„Концлагерът Белене” – една история за документи, хора, свобода и репресии
Не дръзвам да насочвам някакво обръщение към младите генерации – през днешния ден те живеят при напълно разнообразни условия. Но доста се надявам, че книгата би могла да бъде някакво предизвестие за това какъв брой елементарно се лишава свободата, какъв брой елементарно човек може да попадне в свят на несвобода.
Това сподели за БГНЕС създателят на книгата „ Концлагерът „ Белене ” 1949-1987 ” Борислав Скочев, който 10 години събира документи и се среща с лагеристи, с цел да очертае цялостния портрет на това трагично за нашата история събитие. Книга за опитите да бъде потъпкано човешкото достолепие и за хората, които са бранели свободата и достолепието си
Опитал съм се да покажа по какъв начин последователно се репресира една или друга категория, до момента в който пристигна и твоят ред. Как последователно ти лишават най-съкровеното – персоналните свободи – живота.
Много от тези хора откакто претърпяват демокрацията не съумяват да се впишат в историческите събития, не влизат в политиката. Скорчев не е изумен: „ Винаги е по този начин. Винаги хората, които са потърпевши – е по този начин. Поборниците след Освобождението – доста малко от тях влизат в политиката и са добре обезпечени. Същото е и след 1989 година Някак си индивидът, който е бил кадърен на една опозиция против невероятния терор на една тоталитарна власт, като че ли се оказва некадърен да се бори за място в една по-свободна среда ”, изяснява Скочев.
Той признава, че това е творба и за отнетата независимост, и за отнетото достолепие. В лагера е имало хора, които доста интензивно са се борили за свободата си, а и хора, които инцидентно са попаднали там, без да бъдат политически дейни. Имало е хора, които примерно са се усмихвали в деня на гибелта на Георги Димитров, или майки и татковци на мъже, които са избягали зад граница. Те са въдворени без да са знаели за това бягство.
Но тя е и книга по какъв начин са потъпква достолепие на индивида, само че в същото време има една специфична глава – за това по какъв начин се отстоява достолепието, за това по какъв начин хората са бранели човешкия си образ. В българските концлагери има доста хора, които резервират личността си, достолепието си, човещината, описа Скочев.
„ 10 години пиша тази книга. Трудно ми е да кажа какъв брой е размерът от документи, само че това са десетки хиляди страници. Работил съм с разнообразни архиви – на Държавна сигурност, Държавния списък, на отдел „ Затвори ” към Министерство на вътрешните работи, архива на Министерски съвет, а също и задгранични архиви, на Свободна Европа, на дипломатически служби. В книгата съм описал доста срещи – аз имам срещи с хора от разнообразни интервали на концлагера. Но основно съм разчитал на писаните мемоари – тъй като когато човек се връща към писаните мемоари в разнообразни стадии на проучването си, той може да прочете нови и нови неща, които не е можел да види на по-ранен стадий, когато не е знаел “, съобщи историкът.
Той споделя, че се е виждал с лагериста Трифон Терзийски, който е въдворен 1949 година – анархист, със Сабри Искендер, който е въдворен 1985 година, с хора въдворени сред 1956 и 1959 година. „ Виждал съм се с човек, който е въдворен през 1968 година От всички интервали на лагера аз имам диалози с хора, които са били там “, сподели Скочев.
Със своите 924 страници и близо 1800 бележки изданието „ Концлагерът „ Белене ” 1949-1987 ” от Борислав Скочев е едно от най-мащабните проучвания, правени досега в България, отдадено на леке върху най-скорошната ни история, за което като че ли споменът потъва лека-полека.
На представянето на книгата участваха Христо Христов и представителят на културен център „ Евгени Босилков ” в град Белене отец Паоло Кортези. Исторически обзор на интервала направи проф. Евелина Келбечева. Сред гостите бяха и описаха своите истории някогашни лагерници - Цветана Джерманова, Петко Огойски, Дянко Марков, Сабри Искендер.
