Арабистът проф. Владимир Чуков направи плашещ анализ на случващото се

Арабистът проф. Владимир Чуков направи плашещ разбор на протичащото се в сирия. Според него борбата в страната ще „ разсъни “ спящите кафези на Ислямска страна в Европа.

Ето какво още сподели той по тематиката в изявление за "Марица ":

− Колко рискова е интервенцията, която Турция стартира в Северна Сирия?
− Рисковете са доста - от нова вълна от принуждение, от нова филантропична злополука в района, само че най-много експорт на принуждение, имам поради възраждането на Ислямска страна в профила на нейните джихадисти европейци. Твърде огромна е заплахата от евентуална бежанска вълна.

Военната намеса може само да донесе съсипия и неприятности - за района, за съседите, най-много за нас, европейците.

Всички губят от тази обстановка. Най-големите губещи, естествено, са цивилните, за които интервенцията значи бягство и гибел. Съмнявам се, с днешна дата, че може да реализира военна победа.
− Какво в действителност цели президентът Реджеп Ердоган - да се отърве от 1-2 милиона бежанци или да анексира сирийска територия?
− Историята сред Турция и сирийските кюрди е доста комплицирана, зигзагообразна. Следя тематиката доста от дълго време, сега пиша книга за сирийските кюрди. До 2014 година тези сирийски кюрди не бяха терористи за Анкара.

Голямото съмнение към тях се породи тогава, когато водачът на турските кюрди Савахдин Гинеташ се кандидатира за пръв път за президент и мина бариерата от 10-те %.

Когато през 2014 година кюрдите в Турция влязоха като стилен партиен индивид в турския парламент, президентът Ердоган се уплаши и разгласи сирийските кюрди, техните политически и военни крила, за терористични.

− Защо обаче интервенцията се прави тъкмо в този момент?
− Новият миг е вътрешно-политическата обстановка. Президентът Ердоган към този момент загуби властта в огромните турски градове, най-много в Истанбул. А тематиката за сирийските бежанци беше водеща по време на дебата в мегаполиса, освен това беше вкарана от претендента на опозицията и нов кмет Екрем Имамоглу.

Вероятно на изборите през 2023 година точно Имамоглу ще бъде главен съперник за поста на Ердоган. Със сегашната намеса в Сирия турският президент в действителност споделя на гласоподавателите: аз, а не моят конкурент, съм индивидът, който се бори за решение на казуса със сирийските бежанци!

Така че турската интервенция в Сирия е доста мощна поръчка на Ердоган за бъдеща електорална победа.

В момента имаме 450-километрова зона на сигурност, с 30 км дълбочина, където президентът желае да засели 2 милиона сирийски бежанци. Подобна огромна интервенция коства 29 милиарда $.

Според Ердоган тези пари ще бъдат взети от Европейски Съюз и от богатите страни от Персийския залив. Лидери-те на Европейски Съюз обаче отхвърлят да са спонсори.

Председателят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер към този момент разгласи, че Европейски Съюз няма да даде нито цент за военните упоритости на Ердоган.

В момента интервенцията на Анкара е лимитирана в границите на 100 км съвсем обезлюдена зона сред градовете Тел Абяд и Рас ел Айн. Турските триумфи в региона са доста бързи, само че с това, с което сега разполага Ердоган като персонален състав и техника, няма по какъв начин да реализира огромния си проект за настаняването на 2 млн. сирийци.

− Каква е ролята на Съединени американски щати и Русия?
− Операцията на Ердоган беше доста забавно жонглиране на Русия. Москва беше тази, която мощно го подтикна да направи това - с държанието си в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, с други публични изяви. Фактически това беше зелена светлина за интервенцията.

Всъщност по този начин, с дулата на турските оръдия, Русия по-стигна задачата си - да изгони Съединени американски щати от региона. Президентът Тръмп към този момент сподели: аз си отивам.

Въпреки че американците не си отиват напълно - остават в основни бази като тази на автомагистралата Багдад-Дамаск, само че се изтеглят от региона на турско-кюрдските конфликти.

