Големият проблем на 14 ноември |
Не знам за кого и защо ще гласоподават българите на тези избори. Но знам къде е огромният проблем: стартира да ни става все едно кой ще ръководи, а оттова - какво ще ни се случва оттук насетне, разяснява проф. Ивайло Дичев пред Дойче веле.
Знам, че преди решителни събития би трябвало да се ободряваме, по тази причина да изкажа терзанията си от по-рано.
България продължава да буксува в задънената улица. Очертават се резултати, сходни на тези от предните два избора. ГЕРБ няма с кого да създадат държавно управление, Движение за права и свободи в допълнение разяриха жителите с кандидат-депутата си във Велико Търново, а приливът на поддръжка за Асен Василев и Кирил Петков наподобява за сметка на по този начин наречените партии на смяната, което още веднъж ни връща към същия въпрос: ще могат ли да се схванат този път?
Повод за оптимизъм няма
Кълнат се, че ще има държавно управление, само че в случай че следим медийните изяви, нямаме мотив за оптимизъм. Има Такъв Народ заливат с обиди евентуалните си сътрудници, а да се четат туитовете на Тошко Йорданов е напряко трудно. На въпрос дали са си извлекли поука от двукратния си неуспех сценаристите дават отговор, че били прекомерно наивни, почтени и открити, от което разбираме, че считат останалите за мошеници. Междувременно текат правосъдни процеси за клюка, а Лозан Панов, наместо да атакува претендента на ГЕРБ, желае импийчмънт на настоящия президент. Което, от своя страна, слага под въпрос бъдещата коалиция сред Демократична България, които го поддържат, и Има Такъв Народ, Политическа партия и ИБГНИ, които са зад Радев.
Най-сговорчиви и компромисни са новите играчи от " Продължаваме промяната " и точно това съгласно мен е главната причина да пораства поддръжката за тях. Само че приятелският огън по Кирил Петков не затихва и „ бележката “ от Канада за поданството му се показва ту като трагично тъпчене на конституцията, ту напряко като изменничество и шпионство. Предстои да забележим дали тази офанзива няма в действителност да вдигне утвърждението за него, тъй като опълчва един самоуверен човек на цялата политическа система. Но за какво тази гняв - боязън от конкуренция ли е или се готвят отново да предадат четата?
Анти-ГЕРБ партиите не стопират да чертаят червени линии. Демократична България желае лустрация, Българска социалистическа партия още веднъж извади нелепостите си към Истанбулската спогодба, Има Такъв Народ не не помнят за мажоритарната система и наказването на партиите без дотации, Бабикян е за зеления документ, само че лидерката на групировката му Манолова внесе тъжба в съда срещу нея. На този декор рядко чуваме какво въпреки всичко биха създали дружно.
Основният проблем на тези избори е неналичието на каквато и да било политическа полемика. Вече не се и надяваме на лидерски диспути: единият се крие на диванчето, другият - в джипката, третият - в президентството. И никой не желае да „ падне до равнището “ на съперника си и да спори с него пред нас. Текат монолози, всеки по своята си частна платформа, а даже и да се съберат представители на другите партии тези монолози отново рядко се пресичат - заливат ни всевъзможни екзотични мисли, които придвижват по-възрастните от нас в зората на 1990-те. Дори шоуто на Сидеров (имитиран от новата полит-звезда Луна) към този момент прекалено много пъти сме го гледали, с цел да ни възмути същински.
Цялата предизборна акция, както и животът ни през последната година, се измести в посока на Ковида. Редовният силогизъм: ограниченията са закъснели, ерго са непотребни. Ако са закъснели, не би трябвало ли да се усилят, би споделил човек със здрав разсъдък, само че за представителите въпросът е да не се съгласят, с цел да запазят достолепие. Вярно, че по света взимат още по-строги ограничения, само че ние сме самобитни. И, несъмнено, валят рецензии към служебното държавно управление. Вероятно бият самара, с цел да се сеща магарето - т.е., Румен Радев. Но цялата тази работа е нелепа, тъй като служебното държавно управление не взе участие в избори, а вкарването на една експертна тематика в политическия спор провокира безсмислено и нездравословно за здравето бръщолевене. И промяна на канала.
За сметка на това по значимите за обществото тематики мъчно бихме могли да запомним и артикулираме спорещи други възможности. Всички, даже и ГЕРБ, приказват за правосъдна промяна, само че разбрахте ли какви са версиите за нея на едните и на другите? Къде се разминават, по какво са съгласни, какви следствия плануват от това, което оферират? Не мога да възпроизведа даже концепциите на арбитър Панов в тази негова професионална сфера, да не приказваме за проф. Герджиков, който и тук, както по всички тематики, дава обещание да предложения специалисти и да направи каквото го посъветват.
Нещо ново на северномакедонския фронт?
