Гневът на левитe: Защо хиляди протестиращи скандираха по улиците срещу новия премиер на Франция?
Назначаванетона Мишел Барние, някогашен договарящ на Европейски Съюз за Брекзит, се случва два месеца след предварителните парламентарни избори.
Избори, наричани от критиците в страната “неубедителни ”. Избори, които оставиха Франция с провесен парламент, формиран от три почти идентични блока - Нов национален фронт, ляв алианс; център, включващ партията на Макрон „ Възраждане “ (бел. ред. – в превод от френски език “Renaissance ”) и дясноцентристката партия; и крайнодясното Национален сбор- като нито един от тях нямаше болшинство.
Едва няколко дни след назначението на Мишел Барние за министър-председател, настроението на стачкуващите в центъра на Париж в събота беше изпълнено с яд и обезсърчение.
На фона на крясъци „ Макрон вън!, Макрон в оставка! “ хиляди леви стачкуващи се събраха под есенното слънце, с цел да стачкуват против решението на френския президент Еманюел Макрон да назначи за министър-председател деец от консервативните среди, а не претендент от техните редици.
Макар и да не съумя да получи безусловно болшинство, лявата коалиция Нов национален фронт (съставена от Зелените, социалистите, комунистите и твърдолинейната партия „ Непреклонна Франция “) завоюва най-вече гласове на предварителните избори на 7 юли.
Макрон обаче отхвърли да назначи техния претендент, 37-годишната държавна служителка и икономист Луси Кастес, като съобщи, че тя няма да издържи вота на доверие и в края на предходната седмица (5 септември) назначи Барние за нов министър-председател на Франция.
Според протестиращите, които се събираха на Площада на Бастилията в центъра на Париж – централна точка на митингите и шествията, резултатите от изборите не са били зачетени, а на хората им е писнало. Демонстрантите нарекоха Макрон “поляризиращ и неизвестен президент ”, „ монархист “ и „ подставено лице на банкерите “, описа в собствен репортаж френския канал “FRANCE 24 ”.
„ Макрон би трябвало да се махне вечно и да ни покаже малко почитание “, разгневиха се стачкуващите и желаеха да му бъде натрапен импийчмънт.
Кой еМишел Барние?
Роден е на 9 януари 1951 година във френския алпийски град Ла Тронш в семейство наГолисти.Още на 27 е определен за народен представител. Заемал е министерски постове по времето на администрациите на Жак Ширак и Никола Саркози. Бивш евродепутат и някогашен еврокомисар – с ясно проевропейско мислене, умел посланик.Затова и назначението му за министър председател беше признато задушевно в Брюксел.
Барние ехвален от Европейски Съюз поради качествата му на договарящ с Англия в драмата, наречена „ Брекзит “. Неговото име даже се спрягано за правоприемник на ръководителя на Европейската комисияЖан-Клод Юнкерпрез 2019 година, само че Урсула фон дер Лайен тогава завоюва първия си мандат.
Политическата му кариера, освен на европейско, само че и на национално равнище евпечатляваща. В интервала 1999 - 2004 година е европейски комисар по районните политики, виновен за грантовете и за дотациите в Европейски Съюз, които съставляват една трета от европейския бюджет. От 2004 година до 2005 година Барние е външен министър на Франция. Бил е и министър на земеделието. През 2010 година става европейски комисар за вътрешния пазар и за услугите.
Избори, наричани от критиците в страната “неубедителни ”. Избори, които оставиха Франция с провесен парламент, формиран от три почти идентични блока - Нов национален фронт, ляв алианс; център, включващ партията на Макрон „ Възраждане “ (бел. ред. – в превод от френски език “Renaissance ”) и дясноцентристката партия; и крайнодясното Национален сбор- като нито един от тях нямаше болшинство.
Едва няколко дни след назначението на Мишел Барние за министър-председател, настроението на стачкуващите в центъра на Париж в събота беше изпълнено с яд и обезсърчение.
На фона на крясъци „ Макрон вън!, Макрон в оставка! “ хиляди леви стачкуващи се събраха под есенното слънце, с цел да стачкуват против решението на френския президент Еманюел Макрон да назначи за министър-председател деец от консервативните среди, а не претендент от техните редици.
Макар и да не съумя да получи безусловно болшинство, лявата коалиция Нов национален фронт (съставена от Зелените, социалистите, комунистите и твърдолинейната партия „ Непреклонна Франция “) завоюва най-вече гласове на предварителните избори на 7 юли.
Макрон обаче отхвърли да назначи техния претендент, 37-годишната държавна служителка и икономист Луси Кастес, като съобщи, че тя няма да издържи вота на доверие и в края на предходната седмица (5 септември) назначи Барние за нов министър-председател на Франция.
Според протестиращите, които се събираха на Площада на Бастилията в центъра на Париж – централна точка на митингите и шествията, резултатите от изборите не са били зачетени, а на хората им е писнало. Демонстрантите нарекоха Макрон “поляризиращ и неизвестен президент ”, „ монархист “ и „ подставено лице на банкерите “, описа в собствен репортаж френския канал “FRANCE 24 ”.
„ Макрон би трябвало да се махне вечно и да ни покаже малко почитание “, разгневиха се стачкуващите и желаеха да му бъде натрапен импийчмънт.
Кой еМишел Барние?
Роден е на 9 януари 1951 година във френския алпийски град Ла Тронш в семейство наГолисти.Още на 27 е определен за народен представител. Заемал е министерски постове по времето на администрациите на Жак Ширак и Никола Саркози. Бивш евродепутат и някогашен еврокомисар – с ясно проевропейско мислене, умел посланик.Затова и назначението му за министър председател беше признато задушевно в Брюксел.
Барние ехвален от Европейски Съюз поради качествата му на договарящ с Англия в драмата, наречена „ Брекзит “. Неговото име даже се спрягано за правоприемник на ръководителя на Европейската комисияЖан-Клод Юнкерпрез 2019 година, само че Урсула фон дер Лайен тогава завоюва първия си мандат.
Политическата му кариера, освен на европейско, само че и на национално равнище евпечатляваща. В интервала 1999 - 2004 година е европейски комисар по районните политики, виновен за грантовете и за дотациите в Европейски Съюз, които съставляват една трета от европейския бюджет. От 2004 година до 2005 година Барние е външен министър на Франция. Бил е и министър на земеделието. През 2010 година става европейски комисар за вътрешния пазар и за услугите.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