96-годишният Дянко Марков, който е претърпял пъкълът Белене, енергично съобщи пред БГНЕС, че е тук, тъй като е сателит на създателя на книгата от 10 години, тъй като създателят засвидетелства на истината за една от нещастията на нашия народ. „ Това е най-големият остров на Дунав – Белене и е чисто българска покруса. Ние би трябвало да сме задоволителни деликатни да не се изопачи историята. Това е чисто българска покруса, която Борко Скочев, който е от семейство на български офицер, и завеща своя труд на бъдещето на младежта на България “, сподели той. Дянко Марков е уверен, че младите би трябвало да знаят какво е претърпял нашия народ в една жестока ера, в която спечелва комунизмът като идеология на омразата.
Христо Христов показа книгата като Българската голгота и на социалистическия фашизъм. Малко са документите, които могат да претендират за пълнота, само че тази книга за концлагера „ Белене ” прави това, сподели Христов. Дянко Марков съобщи пред множеството, изпълнило огромната зала в столичен хотел, че е благополучен, че е доживял деня, в който се показва толкоз обхватен материал за Белене. Той акцентира, че утрешният свят би трябвало да бъде по-добър и по-щастлив.
Петко Огойски описа по какъв начин физически е претърпял ужаса от престоя на понтон върху ледените води на Дунав дружно с 35 души – случай, който разказва и в своята книга „ Записки на българските премеждия ”. Цветана Джерманова се върна към спомените от женския лагер край Тутракан и ужасите, на които е била очевидец. „ Много бяхме политическите, само че имаше и такива, които са се срещнали инцидентно в кафене, само че в деня на гибелта на Георги Димитров. Защото били радостни са въдворени ”, спомни си тя.
През дългото си битие концлагерът „ Белене “ обслужва всички репресивни акции, в това число осъществените преди неговото основаване. Организиран през юни 1949 година, той приема от останалите концлагери най-авторитетните, непоправимите представители на категориите, репресирани в тези от стадиите на съветизацията, които са към този момент приключени: разграждането на държавните структури на Царство България, смазването на българския шовинизъм и на антисталинския ляв радикализъм, ликвидирането на партийната политическа система, национализацията, идеологизирането на образованието. Превърнатият в концлагер остров бързо се заселва от някогашни служители на реда и офицери, предвоенни държавници и политически дейци, членове на младежките националистически организации и на Вътрешна македонска революционна организация, анархисти и троцкисти, уволнени съдии, прокурори, служители, академични преподаватели, изключени студенти, лишени от правото да практикуват юристи, национализирани индустриалци и едри търговци, водачите и най-активните дейци на Земеделския съюз, Демократическата, Радикалдемократическата, Социалдемократическата партия… Вече след основаването на лагера е форсирана насилствената колективизация, осъществена е вътрешнопартийната чистка, завладяна е православната черква и са проведени показните процеси против католическата и протестантските църкви и в лагера селските стопани стават близо половината от лагерния състав, образувани са цели бригади от духовници, появяват се въдворени комунисти, които бързо заемат управителните места в лагерния актив.
Закрит през есента на 1953 година при постсталинисткото топене, концлагерът още веднъж е открит през ноември 1956 година в дните на Унгарската гражданска война. На острова са изпратени към 300 контрареволюционери – опозиционни престижи, които властта намира за способни да подбудят и оглавят „ маджарски събития “. В началото на 1958 година в огромна акция, която би трябвало да респектира младото следвоенно потомство, още ненаучено да потиска порива си към независимост и харесващо западната музика, облекло и метод на живот, в лагера са изпратени 1700 хулигани. През лятото на същата година в още една репресивна акция, обслужваща втория стадий на насилствената колективизация, са въдворени към 100 турци и българи мюсюлмани. Лагерът е официално закрит през септември 1959 година, а на процедура е изместен край Ловеч.