Всички са се снишили, не слушам нито един политик самоуверено да каже: опомнете се, помислете кое е по-важно - „ признаването “ на етническия генезис на Гоце или реализирането на националния блян за премахването на тази граница? По едно време се появи слаба вяра, че ще намерим компромис със зачитането на българското малцинство отвъд, само че в Брюксел Радев даде заден ход, евентуално отново по предизборни съображения. Няма спор, никой не смее да предлага други възможности и не е доста ясно сред какво ще избираме. Кой е по-ербап? Кой повече ще се изрепчи на Запада?
Вземете Зелената договорка. Пак един подобен страхлив консенсус, като изключим Зелено придвижване. Да запазим Мариците и да се откажем от европейските милиарди? Да напуснем развития свят, като си заровим главата във въглищата (по Сандов)? Чухме някои забавни хрумвания от Политическа партия, само че огромен, кардинален спор не се е състоял, най-малко дотук. Защото става дума за стратегически решения - за климатичните промени, за адаптирането към тях на селското стопанство и туризма, за възможностите, които дава позеленяването на стопанската система. В България има доста хора, които възприемат екологията като доверчивост и при всеки мотив ѝ опълчват нашенския нарцисизъм. Ето ви тематика за предизборни позиции и хрумвания.
И по този начин, до момента в който затрием страната
Където и да пипнеш, все този боязън да не заемеш позиция, която да обиди някой гласоподавател. Демографията? Всички ще ви кажат, че сме в злополука, само че все пак никога не трябва да позволяваме мигранти, както вършат в развитите страни. Еднополови бракове? Сакън, нали Конституционният съд дописа конституцията? Едничка Касимова-Моасе се застъпи, само че дали щеше да го направи, в случай че беше от партия? Как да се пласираме в Европейски Съюз, да преодолеем маргинализацията, да намерим другари? Е, тук консенсусът е към този момент цялостен - ще се инатим по всички тематики, до момента в който затрием страната.
Вярно е, че има същински разделящи тематики като прогресивното данъчно облагане на Българска социалистическа партия или това лечебните заведения да не са търговски сдружения (пак те и ИТН). Но първото е толкоз разделящо, че никой не се наема съществено да го дискутира. Що се отнася до лечебните заведения, по този начин и не разбрахме каква тъкмо е концепцията, какви да станат, в случай че няма да са търговски сдружения. Един сериозен спор с присъединяване на лекари, с икономисти, Неправителствени организации, задгранични специалисти може би щеше да ни даде концепция, та да се ориентираме в гласуването.
С една дума: скуката е огромна. Не знам защо ще гласоподават съгражданите ни на идните избори - за буренцето ракия на господин Панов, за лицевите опори на Радев, за тогата на Герджиков. Може пък Хазарта да изпее нещо? Големият проблем в тази скука е, че стартира да ни става все едно кой ще ръководи, а оттова - какво ще ни се случва оттук насетне. Само и единствено да свърши тъгата.
Знам, че преди решителни събития би трябвало да се ободряваме, по тази причина да изкажа терзанията си от по-рано.
България продължава да буксува в задънената улица. Очертават се резултати, сходни на тези от предните два избора. ГЕРБ няма с кого да създадат държавно управление, Движение за права и свободи в допълнение разяриха жителите с кандидат-депутата си във Велико Търново, а приливът на поддръжка за Асен Василев и Кирил Петков наподобява за сметка на по този начин наречените партии на смяната, което още веднъж ни връща към същия въпрос: ще могат ли да се схванат този път?
Повод за оптимизъм няма
Кълнат се, че ще има държавно управление, само че в случай че следим медийните изяви, нямаме мотив за оптимизъм. Има Такъв Народ заливат с обиди евентуалните си сътрудници, а да се четат туитовете на Тошко Йорданов е напряко трудно. На въпрос дали са си извлекли поука от двукратния си неуспех сценаристите дават отговор, че били прекомерно наивни, почтени и открити, от което разбираме, че считат останалите за мошеници. Междувременно текат правосъдни процеси за клюка, а Лозан Панов, наместо да атакува претендента на ГЕРБ, желае импийчмънт на настоящия президент. Което, от своя страна, слага под въпрос бъдещата коалиция сред Демократична България, които го поддържат, и Има Такъв Народ, Политическа партия и ИБГНИ, които са зад Радев.
Най-сговорчиви и компромисни са новите играчи от " Продължаваме промяната " и точно това съгласно мен е главната причина да пораства поддръжката за тях. Само че приятелският огън по Кирил Петков не затихва и „ бележката “ от Канада за поданството му се показва ту като трагично тъпчене на конституцията, ту напряко като изменничество и шпионство. Предстои да забележим дали тази офанзива няма в действителност да вдигне утвърждението за него, тъй като опълчва един самоуверен човек на цялата политическа система. Но за какво тази гняв - боязън от конкуренция ли е или се готвят отново да предадат четата?
Анти-ГЕРБ партиите не стопират да чертаят червени линии. Демократична България желае лустрация, Българска социалистическа партия още веднъж извади нелепостите си към Истанбулската спогодба, Има Такъв Народ не не помнят за мажоритарната система и наказването на партиите без дотации, Бабикян е за зеления документ, само че лидерката на групировката му Манолова внесе тъжба в съда срещу нея. На този декор рядко чуваме какво въпреки всичко биха създали дружно.
