Д-р Бойко Таков е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за

Д-р Бойко Таков е изпълнителен шеф на Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия.

Д-р Таков е с повече от 12 годишен трудов стаж в ръководството на бизнеса. Има опит и в държавните институции, като в продължение на 4 години е заемал експертна позиция в Изпълнителна Агенция “Държавна благосъстоятелност на Министерство на защитата ” към Министерство на защитата. От 2008 до 2012 е заемал е позицията изпълнителен шеф и член на съвета на шефовете в българското посланичество на водеща Южнокорейска енергийна компания.

През годините заема управнически и мениджърски позиции в едни от най-развитите сфери на бизнеса, а ръководство на вложения, планове и финанси са единствено част от биографията му в региона на земеделието, енергетиката и инфраструктурата.

Г-н Таков, скоро направихте няколко разбора, за положението на МСП, за външните пазари. Какво демонстрират те и какви са изводите?

Преди известно време представихме няколко разбора и изследвания, като започнахме подготовката им преди върхлетялата ни пандемия, само че отчасти в някои от тях успяхме да обхванем и първичните ѝ последици.

Анализа за положението на МСП стъпва на статистическа информация и данни, което не ни даде опция да обхванем действителната обстановка с COVID-19. Това което може да се изведе като заключения от следения интервал е, че се има постоянен напредък на бранша на дребните и междинни предприятия по всички индикатори – брой на предприятията и заетите, брутна добавена стойност, чисти продажби, стокооборот.

Също по този начин се резервира и структурата им по величина – над 90% от тях са микропредприятия. Прави усещане, че макар огромния дял микропредприятия - 93%, и делът им от към 42% в заетите, те генерират едвам малко над 1/3 от приходите в бранша, което демонстрира относителна накърнимост.

Жизнеспособните микропредприятия имат потребност от поддръжка за непоклатимост и напредък. Брутната добавена стойност на МСП записва растеж от 40% от 2013 година до 2017 година Важно е да се означи, че предпочитаните браншове - софтуерни производства и интензивни на познание услуги, бележат растеж от 1% през последните години от интервала 2014-2019. Това е най-високият растеж спрямо всички останали браншове, само че все пак е непълен все още.

По отношение на вноса и износа на продукцията на МСП се вижда, че вносът към момента има превес, което е знак, че би могло да се работи с предприятията за тяхната интернационализация за основаване на устойчивост в развиването им. Положителна наклонност е повишаването в безспорни стойности и като условен дял на стокообмена основно със страните от Европейски Съюз.

В този ред на мисли, какво тогава демонстрира разбора на интернационалните пазари, който направихте?

Анализа демонстрира много статистически данни и информация, направена в разнообразни сечения и от която могат да се създадат доста заключения. Показва евентуални пазари, конкурентните ни стопански системи, пазарите на които сме позиционирани и може да се търси напредък, благоприятни условия от които може да се възползваме заради пандемиологичната конюнктура и породените земетресения от нея, както и още доста информация, която би могла да бъде потребна на нашите компании.

Вижда се примерно, че България и някои страни от ЦИЕ се специализират в доставките на медицински и измервателни принадлежности, като заемат исторически сериозните позиции в развити индустриални страни като Швейцария, Съединени американски щати и Япония.

Също забавен миг е, че България е измежду световните водачи на произвеждане на електрически колела. Българските производители на разнообразни произведения от пластмаса, в това число опаковки, както и от хартия и картон, имат към този момент разкрити конкурентни преимущества в продажбите на развитите пазари отвън района.

Погледнато от различен ъгъл примерно, се вижда, че Германия е мотор на релокирането на индустриални процеси в Централна и Източна Европа, като това се демонстрира най-силно при стоките за междинно ползване, в това число произведения от пластмаса и метал, електрически уреди, машини и съоръжение, автомобилни елементи. Както знаем, Германия е най-големият ни търговски сътрудник.

От друга страна, в Испания и Франция релокирането на производства по веригата на стойността в автомобилостроенето, електрониката и машиностроенето е ориентирано и към страни от Северна Африка, което ги трансформира в съперници за българските експортно насочени предприятия.

Друга забавна линия на развиване, която се следи, е че в последните години обичайно развити индустриални стопански системи последователно отстъпват място на европейския пазар на машини и уреди – най-вече Япония, Съединени американски щати и Швейцария. Мястото им се запълва както от нови азиатски производители като Малайзия и Виетнам, по този начин и от снабдители от ЦИЕ.

