Арктическият фронт на СВO
Назрява битка от Шпицберген на запад до остров Врангел на изток
Конфликтът в Украйна се отразява на обстановката в света в доста проекции. Дори в този момент протичащото се към него се съпоставя със събитията от Кримската война от 1853-1855 година, която заради дълбочината на обсега се назовава още „ Нулевата международна война “. Тогава, както и в този момент, съвсем цяла Европа се опълчи на Русия.
И военните дейности с друга степен на активност никога не се лимитираха единствено до Крим. Мощна англо-френска ескадра минимум два пъти несполучливо се пробва да пробие в Балтика през Кронщат до Санкт Петербург. Същите сили нападнаха Владивосток в Тихия океан. Десантът им съумява да слезе на земята, само че е разрушен в Петропавловск-Камчатски покрай Берингово море и на Соловецкия архипелаг в Бяло море. Целта беше да се раздължен оптимално съветските запаси и да се откри надзор върху основни точки от морските направления в северните ширини.
Оттогава нещо се е трансформирало, по-специално смисъла на северното измерение на интернационалната политика се е нараснало неведнъж както във връзка с наличието в Арктика на съществени ресурси на петролните и газовите благосъстояния на човечеството, по този начин и предвид на това, че там се отваря вероятност за целогодишно мореплаване заради стоплянето.
Не е изненадващо, че в сегашната хибридна война Западът придава изключително значение на Арктика, както и на същото разпъване на съветските запаси, където има един главен източник - в Украйна, а другите тлеят или, превърнати в наказания и блокади, са разпръснати по света.
Едва ли е инцидентно, че Съединени американски щати одобриха нова арктическа тактика в средата на 2021 година и разрушаването на Минските съглашения, което отвори пътя за прехода на вътрешноукраинския спор в гореща фаза с присъединяване на други страни.
В края на краищата, надали не първото нещо, което реализираха по този метод, беше прекосяването към лагера на НАТО на дълготрайно арктически неутрални страни като Швеция и Финландия. И макар че де юре Турция към момента се опълчва на приемането им, де факто те към този момент са в съюза с черва. В същото време беше оповестено доста нарастване на общите разноски за северното направление на политиката на Съединени американски щати и НАТО.
Трой Бъфард от Университета на Аляска, Феърбанкс написа, че присъединяване на Русия в Украйна „ дава на Съединените щати и западните съдружници време да се оправят с пропуските в оперативните качества при създаването на северната част на интегрираното въздържане “. Като незабавно в европейската, на първо място норвежка преса, в изявленията на разнообразни проучвателен центрове, в това число директно свързани с НАТО, се появиха причини по тематиката какво да се прави с Русия в Арктика при сегашните условия.
Общият звук на тези изявления е, че макар че Русия, потънала в украинските каузи, ненапълно отслаби наличието си в северните ширини, тя към момента господства тук и може да се държи „ непредсказуемо “. И по тази причина е належащо да се употребява моментът и фрапантно да се промени салдото на силите в района.
Както по време на Кримската война, на запад от Северния ледовит океан, съдружниците нападат Соловки, а на изток - Камчатка, вниманието на актуалните западни стратези е ориентирано най-вече към две точки. От една страна, те считат архипелага Свалбард /Шпицберген/ за „ западната врата “ на Арктика и Северния морски път (СМП), а от другата страна (като „ източната врата “) – е остров Врангел. Контролът върху тях, по думите им, ще анулира напъните на Русия да трансформира СМП в директен маршрут от международно значение, който тя изцяло управлява.
Правят се калкулации, включително и за съотношението на силите в интернационалната организация " Арктически съвет ". От осемте му членове (Дания, Исландия, Канада, Норвегия, Русия, Съединени американски щати, Финландия, Швеция) седем, в това число в действителност Хелзинки и Стокхолм, са членове на НАТО.
Председателства на ротационен принцип в интервала 2021-2023 година трябваше да е от Русия. От 2022 година обаче, с цел да му попречи да " ръководи ", Атлантическият съвет спря работата си. През май 2023 година тя би трябвало да бъде управлявана от Норвегия. Не е изключено по-късно той да продължи активността си без Москва.
По принцип Арктическият съвет е ангажиран с въпроси на съдействието в икономическата и екологичната сфера, само че в понижен състав може да се насочи и към политически въпроси. Очаквано е, да вземем за пример, че Норвегия ще се концентрира върху смяна на статута на архипелага Шпицберген, който е преференциален за нея и Запада.