Но защото Ловешкият лагер съставлява качествено друго събитие, макар че през първата си година е административно еднакъв с Трудово-възпитателно общежитие „ Белене “ и продължава доста практики, родени на острова, той не е обект на това проучване.
Концлагерът още веднъж е открит при започване на 1964 година, към този момент като общежитие за изселени на територията на настоящия затвор. Намерението на Министерство на вътрешните работи е той да се разрасне с въдворяването на 600 от най-непоправимите престъпни рецидивисти и хулигани. Поради неналичието на законово съображение това не се случва, само че общежитието действа и обслужва такива акции като първия опит за промяната на имената на българите мюсюлмани през 1964 година, превантивното изселване от София и огромните градове на политически враждебни и престъпно проявени лица по време на Световния юношески фестивал през 1968 година и промяната на имената на българите мюсюлмани през 1970–1973 година Концлагерът би трябвало да е закрит през 1977 година с влизането в действие на новия Закон за националната милиция, който анулира мярката „ наложително определяне на ново местопребиваване “, само че хора без присъда на острова има и през 1978 година, и през 1981 година
Последното разкриване на концлагера е в самия завършек на 1984 година, в първите дни на насилствената промяна на имената на етническите турци. Сега Белене би трябвало да обезпечи превантивната изолираност на авторитетните персони измежду тях. Турците са основният обект на въдворяването, само че по своята вътрешна логичност то се разпростира и са въдворени българи мюсюлмани, чиито имена са заменени през 70-те, само че които съблюдават религиозните си обичаи, както и 14 българи без директна връзка с „ възродителния развой “. Концлагерът е закрит през есента на 1986 година, само че обособени лагеристи остават до началото на 1987 година Концлагерът продължава да съществува в спешните проекти на режима до самия му край. На 3 май 1989 година на заседание на управлението на Министерство на вътрешните работи зам.-министър Григор Шопов споделя: „ Вече е ясно, че ние ще изселваме огромната част от това население [турското] не в Белене, а в Турция и може би това мероприятие ще се окаже по-полезно, в сравнение с Белене. Но Белене би трябвало да се пази, ограниченията да се вземат, процесите да се управляват и законите да се ползват “. /БГНЕС
Това сподели за БГНЕС създателят на книгата „ Концлагерът „ Белене ” 1949-1987 ” Борислав Скочев, който 10 години събира документи и се среща с лагеристи, с цел да очертае цялостния портрет на това трагично за нашата история събитие. Книга за опитите да бъде потъпкано човешкото достолепие и за хората, които са бранели свободата и достолепието си
Опитал съм се да покажа по какъв начин последователно се репресира една или друга категория, до момента в който пристигна и твоят ред. Как последователно ти лишават най-съкровеното – персоналните свободи – живота.
Много от тези хора откакто претърпяват демокрацията не съумяват да се впишат в историческите събития, не влизат в политиката. Скорчев не е изумен: „ Винаги е по този начин. Винаги хората, които са потърпевши – е по този начин. Поборниците след Освобождението – доста малко от тях влизат в политиката и са добре обезпечени. Същото е и след 1989 година Някак си индивидът, който е бил кадърен на една опозиция против невероятния терор на една тоталитарна власт, като че ли се оказва некадърен да се бори за място в една по-свободна среда ”, изяснява Скочев.
Той признава, че това е творба и за отнетата независимост, и за отнетото достолепие. В лагера е имало хора, които доста интензивно са се борили за свободата си, а и хора, които инцидентно са попаднали там, без да бъдат политически дейни. Имало е хора, които примерно са се усмихвали в деня на гибелта на Георги Димитров, или майки и татковци на мъже, които са избягали зад граница. Те са въдворени без да са знаели за това бягство.
Но тя е и книга по какъв начин са потъпква достолепие на индивида, само че в същото време има една специфична глава – за това по какъв начин се отстоява достолепието, за това по какъв начин хората са бранели човешкия си образ. В българските концлагери има доста хора, които резервират личността си, достолепието си, човещината, описа Скочев.
