Нека не рушим изграденото, а да действаме конструктивно, призовава тойТази

Нека не разрушавам построеното, а да действаме градивно, приканва той

Тази седмица се чака планът на държавния бюджет за 2025 година Защо е значимо в него да намерят място настояванията на експертите за нарастване на финансирането в Психиатрията, какво ще се случи, в случай че това не стане и кои са проблемите, които чакат решение в тази система? Отговаря проф. Христо Кожухаров, който е ръководител на Българската психиатрична асоциация (БПА)

Интервю на Clinica.bg.

- Проф. Кожухаров, има ли някакво решение на проблемите с финансирането, които поставихте още в края на м.г.?

- Трудно е проблеми, които се натрупат с десетилетия, да се решат в границите на 10 дни, само че може би, в случай че има нещо хубаво в целия звук е, че се приказва за нещата. Чуват се разнообразни отзиви, част от тях са доста деструктивни, част от тях са погрешни и БПА се опитваме да бъдем градивни. Надяваме се тези 65 лева да станат 130 лева, само че това ще реши Народното събрание. Надяваме се да има нарастване и на заплащането на държавните психиатрични лечебни заведения, които се финансират по различен механизъм, само че също са в положение на тежък дефицит на средства, сходно на психиатричните клиники в МБАЛ и УМБАЛ и ЦПЗ. Имаме уверението на политическите партии, само че ще забележим какво ще стане.

- Кои са неприятните тези, на които не би трябвало да се има вяра?

- Мненията, които са погрешни и дисквалифициращи, са на няколко сътрудници, които не работят директно в психиатрията, а се занимават с организационна работа и бих могъл да кажа, че не справяйки се с тази работа, трансферират проблемите от болната на хубавичко глава. Както и на сътрудници, които работят в разнообразни центрове и стратегии, комфортно реформаторстват от уютните си кабинети, работели са доста от дълго време в психиатрични лечебни заведения с остро психологично заболели и дават мнение, което звучи екстравагантно, само че не е правилно. В УС на БПА трима души сме приключили езикови гимназии преди 40 години, това е все едно ние да кажем какви ограничения да се вземат в тях, тъй като са на ниско равнище за нас.

Другото, което ни безпокои е, че се дават нереални оценки на психиатричната грижа - по скалата от 1 до 6, се споделя - минус 3, тя не лекува, а разболява. В миг, когато ежечасно се чудим по какъв начин да се оправим с голям брой нападателни положения, с хора, взели не знайно какви наркотични субстанции, с тежък ход на заболяването, защото всички психологични разстройства са хронични и обострящи се, с пациенти бездомници, които не знаем къде да пратим и така нататък, да чуваме тези неща, е извънредно стигматизиращо. Тоест, ние минаваме от позицията на психиатри, които обичаме и лекуваме своите пациенти, в режим на пояснения, че не сме отговорни за нещо и какво не сме създали. Тук би трябвало да се каже нещо тъкмо и ясно - психиатърът не е омнипотентен, той не е всесилен, той не е и лице, което може да реши всички проблеми. И Слава Богу, че е по този начин, тъй като сходна власт би ни пристигнала допълнително.

Държавата има своите отговорности, общините имат своите отговорности, фамилията също. Така че да не следваме проблемите и въз основата на тях да назоваваме отговорните, а дано да търсим решенията. За жал слушам малко градивни гласове. Парадоксално, два от тези градивна гласа, които чух, бяха на политици - ръководителят на Комисията по опазване на здравето проф. Костадин Ангелов, който сподели към комисията да има подкомисия от психиатри, обществени служащи, психолози, от хора, които са в системата, и министър Силви Кирилов, който призна - да, предният министър е приказвал някакви неща, само че пари няма, не са планувани. Някой е приказвал и за въвеждане на КП, само че ние, като колегия, бяхме срещу въвеждането им, тъй като не можем да предвидим по кое време ще се разболее човек. Имаме извънредно доста неосигурени, КП лекуват на шаблон, психиатърът работи с самостоятелни случаи, по тази причина би трябвало да има подготвени обществени служащи, мениджъри на случаи, медицински сестри и така нататък Когато се случат тези неща, на идващ стадий би трябвало да се прибавят връзките с МТСП, Министерство на правосъдието, тъй като доста от нашите проблеми са интерферентни.  

Нищо от това не се случи до момента, всичко бяха едни положителни пожелания. Когато не им беше комфортно, не ни канеха, нас експертите, а канеха хора, които ще кажат комфортни неща. Затова не се случиха пътеките, а като наказване няма пари, с 65 лева ние издъхваме, ние не можем да осигурим нищо за нашите пациенти. Ако аз съм плащал подобен наем до момента, след толкоз време, той би трябвало да се индексира. И да чуваме приказки за разхищения и разгул... – прекомерно интелектуална специалност е психиатрията, която граничи с изкуството, с цел да желая да назова това, което се случва, с същинските му имена. Много е ниско това равнище.

- Кои би трябвало да бъдат първите стъпки, с цел да се помогне на българския психиатър, тъй че той да си прави работата добре?