Подписаното в Париж през 1920 година съглашение за статута на Шпицберген, при което върху него се поема държавния суверенитет на Норвегия и правото на стопанска активност в архипелага за други участници, като последното в действителност употребява единствено Русия, съдържа 9-ти член за попречване на всяка военна активност.
Неутралният темперамент на Шпицберген беше приет до неотдавна и от Осло. Сега мисълта на натовските стратези и норвежките политици се блъска в търсенето на път по какъв начин да се преодолее тази обстановка. По тематиката, в частност, „ във връзка със засилената съветска военна интензивност в Арктика “, разсъждава някогашният министър на защитата и външните работи на Норвегия, а сега ръководител на комисията по защита на норвежкия парламент Ине Ериксен Серейде. „ Много хора споделят, че ние не направляваме Свалбард. Но ние сме подготвени да упражняваме власт над Свалбард “, сподели държавният секретар на норвежкото министерство на външните работи Ейвинд Вад Петерсон.
Доклад, направен неотдавна от водещия проучвателен център за Западна Арктика, норвежкия институт Фритьоф Нансен и при присъединяване на Американския полярен институт към Центъра Удроу Уилсън за ръководещите структури на Северноатлантическия алианс, гласи, че архипелагът Шпицберген е една от арктическите области, които попадат под отговорността на НАТО.
„ Руската инвазия в Украйна и нейните стратегически последствия на световно равнище привлякоха обединявания НАТО в Арктика като приключен факт. “ Вярно е, че поради „ спорния темперамент “ на член 9 от Договора за Свалбард се предлага да се ползва самостоятелен метод към него.
Предлага се, по-специално, на сегашния стадий да се обезпечи наличието на " мощни десантни сили на континенталната част на Норвегия, евентуално с проекция към Свалбард ", а територията на самия архипелаг към момента се смята за " сива зона ". Освен това „ ограничението на хибридните закани изисква по-нататъшно сливане на северния фронт на НАТО посредством координиране на дипломатическите позиции по отношение на норвежкия върховен статут на Свалбард “.
В духа на хибридна война в Норвегия се обмисля и ориста на Баренцбург и миньорската пирамида, съветски селища на архипелага. Някога те имаха повече поданици от всички други норвежци в Свалбард. Сега там има към 450 наши сънародници, като измежду миньорите има доста имигранти от Украйна, до момента в който в основния норвежки град Лонгйърбиен към този момент има над 2500 поданици.
Норвежките специалисти не виждат нужда от експулсирането на тези хора, само че са решени да ги „ натурализират “. Твърди се, че те към този момент живеят съгласно „ норвежките правила “ и са доста склонни да станат норвежки жители. Вече съществуват обособени случаи на преход, свързани с локалните поданици от Украйна. Пречките пред даването на поданство пораждат по-скоро от норвежката страна. По тази логичност, в случай че Осло ги махне, тогава историята с съветското наличие тук ще завърши.
В противоположния завършек на СМП с искания във връзка с стратегически значимия о. Врангел, ситуиран на 500 км от Аляска, гласовете в Съединени американски щати стават все по-силни. Така членът на Арктическата комисия на Съединени американски щати Т. Данс сподели в The Wall Street Journal за тази територия, че „ Русия окупира американска земя “. Данс твърди, че Съединените щати в никакъв случай не са отказвали публично опцията да си върнат остров Врангел.
Всъщност Съединени американски щати се отхвърлиха от претенциите си към този остров през 20-те години на предишния век. През 1924 година Съветският съюз записва правата си върху него. Въпреки това през последните години в американската публицистика (Wrangle over Wrangel Island, Спорът за остров Врангел) се води полемика, че съгласно нормите на интернационалното право островът е трябвало да принадлежи на Съединените щати, защото те сякаш са били неговите откриватели.
Споразумение сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати за линията на делимитация на морските пространства, подписано през 1990 година, не се интересуваше от границите и статута на о. Врангел. Мълчаливо беше прието, че откакто са спечелили преимущества в Берингово море, американците няма да предявят искания за о. Врангел. Документ обаче няма подписан. И в този момент Съединени американски щати отхвърлят да смятат този въпрос за завършен.
Няма подозрение, че в първия подобаващ миг, когато Вашингтон реши, че Русия е отслабнала задоволително, Съединени американски щати сигурно ще издигнат този въпрос, с цел да слагат двата „ островни камъка ” дружно със Шпицберген по пътя към развиването на, безспорно, главният запас на Русия за бъдещето - Арктика.
