Съжалявам, Бойко, това не е Словакия: пет извода от срещата между ЕС и Западните Балкани
Не беше като възобновяване на брачните обети, тъй като огромната гала по този начин и не се състоя. Беше като това двама сътрудници да заявят, че към момента желаят да бъдат дружно, макар че единият се прави на мъчно наличен. С тези думи авторитетното издание " Политико " разказва срещата на върха сред Европейския съюз и страните от Западните Балкани в София предходната седмица.
Преди 15 години на срещата в Солун водачите на Европейски Съюз споделиха на сътрудниците си от Балканите, че си принадлежат един на различен и че страните им един ден могат да се причислят към съюза. Само една от тези страни обаче, Хърватия, през днешния ден е член на Европейски Съюз. Сега, смутен от засилващото се въздействие на Русия, Турция и други играчи, Европейски Съюз върна района в дневния си ред и организира среща на върха в българската столица, написа " Политико ".
На края на форума ръководителите на Европейския съвет и на Европейската комисия Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер и българския министър председател Бойко Борисов насочиха топли думи за усилване на връзките с и в границите на района, който бе мощно обиден от войните и гражданските вълнения през 90-те години, а в този момент се бори с корупцията, проведената престъпност и слабите институции.
Френският президент Еманюел Макрон обаче настоя, че Европейски Съюз първо би трябвало да се концентрира върху личното си реформиране, преди да се впусне в ново разширение. А протестът на испанския министър председател Мариано Рахой поради наличието на Косово, което Испания и още четири страни в Европейски Съюз не признават, подсети за останалите разделения за района.
Ето пет извода от срещата в София:
Бъдещи членки на Европейски Съюз? Става въпрос за вероятност
Крайната декларация от срещата показва " недвусмислена поддръжка " за " европейската вероятност " на Западните Балкани. Изразът преднамерено е дефиниран неразбираемо. В текста от срещата в Солун се споделя, че " бъдещето на Балканите е в границите на Европейски Съюз ", само че сходно изрично изказване към този момент не се радва на единомислеща поддръжка измежду страните членки. Няколко държавни управления не са уверени, че всички страни от района принадлежат към клуба. Те също така се притесняват от реакциите измежду гласоподавателите, защото съпротивата против разширението се ускори доста през последните 15 години.
Някои водачи отидоха по-далеч от публични текст. Германският канцлер Ангела Меркел заприказва за " ясна вероятност за участие ", а австрийският канцлер Себастиан Курц означи напредъка на страните по пътя към Европейски Съюз. Макрон обаче избра да каже: " Не имам вяра в процеса, при който започваме договаряния, те не престават 10 години и не намираме решение. Бих желал по-силна връзка с всички страни, които подхващат смели промени. "
Тирана и Скопие ще би трябвало още да се потрудят
Европейската комисия по-рано тази година предложи началото на договаряния за участие с Албания и Македония, само че основни водачи от Европейски Съюз не пожелаха да поддържат това виждане в София.
Времето за решения бе отсрочено за срещата на върха в Брюксел през юни, само че и двете страни кандидатки ще би трябвало да се потрудят повече до тогава, с цел да имат късмет. Македония би трябвало да реши дългогодишния спор с Гърция за името, а Албания е под напън да вземе по-сериозни ограничения против проведената престъпност и незаконните имигранти.
© eu2018bg.bg
Еманюел Макрон и Бойко Борисов
Албанският министър председател Еди Рама изрази разочарованието си от слагането на нови условия преди самото започване на диалозите. " Процесът стана още по-труден и по-малко предвидим за страните ", разяснява той. Но макар скептичните мнения на Макрон и на други Рама сподели, че е въодушевен за вероятността на Албания след срещата.
След като се срещна с гръцкия си сътрудник Алексис Ципрас, македонският министър председател Зоран Заев разгласи, че двете страни се надяват да реализират решение за името преди срещата през юни, като въпреки всичко посочи, че това зависи и от доста други участници – президентите, водачите на опозицията, жителите. Няколко дни след срещата Заев предложи името Илинденска Македония, само че ВМРО-ДПМНЕ, главната опозиционна партия в страната, го отхвърли. Ципрас също има проблеми с приемане на необятна поддръжка за смяната в страната си и самодейността за Илинденска Македония бе отхвърлена в събота след срещите му с опозиционните партии и един от съдружните сътрудници.