Основният проблем на тези избори е неналичието на каквато и да било политическа полемика. Вече не се и надяваме на лидерски диспути: единият се крие на диванчето, другият - в джипката, третият - в президентството. И никой не желае да „ падне до равнището “ на съперника си и да спори с него пред нас. Текат монолози, всеки по своята си частна платформа, а даже и да се съберат представители на другите партии тези монолози отново рядко се пресичат - заливат ни всевъзможни екзотични мисли, които придвижват по-възрастните от нас в зората на 1990-те. Дори шоуто на Сидеров (имитиран от новата полит-звезда Луна) към този момент прекалено много пъти сме го гледали, с цел да ни възмути същински.
Цялата предизборна акция, както и животът ни през последната година, се измести в посока на Ковида. Редовният силогизъм: ограниченията са закъснели, ерго са непотребни. Ако са закъснели, не би трябвало ли да се усилят, би споделил човек със здрав разсъдък, само че за представителите въпросът е да не се съгласят, с цел да запазят достолепие. Вярно, че по света взимат още по-строги ограничения, само че ние сме самобитни. И, несъмнено, валят рецензии към служебното държавно управление. Вероятно бият самара, с цел да се сеща магарето - т.е., Румен Радев. Но цялата тази работа е нелепа, тъй като служебното държавно управление не взе участие в избори, а вкарването на една експертна тематика в политическия спор провокира безсмислено и нездравословно за здравето бръщолевене. И промяна на канала.
За сметка на това по значимите за обществото тематики мъчно бихме могли да запомним и артикулираме спорещи други възможности. Всички, даже и ГЕРБ, приказват за правосъдна промяна, само че разбрахте ли какви са версиите за нея на едните и на другите? Къде се разминават, по какво са съгласни, какви следствия плануват от това, което оферират? Не мога да възпроизведа даже концепциите на арбитър Панов в тази негова професионална сфера, да не приказваме за проф. Герджиков, който и тук, както по всички тематики, дава обещание да предложения специалисти и да направи каквото го посъветват.
Нещо ново на северномакедонския фронт?
Всички са се снишили, не слушам нито един политик самоуверено да каже: опомнете се, помислете кое е по-важно - „ признаването “ на етническия генезис на Гоце или реализирането на националния блян за премахването на тази граница? По едно време се появи слаба вяра, че ще намерим компромис със зачитането на българското малцинство отвъд, само че в Брюксел Радев даде заден ход, евентуално отново по предизборни съображения. Няма спор, никой не смее да предлага други възможности и не е доста ясно сред какво ще избираме. Кой е по-ербап? Кой повече ще се изрепчи на Запада?
Вземете Зелената договорка. Пак един подобен страхлив консенсус, като изключим Зелено придвижване. Да запазим Мариците и да се откажем от европейските милиарди? Да напуснем развития свят, като си заровим главата във въглищата (по Сандов)? Чухме някои забавни хрумвания от Политическа партия, само че огромен, кардинален спор не се е състоял, най-малко дотук. Защото става дума за стратегически решения - за климатичните промени, за адаптирането към тях на селското стопанство и туризма, за възможностите, които дава позеленяването на стопанската система. В България има доста хора, които възприемат екологията като доверчивост и при всеки мотив ѝ опълчват нашенския нарцисизъм. Ето ви тематика за предизборни позиции и хрумвания.
И по този начин, до момента в който затрием страната
Където и да пипнеш, все този боязън да не заемеш позиция, която да обиди някой гласоподавател. Демографията? Всички ще ви кажат, че сме в злополука, само че все пак никога не трябва да позволяваме мигранти, както вършат в развитите страни. Еднополови бракове? Сакън, нали Конституционният съд дописа конституцията? Едничка Касимова-Моасе се застъпи, само че дали щеше да го направи, в случай че беше от партия? Как да се пласираме в Европейски Съюз, да преодолеем маргинализацията, да намерим другари? Е, тук консенсусът е към този момент цялостен - ще се инатим по всички тематики, до момента в който затрием страната.
Вярно е, че има същински разделящи тематики като прогресивното данъчно облагане на Българска социалистическа партия или това лечебните заведения да не са търговски сдружения (пак те и ИТН). Но първото е толкоз разделящо, че никой не се наема съществено да го дискутира. Що се отнася до лечебните заведения, по този начин и не разбрахме каква тъкмо е концепцията, какви да станат, в случай че няма да са търговски сдружения. Един сериозен спор с присъединяване на лекари, с икономисти, Неправителствени организации, задгранични специалисти може би щеше да ни даде концепция, та да се ориентираме в гласуването.
С една дума: скуката е огромна. Не знам защо ще гласоподават съгражданите ни на идните избори - за буренцето ракия на господин Панов, за лицевите опори на Радев, за тогата на Герджиков. Може пък Хазарта да изпее нещо? Големият проблем в тази скука е, че стартира да ни става все едно кой ще ръководи, а оттова - какво ще ни се случва оттук насетне. Само и единствено да свърши тъгата.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