„ 10 години пиша тази книга. Трудно ми е да кажа какъв брой е размерът от документи, само че това са десетки хиляди страници. Работил съм с разнообразни архиви – на Държавна сигурност, Държавния списък, на отдел „ Затвори ” към Министерство на вътрешните работи, архива на Министерски съвет, а също и задгранични архиви, на Свободна Европа, на дипломатически служби. В книгата съм описал доста срещи – аз имам срещи с хора от разнообразни интервали на концлагера. Но основно съм разчитал на писаните мемоари – тъй като когато човек се връща към писаните мемоари в разнообразни стадии на проучването си, той може да прочете нови и нови неща, които не е можел да види на по-ранен стадий, когато не е знаел “, съобщи историкът.
Той споделя, че се е виждал с лагериста Трифон Терзийски, който е въдворен 1949 година – анархист, със Сабри Искендер, който е въдворен 1985 година, с хора въдворени сред 1956 и 1959 година. „ Виждал съм се с човек, който е въдворен през 1968 година От всички интервали на лагера аз имам диалози с хора, които са били там “, сподели Скочев.
Със своите 924 страници и близо 1800 бележки изданието „ Концлагерът „ Белене ” 1949-1987 ” от Борислав Скочев е едно от най-мащабните проучвания, правени досега в България, отдадено на леке върху най-скорошната ни история, за което като че ли споменът потъва лека-полека.
На представянето на книгата участваха Христо Христов и представителят на културен център „ Евгени Босилков ” в град Белене отец Паоло Кортези. Исторически обзор на интервала направи проф. Евелина Келбечева. Сред гостите бяха и описаха своите истории някогашни лагерници - Цветана Джерманова, Петко Огойски, Дянко Марков, Сабри Искендер.
96-годишният Дянко Марков, който е претърпял пъкълът Белене, енергично съобщи пред БГНЕС, че е тук, тъй като е сателит на създателя на книгата от 10 години, тъй като създателят засвидетелства на истината за една от нещастията на нашия народ. „ Това е най-големият остров на Дунав – Белене и е чисто българска покруса. Ние би трябвало да сме задоволителни деликатни да не се изопачи историята. Това е чисто българска покруса, която Борко Скочев, който е от семейство на български офицер, и завеща своя труд на бъдещето на младежта на България “, сподели той. Дянко Марков е уверен, че младите би трябвало да знаят какво е претърпял нашия народ в една жестока ера, в която спечелва комунизмът като идеология на омразата.
Христо Христов показа книгата като Българската голгота и на социалистическия фашизъм. Малко са документите, които могат да претендират за пълнота, само че тази книга за концлагера „ Белене ” прави това, сподели Христов. Дянко Марков съобщи пред множеството, изпълнило огромната зала в столичен хотел, че е благополучен, че е доживял деня, в който се показва толкоз обхватен материал за Белене. Той акцентира, че утрешният свят би трябвало да бъде по-добър и по-щастлив.
Петко Огойски описа по какъв начин физически е претърпял ужаса от престоя на понтон върху ледените води на Дунав дружно с 35 души – случай, който разказва и в своята книга „ Записки на българските премеждия ”. Цветана Джерманова се върна към спомените от женския лагер край Тутракан и ужасите, на които е била очевидец. „ Много бяхме политическите, само че имаше и такива, които са се срещнали инцидентно в кафене, само че в деня на гибелта на Георги Димитров. Защото били радостни са въдворени ”, спомни си тя.
