че не и да отслаби мъжа.
8. Къде отива една мисъл, когато е забравена?
9. Накъдето и да се насочва, виждам че преди мен там е имало стихотворец.
10. Америка е неточност, гигантска неточност.
11. Мечтите са кралския път към несъзнатото.
12. Пушенето е извънредно належащо, в случай че няма кого да целунеш.
13. Всички изискуем на природата гибелта си.
14. Творецът има вяра в действителността на творбата си, по този начин както детето в действителността на играта си.
15. Понякога цигарата е просто цигара.
16. Най-дълбоките фантазии звучат най-луди.
17. Да бъдеш изцяло почтен със себе си е едно положително упражнение.
18. Ние в никакъв случай не се отхвърляме а просто сменяме едно нещо с друго.
19. Вместо да живеем личните си животи, ние сме " живяни " от непознати и неконтролируеми сили.
20. Когато хората ме подлагат на критика, аз знам по какъв начин да се защитя. Но съм безпомощен пред лицето на похвалата.
Фигурата на Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, е една от най-противоречивите в международната история. И все пак актуалният свят продължава да живее под знака на Фройд. Както споделя екранният му облик в " Опасен способ " - " Аз единствено отворих врата, през която вие ще влезете ".
Фройд е роден в не изключително богато еврейско австрийско семейство. Баща му Каломан Фройд е търговец на вълна и към този момент има две деца от два предходни брака. Зигмунд е първото дете от третия му брак с Амалия Натансон, от който се раждат още пет девойки и едно момче. Четири от сестрите на учения десетилетия по-късно ще намерят гибелта си в концлагерите.
Ранни години и кариера
Под въздействие на своя другар Хайнрих Браун, Фройд стартира да учи право, само че много бързо се отхвърля от кариерата на юист. Решава да учи медицина, подбуден и от чутото по време на обществено четене стихотворение на Карл Брюл „ Природа “, приписвано по това време на Гьоте. В края на 1873 година той постъпва във Виенския университет, където става последовател на биологичния дарвинизъм, трансформирал се в модел за личните му научни проучвания.
През 1885 година Фройд е специализант в Париж при доктор Шарко. Там той следи случаи на хистерия и резултата на хипнозата и сугестията върху тях. Шарко прочее се пробва да прави нещо, което наподобява изцяло необичайно за тогавашния свят на медицината: да отстранява признаци със слово. “Излизам от уроците му като от Нотр-Дам… дали зрънцето ще донесе плод един ден, не зная. Това, което зная е, че никое друго човешко създание не ме е докосвало по този начин”, написа по-късно Фройд. По същото време друга извънредно авторитетна персона се появява в живота му – виенският доктор Йозеф Бройер, който също лекува душевен болните с думи посредством способ, който назовава " катартичен ". Години по-късно Фройд ще даде висока оценка на катартичния способ като непосреден предвестител на психоанализата и като нейно ядро. Д-р Бройер обаче не се е осмелил да направи това, което ученикът му ще се извърши - да се насочи към сексуалността, която ще отключи вратата на психоанализата. Веднъж отправил се натам, пътят на Фройд към огромните му научни открития към този момент наподобява изключително благонадежден. Макар книгата му " Тълкуване на сънищата " да се продала в едвам 351 бройки в първите шест години от издаването й, ученият към този момент бил убеден, че е на прав път. Впрочем, знае се, че той казвал за себе си: " Аз не съм академик, аз съм конквистадор ".
Откритието, че азът не е стопанин в личния си дом - една от най-известните максими на Фройд - предиздвикало самият психоаналитик да си отреди радикална роля в културната история на човечеството - съгласно него преобръщането на геоцентричния модел на Коперник и теорията на еволюцията на Дарвин са двете единствени съразмерими с грандиозния принос на психоанализата хрумвания. А ето някои от най-важните му хрумвания.
Структурата на личността: То, Аз, Свръх-аз
Едно от най-важните постижения на психоанализата е структурирането на личността и разслояването й в три сили - То, Аз и Свръхаз. То - това е резервоарът на инстинктите, пристрастеностите, желанията. Свръхаз - натрупванията от правила, забрани, морал - огромният цензор на желанията. Азът - рационалната ни природа, сложена в менгемето сред То и Свръхаз, която взема решения според от това дали " долния " или " горния " етаж е по-мощен. Така човек е непрестанно зависещ на несъзнателните си импулси и цялостен живот играе на гоненица със себе си, бягайки от тях, сублимирайки половите си нагони в изобретателна активност и пробвайки се да откри баланс. Именно тънката игра сред То и Свръхаз съгласно Фройд постоянно отключва неврозите.
