Тончо Токмакчиев пред Tribune: Представленията в театъра връщат блясъка си
Не познавам новия министър на културата и не знам от кое място пристигна, а смяната в политиката я чувствам малко аматьорски, споделя обичаният артист
Вече дълго време светът е обзет от коронавирус рецесията, само че през последните месеци в България, а и в света, нещата станаха още по-динамични и напрегнати. Коронавирусът още не си е отишъл, само че животът не стопира. За усмивката, хубавите неща, които се вършат в театъра на фона на протичащото и по какъв начин културата усеща смяната в политиката, попитахме един от най-обичаните артисти у нас Тончо Токмакчиев. Ето какво показа той пред Tribune:
- Г-н Токмакчиев разкажете ни повече за новото си зрелище и къде може да ви гледаме?
- Така нареченото " ново зрелище " е с трупата на Хасковския спектакъл, драматург е Илин Рахнев. Излезе октомври месец, само че имах ангажимент в Съединени американски щати към месец и половина за един филм. Така не успяхме да го играем. После имахме турнета, коронавирус... Общо взето продължава да бъде ново и може да го гледате в Централния куклен спектакъл. Едно доста хубаво зрелище с хубава сила. Един, в случай че мога да кажа, лиричен роман с драматург Рахнев, който е стихотворец на първо място, само че може би сега е един от най-хубавите български поети. Интересно е с това, че съставът е доста пъстър, прекрасен, от артисти, с които не бях работил преди. Срещнах се с Димитър Банинкин, Мая Бежанска, сценичен дебют прави Фънки, което също е удивително, както и сътрудниците от Хасковския спектакъл: Стилян, Емо, Габриела, Николета. Много положителни артисти, с хубава атмосфера и мисля, че стана едно доста хубаво зрелище. Ако мога да го опиша, това е един game session, в него има има огромна доза импровизация, като тематиката е заложена. Затова бих поканил вашите читатели и феновете ни да дойдат и да го гледат, освен в София, бяхме в Пловдив, в Хасково го играем, Варна, Бургас и на други места. Като видят заглавие " Веселата карета " - да заповядат и няма да съжаляват.
- Възстановяват ли се по ваше мнение театрите след удара, който понесоха около ковид?
- Да, виждам възобновяване. Аз играе в осем представления в разнообразни театри и формати. Вече осем години играем едно зрелище с Мария Сапунджиева - споделя се " Вересии " в спектакъл " 199 ". Публиката беше доста по-многобройна, в сравнение с по време на огромния пик. След това в Бургас на представлението " Милионер ", където играем с Албена Михова, театърът беше цялостен. " Мъже под чехъл ", което също го играем доста години и е огромен сценичен шлагер в " Сълза и смях ", нямаше свободно място. В него сме с дружно с Албена Колева и Кирил Ефремов. Забелязвам, че тези представления, които се харесват, започнаха да си връщат блясъка и публиката. Мисля, че хората имат желанието и нуждата да преживеят нещо прочувствено, хубаво и красиво.
- Има ли контакт сред артистите и новото държавно управление в лицето на отрасловия министър Атанас Атанасов?
- Там е доста странна работата, тъй като този министър аз просто не го познавам. Не знам кой е и от къде пристигна. Въпросително е и дали той мен ме познава. Аз нямам контакт с това министерство, тъй като съм артист на свободна процедура и не съм от хората, които разчитат на министерството и на тази по този начин наречена културна политика. За нея мога да кажа, че по-скоро липсва и непохватно се прави. Има средства, само че те не доближават там, където трябват. Или отиват за неща, които са много безсмислени. Но това е въпрос на позиция. В театъра сега се харчат пари за представления, което се играят два или три пъти. Има такива доста в доста театри. Има даже представления, които се репетират и не излизат. Такъв случай имаше даже в Народния спектакъл. Харчат се пари, идва някакъв човек, прави някакво зрелище и, в случай че няма аудитория, споделят че тя не схваща, доста е глупава аудиторията и толкова. До тук добре, само че в действителност някой не е съумял да сътвори артикул. И този, който не се е справил, би трябвало да поеме някаква отговорност. Защото представления, които са с огромен заряд, с изключение на изкуство, могат да бъдат комерсиални и печеливши. Виждали сме примерна на Теди Москов, Сашо Морфов, Камен Донев. Това може да бъде реализирано. А в един миг се появява някакъв и споделя " вършим едно зрелище, гледат го трима души. То не е за всеки ". Ами като не е за всеки, то мястото му може би не е в театъра. Театърът и сцената са изкуство за публиката, даже бих споделил плебейско изкуство, исторически площадният спектакъл от там потегля. Същото е и с киното. Снима се филм, в салона влизат двама души и това било опит. Не, това е проблем, който от дълги години спъва и театъра, и филмовата ни промишленост. Относно новото управление в МК, какво тъкмо си показват, на мен не ми е ясно.
