ТЯ ВДИГНА ОЧИ ОТ КНИГАТА СИ. Ама че скука, все

Откъс от Недоразумение в Москва, Симон дьо Бовоар

ТЯ ВДИГНА ОЧИ ОТ КНИГАТА СИ. Ама че досада, все тия изтъркани приказки за невъзможното другарство! Ако човек желае да поддържа връзка, отгоре-отгоре, съумява. Е, не с всички, в действителност, само че с двама или трима души най-малко. На прилежащото място Андре четеше разказ от „ Черната серия “. Тя не споделяше с него огорчения, съжаления, дребни грижи; вероятно и той си имаше своите дребни секрети, само че общо взето, знаеха всичко един за различен. Тя погледна през илюминатора на самолета: докъдето погледът стига, тъмни лесове и светли поля. Колко пъти дружно бяха порили въздуха с трен, със аероплан или с транспортен съд, седнали един до различен, с книга в ръка? Често и отсега нататък щяха да се носят мълком, един до друг, по море, по суша или по въздух. Тези мигове бяха сладостни като спомен и радостни като обет. На трийсет ли бяха, или на шейсет? Андре побеля рано: преди време изглеждаше като кокетство снегът, подчертаващ матовата прохлада на лицето му. И в този момент към момента бе кокетство. Кожата се беше втвърдила и напукала като гьон, само че усмивката на устата и очите бе съхранила сиянието си. Въпреки всички опровержения на албума със фотоси младежкият му облик прозираше под днешното му лице: за Никол той нямаше възраст. Навярно тъй като самичък сякаш не подозираше за нея. Той, който толкоз обичаше преди време да тича, да плува, да се катери и да се оглежда в огледалата, в този момент носеше безгрижно шейсетте си и четири години. Дълъг живот, посипан със смехове, сълзи, яд, обятия, самопризнания, мълчания, пориви – и ти се коства от време на време, че времето не е отминало. А бъдещето се простира към момента до безспир.
– Благодаря.
Никол си взе бонбон от кошничката, смутена от внушителната фигура на стюардесата и от строгия ѝ взор, както три години по-рано се бе смутила от сервитьорките в заведенията за хранене и камериерките в хотела. Никаква дежурна вежливост, изострено схващане за личните им права, можеш единствено да ги приветстваш – само че пред тях се чувстваш отговорен или най-малкото недоверчив.
– Приземяваме се – сподели тя.
С известно безпокойствие Никол гледаше приближаващата се земя. Безкрайно бъдеще – което можеше да рухне всеки момент. Бяха ѝ добре познати тези неочаквани преходи от блажено възприятие за сигурност към спиращ дъха боязън: избухва трета международна война, Андре заболява от рак на белите дробове – две кутии цигари дневно са доста, прекомерно доста, или пък самолетът се разрушава на земята. Това би било прекрасен метод да свършат – дружно и без да се мъчат; само че не толкоз скоро, не в този момент. „ Оживяхме и този път “ – сподели си тя, когато колесниците се удариха – малко възгрубичко – в пистата. Пътниците наметнаха палтата си, събраха движимостите си. Наложи се дълго да чакат. Голямо очакване падна.
– Усещаш ли по какъв начин ухаят брезите? – попита Андре.
Беше доста хладно, съвсем студено – шестнайсет градуса, бе съобщила стюардесата. На три часа и половина път, какъв брой близко беше Париж и какъв брой надалеч, Париж, който тази заран дъхтеше на асфалт и на стихия, затиснат от първата лятна горещина – какъв брой близко беше и Филип и какъв брой надалеч... Автобусът ги откара – по доста по-просторна полоса от тази, на която се приземиха през 63-та – до остъклена постройка с формата на гъба, където беше паспортният надзор. На изхода ги чакаше Маша. За кой ли път Никол с изненада откри, хармонично съчетани в лицето ѝ, толкоз другите черти на Клер и на Андре. Слабичка, елегантна, единствено прическата ѝ, напомняща перука, издаваше московчанката.
– Как пътувахте? Добре ли сте? Добре ли си?
Говореше с татко си на „ ти “, само че на „ вие “ с Никол. Беше обикновено и въпреки всичко някак необичайно.
– Подайте ми пътната чанта.
Това също беше обикновено. Но когато мъж носи куфарите ви, то е, тъй като сте жена; а дамата – тъй като е по-млада от вас, и това ви кара да се чувствате остаряла.
– Дайте ми квитанциите за багажа и седнете ей там – разпореди се Маша.
Никол се подчини. Стара. Край Андре тя постоянно го забравяше, само че хиляди дребни драскотини непрекъснато ѝ го напомняха. „ Красива млада жена “ – намерения си тя, щом зърна Маша. Спомни си по какъв начин като трийсетгодишна се усмихна, когато свекър ѝ произнесe същите тези думи по адрес на една четиресетгодишна. Сега и на нея множеството хора ѝ изглеждаха млади. Стара. Трудно ѝ беше да се помири (едно от дребното неща, които не споделяше с Андре – това обезверено изумление). „ Има си въпреки всичко и положителни страни “ – сподели си тя. Пенсионер – звучеше по този начин, все едно си за боклука. Но пък беше прелестно да отидеш на почивка, когато ти се прииска; по-точно от самото начало да си във почивка. В нажежените класни стаи сътрудниците ѝ едвам започваха да си мечтаят за отпуска. А тя към този момент беше отпътувала. Затърси с очи Андре, прав до Маша в навалицата. В Париж той се оставяше да го завладяват прекалено много хора. Испански политзатворници, португалски пандизчии, преследвани израелци, бунтовници конгоанци, анголци, камерунци, партизани от Венецуела, Перу, Колумбия – и какви ли още не, – беше постоянно подготвен да им се притече на помощ съгласно силите си. Събрания, прокламации, манифестации, листовки, делегации – нагърбваше се с всевъзможни поръчения. Членуваше в голям брой всевъзможни групировки и комитети. Тук никой нямаше да го безпокои за щяло и нещяло. Познаваха само Маша. Няма какво друго да вършат, с изключение на да преглеждат дружно неща: харесваше ѝ да открива с него едно или друго и времето, застинало в дългото им и монотонно благополучие, още веднъж да си върне бликащата оригиналност. Тя стана. Прииска ѝ се да се разхожда към този момент по улиците, под стените на Кремъл. Беше не запомнила какъв брой дълго се постанова от време на време да чакаш в тази страна.
– Къде ни е багажът?
– Спокойно, ще дойде – сподели Андре.