Тази режисура кара Фройд да обърне огромно внимание на сънищата. През деня свръхазът и азът потискат То, а неговите необуздани инстикти нахлуват само през нощта, когато " пазачите " спят. Оттам и известните думи на Фройд, че сънуваме това, което ни е липсвало денем. Впрочем, една от аргументите да не можем да запомним сънищата си незабавно откакто се събудим от сън, Фройд изяснява таман с намесата на азът и свръхазът - те поемат своята функционалност и блокират достъпа ни до " дивите коне ", препускащи в подсъзнанието ни.
Ерос и Танатос
Една от огромните хрумвания на австрийския академик. Теорията на двата нагона - еротичния и този към гибелта, Ерос и Танатос, е основана на правилото, че организмите са родени с избрани физиологични потребности и когато тези потребности не са задоволени, се основава отрицателно положение на напрежение. Когато потребността е задоволена, нагонът се редуцира (тоест понижава се напрежението) и организмът се завръща към положение на релаксация (Фройд го назовава " Принципа на Нирвана " ). Според теорията, нагонът има податливост да усилва напрежението и да оперира посредством контролна система за противоположна връзка съвсем като термостат. В " Цивилизацията и разочарованието от нея " Фройд реализира едно страховито знамение за Втората международна война, осъществено таман през термините на психоанализата, пишейки, че безсмъртния съперник на Ерос - Танатос ще излезе на бял свят, с цел да осъществя устрема към опустошение и гибел.
Цивилизация и сублимация
Фройд намерено пази концепцията, че достиженията на цивилизацията се реализират с помощта на непрестанно угнетяване на инстиктите, което кара индивидите да търсят обезщетителния път на сублимацията. Цивилизацията е таман артикул на тази сублимация, а човечеството е общо взето наказано на злощастие откакто непрестанно погребва инстиктите си: Фройд не бил оптимист, че на този културен декор щастието е допустимо, въпреки че неведнъж казвал, че призванието на индивида изобщо не е в това да е благополучен.
Защитава хомосексуализма
Да кажеш през 1935 година, че хомосексуалността не е психическо заболяване, е извънредно абсурден и прогресистки акт. Фройд означи, че хомосексуалистите постоянно се отличават с изключително високото си интелектуално развиване и етична просвета. През 1930 година той подписва обществено изказване, с което да анулира закон, който криминализира хомосексуализма. В известното си писмо до майка, желаеща да излекува сина си от хомосексуалност Фройд написа: " Хомосексуалността сигурно не е преимущество, само че не е нищо, от което да се срамувате, нито недостатък, нито деградация; Тя не може да бъде класифицирана като болест. "
Проблеми с кокаина
Фройд е един от първите експерти, които дефинират кокаина като положително обезболяващо. Психоаналитикът постоянно взима дози от белия прахуляк, а още в студентските години изследвал анастезията с кокаин. Младият Фройд написа следното: " Изпитвал съм действието на кокаина върху себе си. Той подтиска възприятието за апетит, унесеност, отмалялост и изостря интелектуалните качества на индивида ". По-късно психиатърът стартира да предлага кокаина като лечебно средство при лекуване на душевен разстройства. До оня миг към момента опиатът се слави като лекарство, разрушителните му последствия и пристрастяването наподобяват като далечни странични резултати.
Фройд се опитал да лекува с кокаин приятеля си Ернст декор Флайшъл, който страдал от морфинова взаимозависимост. Но морфиновата се сменила с кокаинова взаимозависимост и скоро Фон Флайшъл умрял от предозиране. Въпреки това Фройд продължавал да твърди, че кокаинът е потребен и безвреден.
В композиция с към две кутии цигари дневно Фройд нанесъл непоправими последствия на здравето си - през 1923 година е диагностициран с рак на гърлото.
Евтаназия
Въпреки, че претърпява повече от 30 интервенции, болките, които Фройд изпитва поради рака на гърлото, стават непоносими. През 1939 година бащата на психоанализата убеждава своя другар Макс Шур да му помогне да постави завършек на живота си. Това става факт на 23 септември, откакто Шур му поставя една след друга 3 дози морфин.
Последната част от живота си Фройд прекарва отвън Германия, където са изгорени всички негови писания.
1. Времето, прекарано с котки, в никакъв случай не е изгубено.
2. Неврозата идва от неспособността да разбираш двусмислието.
3. Азът не е стопанин в личната си къща.
4. Мъжете са мощни единствено когато следват някоя огромна концепция - отнемеш ли им я, те се изгубват.
