Не, Германия очевидно не е така изрядно подредена и организирана,

Не, Германия явно не е по този начин изрядно подредена и проведена, както имат вяра самите германци. Пандемията дефинитивно сподели, че Германия към този момент не е това, което беше. Коментар от Йенс Турау:

А в миналото Германия минаваше за страната на успеваемостта и благонадеждността. Германците може и да са малко сковани, гласеше тази позиция, те може и да се крият в избата, когато желаят да се посмеят на глас, само че по тази причина пък постоянно са точни и дисциплинирани. А благосъстоянието им от много време се гради върху десетките хиляди междинни и дребни бизнесмени и върху една релативно мощна страна.

В центъра на всичко стояха необятната междинна класа и концепцията за корпоративизъм, чиято формула най-опростено гласи: отхвърляме се от тогавашните класови битки и решаваме споровете по кротичък път. Въпреки мощните синдикати, стачките в Германия са необичайност. В компенсация оптимално количество хора са приобщени към едно забележително благоденствие.
Редакцията предлага
Защо е тази неразбория?

Дали точно тази просвета не отиде дефинитивно в историята в следствие от пандемията? Промяната стартира в действителност много по-рано: дългогодишните разногласия към градежа на подземна жп-гара в Щутгарт или на новото берлинско летище бяха първите предвестници, че потвърдилият се през годините баланс на ползите към този момент не работи както би трябвало. Да, полагаха се старания в решаването на проблемите да вземат участие всички публични групи, само че все по-често се оказваше, че край печката са се струпали прекомерно доста готвачи: държавното управление, провинциите, окръзите, градовете, гражданските начинания, експертните препоръки. От старите времена оцеля единствено една концепция: когато се захванат с нещо, германците гледат да го свършат по най-старателния и обстоен метод.

След разправиите към жп-гарата в Щутгарт и безкрайното отсрочване на летището в столицата, пристигнаха дългите страдания към манипулирания програмен продукт на концерна Фолксваген. Да не приказваме, че и енергийният поврат, в който германците сякаш желаят да бъдат първопроходници (включително и с отхвърли си от атомната енергия), по този начин и още тъпче на място.

А в този момент пристигна и пандемията. Вече никой не може да се ориентира в гъсталака от концепции, съгласно които едни учебни заведения отварят, а други остават затворени. да наложи най-малко някакво сходство на единни правила в битката против пандемията. Позволяме си лукса да разпределим хората в безчет групи за поредността на имунизиране - типично по немски, с мисъл и за най-дребния подробност - а в това време забравяме да поръчаме задоволително ваксини.

Но това не е всичко. В един миг медиите по този начин очерниха наличната ваксина на AstraZeneca, че. От толкоз доста дървета престанахме да виждаме гората...

За цялата тази неразбория съществуват частично обичайни аргументи. Образованието да вземем за пример от много време е в компетенциите на обособените провинции. Абсурдните от време на време разлики в просветителната политика и в нивото на образованието са се трансформирали във ежедневие, само че ние си затваряхме очите за тях просто тъй като тази форма на федерализма работеше доста добре, в това число и след началото на пандемията.

Тогава, преди година, всички си казвахме: Ние сме германци и ще овладеем тази пандемия. Та нали се справихме по-добре от мнозина други и с финансовата рецесия, и със разтърсванията в еврозоната, и с бежанската рецесия. Прекалено дълго обаче останахме в обятията на самодоволството. А както знаем, самодоволните от време на време изпускат момента. Нека да си го признаем: в областта на дигитализацията да вземем за пример Германия несъмнено има какво да наваксва. Къде ли другаде в Европа локалните здравни служби пращат сводките си за инфектираните по факса?

Честно за Германия

Германия незабавно се нуждае от едно почтено взиране в себе си. Не, това въобще не значи, че би трябвало да се саморазкъсаме (макар че ние, германците, имаме опит в това). Ние и отсега нататък ще си останем една от стопански най-силните страни на земното кълбо. Ние и отсега нататък твърдо ще се застъпваме за интернационално съдействие в битката против пандемията, за запазване на климата и за гарантиране на мира. И това е добре.

Но несъмнено би трябвало да преосмислим някои свои настройки. Да съсипем с икономии страната единствено с цел да реализираме балансиран бюджет - не, това не е добра концепция. По време на пандемията страната раздаде великодушни помощи на безчет компании и бизнесмени, а законодателството за труд при понижено работно време се оказа същинска благословия, както беше и по време на финансовата рецесия. В същото време обаче забравяме какъв брой значими са и младите създатели на компании, самонаетите, хората на изкуството и културата, на които съвсем никой не обръща внимание. И които се задушават от бюрократичните правила за разпределяне на помощи.

Време е да подхванем полемика за онази Германия, която желаеме да забележим след пандемията. За онази Германия, която ще си остане на положителни позиции даже в случай че вирусът не си отиде, даже в случай че на вратата ни почука идната пандемия. Имаме потребност от една ефикасна и сполучлива страна с колкото може по-малко йерархии. Имаме потребност да забележим с нови очи модерните форми на предприемачеството. Да оставим федерализма единствено там, където ни е необходим - и да си позволим риска от повече централизъм, когато той ни потрябва. А и по-малко блаженство по никакъв начин няма да ни навреди.

*****

Вижте и това видео:
Какво е да си доктор в Германия: разказът на един български кардиохирург