Този развой евентуално ще се ускори като част от вероятното преориентиране на тактиките към near-shoring и съсредоточаване на по-голям дял от процесите по веригата на добавената стойност в границите на Европейски Съюз. В този развой може да се каже, че конкуренция ще са ни Полша, в по-малка степен Чехия и Унгария, а Румъния в някои браншове следва сходна траектория.

Данните демонстрират, че България и други страни от района бързо заемат пазарен дял в доставките на някои електрически уреди и съставни елементи, в това число батерии, печатни платки, електрически нагреватели, и други, като в този бранш главните съперници са снабдители отвън Европейски Съюз, най-вече Китай и други страни от Азия. Информацята от разбора, ще ни е доста потребна, по отношение на активността на Агенцията, както и на самодейността ни Експортен Хъб България.

За страдание плановете ни, с които поддържаме нашите МСП в посока интернационализация са в съвсем неспособност да се извършват поради обстановката в света. Затова се пренастроиваме и ние и започнахме да вършим онлайн събития, както с непознати страни, по този начин и с устременост към повишение на компетентността на МСП.

Първото ни физическо излизане зад граница се обрисува за началото на Октомври, като предвиждаме комерсиална задача в Хърватия с посещаване в няколко града. Ако не се промени обстановката в отрицателен проект със затваряне на граници, въвеждане на карантини, ще създадем визити с български компании и в други европейски страни.

Споменахте и за изследвания измежду бизнеса?

В националното изследване, което направихме измежду 500 компании, ни дава моментна картина, която обхвана и COVID-19 обстановката. Искахме да използваме изследването, както да забележим какви са потребностите и проблемите на бизнеса, по този начин и да забележим, какво биха желали да получават от ИАНМСП.

В този смисъл, най-желаните действия, в които МСП чакат поддръжка са – свързване на предприятията с потенциални/партньори, както в чужбина, по този начин и в страната, представянето им на непознати пазари, съвещания, образования и други Потърсихме противоположна връзка и във връзка с тематиките свързани с промишленост 4.0, като резултатите демонстрират, че компаниите не са доста осведомени с тематиката и имат потребност от повече осведоменост и образования на чиновниците за професионалната им подготовка да подхожда на нововъдения.

По отношение на бизнес средата, да вземем за пример по отношение на човешките запаси, неналичието на квалифицирани чиновници е посочено като съществена спънка от 42% от бизнесмените. Независимо, че с рецесията към Covid 19 пазарът на труда в България ще се промени доста, казусът с квалификацията остава годен – освен броя на работещите, само че и евентуалните кандидат-работещи. Към това евентуално ще се прибавят и нови условия, да вземем за пример по-високи умения за работа в цифрова среда и отдалечена работа в екип.

Интересно е, че области като „ цифровизация и цифровизация “, „ бизнес услуги и осведомителна успеваемост “, „ мрежи за съдействие и съгласуваност “ и „ интелектуална благосъстоятелност “ са доста по-слабо упоменати като възспиращи фактори. Би било отлично в случай че те са задоволително развити, само че също по този начин неглижирането им като фактори за развиване на бизнеса, може да е знак за проблем.

Поради основаната обстановка се вижда, че нарастват упованията във връзка с дигитализацията и киберсигурността, тяхното развиване ще е основно за всички компании по пътя им на стабилизация и напредък. По-обобщено може да се каже, че МСП чакат най-голяма поддръжка за достъп до финансиране от фондове на Европейски Съюз, в това число за нововъведения, по-висока успеваемост на административните услуги, поддръжка за целево вложение в нововъведения, и правна рамка за това. Квалификацията на хората е измежду най-споменаваните, както и законовата рамка за прилагане на гъвкава и мобилна работна мощ.

Какво следва за Агенцията на база изводите от тези разбори и изследвания?

Предстои доста работа в направленията, които обрисуваме и в които Агенцията желаеме да се развива, а точно повече образования, разбори, съвещания, осведоменост, конференции, уебинари за МСП.

Изводите са доста и ние ще ги взимаме поради в идните ни интензивности, както във връзка с тези в страната, по този начин и във връзка с тези зад граница. Работим по няколко интерактивни платформи, които ще ни дадат в разнообразни насоки да поддържаме нашите МСП, имаме доста хрумвания за партньорства и начинания с съответни и оперативни изгоди за фирмите, които ще стартираме да разгласяваме напълно скоро.

Ще активираме нови информационни канали, посредством които да достигнем до фирмите. Ще вършим още допитвания и изследвания, с цел да навлезем допълнително елементи и да създадем финните настройки на бъдещите ни интензивности. Ще идентифицираме потребностите на компаниите, с цел да им предложим желаните от тях услуги.