Стандартът на живот в столицата вече е над средноевропейския
Брутният вътрешен артикул на глава от популацията е 102% от междинното в Европейски Съюз в стандарт на покупателна дарба (СПС).
Стандартът на покупателна дарба в действителност е имагинерна валута, с една единица от която можеш да си купиш еднообразно количество артикули и услуги в другите страни. Т.е. последните данни на Евростат демонстрират, че един средностатистически софиянец с приходите си може да си купи малко повече от средностатистическия жител на Европейски Съюз.
Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по региони (схема) >>
Тук би трябвало да се означи, че София (столица) към този момент е била тук, т.е. нейните жители са имали по-високо богатство от средноевропейския жител и преди. Това се е случило за първи път през 2009 година с помощта на взрива на стопанската система до 2008 година и инерцията в София и други елементи на страната през идващите 1-2 години.
През 2009 година София (столица) има Брутният вътрешен продукт на глава от популацията равно на 103% от междинното в Европейски Съюз (в СПС), а през 2010 година този индикатор доближава пика си от 109% от ЕС-28.
Погледът обратно демонстрира, че в действителност през 2015 година стандартът на живот в София в относителен проект в действителност продължава да се доближава до пиковите си стойности преди рецесията.
Огромната бездна в стандарта на живот сред обособените области на страната, обаче, продължава да се отваря. Така да вземем за пример, най-бедните области в България през 2006 година (в относителен проект по отношение на междинното в ЕС) са на равнище 22% от междинните приходи за Европейски Съюз – Видин, Силистра, Сливен и Ямбол. Най-богатата тогава област още веднъж е столицата с БВП/глава, равно на 80% от междинното за съюза. Т.е. тогава разликата сред най-бедните и най-богатата област е съвсем 4 пъти в междинните приходи, измерени в БВП/глава в СПС.
През 2015 година тази разлика към този момент е близо пет пъти, защото най-бедните области са на равнище от 23% от междинното за Европейски Съюз (Силистра, Сливен и Перник), а София доближава 102%. Разрастването на разликата сред София и най-бедните области се регистрира и през 2015 година по отношение на 2014 година, когато София е на равнище 100% от ЕС-28, а най-слабо развитата област в страната (Силистра) още веднъж е на 23%.
Дори и втората и третата по приходи области в страната са с БВП/глава на половина на това в София в условен проект. Това за следващ път демонстрира, че разликите сред приходите в България са най-много по линия на разделянето сред столицата и останалата част на страната.
В област Стара Загора Брутният вътрешен продукт на човек в СПС е 52% от ЕС-28 през 2015 година, а в необятната област София – едвам 49%. Те са следвани от област Варна с БВП/човек, равно на 48% от средноевропейското. Освен тези 4 области, всички останали 22 области в страната са струпани в интервала сред 20 и 40% - наблюдаване, което важи за болшинството от областите от 10 години насам.
Като цяло, през 2015 година България продължава да догонва средноевропейските равнища на приходи и към този момент доближава 47% от междинното след застой на 46% през предходните 3 години. В по-дългосрочен проект догонването е очевидно – през 2006 година Брутният вътрешен продукт на глава в България е бил 38% от междинното за Европейски Съюз, а 9 години по-късно той е с 9 пункта по-висок.
Това се дължи най-много на икономическата агресия на София (столица) – с 22 пункта до 102%, подкрепена от растежа на област Стара Загора – с 14 пункта до 52%, област София – с 10 до 49% и областите Пловдив и Русе, които догонват с по 8 пункта за интервала, до 39% и 38%, респективно. Колкото по-висок е икономическият напредък и повече области се включват в него, толкоз и процесът на догонване ще е по-бърз и по-осезаем за по-големи елементи от популацията.
Анализът е оповестен тук
Стандартът на покупателна дарба в действителност е имагинерна валута, с една единица от която можеш да си купиш еднообразно количество артикули и услуги в другите страни. Т.е. последните данни на Евростат демонстрират, че един средностатистически софиянец с приходите си може да си купи малко повече от средностатистическия жител на Европейски Съюз.
Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по региони (схема) >>
Тук би трябвало да се означи, че София (столица) към този момент е била тук, т.е. нейните жители са имали по-високо богатство от средноевропейския жител и преди. Това се е случило за първи път през 2009 година с помощта на взрива на стопанската система до 2008 година и инерцията в София и други елементи на страната през идващите 1-2 години.
През 2009 година София (столица) има Брутният вътрешен продукт на глава от популацията равно на 103% от междинното в Европейски Съюз (в СПС), а през 2010 година този индикатор доближава пика си от 109% от ЕС-28.
Погледът обратно демонстрира, че в действителност през 2015 година стандартът на живот в София в относителен проект в действителност продължава да се доближава до пиковите си стойности преди рецесията.
Огромната бездна в стандарта на живот сред обособените области на страната, обаче, продължава да се отваря. Така да вземем за пример, най-бедните области в България през 2006 година (в относителен проект по отношение на междинното в ЕС) са на равнище 22% от междинните приходи за Европейски Съюз – Видин, Силистра, Сливен и Ямбол. Най-богатата тогава област още веднъж е столицата с БВП/глава, равно на 80% от междинното за съюза. Т.е. тогава разликата сред най-бедните и най-богатата област е съвсем 4 пъти в междинните приходи, измерени в БВП/глава в СПС.
През 2015 година тази разлика към този момент е близо пет пъти, защото най-бедните области са на равнище от 23% от междинното за Европейски Съюз (Силистра, Сливен и Перник), а София доближава 102%. Разрастването на разликата сред София и най-бедните области се регистрира и през 2015 година по отношение на 2014 година, когато София е на равнище 100% от ЕС-28, а най-слабо развитата област в страната (Силистра) още веднъж е на 23%.
Дори и втората и третата по приходи области в страната са с БВП/глава на половина на това в София в условен проект. Това за следващ път демонстрира, че разликите сред приходите в България са най-много по линия на разделянето сред столицата и останалата част на страната.
В област Стара Загора Брутният вътрешен продукт на човек в СПС е 52% от ЕС-28 през 2015 година, а в необятната област София – едвам 49%. Те са следвани от област Варна с БВП/човек, равно на 48% от средноевропейското. Освен тези 4 области, всички останали 22 области в страната са струпани в интервала сред 20 и 40% - наблюдаване, което важи за болшинството от областите от 10 години насам.
Като цяло, през 2015 година България продължава да догонва средноевропейските равнища на приходи и към този момент доближава 47% от междинното след застой на 46% през предходните 3 години. В по-дългосрочен проект догонването е очевидно – през 2006 година Брутният вътрешен продукт на глава в България е бил 38% от междинното за Европейски Съюз, а 9 години по-късно той е с 9 пункта по-висок.
Това се дължи най-много на икономическата агресия на София (столица) – с 22 пункта до 102%, подкрепена от растежа на област Стара Загора – с 14 пункта до 52%, област София – с 10 до 49% и областите Пловдив и Русе, които догонват с по 8 пункта за интервала, до 39% и 38%, респективно. Колкото по-висок е икономическият напредък и повече области се включват в него, толкоз и процесът на догонване ще е по-бърз и по-осезаем за по-големи елементи от популацията.
Анализът е оповестен тук
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