През дългото си битие концлагерът „ Белене “ обслужва всички репресивни акции, в това число осъществените преди неговото основаване. Организиран през юни 1949 година, той приема от останалите концлагери най-авторитетните, непоправимите представители на категориите, репресирани в тези от стадиите на съветизацията, които са към този момент приключени: разграждането на държавните структури на Царство България, смазването на българския шовинизъм и на антисталинския ляв радикализъм, ликвидирането на партийната политическа система, национализацията, идеологизирането на образованието. Превърнатият в концлагер остров бързо се заселва от някогашни служители на реда и офицери, предвоенни държавници и политически дейци, членове на младежките националистически организации и на Вътрешна македонска революционна организация, анархисти и троцкисти, уволнени съдии, прокурори, служители, академични преподаватели, изключени студенти, лишени от правото да практикуват юристи, национализирани индустриалци и едри търговци, водачите и най-активните дейци на Земеделския съюз, Демократическата, Радикалдемократическата, Социалдемократическата партия… Вече след основаването на лагера е форсирана насилствената колективизация, осъществена е вътрешнопартийната чистка, завладяна е православната черква и са проведени показните процеси против католическата и протестантските църкви и в лагера селските стопани стават близо половината от лагерния състав, образувани са цели бригади от духовници, появяват се въдворени комунисти, които бързо заемат управителните места в лагерния актив.
Закрит през есента на 1953 година при постсталинисткото топене, концлагерът още веднъж е открит през ноември 1956 година в дните на Унгарската гражданска война. На острова са изпратени към 300 контрареволюционери – опозиционни престижи, които властта намира за способни да подбудят и оглавят „ маджарски събития “. В началото на 1958 година в огромна акция, която би трябвало да респектира младото следвоенно потомство, още ненаучено да потиска порива си към независимост и харесващо западната музика, облекло и метод на живот, в лагера са изпратени 1700 хулигани. През лятото на същата година в още една репресивна акция, обслужваща втория стадий на насилствената колективизация, са въдворени към 100 турци и българи мюсюлмани. Лагерът е официално закрит през септември 1959 година, а на процедура е изместен край Ловеч.
Но защото Ловешкият лагер съставлява качествено друго събитие, макар че през първата си година е административно еднакъв с Трудово-възпитателно общежитие „ Белене “ и продължава доста практики, родени на острова, той не е обект на това проучване.
Концлагерът още веднъж е открит при започване на 1964 година, към този момент като общежитие за изселени на територията на настоящия затвор. Намерението на Министерство на вътрешните работи е той да се разрасне с въдворяването на 600 от най-непоправимите престъпни рецидивисти и хулигани. Поради неналичието на законово съображение това не се случва, само че общежитието действа и обслужва такива акции като първия опит за промяната на имената на българите мюсюлмани през 1964 година, превантивното изселване от София и огромните градове на политически враждебни и престъпно проявени лица по време на Световния юношески фестивал през 1968 година и промяната на имената на българите мюсюлмани през 1970–1973 година Концлагерът би трябвало да е закрит през 1977 година с влизането в действие на новия Закон за националната милиция, който анулира мярката „ наложително определяне на ново местопребиваване “, само че хора без присъда на острова има и през 1978 година, и през 1981 година
Последното разкриване на концлагера е в самия завършек на 1984 година, в първите дни на насилствената промяна на имената на етническите турци. Сега Белене би трябвало да обезпечи превантивната изолираност на авторитетните персони измежду тях. Турците са основният обект на въдворяването, само че по своята вътрешна логичност то се разпростира и са въдворени българи мюсюлмани, чиито имена са заменени през 70-те, само че които съблюдават религиозните си обичаи, както и 14 българи без директна връзка с „ възродителния развой “. Концлагерът е закрит през есента на 1986 година, само че обособени лагеристи остават до началото на 1987 година Концлагерът продължава да съществува в спешните проекти на режима до самия му край. На 3 май 1989 година на заседание на управлението на Министерство на вътрешните работи зам.-министър Григор Шопов споделя: „ Вече е ясно, че ние ще изселваме огромната част от това население [турското] не в Белене, а в Турция и може би това мероприятие ще се окаже по-полезно, в сравнение с Белене. Но Белене би трябвало да се пази, ограниченията да се вземат, процесите да се управляват и законите да се ползват “. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