Недостигът на синьо гориво разтърси цялата световна икономика, заплашвайки от

...
Недостигът на синьо гориво разтърси цялата световна икономика, заплашвайки от
Коментари Харесай

Природният газ поскъпна със 700% от началото на миналата година

Недостигът на синьо гориво раздруса цялата международна стопанска система, заплашвайки от криза и нова вълна от инфлация

Седмици наред финансовите и политическите разтърсвания отекват в Европа, Азия и отвън тях. Това е по този начин, тъй като природният газ се трансформира в най-горещата стока в света сега. Синьото гориво е основен мотор за световната инфлация, отчитайки ценови скокове, които са рискови даже по стандартите на днешните турбулентни пазари – към 700% в Европа от началото на предходната година, тласкайки континента към ръба на рецесията, написа.

Всичко това стои в основата на изгряващата епоха на борба сред Великите сили, която е толкоз интензивна, че в столиците на Запада проектите за битка с изменението на климата остават на назад във времето. Накратко, природният газ в този момент съперничи на петрола като гориво, което оформя геополитиката. И за момента няма път за заобикаляне.

Войната в Украйна е тази, която катализира газовата рецесия до ново равнище, като прекъсна огромна част от доставките. Русия понижи количествата по тръбопроводите за Европа, която твърди, че по този начин или другояче желае да спре да купува синьо гориво от Москва. Борбата за запълване на тази празнота се трансформира в “световно бягство”, до момента в който страните се надпреварват да обезпечат нищожни товари от полутечен природен газ преди зимата.

Новото гориво?

Германия твърди, че дефицитът на газ може да провокира колапс, сходен на банкрута на Lehman Brothers, защото най-голямата стопанска система в Европа е изправена пред невижданата вероятност предприятията и потребителите ѝ да останат без сила. Основният водопровод „ Северен поток “, който придвижва съветски газ до Германия, следва да бъде спрян на 11 юли за десетдневна поддръжка и по тази причина нараства страхът, че Москва може да не го пусне още веднъж. Лидерите на Г-7 търсят способи да лимитират облагите на Русия от търговия с газ, които оказват помощ за финансирането на нахлуването ѝ в Украйна, по тази причина поддържат нови вложения във полутечен природен газ (LNG). А по-бедните страни, които построиха енергийни системи към евтиния газ, в този момент се борят с това да си го разрешат.

Това са 70-те години на предишния век за природния газ “, сподели Кевин Бук, ръководещ шеф на ClearView Energy Partners LLC, основана във Вашингтон изследователска компания.

„ Сега светът мисли за газа по този начин, както в миналото мислеше за петрола. Стана доста забележима значителната роля, която газът играе в актуалните стопански системи и нуждата от сигурни и разнородни доставки “, добави той.

Кой е подвластен?

Дял на импортирания природен газ в общото ползване на сила:
Италия – 39%Мексико – 31%Турция – 30%Германия – 24%Гърция – 24%Испания – 22%Япония – 21%Северна Корея – 18%Франция – 16%Полша – 16%Сингапур – 14%Пакистан – 11%Бразилия – 7%Китай – 4%
Природният газ беше “сънлива” стока, която сменяше притежателите си на фрагментираните районни пазари. Сега, макар че глобализацията наподобява се отдръпва в огромна част от международната стопанска система, търговията с газ се насочва в противоположната посока. Глобализира се бързо, само че може би незадоволително.

Много страни се обърнаха към природния газ като част от прехода към по-чиста сила, защото се стремят последователно да отстранен потреблението на по-мръсни изкопаеми горива като въглища, а в някои случаи и нуклеарна сила. Големи производители – като Съединени американски щати, които бързо се издигнаха в редиците на експортьорите на полутечен природен газ (LNG), за ​​да съперничат на Катар като най-големия в света – виждат възходящо търсене на продукцията си. Четиридесет и четири страни са внесли LNG предходната година, съвсем два пъти повече, в сравнение с преди десетилетие. Но горивото е по-трудно за преместване към планетата, в сравнение с петролът, тъй като би трябвало да се втечнява тук-там, както става в завода Freeport в Тексас. Дори най-малката щета в сходно оборудване, би имала пагубно влияние.