- Научил съм нещо във времето - не разваляйте нещо, което работи, за създаване на структури, които вероятно в миналото ще стартират да работят. Казано по различен метод - не разрушавайте болничното лекуване, центровете за психологично здраве за илюзията, че децентрализацията ще се случи едномоментно, едноактно и доста бързо. Да, това е един развой, само че той изисква време, пари, голям брой институции, политическо единодушие, държавна поддръжка. Това би трябвало да бъде осъзнато, а не разнообразни гласове да посочват обособени проблеми. Само в едно изречение ви показах какъв брой разнообразни институции би трябвало да вземат участие в този развой. И нещо доста значимо - здравната система в региона на психиатрията е доста чуплива, " фражилен " е терминът, който би трябвало да се използва. Не би трябвало да се бута там, бутнеш ли внезапно, вредите ще са големи. Италия направи този несполучлив опит със затварянето на лечебни заведения и потегли по противоположния път, дано не вършим това. Нека, когато приказваме, че затваряме някаква болница, да сме сигурни, че другата ще е построена. Още нещо - случват се няколко отрицателни събития в София и на всички места се споделя, че пациентите не се одобряват, а има свободни кревати. В София това се случва, само че на другите места това се случва доста по-малко или не се случва. Във Варна подсигурявам, че това не се случва, в Пловдив подсигурявам, че това не се случва. Нека се направи явен разбор в София за какво се случва, за другите градове това не е тематика и по тази причина диалогът не може да е на това равнище – има разгул, има разхищения, пиша  оценка минус 3, нищо не се влага в психиатрията и тя не се развива. Това е изказ, който наскърбява сътрудниците и той не е правилен. При нас има шест лекари на възраст 26 години. Аз подсигурявам, че в тях се влага ужасно доста, само че това е изключение. Възрастта отвън университетските лечебни заведения е ужасно висока - аз съм на 58 години и това е възрастта измежду множеството сътрудници.

- Застаряването ли е огромният проблем на системата?

- Това е извънреден проблем - в случай че не се основат условия, изключително за някои от някогашните субспециалности, като детската и правосъдната психиатрия, които в този момент са базови, скоро няма да има такива експерти.

 - Над 50% от личния състав с структурите по психиатрия в този момент е над 54 години, допустимо ли е за 10 години да се приготви нова промяна?

- Много зависи от ангажираността и на политиците, тъй като университетите ще приготвят, само че къде ще отидат тези хора. Част от хората, които ние приготвяме ще отидат в амбулаторната процедура и в чужбина. Ние имаме и доста млади медицински сестри, само че част от тях, които вземат компетентност и знаят британски, също ще заминат, в случай че нямат вероятности за развиване в България. Така че, ние като страна, като общество, сътворяваме ли условия да останат, мисля, че отговорът е явен. Не обричаме ли ние тези хора да си тръгнат, отговорът е да. Твърдения като тези, че в тези лечебни заведения нищо не лекуват, че единствено пускат болните и ги разболяват способстват за нежеланието на младежите да останат. Затова дано бъдем по-умерени, дано персоналните си проблеми да не ги прехвърляме върху гилдията. Не убивайте вестоносеца поради неприятната новина.

- При състояние, че мъчно можем да изградим фрагменти, които да останат в страната, какво ни чака?

- Ако не променим изискванията, тези хора ще заминат, откакто ги изградим. Какво ни чака - доста е сложна психиатрията, тъй като даже да доведем хора от други страни - Индия да вземем за пример, те би трябвало да научат езика, това е психиатрия, това не е анестезиология и тя не се работи под анестезия. Но още по-важното е, че транскултуралните разлики са големи. Аз съм работил в Швейцария, поддържам връзка доста с австрийски и немски сътрудници, немска езикова гимназия съм приключил, само че аз не мисля като тях и ми е мъчно с техни пациенти. Същото ще се случи, когато дойдат психиатри с друга просвета тук. Така че, да следваме събитията е неверна политика, би трябвало да действаме превантивно – какво става след 10 години, би трябвало да направи идея. Ето какво би трябвало да свърши НЦОЗА.

- Възможно ли е едно поделение да действа обикновено, даже да е в дребен регионален град, в случай че в него има двама лекари?

- Преди време имаше една концепция, която не беше неприятна, само че не се направи нищо, с цел да се развие на процедура. Това беше концепцията за повтаряне на структурите. В градове като Бургас има единствено една конструкция, в Пловдив - съпоставим град, има две структури. Идеята беше да има дублиращи структури и по този начин отговорността да се раздели. Така е в метадоновите стратегии - те са държавни и частни, и по този начин може да има разделяне на отговорността сред разнообразни субекти. Проблемът е, че стартират да затварят структури, в Разград има поделение с един пенсионер, то на процедура е затворено. Силистра е на доизживяване, Добрич също е проблематичен, т.е. това ще натовари Варна. Но даже да ги поемем, кой ще прави работа за амбулаторните пациенти в тези райони, когато излязат от болничното заведение.

- Каква е тогава незабавната мярка, която да ни защищити от затварянето на тези структури?

- Има идея за психологично здраве, просто би трябвало да стартира да се извършва. Първо, на всички места, където има болница, тя би трябвало да се обезпечи с фрагменти, те да са добре платени, с цел да може тези структури да действат. След това би трябвало да се наблюдава пътя на пациента след изписването, не може всичко да се делегира на околните, те остаряват, умират, т.е. някой би трябвало да ги анулира. И третото нещо е да се построи връзката с МСТП, Министерство на правосъдието, и тази стратегия би трябвало да има резистентност и възнаграждение. Това ще докара до задържане на фрагментите. Защо няма отлив в други специалности на кардиология, здравна онкология. Ако създадем всичко това, тогава няма да бягат хората от психиатрията, ще има кой да ни смени нас, когато се пенсионираме.