Три часа и половина, мислеше си той. Колко близо беше Москва и в това време какъв брой надалеч! На три часа и половина път, да вижда Маша така рядко? (Но толкоз трудности, и най-много цената на билета!)
– Три години е доста време – изрече той. – Сигурно ме намираш стар.
– Ни минимум. Изобщо не си се трансформирал.
– А ти още повече си се разхубавила.
Гледаше я в унес. Мислиш си, че нищо повече не може да ти се случи, примирил си се (а не беше елементарно, въпреки да не го сподели с нищо) и не щеш ли една голяма и напълно нова деликатност озарява живота ти. Той съвсем не се интересуваше от плахото момиченце – тогава то се наричаше Мария, – което Клер му водеше за по няколко часа от Япония, от Бразилия, от Москва. Чужда му остана и младата жена, пристигнала в Париж след войната да го запознае с мъжа си. Но при второто идване на Маша, през 60-а, сред тях нещо се случи. Той не разбираше до дъно за какво по този начин мощно се беше привързала към него; само че това го трогна. Любовта на Никол към него си оставаше все по този начин жива, грижовна, радостна; само че те бяха пребогато привикнали един с различен, с цел да разсъни Андре у нея шеметната наслада, която в този момент преобразяваше възстрогото лице на Маша.
– Къде ни е багажът? – попита Никол.
– Спокойно, ще дойде.
Защо да губят самообладание? Тук разполагаха с време в остатък. В Париж Андре постоянно си гледаше часовника, разкъсван сред срещите, изключително откогато се пенсионира: беше надценил размера на свободното си време. От любознание, от безгрижие одобри да му натрапят куп отговорности, от които в този момент не смогваше да се отърве. В течение на цялостен месец щеше да си ги спести; ще може да живее с това равнодушие, което толкоз обичаше, обичаше го даже прекомерно, защото от него произтичаха множеството му грижи. – Ето и куфарите ни – сподели той.
Настаниха ги в колата на Маша и тя седна зад кормилото. Караше постепенно, като всички тук. Пътят ухаеше на свежа зеленина, флотилии с дървени трупи се носеха по Москва река и Андре почувства по какъв начин се надига у него това неспокойствие, без което животът би се лишил за него от своя живец: започваше премеждие, което го въодушевяваше и плашеше, приключението на откривателството. Да успее, да направи кариера, това в никакъв случай не го бе вълнувало. (Ако майка му не се беше наложила по този начин самоотвержено да продължи образованието си, той щеше да се задоволи със ориста на родителите си – начални учители в безоблачен Прованс). Струваше му се, че истината за съществуването му и за самия него не му принадлежи: тя сякаш беше разпиляна по цялата земя; с цел да я узнае, трябваше да изследва доста епохи и места; таман заради това той обичаше историята и пътешествията. Но до момента в който учеше несмущаван предишното, пречупено през призмата на книгите, то досегът с една непозната страна – превъзхождаща в своята многостранност всичко, което можеше да знае за нея – постоянно му причиняваше световъртеж. И тази страна го засягаше повече от всяка друга. Беше учтив в фетиш към Ленин; майка му на осемдесет и три години към момента беше активистка в редовете на компартията; самичък той не пожела да членува; само че в люшканията сред вярата и отчаянието постоянно бе считал, че Съюз на съветските социалистически републики държи ключовете към бъдещето, затова към днешния ден и към личната му орис. При все че в никакъв случай, даже в най-мрачните години на сталинизма, нямаше възприятието, че така зле схваща тази страна. Престоят му тук щеше ли да му отвори очите? През 63-та пътуваха като туристи – Крим, Сочи, – само че тогава усещанията им бяха повърхностни. Този път ще разпитва, ще моли да му четат вестниците, ще се смеси с тълпите. Колата пое по улица „ Горки “. Хората, магазините. Ще съумее ли да се почувства тук като вкъщи си? Мисълта, че може да не успее, го хвърляше в суматоха. „ Трябваше повече да залягам над съветския! “ – намерения си. Още едно нещо, което се беше зарекъл да направи, само че не направи: не отиде по-далеч от шести урок на системата „ Асимил “. Права беше Никол, като го наричаше „ остарял лентяй “. Да чете, да бъбри, да се разхожда, за това беше постоянно подготвен. Но неблагодарната работа – да учи думи или да наизустява фрази, – за това не го търси. Ето за какво не биваше да взема този свят толкоз драговолно. Прекалено сериозен, прекомерно лековерен. „ Това е моето несъгласие “ – сподели си, развеселен. (Беше останал очарован от този израз на един италиански приятел, уверен болшевик, който се държеше подтиснически с жена си.) В интерес на истината, не му липсваше самочувствие.

