Музикална история еп. 21: „Blowin’ In The Wind“ на Bob Dylan
Най-вероятно началото на тази история е някъде след 1833 година - годината, в която Англия дефинитивно анулира робството със специфичен закон. В продължение на повече от три века търговци на плебеи отиват с английски кораби до Западна Африка. Там разменят артикули за плебеи, по-късно натоварват робите и през Атлантическия океан ги извозват до Карибския район, и по-точно до така наречен „ Западни Индии “ - Ямайка, Барбадос и Британски Вирджински острови, където ги продават на плантатори. Над 10 милиона души са превозени по този начин за интервал от три века. От тях половината са продадени, а други към пет милиона умират по пътя, или заради неприятните условия на труд и от разнообразни заболявания. Основното предопределение на робите е да работят за огромни плантации за захар, памук, кафе, тютюн, ром и други. Търговците натоварват стоките, основани посредством рабски труд, и се връщат в Англия, където осъществят продукцията. С парите купуват нови артикули за Западна Африка и всичко стартира изначало. Първите в Англия, които гневно се афишират против продажбата на плебеи, са протестантите. Най-известен техен представител е Alan Wilberforce (Алън Уилбърфорс), който става народен представител в английския парламент и тринайсет години се бори за закон против робството. Законът е признат, а търговците на плебеи и плантаторите са обезщетени с големи суми поради нарушената си търговия. Но с цел да няма съществени разтърсвания в империята, робите не са обезщетени по никакъв метод и дори са принудени да работят гратис по 45 часа седмично за сякаш към този момент някогашните си господари. Група недоволни плебеи съумява да избяга от своите господари и да се пресели в Нова Скотия, Канада. Там тези хора придвижват една ария, наречена „ No More Auction Block (For Me) “. Може да се преведе като „ Няма повече да съм за обмен “. Auction Block е наричана през XIX век платформата, върху която са заставали търговците на плебеи, с цел да разгласят и покажат стоката си. След известно време песента се запява от тъмнокожите деятели в Гражданската война в Съединени американски щати през 60-те години на XIX век и се трансформира в един от химните на тази битка, какъвто е и „ Aura Lea “, станала по-късно основа на „ Love Me Tender “ на Elvis Presley. След това песента се придвижва в църквите и университетите. Има голям брой записани версии на „ No More Auction Block (For Me) “, всред които е и тази на Odett (Одет).
В началото на 60-те години на XX век пък един от най-популярните кънтри артисти, който е подстрекател на придвижването за цивилен права в Съединени американски щати, е Woody Guthrie (Уди Гътри). През 1961 година, до момента в който той лежи в психиатрична клиника в Ню Йорк, където се лекува от Болестта на Хънтингтън, го посещават голям брой млади музиканти. Сред тях е и деветнайсет годишният Robert Allen Zimmerman (Робърт Алън Цимерман). И двамата родители на момчето са евреи, Баща му е правоприемник на литовски евреи от Одеса. По-редовните ни слушатели помнят, че едни други литовски евреи от Одеса въодушевяват Луис Армстронг да пее съветски песни. Е, тук вдъхновенията са малко по-различни. Когато през януари 1961 година Робърт се среща с Гътри, той става най-верния му почитател. Така Цимерман, прочут по-късно като Боб Дилън, стартира живо да се интересува от придвижването за цивилен права в Съединени американски щати, което по това време е в пика на известността си. От февруари 1961 година Боб стартира да свири в нюйоркски клубове и там се среща с доста тъмнокожи артисти, от които чува много американски национални песни. Дискусионно е от кое място тъкмо е чул „ No More Auction Block “. Едни настояват, че я е намерил в архива на семейство Картър, за които говорихме в епизода за шлагера „ Ring Of Fire “ на Johnny Cash (Джони Кеш), други, че я е чул от някакъв възпитаник от Ню Джърси, трети, че я е знаел още преди да се срещне с Гътри. Но едно остава несъмнено. Щом чува „ No More Auction Block For Me “, той остава много впечатлен от песента и от нейния протестен дух и измисля нейна много по-различна версия. Няколко пъти по-късно Боб твърди, че е написал „ Blowin’ In The Wind “ за десет-петнайсет минути, а по-наблюдателните виждат, че от първото осъществяване до записа на песента куплетите са размествани и допълвани. През това време Дилън от ден на ден се впуска в протестни шествия и концерти. Политическата му интензивност дава тенденция и на цялата му музика от това време. Негова другарка тогава е Suze Rotolo (Сузи Ротоло), видна активистка и щерка на един от огромните уредници на митинги. Тя го предизвиква да се включи и в манифестации.