Понякога може да срещнете причини, че даже в случай че Русия „ отстъпи Донбас “, тя „ няма да свърши “, защото към момента има обширни северни територии. Реалността обаче е друга - " щом загубим Донбас, ще загубим и Арктика! "
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Конфликтът в Украйна се отразява на обстановката в света в доста проекции. Дори в този момент протичащото се към него се съпоставя със събитията от Кримската война от 1853-1855 година, която заради дълбочината на обсега се назовава още „ Нулевата международна война “. Тогава, както и в този момент, съвсем цяла Европа се опълчи на Русия.
И военните дейности с друга степен на активност никога не се лимитираха единствено до Крим. Мощна англо-френска ескадра минимум два пъти несполучливо се пробва да пробие в Балтика през Кронщат до Санкт Петербург. Същите сили нападнаха Владивосток в Тихия океан. Десантът им съумява да слезе на земята, само че е разрушен в Петропавловск-Камчатски покрай Берингово море и на Соловецкия архипелаг в Бяло море. Целта беше да се раздължен оптимално съветските запаси и да се откри надзор върху основни точки от морските направления в северните ширини.
Оттогава нещо се е трансформирало, по-специално смисъла на северното измерение на интернационалната политика се е нараснало неведнъж както във връзка с наличието в Арктика на съществени ресурси на петролните и газовите благосъстояния на човечеството, по този начин и предвид на това, че там се отваря вероятност за целогодишно мореплаване заради стоплянето.
Не е изненадващо, че в сегашната хибридна война Западът придава изключително значение на Арктика, както и на същото разпъване на съветските запаси, където има един главен източник - в Украйна, а другите тлеят или, превърнати в наказания и блокади, са разпръснати по света.
Едва ли е инцидентно, че Съединени американски щати одобриха нова арктическа тактика в средата на 2021 година и разрушаването на Минските съглашения, което отвори пътя за прехода на вътрешноукраинския спор в гореща фаза с присъединяване на други страни.
В края на краищата, надали не първото нещо, което реализираха по този метод, беше прекосяването към лагера на НАТО на дълготрайно арктически неутрални страни като Швеция и Финландия. И макар че де юре Турция към момента се опълчва на приемането им, де факто те към този момент са в съюза с черва. В същото време беше оповестено доста нарастване на общите разноски за северното направление на политиката на Съединени американски щати и НАТО.
Трой Бъфард от Университета на Аляска, Феърбанкс написа, че присъединяване на Русия в Украйна „ дава на Съединените щати и западните съдружници време да се оправят с пропуските в оперативните качества при създаването на северната част на интегрираното въздържане “. Като незабавно в европейската, на първо място норвежка преса, в изявленията на разнообразни проучвателен центрове, в това число директно свързани с НАТО, се появиха причини по тематиката какво да се прави с Русия в Арктика при сегашните условия.
Общият звук на тези изявления е, че макар че Русия, потънала в украинските каузи, ненапълно отслаби наличието си в северните ширини, тя към момента господства тук и може да се държи „ непредсказуемо “. И по тази причина е належащо да се употребява моментът и фрапантно да се промени салдото на силите в района.
Както по време на Кримската война, на запад от Северния ледовит океан, съдружниците нападат Соловки, а на изток - Камчатка, вниманието на актуалните западни стратези е ориентирано най-вече към две точки. От една страна, те считат архипелага Свалбард /Шпицберген/ за „ западната врата “ на Арктика и Северния морски път (СМП), а от другата страна (като „ източната врата “) – е остров Врангел. Контролът върху тях, по думите им, ще анулира напъните на Русия да трансформира СМП в директен маршрут от международно значение, който тя изцяло управлява.
Правят се калкулации, включително и за съотношението на силите в интернационалната организация " Арктически съвет ". От осемте му членове (Дания, Исландия, Канада, Норвегия, Русия, Съединени американски щати, Финландия, Швеция) седем, в това число в действителност Хелзинки и Стокхолм, са членове на НАТО.
Председателства на ротационен принцип в интервала 2021-2023 година трябваше да е от Русия. От 2022 година обаче, с цел да му попречи да " ръководи ", Атлантическият съвет спря работата си. През май 2023 година тя би трябвало да бъде управлявана от Норвегия. Не е изключено по-късно той да продължи активността си без Москва.
По принцип Арктическият съвет е ангажиран с въпроси на съдействието в икономическата и екологичната сфера, само че в понижен състав може да се насочи и към политически въпроси. Очаквано е, да вземем за пример, че Норвегия ще се концентрира върху смяна на статута на архипелага Шпицберген, който е преференциален за нея и Запада.
Подписаното в Париж през 1920 година съглашение за статута на Шпицберген, при което върху него се поема държавния суверенитет на Норвегия и правото на стопанска активност в архипелага за други участници, като последното в действителност употребява единствено Русия, съдържа 9-ти член за попречване на всяка военна активност.