Никой няма да се причисли скоро
Миналата година Юнкер провокира изненада като загатна, че Сърбия и Черна гора може да се причислят към Европейски Съюз до 2025 година Официални чиновници от Европейски Съюз разясняват, че датата е посочена, с цел да имат политическите водачи от Западните Балкани тласък да съживят напъните за промени.
Много държавни управления в Европейски Съюз обаче считат, че тя основава нереалистични упования в района. Попитана какво мисли за този период, Меркел разяснява, че участието би трябвало да се основава на действителен прогрес. " Не става въпрос за времеви небосвод, а за това какво е било реализирано – за върховенството на закона, битката с корупцията и други условия като граничните разногласия ", акцентира канцлерът.
Проблемът с Косово продължава
Иронично, една от страните, които основават най-вече главоболия за Запада, нямаше даже да съществува без западната интервенция. Бомбардировките на НАТО през 1999 година сложиха завършек на сръбските репресии против етническото албанско болшинство и откриха пътя за оповестяването на самостоятелност на Косово през 2008 година Белград обаче продължава да се отнася с Косово като с отстъпническа провинция и с поддръжката на Русия и Китай попречи на присъединението му към Организация на обединените нации.
© eu2018bg.bg
Себастиан Курц и Ангела Меркел
Фактът, че пет страни от Европейски Съюз (Испания, Гърция, Румъния, Кипър и Словакия) не признават Косово, прави интернационалните срещи още по-трудни. В декларацията от София шестте страни от Западните Балкани са наречени " сътрудници ", с цел да не бъдат разтревожени тези, които не признават Косово за страна. По същата причина водачите от района бяха показани без трофеи като президент.
Европейски Съюз е безапелационен, че нито Косово, нито Сърбия имат късмет да влязат в блока, до момента в който не решат проблемите си. Въпросът обаче е извънредно сложен. Много сърби считат Косово не просто за част от своята територия, само че и за люлка на нацията си.
Това не е Словакия
Домакинът на срещата Борисов се опълчи против настроенията към Балканите в Западна Европа. Той означи, че в случай че целият район бъде преглеждат като една страна, брутният му вътрешен артикул ще бъде 96 милиарда евро, колкото е този на Словакия, а популацията ще е по-малко от това на Румъния. " Това ли е страхът? Това ли заплашва Европейски Съюз ", попита Борисов на заключителната конференция.
Туск обаче уточни, че най-скорошната история на района е много по-мрачна и комплицирана от тази на Словакия. " Когато става въпрос за проблемите на глава от популацията, Западните Балкани са доста по-големи от да вземем за пример Германия и Франция, взето дружно ", означи той.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (242)
Преди 15 години на срещата в Солун водачите на Европейски Съюз споделиха на сътрудниците си от Балканите, че си принадлежат един на различен и че страните им един ден могат да се причислят към съюза. Само една от тези страни обаче, Хърватия, през днешния ден е член на Европейски Съюз. Сега, смутен от засилващото се въздействие на Русия, Турция и други играчи, Европейски Съюз върна района в дневния си ред и организира среща на върха в българската столица, написа " Политико ".
На края на форума ръководителите на Европейския съвет и на Европейската комисия Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер и българския министър председател Бойко Борисов насочиха топли думи за усилване на връзките с и в границите на района, който бе мощно обиден от войните и гражданските вълнения през 90-те години, а в този момент се бори с корупцията, проведената престъпност и слабите институции.
Френският президент Еманюел Макрон обаче настоя, че Европейски Съюз първо би трябвало да се концентрира върху личното си реформиране, преди да се впусне в ново разширение. А протестът на испанския министър председател Мариано Рахой поради наличието на Косово, което Испания и още четири страни в Европейски Съюз не признават, подсети за останалите разделения за района.
Ето пет извода от срещата в София:
Бъдещи членки на Европейски Съюз? Става въпрос за вероятност
Крайната декларация от срещата показва " недвусмислена поддръжка " за " европейската вероятност " на Западните Балкани. Изразът преднамерено е дефиниран неразбираемо. В текста от срещата в Солун се споделя, че " бъдещето на Балканите е в границите на Европейски Съюз ", само че сходно изрично изказване към този момент не се радва на единомислеща поддръжка измежду страните членки. Няколко държавни управления не са уверени, че всички страни от района принадлежат към клуба. Те също така се притесняват от реакциите измежду гласоподавателите, защото съпротивата против разширението се ускори доста през последните 15 години.