5. Повечето хора не желаят да бъдат свободни, тъй като свободата значи отговорност, а всеки бяга от отговорностите.
6. Никога не сме толкоз беззащитни пред страданието, колкото когато обичаме.
7. Жената би трябвало да размекне, само че не и да отслаби мъжа.
8. Къде отива една мисъл, когато е забравена?
9. Накъдето и да се насочва, виждам че преди мен там е имало стихотворец.
10. Америка е неточност, гигантска неточност.
11. Мечтите са кралския път към несъзнатото.
12. Пушенето е извънредно належащо, в случай че няма кого да целунеш.
13. Всички изискуем на природата гибелта си.
14. Творецът има вяра в действителността на творбата си, по този начин както детето в действителността на играта си.
15. Понякога цигарата е просто цигара.
16. Най-дълбоките фантазии звучат най-луди.
17. Да бъдеш изцяло почтен със себе си е едно положително упражнение.
18. Ние в никакъв случай не се отхвърляме а просто сменяме едно нещо с друго.
19. Вместо да живеем личните си животи, ние сме " живяни " от непознати и неконтролируеми сили.
20. Когато хората ме подлагат на критика, аз знам по какъв начин да се защитя. Но съм безпомощен пред лицето на похвалата.
Фигурата на Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, е една от най-противоречивите в международната история. И все пак актуалният свят продължава да живее под знака на Фройд. Както споделя екранният му облик в " Опасен способ " - " Аз единствено отворих врата, през която вие ще влезете ".
Фройд е роден в не изключително богато еврейско австрийско семейство. Баща му Каломан Фройд е търговец на вълна и към този момент има две деца от два предходни брака. Зигмунд е първото дете от третия му брак с Амалия Натансон, от който се раждат още пет девойки и едно момче. Четири от сестрите на учения десетилетия по-късно ще намерят гибелта си в концлагерите.
Ранни години и кариера
Под въздействие на своя другар Хайнрих Браун, Фройд стартира да учи право, само че много бързо се отхвърля от кариерата на юист. Решава да учи медицина, подбуден и от чутото по време на обществено четене стихотворение на Карл Брюл „ Природа “, приписвано по това време на Гьоте. В края на 1873 година той постъпва във Виенския университет, където става последовател на биологичния дарвинизъм, трансформирал се в модел за личните му научни проучвания.
През 1885 година Фройд е специализант в Париж при доктор Шарко. Там той следи случаи на хистерия и резултата на хипнозата и сугестията върху тях. Шарко прочее се пробва да прави нещо, което наподобява изцяло необичайно за тогавашния свят на медицината: да отстранява признаци със слово. “Излизам от уроците му като от Нотр-Дам… дали зрънцето ще донесе плод един ден, не зная. Това, което зная е, че никое друго човешко създание не ме е докосвало по този начин”, написа по-късно Фройд. По същото време друга извънредно авторитетна персона се появява в живота му – виенският доктор Йозеф Бройер, който също лекува душевен болните с думи посредством способ, който назовава " катартичен ". Години по-късно Фройд ще даде висока оценка на катартичния способ като непосреден предвестител на психоанализата и като нейно ядро. Д-р Бройер обаче не се е осмелил да направи това, което ученикът му ще се извърши - да се насочи към сексуалността, която ще отключи вратата на психоанализата. Веднъж отправил се натам, пътят на Фройд към огромните му научни открития към този момент наподобява изключително благонадежден. Макар книгата му " Тълкуване на сънищата " да се продала в едвам 351 бройки в първите шест години от издаването й, ученият към този момент бил убеден, че е на прав път. Впрочем, знае се, че той казвал за себе си: " Аз не съм академик, аз съм конквистадор ".
Откритието, че азът не е стопанин в личния си дом - една от най-известните максими на Фройд - предиздвикало самият психоаналитик да си отреди радикална роля в културната история на човечеството - съгласно него преобръщането на геоцентричния модел на Коперник и теорията на еволюцията на Дарвин са двете единствени съразмерими с грандиозния принос на психоанализата хрумвания. А ето някои от най-важните му хрумвания.
Структурата на личността: То, Аз, Свръх-аз
Едно от най-важните постижения на психоанализата е структурирането на личността и разслояването й в три сили - То, Аз и Свръхаз. То - това е резервоарът на инстинктите, пристрастеностите, желанията. Свръхаз - натрупванията от правила, забрани, морал - огромният цензор на желанията. Азът - рационалната ни природа, сложена в менгемето сред То и Свръхаз, която взема решения според от това дали " долния " или " горния " етаж е по-мощен. Така човек е непрестанно зависещ на несъзнателните си импулси и цялостен живот играе на гоненица със себе си, бягайки от тях, сублимирайки половите си нагони в изобретателна активност и пробвайки се да откри баланс. Именно тънката игра сред То и Свръхаз съгласно Фройд постоянно отключва неврозите.