Настоящата рецесия

Цените на газа в Европа и Азия скочиха с повече от 60% през седмиците, откогато Freeport беше заставен краткотрайно да затвори, поради детонация - интервал, в който Русия също понижи доставките. За разлика от това, в Съединени американски щати цените на горивото се сринаха с съвсем 40%, тъй като спирането на доставките значи, че повече от газа ще остане наличен за битови потребности.

Голямото прилепяне

Референтните цени на природния газ скочиха внезапно в Европа и Азия – и се покачиха и в Съединени американски щати. Вече имаше доста признаци за извънредно напрежение на пазара. Войната в Украйна и Коронавирус може да повлияят на всяка стока - от пшеница до алуминий и цинк - само че нищо не може да се съпостави със свиващата стомаха неустойчивост на международните цени на газа. В Азия в този момент горивото е към три пъти по-скъпо, в сравнение с преди година. В Европа това е една от главните аргументи инфлацията да удари нов връх.

Природният газ остава по-евтин в Съединени американски щати, само че даже и там фючърсите са се удвоили тази година преди прекъсването на Freeport. Тъй като основни политически съдружници - от Германия до Украйна - обезверено желаят да купуват американски газ, производителите в Съединени американски щати предизвестяват, че повече продажби в чужбина ще значат по-високи разноски вкъщи.

Пазарната реакция на пожара във Freeport илюстрира ясната връзка сред износа на LNG и инфлационните въздействия върху вътрешните цени на природния газ и електричество, сподели Пол Сичио, президент на Industrial Energy Consumers of America.

За да се отговори на цялото ново търсене, ще е нужна солидна вълна от вложения в предлагането. Това към този момент е в ход и получи подтик на срещата на най-големите стопански системи в западния свят предходната седмица, където водачите на Г-7 дадоха обещание да поддържат обществените вложения в газови планове – заявявайки, че те са „ нужни в отговор на актуалната рецесия “.

Кои са незабавните инфраструктурни потребности?

Съоръжения за експорт: Стремежът към LNG форсира планове в Северна Америка и отвън нея. Миналия месец Cheniere Energy Inc. даде зелена светлина за разширение на терминала в Тексас. През април канадски LNG план - подсилен от индонезийския магнат Суканто Таното - получи зелена светлина за започване на строителството. В Катар Exxon Mobil Corp. И Shell Plc са измежду енергийните колоси с дялове в план за 29 милиарда $ за увеличение на износа на LNG.

"Имаме толкоз високи световни цени на газа, че те подтикват подписването на нови дълготрайни контракти. Виждаме тези известия да идват отляво и отдясно, с доста препоръчани от Съединени американски щати уреди за втечняване “, съобщи Саманта Дарт, началник на проучванията на природния газ в Goldman Sachs.

Терминали за импорт: В Европа бяха оповестени или ускорени проекти за към 20 терминала от началото на войната в Украйна. Германия, която няма LNG терминали, отдели към 3 милиарда $ за наемане на четири плаващи такива и свързването им към мрежата на страната. Първият би трябвало да бъде пуснат към края на тази година. Подчертавайки нуждата от експедитивност, вицеканцлерът Робърт Хабек уточни, че Tesla е съумяла да построи фабрика покрай Берлин единствено за две години и акцентира, че е време да се пресече бюрокрацията в Германия.

"Първо изкопайте дупката, където би трябвало да влезе тръбата. Тогава ще пристигна разрешението “, сподели още той.

