Близо 200 мъже, жени, деца и старци били избити безмилостноСело

Близо 200 мъже, дами, деца и старци били избити безмилостно


Село Ъглен във Витската котловина, Ловешка област, Луковитска община, е известно с това, че е единственото село в България, чието име стартира с Ъ. Но малко на брой знаят, че това антично българско поселище, за което има писмени сведения още от 1475 година, по време на Освободителната война е подложено на яростен гнет от турски дезертьори от обсадата на Плевен.

Трагедията се разиграла през лятото на 1877 година Турски дезертьори и башибозук бягали от обсадения от съветските войски Плевен по калдъръмения римски път около Вит от обсадения от русите Плевен към Орхание, сегашен Ботевград. Ужасени от погромите и насилията, от грабежите и палежите, от убийствата и изнасилванията българите се спасявали по горите и долищата. Мъжете от Ъглен изкарали по горите добитъка, само че доста ъгленчани, най-вече дами и деца, се скрили в една пещера в местността Селището в вяра страшното да мине. Случаен изстрел ги издал на преминаващите башибозуци, които към този момент грабели селото, палели къщите и отвеждали добитъка. Този път жестокостта на гъжвалиите, измежду които и конници – черкези и абази, надминала всичко познато. Било по беритба, житото съхнело на кръстци по отсрещните ниви. Оттам башибозуците взели снопи и с тях зазидали входа на пещерата – ред сухи, ред мокри, натопени във Вита. Зацъкали с чакмаците, до момента в който белия пикантен дим не извършил пещерата. Хлябът на хората трансформирали в оръдие за убиването им! Майките вътре мокрели кърпи и престилки по стичащата се по стените влага и завивали с тях главиците на децата си. Но избавление нямало. Малцината, които съумели да изпълзят през съвсем недостъпния стеснен комин към платото, били преварени и посечени от конниците. Близо 200 мъже, дами, деца и старци били избити безмилостно. И въпреки всичко някои оживели, с цел да заселят пепелището, да продължи животът, да се помни предишното и да се ражда бъдещето…

През 1940 година учители и будни ъгленчани сложили плоча с имената на известните в пещерата, трансформирала се в лобно място на дедите им, а на чукара от горната страна вдигнали непретенциозен белокаменен монумент. Уви, иманяри го съборили в пропастта през 70-те години. Плочата оживяла, надраскана от вездесъщите млади простаци на България. Спорадични опити да се означи трагичната дата и да се почетат жертвите се вършат няколко пъти през миналите 140 години, само че „ политическата уместност “, криворазбраният „ етнически и набожен мир “ и бездушието на националния ни нихилизъм потапят това място и това събитие в мътния вир на забравата.

Тази година по самодейност на писателя Йото Пацов, чиято прабаба като невръстно момиченце оживяла в огнения пъкъл тогава и който от четири години към този момент живее в селото на предците си, локалното Народно читалище „ Отец Паисий “ и кметството на селото с кмет Таня Гетова проведоха панихида за жертвите, курбан и възстановка на нещастието в местността Селището, до мощния извор с вкусна вода, който блика в подножието на пещерата. Участието на въодушевените членове на Плевенския клон „ Васил Ганчев – Плевналията “ към Национално сдружение „ Традиция “ и на техни съидейници от Троян, Луковит и други градове и села се трансформира в ослепителен динамичен театър, който провокира сълзи на съпричастие и бурно утвърждение от феновете.С необикновен принос за поясняване на бита и нравите на българите от това време бе фолклорната група на читалището в с. Ракита, Плевенско, както и детската фолклорна група на ъгленското читалище.

Таня Гетова прочете приветствен адрес до участниците в тържеството от министър-председателя Бойко Борисов. Събитието бе почетено от локалния народен представител Калин Василев.

Мотото на събитието формулира Йото Пацов в словото си пред събралото се голям брой: „ Не търсим възмездие, не търсим отмъщение, не възпитаваме ненавист и злоба – просто показваме респект и търсим поука от общата история на всички, които населяват тази прелестна земя – България. “.