Някои водачи отидоха по-далеч от публични текст. Германският канцлер Ангела Меркел заприказва за " ясна вероятност за участие ", а австрийският канцлер Себастиан Курц означи напредъка на страните по пътя към Европейски Съюз. Макрон обаче избра да каже: " Не имам вяра в процеса, при който започваме договаряния, те не престават 10 години и не намираме решение. Бих желал по-силна връзка с всички страни, които подхващат смели промени. "
Тирана и Скопие ще би трябвало още да се потрудят
Европейската комисия по-рано тази година предложи началото на договаряния за участие с Албания и Македония, само че основни водачи от Европейски Съюз не пожелаха да поддържат това виждане в София.
Времето за решения бе отсрочено за срещата на върха в Брюксел през юни, само че и двете страни кандидатки ще би трябвало да се потрудят повече до тогава, с цел да имат късмет. Македония би трябвало да реши дългогодишния спор с Гърция за името, а Албания е под напън да вземе по-сериозни ограничения против проведената престъпност и незаконните имигранти.
© eu2018bg.bg
Еманюел Макрон и Бойко Борисов
Албанският министър председател Еди Рама изрази разочарованието си от слагането на нови условия преди самото започване на диалозите. " Процесът стана още по-труден и по-малко предвидим за страните ", разяснява той. Но макар скептичните мнения на Макрон и на други Рама сподели, че е въодушевен за вероятността на Албания след срещата.
След като се срещна с гръцкия си сътрудник Алексис Ципрас, македонският министър председател Зоран Заев разгласи, че двете страни се надяват да реализират решение за името преди срещата през юни, като въпреки всичко посочи, че това зависи и от доста други участници – президентите, водачите на опозицията, жителите. Няколко дни след срещата Заев предложи името Илинденска Македония, само че ВМРО-ДПМНЕ, главната опозиционна партия в страната, го отхвърли. Ципрас също има проблеми с приемане на необятна поддръжка за смяната в страната си и самодейността за Илинденска Македония бе отхвърлена в събота след срещите му с опозиционните партии и един от съдружните сътрудници.
Никой няма да се причисли скоро
Миналата година Юнкер провокира изненада като загатна, че Сърбия и Черна гора може да се причислят към Европейски Съюз до 2025 година Официални чиновници от Европейски Съюз разясняват, че датата е посочена, с цел да имат политическите водачи от Западните Балкани тласък да съживят напъните за промени.
Много държавни управления в Европейски Съюз обаче считат, че тя основава нереалистични упования в района. Попитана какво мисли за този период, Меркел разяснява, че участието би трябвало да се основава на действителен прогрес. " Не става въпрос за времеви небосвод, а за това какво е било реализирано – за върховенството на закона, битката с корупцията и други условия като граничните разногласия ", акцентира канцлерът.
Проблемът с Косово продължава
Иронично, една от страните, които основават най-вече главоболия за Запада, нямаше даже да съществува без западната интервенция. Бомбардировките на НАТО през 1999 година сложиха завършек на сръбските репресии против етническото албанско болшинство и откриха пътя за оповестяването на самостоятелност на Косово през 2008 година Белград обаче продължава да се отнася с Косово като с отстъпническа провинция и с поддръжката на Русия и Китай попречи на присъединението му към Организация на обединените нации.
© eu2018bg.bg
Себастиан Курц и Ангела Меркел
Фактът, че пет страни от Европейски Съюз (Испания, Гърция, Румъния, Кипър и Словакия) не признават Косово, прави интернационалните срещи още по-трудни. В декларацията от София шестте страни от Западните Балкани са наречени " сътрудници ", с цел да не бъдат разтревожени тези, които не признават Косово за страна. По същата причина водачите от района бяха показани без трофеи като президент.
Европейски Съюз е безапелационен, че нито Косово, нито Сърбия имат късмет да влязат в блока, до момента в който не решат проблемите си. Въпросът обаче е извънредно сложен. Много сърби считат Косово не просто за част от своята територия, само че и за люлка на нацията си.
Това не е Словакия
Домакинът на срещата Борисов се опълчи против настроенията към Балканите в Западна Европа. Той означи, че в случай че целият район бъде преглеждат като една страна, брутният му вътрешен артикул ще бъде 96 милиарда евро, колкото е този на Словакия, а популацията ще е по-малко от това на Румъния. " Това ли е страхът? Това ли заплашва Европейски Съюз ", попита Борисов на заключителната конференция.
Туск обаче уточни, че най-скорошната история на района е много по-мрачна и комплицирана от тази на Словакия. " Когато става въпрос за проблемите на глава от популацията, Западните Балкани са доста по-големи от да вземем за пример Германия и Франция, взето дружно ", означи той.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (242)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