Китай – който през предходната година беше най-големият покупател на полутечен природен газ в света - е в разгара на един от най-големите градежи, на които промишлеността в миналото е била очевидец. Десет нови терминала за импорт са планувани да бъдат пуснати единствено през 2023 година, а потенциалът ще се удвои през годините до 2025 година, съгласно BloombergNEF.

Тръбопроводи: Дори с по-голям потенциал за приемане на колета с полутечен природен газ и превръщането му назад в газова форма – развой, прочут като регазификация – на Европа липсва инфраструктура, с цел да го реалокира там, където може да е належащо. Испания, да вземем за пример, разполага с най-големите уреди за регазификация в Европа, само че има единствено две тръбопроводни връзки към Франция през Пиренеите, способни да придвижват малко повече от една десета от тези размери, сочат данни на Bloomberg Intelligence.

Танкери: Корабостроителниците в Южна Корея, където се строят множеството танкери за полутечен природен газ в света, виждат скок в поръчките, което ги оставя в дефицит на квалифицирана работна ръка. Те са били принудени да търсят заварчици, електротехници и бояджии отвън страната тук-там като Тайланд, повишавайки квотите си за служащи мигранти.

В някои случаи всичко това значи противоположен завой от политиките, ориентирани към битка с изменението на климата – изключително в Европа. Подкрепяни от държавното управление, кредитори като Европейската капиталова банка и Европейската банка за възобновяване и развиване, които бяха фокусирани върху финансирането на възобновима сила, алармираха за смяна и споделиха, че в този момент са по-склонни да поддържат газови планове.

Според Bloomberg Intelligence стремглавите старания на Европа няма да бъдат задоволителни, тъй като вносът на полутечен природен газ може да задоволи 40% от потребностите на района от газ до 2026 година - двойно повече от миналогодишната цифра, само че към момента надалеч от размерите, които Русия доставя.

„ По-очевидно от всеки път “

Ето за какво предизвестията за провокиран от газа спад в европейските стопански системи ескалират. Миналата седмица държавното управление на Германия съобщи, че води договаряния за избавяне на енергийната компания Uniper SE, която губи към 30 млн. евро дневно, тъй като би трябвало да покрива изчезналия съветски газ на растящи спот пазарни цени. Компании като химическия колос BASF SE споделят, че може да се наложи да понижат производството си. Deutsche Bank цитира възходящи опасности от „ неизбежна немска криза на фона на енергийните правила “ и уточни растящите цени на електрическата енергия също в Италия и Франция. Morgan Stanley предвижда, че цялата еврозона ще бъде в спад до края на годината.

Недостигът на газ докара до скок на цената на електрическата енергия за доставки през 2023 година в основните европейски стопански системи, което усили рисковете от инфлация и криза. За някои нововъзникващи стопански системи - които от ден на ден би трябвало да се конкурират с богати страни като Германия в наддаването за LNG товари, защото газът става световен - следствията към този момент са пагубни.

В Пакистан, който построи енергийната си система на на ниска цена полутечен природен газ, плануваните спирания на електрозахранването потапят районите в мрак през знойните летни месеци. На търговски центрове и заводи в огромните градове е подредено да затворят рано, а държавните чиновници работят по-кратко.

Тайланд лимитира вноса на полутечен природен газ заради скока на цените, което евентуално излага страната на риск от дефицит на гориво. Мианмар, който се бори с политическа неустойчивост, спря всички покупки на LNG в края на предходната година, когато цените започнаха да порастват. Индия и Китай също понижиха вноса.

Докато в миналото пазарите на природен газ бяха значително районно изолирани, в този момент имаме глобализиран спот пазар, който свърза излагането на света на горивото, което стана сериозно за доста стопански системи “, сподели Джеймс Уистлър, основан в Сингапур ръководещ шеф във Vanir Global Markets, енергиен и екологичен медиатор.

„ Това в никакъв случай не е било по-очевидно, в сравнение с през последните няколко месеца “, заключи той.
Източник: dunavmost.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР