Недостигът на специалисти в сферата на киберсигурността е гореща тема

Недостигът на експерти в областта на киберсигурността е гореща тематика на всички места по света
(снимка: CC0 Public Domain)

Европейски Съюз се нуждае от повече дипломирани експерти по киберсигурност, с цел да покрие дефицита на квалифицирани специалисти в региона, съгласно отчет на организацията за онлайн сигурност ENISA. Публичните браншове в страните от Европейски Съюз би трябвало да „ поддържат обединен подход” към висшето обучение, ориентирано към инфосигурността, се споделя в мнението. Става дума за проблем, който никога не е неповторим за блока.

В нов отчет, озаглавен „ Преодоляване на дефицита на умения за киберсигурност в Европейски Съюз и пропуските посредством висше образование”, учените Джейсън Нурс и Константинос Адамос, дружно с Атанасиос Граматопулос и Фабио Ди Франко от ENISA, декларират, че Европейският съюз би трябвало да стимулира повече студенти да се запишат за проучване и довеждане докрай на просветителни степени в областта на киберсигурността.

Докладът е открил, че по-голямата част от просветителните степени по киберсигурност, предлагани в 27-те страни от Европейски Съюз – по-конкретно 77 % – са на равнище магистърска степен, отбелязва. Малко под една пета (17 процента) са бакалавърски степени, до момента в който 6 % са на равнище „ следдипломна квалификация”.

Професор Нурс от Университета в Кент разяснява, че тези просветителни степени в областта на инфосигурността са скъп способ за образование на нови експерти за промишлеността: „ Многостепенният метод има доста по-голям късмет за реализиране продължително решение. Професионалните документи са скъпи, само че те постоянно влизат в деяние единствено при експерти, които към този момент са в индустрията”, изяснява професорът.
още по темата
„ Чрез развиването на уменията на студентите във висшето обучение се покачва базовото равнище на бъдещите експерти и се развива по-устойчив набор от хора, които могат да работят в осведомителния сектор”, добавя той.

Наред с това проф. Нурс споделя за проучването на ENISA, че до момента в който просветителните стратегии в университетите в Европейски Съюз като цяло дават отговор на потребностите на промишлеността за осведомителна сигурност в Европейски Съюз, „ по-малко техническите” страни на киберсигурността се нуждаят от повече внимание.  „ Реалността е, че кибернетичното пространство не е чисто техническа материя и тематики като ръководство, риск, сходство и закон ще станат по-важни в бъдеще”, разяснява професорът.

Недостигът на квалифицирани експерти в областта на киберсигурността е гореща тематика на всички места по света. Търсенето на хора с умения в осведомителната сигурност нараства от ден на ден на фона на честите хакерски атаки против обществения и частния бранш.

Факт е, че промишлеността разполага с необятен набор от документи за професионализъм и висок клас умения, налични за експертите по осведомителна сигурност, само че в това време множеството от тези документи отиват в ръцете на хора, които към този момент имат професионален опит на работното място.

Към това може да се добави и още един аспект на казуса. „ Според мен известността на магистърските стратегии спрямо бакалавърските степени не е безусловно заради предпоставката за нуждата от висока степен в компютърните умения”, разяснява проф. Нурс.

„ Това може да е по-скоро артефакт, поради метода, по който са създадени множеството от съществуващите магистърски курсове – и суровата истина е, че за жалост доста хора към момента гледат на киберсигурността като на допълнение към компютърните специалности”.