- Предполагам сте чели или сте слушали новия министър, какви са ви усещанията?
- Нямам усещания. В продължение на доста време него го нямаше. Съобщаваше се, че някъде е участвал, нещо гледал и до там. Даже на улицата да го видя срещна, евентуално няма да направя връзка кой е. Аз все си мисля, че с цел да бъдеш министър, изключително на културата, би трябвало да си доста наясно с материята. Не виждам някакво придвижване, нищо не се случва. Просто сега сме в изчаквателна позиция.
- Питам ви, тъй като е млад и прави усещане.
- То младостта не е опрощение. На мен не ми би трябвало млад, би трябвало ми можещ. Възрастта няма значение.
- Усещате ли " смяната "?
- Много приказки се изговарят, много смели неща се дават обещание, само че огромна част от тях като че ли не са това, което са. Ситуацията е доста комплицирана, в случай че приказваме за политика. Нещата малко ми звучат аматьорски, само че това е изборът на българския народ и би трябвало да бъде почитан. Има няколко хубави български поговорки: " Глас национален, глас Божи ", " Прост народ, слаба страна "... Това е споделил българският народ за нашата си правдивост и реалност.
- Проследихте ли в последните дни обстановката към ареста на някогашния министър председател и по какъв начин бихте го коментирали?
- Това, което се получи, беше много нескопосано. Малко като слон в стъкларски магазин. Като се прави едно такова нещо, то би трябвало да бъде надълбоко стимулирано и ясно, тъй като ти не налагаш рестрикции върху някой човек, който е инцидентен. Това е човек, който е бил дълги години лице на тази страна. Ако има нещо, което би трябвало да се случи, то би трябвало да е аргументирано и ясно. Всъщност ние в исторически проект имаме опит в арестуването на български министър-председатели. Нищо ново, бих го причислил като част от нашата национална еднаквост. Когато някой е на власт, сме безкритични, вършим какви ли не метани. Когато някой не е към този момент на власт, ние незабавно ставаме доста безотговорно арогантни. Тя самата обстановка е ясна, задържаш някой, като нямаш действително доводи. Те по тази логичност могат да задържат всекиго, без да имат съответни доказателства.
- Възможно ли е да се направи някакъв паралел сред ареста и театъра. Видя ли ви се театрално?
- Той и Шекспир е споделил, че светът е сцена и ние сме част от него. Ако го погледнем в общото му подстрекателство, общо взето постоянно е по този начин. Политиката в България и хората, които се занимават с политика, изземват функционалностите на актьорите и тези, които се занимават с спектакъл и шоу.
Вече дълго време светът е обзет от коронавирус рецесията, само че през последните месеци в България, а и в света, нещата станаха още по-динамични и напрегнати. Коронавирусът още не си е отишъл, само че животът не стопира. За усмивката, хубавите неща, които се вършат в театъра на фона на протичащото и по какъв начин културата усеща смяната в политиката, попитахме един от най-обичаните артисти у нас Тончо Токмакчиев. Ето какво показа той пред Tribune:
- Г-н Токмакчиев разкажете ни повече за новото си зрелище и къде може да ви гледаме?
- Така нареченото " ново зрелище " е с трупата на Хасковския спектакъл, драматург е Илин Рахнев. Излезе октомври месец, само че имах ангажимент в Съединени американски щати към месец и половина за един филм. Така не успяхме да го играем. После имахме турнета, коронавирус... Общо взето продължава да бъде ново и може да го гледате в Централния куклен спектакъл. Едно доста хубаво зрелище с хубава сила. Един, в случай че мога да кажа, лиричен роман с драматург Рахнев, който е стихотворец на първо място, само че може би сега е един от най-хубавите български поети. Интересно е с това, че съставът е доста пъстър, прекрасен, от артисти, с които не бях работил преди. Срещнах се с Димитър Банинкин, Мая Бежанска, сценичен дебют прави Фънки, което също е удивително, както и сътрудниците от Хасковския спектакъл: Стилян, Емо, Габриела, Николета. Много положителни артисти, с хубава атмосфера и мисля, че стана едно доста хубаво зрелище. Ако мога да го опиша, това е един game session, в него има има огромна доза импровизация, като тематиката е заложена. Затова бих поканил вашите читатели и феновете ни да дойдат и да го гледат, освен в София, бяхме в Пловдив, в Хасково го играем, Варна, Бургас и на други места. Като видят заглавие " Веселата карета " - да заповядат и няма да съжаляват.
- Възстановяват ли се по ваше мнение театрите след удара, който понесоха около ковид?