На 16 април 1962 година Боб Дилън за първи път извършва в концерт ария, която доста прилича „ No More Auction Block “. Но първоначално това не се вижда. Чак по-късно Pete Seeger (Пит Сийгър) ще е първият, който ще му даде публичност, преди и самият Боб да си признае. Песента се назовава „ Blowin’ In The Wind “, а записът от това първо осъществяване се пази и до през днешния ден. Пази се също и запис от единственото концертно осъществяване на Боб Дилън на песента „ No More Auction Block “, което е от 15 октомври същата година. И двете са издадени в по-късни негови компилации с концертна музика. За пръв път текстът на песента е оповестен през май в списание „ Broadside “. Някои допускат, че вдъхновението за текста е от автобиографията на Гътри, където той приказва по какъв начин отношението му към политиката е като към вестниците, носени от вятъра по улиците на Ню Йорк. Когато показва „ Blowin’ In The Wind “, Дилън споделя, че това не е протестна ария и не е писана с такава цел. Но въпреки всичко тя се припознава като такава и по необикновен метод продължава остарялата популярност на своя прототип. Цветнокожите са учудени по какъв начин един млад бял мъж съумява да възпее техните желания и разочарования.
„ Blowin’ In The Wind “ е записана на 9 юли 1962 година в студио „ Columbia Recording “ в Ню Йорк Сити, щата Ню Йорк. Студиото е на продуцентската компания „ Columbia Records “, която издава сингъла. Изпълнена е за първи път в окончателния си тип във Англия за телевизионната пиеса на BBC „ Madhouse on Castle Street “ през януари 1963 година. А чак година след излизането си, песента е включена във втория албум на музиканта - „ The Freewheelin Bob Dylan “. Като ден на издаване на песента е маркиран 13 август 1963 година. Продуцент на записа е John H. Hammond (Джон Х. Хамънд). За разлика от доста шлагери, за които е ставало дума в нашата графа, тази ария не получава кой знае какви положителни класирания в американските чартове. Но заради своя протестен темперамент тя е много предавана по радиостанциите и печели огромна публика, изключително в колежите и университетите в Съединени американски щати, където постоянно се извършва. Най-добре се показва във френските ранглисти, достигайки до трето място. Известно е, че тази ария и останалите части от албума на Дилън са измежду обичаните неща, вдъхновявали „ Бийтълс “ във времето преди възхода им, за който леко открехнахме вратата в предходния епизод. През 1994 година „ Blowin’ In The Wind “ е включена в „ Залата на славата на Грами “, а по-късно влиза и в 500-те най-велики песни за всички времена на списание „ Rolling Stone “ под номер 14.
Боб Дилън е прочут със своите двузначно тълкувани текстове. Тук най-дискусионният миг е репликата „ The answer, my friend, is blowin` in the wind “. Не се схваща дали се има поради, че отговорът е явен и право в лицето, или че е неосезаем като вятъра. Самият Дилън написа по-късно, че отговорите идват по вятъра като листчета хартия, които падат по този начин, че никой да не може да ги улови и след това да ги разбере. Според него най-големите нарушители са тези, които се обръщат встрани, даже и когато видят нещо неправилно. В предходния епизод говорихме за антивоенните настроения и за преосмислянето на „ Американската фантазия “. Тук виждаме същото. Само пет години по-рано излиза книгата „ По пътя “ на Джак Керуак, която отваря доста въпроси пред младите американци. В друга част от текста някои критици виждат отпратка от древен текст: „ Сине човешки, ти живееш измежду раздорен дом; те имат очи да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат. “. Цитатът е от втория стих от глава 12 на Книга на оракул Йезекиил от Стария завет. При Боб Дилън текстът е: „ How many times must a man turn his head Pretending he just doesn`t see?) и (How many ears must one man have Before he can hear people cry? “ („ Колко пъти човек би трябвало да обърне глава, преструвайки се, че не вижда? “ и „ Колко уши би трябвало да има човек, преди да може да чуе хората да плачат? “.) Може би първият стих от текста на песента е най-известен - „ How many roads must a man walk down Before you call him a man? “ (Колко доста пътища би трябвало да извървиш, с цел да станеш човек?). Именно тази фраза е последният въпрос в известната научно-фантастична книга на Дъглас Адамс „ Пътеводител на галактическия стопаджия. Попитан по какъв начин гледа на това, Дилън дава отговор, че може би наличието му в книгата е случайност. Реакциите към „ Blowin’ In The Wind “ са извънредно разнородни - от възторжено одобрителни до внезапно неоправдателни. Песента има стотици кавърверсии. Има я даже в няколко шведски разновидността, а също и на немски в осъществяване на Marlene Dietrich (Марлене Дитрих). „ Peter, Paul And Mary “ (Питър, Пол Енд Мери) записват песента като част от своя албум „ In The Wind “ от 1963 година. Групата го записва и още няколко пъти по-късно. Макар тяхната първа версия да излиза три седмици след албума на Боб Дилън, тя има много по-голям триумф от оригинала на парчето, достигайки до второ място в класацията на „ Billboard “ и продавайки над милион копия. Самият Боб Дилън съумява да добие национална популярност, чак когато взе участие в концерт, дружно с „ Peter, Paul And Mary “ в Нюпорт. Те са дружно и на фамозният Марш за работа и независимост, където и Martin Luther King (Мартин Лутър Кинг) изнася своята прословута тирада, известна като „ Имам една фантазия “. Но за нея различен път. Stevie Wonder (Стиви Уондър) прави собствен вид на „ Blowin’ In The Wind “ през 1966 година, влезнал в първата десетка на класацията за сингли на „ Billboard “. Dolly Parton (Доли Партън) също има своя версия. Песента става доста известна най-много на митинги в поддръжка на мира. Тя е много изпълнявана в католически и протестантски църкви, въпреки някои от духовниците там да са срещу нея. Споменавана е както от папа Йоан Павел Втори, по този начин и от наследника му Бенедикт Шестнайсети. Песента е посочена за първото по-сложно и съществено изпитание на Боб Дилън в музиката, което ще бъде последвано и от блестяща кариера.