Тук евентуално е ангажимента сред Вашингтон и Москва - американците си отиват, безусловно прогонени, защото турската артилерия стреля по тях, сякаш простъпка. Любопитно е дали Русия ще затвори въздушното пространство. Съединени американски щати дадоха обещание, само че не го направиха.

− Дава ли това развиване на нещата действителен късмет за възобновление на Ислямска страна?
− Това е спор сред Анкара и кюрдите, които настояват, че над 800 лица, свързани с джихадистите, са избягали. Според Анкара това е агитация.

В Сирия има към 30 лагера за джихадисти от ИД и 7 огромни пандиза. Знам сигурно, че към момента защитата на тези лагери не е свалена. Напоследък обаче са възобновени някои от медийните издания на Ислямска страна. Това подсказва, че тя се възражда, преминавайки от положение на спящи кафези към групи, които се засилват.

− Има ли заплаха от сирийска бежанска вълна към Европа?
− Засега хората, които бягат от двата към този момент окупирани града Рас ал Айн и Тал Абияд, евентуално и от Айн Иса, където има затвор на ИД, напущат домовете си.

Счита се, че това са към 100 000 души, голямата част от които отиват към вътрешността на Сирия. Част от тях могат да отидат към Северен Ирак в Иракски Кюрдистан.

Но в териториите под контрола на държавното управление бежанците не са мечтани. Така най-вероятно скоро обетована земя за тях ще стане Европа. Вече се появяват нови, различни канали, като този през Кипър към европейски пристанища.

− Премиерът Борисов се разгласи за въздържаност във връзка с турските дейности. Каква е рационалната българска позиция в тази деликатна обстановка?
− Да, за нас обстановката е извънредно деликатна. Европейските ни сътрудници слагат акцента върху правата на индивида - Турция е изолирана, няма страна, която да я поддържа, като се изключи Катар. Няма по какъв начин да подкрепим сходен вид намеса.

Ние обаче сме съседи на Турция, за разлика от Франция, Германия, Англия. Има построено доверие сред София и Анкара. Като страна отвън зоната на Шенген имаме настрана подписано съглашение с Турция.

Поне на този стадий турските управляващи интензивно спомагат, тъй че бежанци непосредствено към нас да не минават. Същото обаче не може да се каже за тези, които към този момент са достигнали до Гърция и за които бихме били директен кулоар към Европа.

Очаквам, че ще има бежанска вълна, при която евентуално ще се търсят различни пътища към Европа - през Кипър, даже през арабските страни като Алжир, през Русия.

Не мисля обаче, че ще има повтаряне на големите тълпи бежанци с дами и деца от 2015 година Този път няма да ставаме директни очевидци на сходен бежански поток, само че това не значи, че той ще намалее. Дори ще се усили.

− Може ли сирийската рецесия да се трансформира в самобитен Виетнам, в който да затъне Ердоган?
− Има такава възможност. Тактиката на кюрдите към този момент е доста надалеч от пораженска.

Преди дни ген. Мазлум Абди, командващият Сирийските демократични сили, съобщи, че се готвят за война, която ще продължи година. В момента в бранша сред Тал Абияд и Рас ал Айн има тотално предимство на турската войска. Тя обаче е с доста стеснен персонален състав.

А под командването на ген. Абди има 140 000 души, ангажирани в бранша сигурност, освен това въоръжени с извънредно съвременно американско оръжие. Много зависи какви сили ще активизира президентът Реджеп Ердоган. Това, което има на терен сега, не е задоволително за реализиране на задачите му.

Споразумението, подписано преди дни сред Дамаск и кюрдите, включва предаването на трите точки - Кобане, Манбидж и квартали в Алепо, до неотдавна под контрола на кюрдите. Страните се ангажират да продължат общите дейности по освобождението на Африн, което значи изтласкване на Турция от към този момент завзети територии.

Битката в Сирия няма да завърши толкоз бързо, както му се желае на Ердоган. Ако Русия затвори въздушното пространство за турски самолети, Ердоган има доста дребен късмет да реализира прекомерно амбициозните си проекти - даже окупиране на 30-километровата зона, да не приказваме да засели там 2 млн. сирийски бежанци. /Блиц