- Да, виждам възобновяване. Аз играе в осем представления в разнообразни театри и формати. Вече осем години играем едно зрелище с Мария Сапунджиева - споделя се " Вересии " в спектакъл " 199 ". Публиката беше доста по-многобройна, в сравнение с по време на огромния пик. След това в Бургас на представлението " Милионер ", където играем с Албена Михова, театърът беше цялостен. " Мъже под чехъл ", което също го играем доста години и е огромен сценичен шлагер в " Сълза и смях ", нямаше свободно място. В него сме с дружно с Албена Колева и Кирил Ефремов. Забелязвам, че тези представления, които се харесват, започнаха да си връщат блясъка и публиката. Мисля, че хората имат желанието и нуждата да преживеят нещо прочувствено, хубаво и красиво.
- Има ли контакт сред артистите и новото държавно управление в лицето на отрасловия министър Атанас Атанасов?
- Там е доста странна работата, тъй като този министър аз просто не го познавам. Не знам кой е и от къде пристигна. Въпросително е и дали той мен ме познава. Аз нямам контакт с това министерство, тъй като съм артист на свободна процедура и не съм от хората, които разчитат на министерството и на тази по този начин наречена културна политика. За нея мога да кажа, че по-скоро липсва и непохватно се прави. Има средства, само че те не доближават там, където трябват. Или отиват за неща, които са много безсмислени. Но това е въпрос на позиция. В театъра сега се харчат пари за представления, което се играят два или три пъти. Има такива доста в доста театри. Има даже представления, които се репетират и не излизат. Такъв случай имаше даже в Народния спектакъл. Харчат се пари, идва някакъв човек, прави някакво зрелище и, в случай че няма аудитория, споделят че тя не схваща, доста е глупава аудиторията и толкова. До тук добре, само че в действителност някой не е съумял да сътвори артикул. И този, който не се е справил, би трябвало да поеме някаква отговорност. Защото представления, които са с огромен заряд, с изключение на изкуство, могат да бъдат комерсиални и печеливши. Виждали сме примерна на Теди Москов, Сашо Морфов, Камен Донев. Това може да бъде реализирано. А в един миг се появява някакъв и споделя " вършим едно зрелище, гледат го трима души. То не е за всеки ". Ами като не е за всеки, то мястото му може би не е в театъра. Театърът и сцената са изкуство за публиката, даже бих споделил плебейско изкуство, исторически площадният спектакъл от там потегля. Същото е и с киното. Снима се филм, в салона влизат двама души и това било опит. Не, това е проблем, който от дълги години спъва и театъра, и филмовата ни промишленост. Относно новото управление в МК, какво тъкмо си показват, на мен не ми е ясно.
- Предполагам сте чели или сте слушали новия министър, какви са ви усещанията?
- Нямам усещания. В продължение на доста време него го нямаше. Съобщаваше се, че някъде е участвал, нещо гледал и до там. Даже на улицата да го видя срещна, евентуално няма да направя връзка кой е. Аз все си мисля, че с цел да бъдеш министър, изключително на културата, би трябвало да си доста наясно с материята. Не виждам някакво придвижване, нищо не се случва. Просто сега сме в изчаквателна позиция.
- Питам ви, тъй като е млад и прави усещане.
- То младостта не е опрощение. На мен не ми би трябвало млад, би трябвало ми можещ. Възрастта няма значение.
- Усещате ли " смяната "?
- Много приказки се изговарят, много смели неща се дават обещание, само че огромна част от тях като че ли не са това, което са. Ситуацията е доста комплицирана, в случай че приказваме за политика. Нещата малко ми звучат аматьорски, само че това е изборът на българския народ и би трябвало да бъде почитан. Има няколко хубави български поговорки: " Глас национален, глас Божи ", " Прост народ, слаба страна "... Това е споделил българският народ за нашата си правдивост и реалност.
- Проследихте ли в последните дни обстановката към ареста на някогашния министър председател и по какъв начин бихте го коментирали?
- Това, което се получи, беше много нескопосано. Малко като слон в стъкларски магазин. Като се прави едно такова нещо, то би трябвало да бъде надълбоко стимулирано и ясно, тъй като ти не налагаш рестрикции върху някой човек, който е инцидентен. Това е човек, който е бил дълги години лице на тази страна. Ако има нещо, което би трябвало да се случи, то би трябвало да е аргументирано и ясно. Всъщност ние в исторически проект имаме опит в арестуването на български министър-председатели. Нищо ново, бих го причислил като част от нашата национална еднаквост. Когато някой е на власт, сме безкритични, вършим какви ли не метани. Когато някой не е към този момент на власт, ние незабавно ставаме доста безотговорно арогантни. Тя самата обстановка е ясна, задържаш някой, като нямаш действително доводи. Те по тази логичност могат да задържат всекиго, без да имат съответни доказателства.
- Възможно ли е да се направи някакъв паралел сред ареста и театъра. Видя ли ви се театрално?
- Той и Шекспир е споделил, че светът е сцена и ние сме част от него. Ако го погледнем в общото му подстрекателство, общо взето постоянно е по този начин. Политиката в България и хората, които се занимават с политика, изземват функционалностите на актьорите и тези, които се занимават с спектакъл и шоу.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