Етикети:

Предишна Случайна вест Следваща

ОЩЕ ОТ Литспот

Цитати от " Пътят на духовността ", Хорхе Букай

Откъс от " Вивиан Уестуд ", Вивиан Уестуд

Какво се случва, когато видимо стабилната ти връзка ненадейно се срине?

Излиза " Поезия " от Пабло Неруда в първокласно двуезично издание

Откъс от " Амстердамски блус ", Арнон Грюнберг Интервю Още

коментара 0 Коментара Кафене добави коментар добави коментар Име: Всички Мъж Жена Защита: Избери типаж

Избери страст

Стари аватари

Вашият коментар Затвори Коментирай
Екипът на actualno.com ви благодари, че употребявате кирилица за вашите мнения. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и персонални нападки, или обиди на расова, полова, етническа или верска основа, той ще бъде заличен от модератора на уеб страницата.
Най-стари Най-нови Най- Най-

НАЙ-СПОДЕЛЯНИ

Българска социалистическа партия загатна, че Борисов стои зад сделкат...
Ще питаме чешкото държавно управление дали по договорката с ЧЕЗ са правени договаряния с Бойко Борисов и поемал ли е той ангажимент по нея. Това...
Червен код за рисково време тази нощ и на следващия ден Димитров: Радев и Борисов са си извадили п... Добрев: Нинова излъга, че Българската банк... Въвеждат " систематичен извършител " в Закона за... НАЙ-ЧЕТЕНИ

Седмичен хороскоп за 26 февруари - 4 мар...
Овен Целта ви през тази седмица би трябвало да бъде да насочите напъните си към укрепването на основата, която сте построили в длъжностен пла...
Дневен хороскоп за 26 февруари Днес сняг на всички места Овчаров: Ясно е кой стои зад договорката за Ч... Борисов: Няма учредения договорката за ЧЕЗ да... НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Началник-генералният щаб на украинската...
Началник-генералният щаб на украинските въоръжени сили Виктор Муженко съобщи, че те са подготвени за широкомащабна война против Русия, предав...
Гинка Върбакова: Аз съм крайният лични... Русия стана олимпийски първенец по хокей бе... Премиерът: Няма неприятно да се ревизират конц... Марешки: " ВОЛЯ " не е парцал, с цел да го разм...