Следвайте ни във,и
В началото на 60-те години на XX век пък един от най-популярните кънтри артисти, който е подстрекател на придвижването за цивилен права в Съединени американски щати, е Woody Guthrie (Уди Гътри). През 1961 година, до момента в който той лежи в психиатрична клиника в Ню Йорк, където се лекува от Болестта на Хънтингтън, го посещават голям брой млади музиканти. Сред тях е и деветнайсет годишният Robert Allen Zimmerman (Робърт Алън Цимерман). И двамата родители на момчето са евреи, Баща му е правоприемник на литовски евреи от Одеса. По-редовните ни слушатели помнят, че едни други литовски евреи от Одеса въодушевяват Луис Армстронг да пее съветски песни. Е, тук вдъхновенията са малко по-различни. Когато през януари 1961 година Робърт се среща с Гътри, той става най-верния му почитател. Така Цимерман, прочут по-късно като Боб Дилън, стартира живо да се интересува от придвижването за цивилен права в Съединени американски щати, което по това време е в пика на известността си. От февруари 1961 година Боб стартира да свири в нюйоркски клубове и там се среща с доста тъмнокожи артисти, от които чува много американски национални песни. Дискусионно е от кое място тъкмо е чул „ No More Auction Block “. Едни настояват, че я е намерил в архива на семейство Картър, за които говорихме в епизода за шлагера „ Ring Of Fire “ на Johnny Cash (Джони Кеш), други, че я е чул от някакъв възпитаник от Ню Джърси, трети, че я е знаел още преди да се срещне с Гътри. Но едно остава несъмнено. Щом чува „ No More Auction Block For Me “, той остава много впечатлен от песента и от нейния протестен дух и измисля нейна много по-различна версия. Няколко пъти по-късно Боб твърди, че е написал „ Blowin’ In The Wind “ за десет-петнайсет минути, а по-наблюдателните виждат, че от първото осъществяване до записа на песента куплетите са размествани и допълвани. През това време Дилън от ден на ден се впуска в протестни шествия и концерти. Политическата му интензивност дава тенденция и на цялата му музика от това време. Негова другарка тогава е Suze Rotolo (Сузи Ротоло), видна активистка и щерка на един от огромните уредници на митинги. Тя го предизвиква да се включи и в манифестации.
На 16 април 1962 година Боб Дилън за първи път извършва в концерт ария, която доста прилича „ No More Auction Block “. Но първоначално това не се вижда. Чак по-късно Pete Seeger (Пит Сийгър) ще е първият, който ще му даде публичност, преди и самият Боб да си признае. Песента се назовава „ Blowin’ In The Wind “, а записът от това първо осъществяване се пази и до през днешния ден. Пази се също и запис от единственото концертно осъществяване на Боб Дилън на песента „ No More Auction Block “, което е от 15 октомври същата година. И двете са издадени в по-късни негови компилации с концертна музика. За пръв път текстът на песента е оповестен през май в списание „ Broadside “. Някои допускат, че вдъхновението за текста е от автобиографията на Гътри, където той приказва по какъв начин отношението му към политиката е като към вестниците, носени от вятъра по улиците на Ню Йорк. Когато показва „ Blowin’ In The Wind “, Дилън споделя, че това не е протестна ария и не е писана с такава цел. Но въпреки всичко тя се припознава като такава и по необикновен метод продължава остарялата популярност на своя прототип. Цветнокожите са учудени по какъв начин един млад бял мъж съумява да възпее техните желания и разочарования.
