Учителка ИЗРИГНА: Сложете си камери в къщите, драги родители! Ще се изненадате какви ги отглеждате... драгоценните ви рожби...
"Бях учителка. Героично устоях 20 години, а в този момент мета офиси. Някак по-спокойно ми е.
А вечер, като се върна от работа, виждам телевизия, чета новините в интернет и съм ужасена. От една страна съм шокирана от записите в детските градини и обществените домове, където се тероризират деца. От друга се представям на мястото на възпитателката, която крещи и ги удря и обмислям за какво е стигнала до такава степен.
Във всяко стадо има мърша, във всяка специалност също има инцидентно попаднали, само че чак толкоз доста мърша да има, някак не върви. Извън всякаква логичност и статистики е.
За камерите в образователните заведения съм! Твърдо! Даже да предават в действително време картината от класната стая. Така всеки ще види какви ги прави детето им.
Но в това време съм и за една друга мярка! Родителите да слагат камери в домовете си и да схванат за какво се държат по този начин децата им. И да потърсят виновността и у себе си.
Аз съм толерантен човек и доста обичах специалността си. Но като започнах да подвигам кръвно и да колабирам от високите граници, като получих трайна невроза и даже косата ми стартира да окапва на нервна почва, като за похлупак започнах да изгубвам и равновесие и хванах хронично бодърствуване, в един миг сложих нещата на кантар и взех решение, че би трябвало да избавям себе си. Сега сме аз и прахосмукачката, и парцала за прахуляк. Това не е работа за човек с две висши, само че е някакво избавление.
За да стигна дотук, всеки ден се сблъсквах с ужасяващи гледки в учебно заведение. Преподавах на седми клас, деца на 13 години, които трябваше да се държат като деца. Уви. Половината идваха на учебно заведение чак третия час, тъй като не могли да се разсънят. Част от момчетата миришеха на снощен алкохол и бяха надекватни. Чакаха огромното междучасие и някои наддигаха патрончета с водка, други пушеха настървено дрога.
Всеки спор се превръщаше в свада, а съвсем всяка свада след това прерастваше в юмручен пердах. Биеха се за девойки, девойки се скубеха за момчета, ритаха се за обиди във Facebook, а на тази възраст не трябва да имат профили в обществената мрежа, заяждаха се в час, подхвърляха си обидни реплики, момчетата носеха ножчета, едно дори беше домъкнало газов револвер. ИСТИНСКИ ЧУДОВИЩА В НЕВИНЕН ОБРАЗ!
На 13 години някои имаха татуировки! На 13 години девойките идваха с тежък грим, с дълбоки деколтета и панталони с ниски талии, облечени тъкмо като дребни проститутки. Момчетата имаха боксове, тежки железни гривни и колиета под пуловерите...А аз се пробвах на фона на цялото това пращящо от хормони и ненавист напрежение да преподавам литература. Да ги науча кои са Ботев, Вазов, Смирненски и Йовков. Да ги накарам да обикнат красивото в живота. Глас в пустиня, задачата невъзможна...Докато четях на глас "Епопея на забравените ", те се опипваха под чиновете, или си чатеха по телефоните...
Пак дублирам! Съгласна съм с камерите във всяка класна стая. Нека загрижените мамички и бащи да видят какво вършат драгоценните им чеда в учебно заведение. И по какъв начин протягат ръка даже на учителите.
Но това не е решение!
Нека за проба 1000 възмутени от просветителната система фамилии си слагат камери и у дома и след това да изгледат записаното. Нека видят защо приказват с децата си, по какъв начин ги възпитават, по какъв начин контактуват майката и бащата вкъщи, какво вършат в свободното си време, какви посетители им идват, каква музика слушат. Ще ми е любопитно да видя някой приказвал ли е с дребните за изкуство, за книги, питал ли ги е по какъв начин се усещат, имат ли проблеми.
А след това да изгледат моментите, когато децата им са сами у дома. Какво вършат, какво слушат, с кого се събират, какво си приказват по телефона и скайпа и какво.
Освен това ми е неразбираемо кой родител пуска 13-годишното си дете без чанта, само че добре гримирано като Лолитка на учебно заведение, кой му разрешава да си купува разголени облекла, кой го пуска с поличка, от която стърчи дупето и блузка разкопчана до кръста, а след това реве, че го преследвали педофили? Кой позволява детето му да върви с нож в джоба, да се връща в среднощ с разширени зеници, надрусано и пияно?
За мен едно дете не се ражда принудител и агресор. То попива това, което вижда първо у дома.
Ще се съгласят ли загрижените родители да им сложат камери?
Тогава ще ги призная. Ако дружно с учителите потърсят метод да се оправят с казуса. Не да упрекват учебното заведение за всичко, а те да са в ролята на почтените! Тогава нещата могат и да потръгнат.
И българското учебно заведение да е място за учене, а не сцена на безкрайни борби, а понякога и на убийства.
За мен някой умишлено желае да унищожи престижа на българското обучение.
И ме боли.