Тази режисура кара Фройд да обърне огромно внимание на сънищата. През деня свръхазът и азът потискат То, а неговите необуздани инстикти нахлуват само през нощта, когато " пазачите " спят. Оттам и известните думи на Фройд, че сънуваме това, което ни е липсвало денем. Впрочем, една от аргументите да не можем да запомним сънищата си незабавно откакто се събудим от сън, Фройд изяснява таман с намесата на азът и свръхазът - те поемат своята функционалност и блокират достъпа ни до " дивите коне ", препускащи в подсъзнанието ни.
Ерос и Танатос
Една от огромните хрумвания на австрийския академик. Теорията на двата нагона - еротичния и този към гибелта, Ерос и Танатос, е основана на правилото, че организмите са родени с избрани физиологични потребности и когато тези потребности не са задоволени, се основава отрицателно положение на напрежение. Когато потребността е задоволена, нагонът се редуцира (тоест понижава се напрежението) и организмът се завръща към положение на релаксация (Фройд го назовава " Принципа на Нирвана " ). Според теорията, нагонът има податливост да усилва напрежението и да оперира посредством контролна система за противоположна връзка съвсем като термостат. В " Цивилизацията и разочарованието от нея " Фройд реализира едно страховито знамение за Втората международна война, осъществено таман през термините на психоанализата, пишейки, че безсмъртния съперник на Ерос - Танатос ще излезе на бял свят, с цел да осъществя устрема към опустошение и гибел.
Цивилизация и сублимация
Фройд намерено пази концепцията, че достиженията на цивилизацията се реализират с помощта на непрестанно угнетяване на инстиктите, което кара индивидите да търсят обезщетителния път на сублимацията. Цивилизацията е таман артикул на тази сублимация, а човечеството е общо взето наказано на злощастие откакто непрестанно погребва инстиктите си: Фройд не бил оптимист, че на този културен декор щастието е допустимо, въпреки че неведнъж казвал, че призванието на индивида изобщо не е в това да е благополучен.
Защитава хомосексуализма
Да кажеш през 1935 година, че хомосексуалността не е психическо заболяване, е извънредно абсурден и прогресистки акт. Фройд означи, че хомосексуалистите постоянно се отличават с изключително високото си интелектуално развиване и етична просвета. През 1930 година той подписва обществено изказване, с което да анулира закон, който криминализира хомосексуализма. В известното си писмо до майка, желаеща да излекува сина си от хомосексуалност Фройд написа: " Хомосексуалността сигурно не е преимущество, само че не е нищо, от което да се срамувате, нито недостатък, нито деградация; Тя не може да бъде класифицирана като болест. "
Проблеми с кокаина
Фройд е един от първите експерти, които дефинират кокаина като положително обезболяващо. Психоаналитикът постоянно взима дози от белия прахуляк, а още в студентските години изследвал анастезията с кокаин. Младият Фройд написа следното: " Изпитвал съм действието на кокаина върху себе си. Той подтиска възприятието за апетит, унесеност, отмалялост и изостря интелектуалните качества на индивида ". По-късно психиатърът стартира да предлага кокаина като лечебно средство при лекуване на душевен разстройства. До оня миг към момента опиатът се слави като лекарство, разрушителните му последствия и пристрастяването наподобяват като далечни странични резултати.
Фройд се опитал да лекува с кокаин приятеля си Ернст декор Флайшъл, който страдал от морфинова взаимозависимост. Но морфиновата се сменила с кокаинова взаимозависимост и скоро Фон Флайшъл умрял от предозиране. Въпреки това Фройд продължавал да твърди, че кокаинът е потребен и безвреден.
В композиция с към две кутии цигари дневно Фройд нанесъл непоправими последствия на здравето си - през 1923 година е диагностициран с рак на гърлото.
Евтаназия
Въпреки, че претърпява повече от 30 интервенции, болките, които Фройд изпитва поради рака на гърлото, стават непоносими. През 1939 година бащата на психоанализата убеждава своя другар Макс Шур да му помогне да постави завършек на живота си. Това става факт на 23 септември, откакто Шур му поставя една след друга 3 дози морфин.
Последната част от живота си Фройд прекарва отвън Германия, където са изгорени всички негови писания.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