Културата остава след бурите
Не знам за какво постоянно се получава по този начин - в предизборните акции всички надуват фанфари за културата, настояват, че тя е целта на целите, тъй като е в основата на националната еднаквост, а след вота красивите обещания остават в историята...
Безвремието на ГЕРБ безусловно задуши културния бранш. И Вежди Рашидов, а по-късно още по-безличният Боил Банов се помириха финансирането на културата да е към 0,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт - не извънредно незадоволително, а геноцидно във всеки смисъл. Като прибавим и пандемията, която покоси всички културни институции и дейци, през днешния ден сме посред изгорена земя и всичко би трябвало да се гради още веднъж. Един образец - посред бурята от КОВИД-19 стана ясно, че в Министерството на културата не просто няма указател на свободните създатели, само че и няма формулировка що е " свободен създател ". Резултатът бе следващата злополука - доста създатели без контракт по този начин и не получиха обезщетения и не усетиха, че страна съществува. За Боил Банов обаче това не беше значимо. За него беше значимо да го оставят на поста, без значение от корупционните кавги, с които вечно ще е обвързвано присъединяване му във властта.
Седмици преди приемането на бюджета е добре да кажем няколко кардинални думи за културата. По време на договарянията за сформиране на съдружното държавно управление стана ясно, че четирите партии имат общото схващане, че бюджетът за просвета би трябвало да стане 1% от Брутният вътрешен продукт, а за какво не и 1,5%. През положителното финансиране минава действителното развиване на бранша. В страна като България не можем да развиваме културата на пазарен принцип. Това ще занули всеки смисъл и стойност в нея. Ако пуснем пазарът да дефинира културната политика, ще осъмнем в страната на най-дивата чалга, и то освен в музикалния смисъл на думата. Дори и в Съединени американски щати не пазарът дефинира напълно културните артикули на страната. Защото в последна сметка културата е " меката мощ ", тя основава имиджа на една страна.
Това са незабавните неща, които би трябвало да се създадат в региона на културата - повече средства. Защото културната политика не може да е постоянно копелето на бюджета. И най-сетне да стартира работата по действителна тактика за развиване на културата. Това би трябвало да е пътеводителят за бъдещето. От години нямаме тактика и поради това всичко в културата е на парче. Запушваме една дупка и се вършим, че не виждаме, че къщата няма покрив, а даже и основи.
Този кардинален диалог наподобява надалеч от настоящите интриги и медийни пиратки. Но той е надалеч по-голям от всичко останало. Историята с Чърчил е показателна. Когато по време на войната му споделят, че би трябвало да се орежат парите за просвета, той яростно пита: " А тогава защо ни е въобще да водиме война? "
И през днешния ден е по този начин - интриги, кавги, драми, смяна, изчегъртване. Ако изоставим културата, нищо от това няма да има значение. Звучи патетично, само че тъкмо по този начин би трябвало. Културата е дух, еднаквост и смисъл. Тя остава след бурите и е време да го разберем.
Безвремието на ГЕРБ безусловно задуши културния бранш. И Вежди Рашидов, а по-късно още по-безличният Боил Банов се помириха финансирането на културата да е към 0,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт - не извънредно незадоволително, а геноцидно във всеки смисъл. Като прибавим и пандемията, която покоси всички културни институции и дейци, през днешния ден сме посред изгорена земя и всичко би трябвало да се гради още веднъж. Един образец - посред бурята от КОВИД-19 стана ясно, че в Министерството на културата не просто няма указател на свободните създатели, само че и няма формулировка що е " свободен създател ". Резултатът бе следващата злополука - доста създатели без контракт по този начин и не получиха обезщетения и не усетиха, че страна съществува. За Боил Банов обаче това не беше значимо. За него беше значимо да го оставят на поста, без значение от корупционните кавги, с които вечно ще е обвързвано присъединяване му във властта.
Седмици преди приемането на бюджета е добре да кажем няколко кардинални думи за културата. По време на договарянията за сформиране на съдружното държавно управление стана ясно, че четирите партии имат общото схващане, че бюджетът за просвета би трябвало да стане 1% от Брутният вътрешен продукт, а за какво не и 1,5%. През положителното финансиране минава действителното развиване на бранша. В страна като България не можем да развиваме културата на пазарен принцип. Това ще занули всеки смисъл и стойност в нея. Ако пуснем пазарът да дефинира културната политика, ще осъмнем в страната на най-дивата чалга, и то освен в музикалния смисъл на думата. Дори и в Съединени американски щати не пазарът дефинира напълно културните артикули на страната. Защото в последна сметка културата е " меката мощ ", тя основава имиджа на една страна.
Това са незабавните неща, които би трябвало да се създадат в региона на културата - повече средства. Защото културната политика не може да е постоянно копелето на бюджета. И най-сетне да стартира работата по действителна тактика за развиване на културата. Това би трябвало да е пътеводителят за бъдещето. От години нямаме тактика и поради това всичко в културата е на парче. Запушваме една дупка и се вършим, че не виждаме, че къщата няма покрив, а даже и основи.
Този кардинален диалог наподобява надалеч от настоящите интриги и медийни пиратки. Но той е надалеч по-голям от всичко останало. Историята с Чърчил е показателна. Когато по време на войната му споделят, че би трябвало да се орежат парите за просвета, той яростно пита: " А тогава защо ни е въобще да водиме война? "
И през днешния ден е по този начин - интриги, кавги, драми, смяна, изчегъртване. Ако изоставим културата, нищо от това няма да има значение. Звучи патетично, само че тъкмо по този начин би трябвало. Културата е дух, еднаквост и смисъл. Тя остава след бурите и е време да го разберем.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