Неутралният темперамент на Шпицберген беше приет до неотдавна и от Осло. Сега мисълта на натовските стратези и норвежките политици се блъска в търсенето на път по какъв начин да се преодолее тази обстановка. По тематиката, в частност, „ във връзка със засилената съветска военна интензивност в Арктика “, разсъждава някогашният министър на защитата и външните работи на Норвегия, а сега ръководител на комисията по защита на норвежкия парламент Ине Ериксен Серейде. „ Много хора споделят, че ние не направляваме Свалбард. Но ние сме подготвени да упражняваме власт над Свалбард “, сподели държавният секретар на норвежкото министерство на външните работи Ейвинд Вад Петерсон.
Доклад, направен неотдавна от водещия проучвателен център за Западна Арктика, норвежкия институт Фритьоф Нансен и при присъединяване на Американския полярен институт към Центъра Удроу Уилсън за ръководещите структури на Северноатлантическия алианс, гласи, че архипелагът Шпицберген е една от арктическите области, които попадат под отговорността на НАТО.
„ Руската инвазия в Украйна и нейните стратегически последствия на световно равнище привлякоха обединявания НАТО в Арктика като приключен факт. “ Вярно е, че поради „ спорния темперамент “ на член 9 от Договора за Свалбард се предлага да се ползва самостоятелен метод към него.
Предлага се, по-специално, на сегашния стадий да се обезпечи наличието на " мощни десантни сили на континенталната част на Норвегия, евентуално с проекция към Свалбард ", а територията на самия архипелаг към момента се смята за " сива зона ". Освен това „ ограничението на хибридните закани изисква по-нататъшно сливане на северния фронт на НАТО посредством координиране на дипломатическите позиции по отношение на норвежкия върховен статут на Свалбард “.
В духа на хибридна война в Норвегия се обмисля и ориста на Баренцбург и миньорската пирамида, съветски селища на архипелага. Някога те имаха повече поданици от всички други норвежци в Свалбард. Сега там има към 450 наши сънародници, като измежду миньорите има доста имигранти от Украйна, до момента в който в основния норвежки град Лонгйърбиен към този момент има над 2500 поданици.
Норвежките специалисти не виждат нужда от експулсирането на тези хора, само че са решени да ги „ натурализират “. Твърди се, че те към този момент живеят съгласно „ норвежките правила “ и са доста склонни да станат норвежки жители. Вече съществуват обособени случаи на преход, свързани с локалните поданици от Украйна. Пречките пред даването на поданство пораждат по-скоро от норвежката страна. По тази логичност, в случай че Осло ги махне, тогава историята с съветското наличие тук ще завърши.
В противоположния завършек на СМП с искания във връзка с стратегически значимия о. Врангел, ситуиран на 500 км от Аляска, гласовете в Съединени американски щати стават все по-силни. Така членът на Арктическата комисия на Съединени американски щати Т. Данс сподели в The Wall Street Journal за тази територия, че „ Русия окупира американска земя “. Данс твърди, че Съединените щати в никакъв случай не са отказвали публично опцията да си върнат остров Врангел.
Всъщност Съединени американски щати се отхвърлиха от претенциите си към този остров през 20-те години на предишния век. През 1924 година Съветският съюз записва правата си върху него. Въпреки това през последните години в американската публицистика (Wrangle over Wrangel Island, Спорът за остров Врангел) се води полемика, че съгласно нормите на интернационалното право островът е трябвало да принадлежи на Съединените щати, защото те сякаш са били неговите откриватели.
Споразумение сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати за линията на делимитация на морските пространства, подписано през 1990 година, не се интересуваше от границите и статута на о. Врангел. Мълчаливо беше прието, че откакто са спечелили преимущества в Берингово море, американците няма да предявят искания за о. Врангел. Документ обаче няма подписан. И в този момент Съединени американски щати отхвърлят да смятат този въпрос за завършен.
Няма подозрение, че в първия подобаващ миг, когато Вашингтон реши, че Русия е отслабнала задоволително, Съединени американски щати сигурно ще издигнат този въпрос, с цел да слагат двата „ островни камъка ” дружно със Шпицберген по пътя към развиването на, безспорно, главният запас на Русия за бъдещето - Арктика.
Понякога може да срещнете причини, че даже в случай че Русия „ отстъпи Донбас “, тя „ няма да свърши “, защото към момента има обширни северни територии. Реалността обаче е друга - " щом загубим Донбас, ще загубим и Арктика! "
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