Изследване на ИПИ: Пътят към фискална децентрализация
Споделяне на налог общ приход с общините
Изминалото десетилетие се характеризира с отхвърли на българските държавни управления да осъществят стратегическия си ангажимент към жителите за фискална децентрализация. Последните обилни стъпки в посока повишение на финансовата автономия на българските общини бяха направени в далечната към този момент 2007 година, когато общинските препоръки получиха право да дефинират размера на локалните налози и такси в авансово заложени граници. Последвалият интервал сподели, че тази стъпка е била незадоволителна и не е довела до основна смяна в структурата на общинските бюджети:
Общинските бюджети остават в мощна взаимозависимост от държавните прехвърляния. Близо 2/3 от бюджетите на общините се финансират от държавните прехвърляния, а настрана финансовите разноски на локални равнище са съвсем напълно подвластни от усвояването на европейските средства.
Провеждането на независима фискална политика е мощно затруднено от неналичието на задоволителни лични доходи. Тежкото финансово положение на общинските бюджети и методът на деяние на въведената през 2016 година Процедура за финансово излекуване на общини с финансови усложнения доведоха до тласъци за увеличение на съществуващите локални налози и сътвориха предпоставки за възходяща политическа взаимозависимост поради опцията за разпределяне на безлихвени заеми и последващото им вероятно „ опрощаване”.
Липсата на лични средства лимитира ролята на локалната народна власт и лишава общините от нужните принадлежности за образуване на локални политики – под въпрос е дали при сегашната система те въобще могат сполучливо да организират дълготрайна политика в полза на своите жители.
Решението: фискална децентрализация
Фискалната децентрализация почива на два съществени правилото - „ локално самоуправление” и „ субсидиарност”. Първото разбиране се свързва с правото и действителната дарба на локалните управляващи да ръководят основна част от публичните каузи на своя отговорност, а второто – със схващането, че проблемите се вземат решение най-бързо, елементарно и дейно на допустимо най-ниското равнище, на което могат да бъдат решени.
Реална смяна във връзка с финансовата автономия на българските общини е допустима само посредством преструктуриране на съществуващата данъчната система. В експертните среди е налице прочут консенсус, че добра първа стъпка в посока фискална децентрализация би било шерването на една пета от приходите от налога върху приходите на физическите лица (ДДФЛ) с общините. При заложени в бюджет 2018 година доходи от налога върху приходите на физическите лица в границите на 3,372 млн. лева, преотстъпването на такава част от постъпленията би нараснало личните доходи на общините с близо 675 млн. лева или с 30,4%.
Преотстъпването на част от постъпленията от ДДФЛ към общините не може и не би трябвало да бъде изолирана, самоцелна и безусловна смяна в структурата на данъчната система. За да може да бъде обезпечен триумфът ѝ, е належащо да бъдат подхванати спомагателни стъпки, сред които:
Преминаване към дейно програмно бюджетиране на локално равнище, което да докара по-голяма успеваемост и бистрота на локалните финанси;
Подобряване на успеваемостта и прозрачността на финансите и ръководството на общинските предприятия и общинската собственост;
Териториално-административна промяна, която да подсигурява дълготрайна резистентност на териториалното устройство.
Споделянето на налог общ приход с общините допуска и смяна на демократичния модел посредством усилване на политическата отговорност на локално равнище и дейното включване на гражданското общество в процеса на правене на локални политики.
Споделянето на постъпленията от ДДФЛ с общините, а след това и възможното отдаване на пълномощия за установяване на този налог в дадени граници ще докара до:
Повишаване на фискалната автономия на общините и по-добро обвързване на бюджетните приходи със обществените и икономическите процеси, които протичат на тяхна територия;
Намаляване на съществуващите политически зависимости на локалната от централната власт;
Създаване на тласъци за поддържане на добра бизнес среда и привличане на вложения за повишението на заетостта и надлежно – увеличение на приходите от ДДФЛ в локалния бюджет;
Възстановяване на изгубената връзка сред данъчно облагане и политическо посланичество на локално равнище и увеличение на потенциала на гражданското общество да взе участие във формулирането на локални политики;
Създаване на условия за пораждане на действителна данъчна конкуренция на локално равнище в бъдеще, когато общините получат право да дефинират размера на ставката на ДДФЛ в по-широки граници.
Пълният текст на проучването: http://ime.bg/var/images/IME-Fiscal-Decentralization.pdf
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