Помните ли как се свързвахме с други градове? Когато ние

Помните ли по какъв начин се свързвахме с други градове? Когато ние бяхме търсените, получавахме покана за телефонен диалог. Пощальоните ги носеха, както и постоянно вместо писма получавахме телеграми от телетип, залепени на лист хартия с канцеларско лепило. Междуселищните диалози се осъществяваха посредством номератор и с поръчка. Чакането в пощата, кабинките с номера и кънтящия глас на служителките – „ Варна ли е? Колежке, свържи ме с Белослав… Да Белослав, хайде чакам… “ Или „ Варна вика София “, за София втора кабина. И щом стъпиш в кабината светва лампата. През две секунди се чуваше „ по къси апелирам “ и това изнервяше повече от чакането. И постоянно ни прекъсваха. А ние все викахме „ Моля не прекъсвайте приказваме “! Телефонистките имаха собствен „ диалект “. Не споделяха „ свържи ме с Белослав (примерно) “, а споделяха „ Дай ми Белослав “. Не се обръщаха между тях с „ колежке “, а с „ сътрудник “. Към клиента: „ Имате Белослав, говорете “. Виолета Георгиева Запрева „ Майка ми беше телефонистка в централна поща и по в миналото ходехме с нея на работа. Работеше в една огромна зала с още доста, доста колежки. Имаше слушалки и микрофон като фуния и доста жакове и дупки начело на таблото (нещо като на снимката). „ Ало, колежке, Варна ли е? “ Беше доста занимателно, само че оставаше без глас в края на работния ден. “