„ Blowin’ In The Wind “ е записана на 9 юли 1962 година в студио „ Columbia Recording “ в Ню Йорк Сити, щата Ню Йорк. Студиото е на продуцентската компания „ Columbia Records “, която издава сингъла. Изпълнена е за първи път в окончателния си тип във Англия за телевизионната пиеса на BBC „ Madhouse on Castle Street “ през януари 1963 година. А чак година след излизането си, песента е включена във втория албум на музиканта - „ The Freewheelin Bob Dylan “. Като ден на издаване на песента е маркиран 13 август 1963 година. Продуцент на записа е John H. Hammond (Джон Х. Хамънд). За разлика от доста шлагери, за които е ставало дума в нашата графа, тази ария не получава кой знае какви положителни класирания в американските чартове. Но заради своя протестен темперамент тя е много предавана по радиостанциите и печели огромна публика, изключително в колежите и университетите в Съединени американски щати, където постоянно се извършва. Най-добре се показва във френските ранглисти, достигайки до трето място. Известно е, че тази ария и останалите части от албума на Дилън са измежду обичаните неща, вдъхновявали „ Бийтълс “ във времето преди възхода им, за който леко открехнахме вратата в предходния епизод. През 1994 година „ Blowin’ In The Wind “ е включена в „ Залата на славата на Грами “, а по-късно влиза и в 500-те най-велики песни за всички времена на списание „ Rolling Stone “ под номер 14.
Боб Дилън е прочут със своите двузначно тълкувани текстове. Тук най-дискусионният миг е репликата „ The answer, my friend, is blowin` in the wind “. Не се схваща дали се има поради, че отговорът е явен и право в лицето, или че е неосезаем като вятъра. Самият Дилън написа по-късно, че отговорите идват по вятъра като листчета хартия, които падат по този начин, че никой да не може да ги улови и след това да ги разбере. Според него най-големите нарушители са тези, които се обръщат встрани, даже и когато видят нещо неправилно. В предходния епизод говорихме за антивоенните настроения и за преосмислянето на „ Американската фантазия “. Тук виждаме същото. Само пет години по-рано излиза книгата „ По пътя “ на Джак Керуак, която отваря доста въпроси пред младите американци. В друга част от текста някои критици виждат отпратка от древен текст: „ Сине човешки, ти живееш измежду раздорен дом; те имат очи да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат. “. Цитатът е от втория стих от глава 12 на Книга на оракул Йезекиил от Стария завет. При Боб Дилън текстът е: „ How many times must a man turn his head Pretending he just doesn`t see?) и (How many ears must one man have Before he can hear people cry? “ („ Колко пъти човек би трябвало да обърне глава, преструвайки се, че не вижда? “ и „ Колко уши би трябвало да има човек, преди да може да чуе хората да плачат? “.) Може би първият стих от текста на песента е най-известен - „ How many roads must a man walk down Before you call him a man? “ (Колко доста пътища би трябвало да извървиш, с цел да станеш човек?). Именно тази фраза е последният въпрос в известната научно-фантастична книга на Дъглас Адамс „ Пътеводител на галактическия стопаджия. Попитан по какъв начин гледа на това, Дилън дава отговор, че може би наличието му в книгата е случайност. Реакциите към „ Blowin’ In The Wind “ са извънредно разнородни - от възторжено одобрителни до внезапно неоправдателни. Песента има стотици кавърверсии. Има я даже в няколко шведски разновидността, а също и на немски в осъществяване на Marlene Dietrich (Марлене Дитрих). „ Peter, Paul And Mary “ (Питър, Пол Енд Мери) записват песента като част от своя албум „ In The Wind “ от 1963 година. Групата го записва и още няколко пъти по-късно. Макар тяхната първа версия да излиза три седмици след албума на Боб Дилън, тя има много по-голям триумф от оригинала на парчето, достигайки до второ място в класацията на „ Billboard “ и продавайки над милион копия. Самият Боб Дилън съумява да добие национална популярност, чак когато взе участие в концерт, дружно с „ Peter, Paul And Mary “ в Нюпорт. Те са дружно и на фамозният Марш за работа и независимост, където и Martin Luther King (Мартин Лутър Кинг) изнася своята прословута тирада, известна като „ Имам една фантазия “. Но за нея различен път. Stevie Wonder (Стиви Уондър) прави собствен вид на „ Blowin’ In The Wind “ през 1966 година, влезнал в първата десетка на класацията за сингли на „ Billboard “. Dolly Parton (Доли Партън) също има своя версия. Песента става доста известна най-много на митинги в поддръжка на мира. Тя е много изпълнявана в католически и протестантски църкви, въпреки някои от духовниците там да са срещу нея. Споменавана е както от папа Йоан Павел Втори, по този начин и от наследника му Бенедикт Шестнайсети. Песента е посочена за първото по-сложно и съществено изпитание на Боб Дилън в музиката, което ще бъде последвано и от блестяща кариера.
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