Нищо, че към този момент съм елементарна чистачка.
Боли ме за сътрудниците, боли ме за България! "
Таня Савова, някогашна учителка, София
А вечер, като се върна от работа, виждам телевизия, чета новините в интернет и съм ужасена. От една страна съм шокирана от записите в детските градини и обществените домове, където се тероризират деца. От друга се представям на мястото на възпитателката, която крещи и ги удря и обмислям за какво е стигнала до такава степен.
Във всяко стадо има мърша, във всяка специалност също има инцидентно попаднали, само че чак толкоз доста мърша да има, някак не върви. Извън всякаква логичност и статистики е.
За камерите в образователните заведения съм! Твърдо! Даже да предават в действително време картината от класната стая. Така всеки ще види какви ги прави детето им.
Но в това време съм и за една друга мярка! Родителите да слагат камери в домовете си и да схванат за какво се държат по този начин децата им. И да потърсят виновността и у себе си.
Аз съм толерантен човек и доста обичах специалността си. Но като започнах да подвигам кръвно и да колабирам от високите граници, като получих трайна невроза и даже косата ми стартира да окапва на нервна почва, като за похлупак започнах да изгубвам и равновесие и хванах хронично бодърствуване, в един миг сложих нещата на кантар и взех решение, че би трябвало да избавям себе си. Сега сме аз и прахосмукачката, и парцала за прахуляк. Това не е работа за човек с две висши, само че е някакво избавление.
За да стигна дотук, всеки ден се сблъсквах с ужасяващи гледки в учебно заведение. Преподавах на седми клас, деца на 13 години, които трябваше да се държат като деца. Уви. Половината идваха на учебно заведение чак третия час, тъй като не могли да се разсънят. Част от момчетата миришеха на снощен алкохол и бяха надекватни. Чакаха огромното междучасие и някои наддигаха патрончета с водка, други пушеха настървено дрога.
Всеки спор се превръщаше в свада, а съвсем всяка свада след това прерастваше в юмручен пердах. Биеха се за девойки, девойки се скубеха за момчета, ритаха се за обиди във Facebook, а на тази възраст не трябва да имат профили в обществената мрежа, заяждаха се в час, подхвърляха си обидни реплики, момчетата носеха ножчета, едно дори беше домъкнало газов револвер. ИСТИНСКИ ЧУДОВИЩА В НЕВИНЕН ОБРАЗ!
На 13 години някои имаха татуировки! На 13 години девойките идваха с тежък грим, с дълбоки деколтета и панталони с ниски талии, облечени тъкмо като дребни проститутки. Момчетата имаха боксове, тежки железни гривни и колиета под пуловерите...А аз се пробвах на фона на цялото това пращящо от хормони и ненавист напрежение да преподавам литература. Да ги науча кои са Ботев, Вазов, Смирненски и Йовков. Да ги накарам да обикнат красивото в живота. Глас в пустиня, задачата невъзможна...Докато четях на глас "Епопея на забравените ", те се опипваха под чиновете, или си чатеха по телефоните...
Пак дублирам! Съгласна съм с камерите във всяка класна стая. Нека загрижените мамички и бащи да видят какво вършат драгоценните им чеда в учебно заведение. И по какъв начин протягат ръка даже на учителите.
Но това не е решение!
Нека за проба 1000 възмутени от просветителната система фамилии си слагат камери и у дома и след това да изгледат записаното. Нека видят защо приказват с децата си, по какъв начин ги възпитават, по какъв начин контактуват майката и бащата вкъщи, какво вършат в свободното си време, какви посетители им идват, каква музика слушат. Ще ми е любопитно да видя някой приказвал ли е с дребните за изкуство, за книги, питал ли ги е по какъв начин се усещат, имат ли проблеми.
А след това да изгледат моментите, когато децата им са сами у дома. Какво вършат, какво слушат, с кого се събират, какво си приказват по телефона и скайпа и какво.
Освен това ми е неразбираемо кой родител пуска 13-годишното си дете без чанта, само че добре гримирано като Лолитка на учебно заведение, кой му разрешава да си купува разголени облекла, кой го пуска с поличка, от която стърчи дупето и блузка разкопчана до кръста, а след това реве, че го преследвали педофили? Кой позволява детето му да върви с нож в джоба, да се връща в среднощ с разширени зеници, надрусано и пияно?
За мен едно дете не се ражда принудител и агресор. То попива това, което вижда първо у дома.
Ще се съгласят ли загрижените родители да им сложат камери?
Тогава ще ги призная. Ако дружно с учителите потърсят метод да се оправят с казуса. Не да упрекват учебното заведение за всичко, а те да са в ролята на почтените! Тогава нещата могат и да потръгнат.
И българското учебно заведение да е място за учене, а не сцена на безкрайни борби, а понякога и на убийства.
За мен някой умишлено желае да унищожи престижа на българското обучение.
И ме боли.
Нищо, че към този момент съм елементарна чистачка.
Боли ме за сътрудниците, боли ме за България! "
Таня Савова, някогашна учителка, София
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